Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Душевната низост на елитарния блогър-грандоман

Разговорът за нравите и отношенията в т.н. “българска интернетна общност”, който така или иначе започна покрай статията “Влечуги пред компютъра”, трябва да продължи. Защото, безспорно, е твърде важно да си дадем сметка какви сме и можем ли да бъдем други, евентуално да станем по-добри. Понеже ако си смятаме, че сме… “най-добрите във всичките възможни светове”, то тогава ситуацията с нас самите наистина е печална и, бих казал, непоправима.

Разбира се, авторът на спомената статия беше най-люто обруган, и то не от кой да е, а от… “каймака” на нашата т.н. “интернетна общност”, именно от най-елитните й представители, от т.н. блогъри. Той, горкият, се опита да опише и представи душевният образ на един доста разпространен интернетен тип, този на анонимния оплювач по форумите. Аз продължавам да твърдя, че същият направи своето описание доста сполучливо. Но реакцията на блогърската общност спрямо статията и нейния автор е така показателна, че не мога да се въздържа да не направя своя коментар. А пък и покрай него да поставя и нов въпрос: за нравите, съзнанието и манталитета на един друг безспорно интересен тип, този на т.н. елитарен блогър-грандоман.

Това, че “най-елитните” блогъри скочиха така единодушно да оплюват и “опровергават” автора на статията “Влечуги пред компютъра”, и то за нещо, което просто си е така – факт е, че по нашите форуми преобладава този тип на анонимния непълноценен комплексар-оплювач – ми говори нещо, което е крайно показателно. Ще си позволя да го кажа, защото истината ми е скъпа, независимо от това, че тя винаги носи известни рискове. И моят извод е: нашите най-елитни блогъри така единодушно оплюха изобличителя на анонимните комплексари, понеже, явно, и те самите не само генетично са свързани с този тип, но, така да се каже, и в момента се съзнават като негов “каймак”, като “най-висшата степен на развитие” на неговите така добре представени от г-н Зюмбюлев “добродетели”. Сиреч, оказа се, реакцията им един вид е “собственоръчно” признание от тяхна страна, че те самите са тъкмо “каймака” на оня тип на непълноценните анонимни комплексари-оплювачи, които се подвизават така успешно из нашите интернет-форуми. Но тъй като по-голямата част от блогърите са, така или иначе, неанонимни, и също от друга страна имат съзнанието да са елит (“каймак”) на нашата интернет-общност, то казусът става прекалено интересен, та да си позволя лукса да го подмина без внимание.

За да навляза в темата искам да опиша накратко как аз самият бях приет от т.н. “интернетен елит”, а именно от блогърското съсловие. Всички знаят, че аз бях приет изключително хладно и враждебно. Първо се престориха, че не ме забелязват. Мълчанието е обичайния начин, с който у нас посрещат първите изяви на по-неординарните (необичайните, небаналните) личности, а аз, разбира се, съм точно такава личност. После взеха глухо да роптаят: “Кой е тоя там бе, за къв се мисли тоя бе?!”. В един момент обикновеното тъпо важничене (това парвенюшко-селяндурско важничене е най-точният симптом, че някой некадърник у нас се мисли за… “елит”!) от тяхна страна им се видя недостатъчно. Но пък, разбира се, те не можеха да се принизят да признаят, че много се дразнят от моите писания и изяви. Поради което в един момент… някой седна, та измисли начин да бъда “игнориран”, сиреч ликвидиран, унищожен, натикан в миша дупка. И този същият изобрети т.н. “дегрънчификатор”, с който ония, дето вече не можеха да ме понасят, да ме изритат от блогосферата: тя, демек, “чужди тела” не търпи. Тази негова проява беше посрещната с дружни ръкопляскания и овации от една агитка, съставена от най-нагли, безскрупулни, малодушни и дребнави подмазвачи, които тържествено декларираха, че от този момент “персоната Грънчаров” вече не съществува, и призоваха най-безсрамно всички да последват техния пример: понеже “тоя пък Грънчаров” бил станал непоносим! Малко преди това, впрочем, аз дори бях изваден от блогосферата, понеже, представете си, много съм бил писал, но след моята реакция бях възстановен. За куриоз аз тогава писах на тия, които правят блогосферата: “Ако аргумент за изваждането ми от блогосферата е това че… пиша, то по тази логика излиза, че най-достойни за членство в нея са тия, които… съвсем не пишат” и т.н., те се усетиха, че това е глупаво и ме възстановиха.

За мен този мръсен номер ми се видя пълно признание от тях самите за собствената им душевна нищета и низост, и, от друга страна, това ме насърчи неимоверно: защото те де факто признаха, че аз в някакви отношения ги превъзхождам, щом ми скроиха такъв тъп, жалък и най-подъл номер. По-нататък отношенията ни станаха от типа “срещат се, но не се познават”, пълно мълчание, страх от страна на самозванския елит да не се издаде че ме забелязва, отвреме-навреме намусено мърморене, че “такива като тоя” са някакви си там “скандални нещастници”, “спамаджии”, са също, разбира се, “жалки графомани” и пр., и пр. Но с това игнориране на моя блог тия същите по най-глупав начин си вкараха автогол или дори таралеж в гащите: защото ако наистина ме бяха игнорирали, то с това ми даваха пълна свобода, от която аз, разбира се, нямаше как да не се възползвам. Ала пък те самите по най-глупав начин се… самолишиха от правото на някаква, каквато и да е реакция: понеже трябваше да се преструват, че са ме игнорирали, а значи и че не ме четат.

Потвърждение за този куриоз е един факт от последните дни: единственият, който написа отзив по повод на моя гастрол в БТВ, беше Ясен Праматаров. Той в своя анализ обаче – прочетете го, много е показателен! – хем му се иска да “критикува” моите изяви и моето… “поведение”, хем му се иска да окаже и някакво поне минимално признание за известни мои “заслуги”, хем пък, накрая, му се иска да внуши на читателя си, че аз, впрочем, съм му толкова безразличен, че той… дори не ме четял, понеже един вид изпитвал погнуса от моите текстове. Не се усеща обаче, че тия всичките неща някак си не се връзват, отричат се едно друго: като не си чел някого, няма как и да го критикуваш! Е, после се оказа, че ме бил чел, ама “чат-пат”. Но стига толкова, сега да изразя принципната си позиция, заради която най-вече писах това дотук.

Искам да обособя някои най-същностни черти на съзнанието и поведението на т.н. “елитарен блогър-грандоман”. Впрочем, да направя нужното разграничение: не всички, които пишат блогове, са такива “елитарни грандомани”. Има хора, които си пишат и имат много смислени, полезни и добри блогове, и които се държат съвсем естествено, недразнещо, неграндомански. Това само показва, че са стойностни личности и специалисти. Пример за такъв човек за мен е, разбира се, младият икономист Г.Ангелов, понеже чета блога му за него съм категоричен, но сигурно има още много такива. Изглежда и Н.Огнянова е такъв човек.

Но има едно мнозинство в средите на блогърите, което страда от съвсем кухи амбиции без покритие. Тези именно хора важничат “безпричинно”, правят се “от голямото доброутро”, също така се мъчат да изглеждат оригинални и интересни, т.е. по най-точен начин изразяват една типична грандоманско-парвенюшка психология, която, впрочем, е така характерна и за преобладаващата част от нашия т.н. “политически елит”. Това обикновено са хора с най-обикновени способности, но които се чувстват “непризнати гении”, което пък ги води до нечовешка завист и извънредна злоба, до крайна озлобеност. Аз бих си позволил да кажа, че това са доста посредствени хора, и доказателството за това е, че такива предпочитат да бъдат убити, но да не им се наложи да признаят нечие чуждо постижение. Некадърникът с амбиции се познава точно по това: никога няма да признае, че някой го превъзхожда, че е по-добър или че е постигнал повече. Такива побесняват когато чуят, че някой нещо е постигнал и се опитват да го натикат в калта, да омаловажат постижението му, да го окепазят както могат.

Докато даровитият човек, като види нечие постижение, просто се радва на човека, който е успял да направи нещо ново и различно. Такъв човек винаги ще подкрепи и насърчи оня, който се мъчи да постигне нещо стойностно, той никога няма да изпита завист или пък някаква озлобеност, защото е безкрайно великодушен и добронамерен (докато завистникът няма как да е такъв!). Той обаче и няма да подмине с мълчание постижението на някой друг човек, защото мълчанието издава онази “трагична оскърбеност” от чуждия талант и от чуждите постижения, която издава некадърника, аутсайдера с огромни претенции, парвенюто, което по най-подъл начин се е добрало до някакво място, а след това драпа с нокти и лакти някой да не го достигне. Т.е. прави всичко възможно някой, опази Боже, да не вземе та да го надмине.

Ето това исках да кажа. Всеки може да си направи извод в светлината на казаното защо, примерно, моят “гастрол” в БТВ беше посрещнат с такова дружно мълчание в средите на блогосферата. Все едно излиза, че сякаш в БТВ всеки ден се изявява цяла тълпа от блогъри, та просто няма за какво да се говори. Разбира се, читателите, които нямат такива амбиции да бъдат смятани за непризнати “гении”, по друг начин реагираха спрямо моята изява: поздравиха ме, или отправиха някакви забележки. Ала “великите блогъри” гордо мълчаха и продължават да мълчат. А пък когато аз, понеже, знайно е, съм си… “гадничък”, подхвърлих най-провокативно въпроса какво ли означава това мълчание. Тогава се появиха те самите (в анонимно… амплоа!) или пък техни подгласници, и неистово изръмжаха: “Тоя кво иска бе, да му паднем на колене ли?! Голям праз че бил в БТВ, баси наглеца и пр., и пр.”!!! Ето на основата на всичко това всеки може да си прави извод какво означава едно такова поведение. И също колко струват хората, които без замисляне, без дори и най-малка съпротива на съвестта си, са готови да стигнат и все повече да затъват в подобно така грозно нравствено падение.

юли 25, 2007 - Posted by | Етика, Публицистика

22 коментара »

  1. За последен път си позволявам да прибегна до тази форма на общуване – коментар във вашия блог. Налага се, обаче.
    1. Агрегаторът „Блогосфера“ на „Дневник“, както и неговият брат „Мегафон“ на „Капитал“ НЕ СА блогосферата. Бъркате понятията брутално. Нито някой е длъжен да ви включва в агрегаторите си, нито е длъжен да чете тези агрегатори. Гневът ви е излишен и комичен.
    2. За доц. Нели Огнянова сте съвършено прав, познавам я лично (нали веднъж ви казах, че съм журналист?),чета блога и с гигантско удоволствие. Тя просто няма комплекси за избиване – авторитетна личност, експерт с академично признание, човек с вкус и висока култура.
    3. Участието ви предаването на Бедров беше изключително слабо, но вината не е ваша. Проблемът е друг. Чудовищно игнорирахте всякаква етика (философите би трябвало да знаят, какво означава тази дума), за да идете да се покажете по телевизията. Четох пасквила ви, в който вулгарно и в сталинистки стил оплювате същата телевизия, на която бяхте гост. Ами как очаквате някой да уважава човек, който демонстрира тотална липса на морал?
    4. Като не ви харесва поведението и личностното излъчване на блогърите, които е събрал около себе си Еленко Еленков от „Икономедиа“, просто не ги четете и се оттеглете от тези блог-агрегатори. Отново ще се опитам да ви посоча същественото обстоятелство, че блогосферата е понятие, с което се означава комуникационно-съдържателен феномен в Интернет, а не е подборка на блогове, направена по личен вкус от редактори във вестник.
    Не се отчайвайте, има шанс някога някой да започне да ви уважава – ако си спомните какво е морал.
    Не си правете труда да ми отговаряте, нямам намерение да посещавам вашия блог повече. Съжалявам, беше ми интересно как в България се случва фигурата „Философ блогър“. Е, не се е случила. Номинално сте и двете, реално – не знам, Бедров питайте. Той ви лепна етикет, от който няма да се отрвете скоро.
    Всичко най-добро и успех!

    Коментар от Борислав Борисов | юли 25, 2007 | Отговор

  2. Попаднах в този блог след като последвах линк и ми стана интересно. Вероятно обаче това е последното, което ще напиша тук. Господин Грънчаров може би ще възкликне „прав ти път“ и е съвсем прав да го направи, това си е неговият блог все пак.

    И така, на раздяла:

    Елитарни блогъри в България няма. Има блогове, които се четат повече и по-малко. Има съвсем лични блогове, които по нищо не се отличават от един най-обикновен, книжен дневник. Има блогове на кулинарна тема, на социална тематика, такива, които разискват политиката, IT-проблеми или да речем, финансови въпроси. Но нито един блогър до този момент не се е самообявил за елит. При все това скромният философ Грънчаров се е почувствал засегнат, защото същия този несъществуващ елитарен блогър, че и грандоман, пропуснал да напише пространно хвалебствено слово, понеже Грънчаров гостувал в btv. Тук съм затруднена. В телевизията два-три дена по-рано гостуваха Йовко Ламбрев, Симион Пантеев и Мишел Бозгунов. Следя блогосферата, но след тяхното пребиваване в телевизионния ефир също не видях публикувани лелеяните възхвални слова. Да, през блоговете им минаха доста хора да кажат, че са ги гледали и да ги поздравят, нещо, което го има и тук, между другото. Разреваха ли се публично Йовко, Симион и Мишел обаче? Почувстваха ли се засегнати и нещастни, защото неизвестни непризнати гении, велики блогъри и какви още бяха там, не са се самозапалили от спонтанна и бурна радост? Не? И аз така си мислех. Понеже съм гадничка, ще попитам – кой в случая е грандомана, че не ми стана ясно? Кой е нещастен, че в интернет няма разпънат виртуален билборд с неговия лик? Малък жокер: не са нито Симион, нито Мишел, нито пък Йовко.

    Никой от тях не си е позволил снизходителното отношение към собствените си посетители, напротив. Никой от тях не се държи като учител, от чиято уста се леят от мъдри слова нагоре. И никой от тях не е написал не знам вече колко статии, посветени на това, че са били събеседници в телевизионно предаване. Но пък и никой от тях не се е възхитил на писание, публикувано не къде да е, а във вацовското издание „24 часа“ – един от стожерите на кампаниите срещу демокрацията, дясното, един от парцалите, които нарпавиха и невъзможното да дискредитират Костов, а днес въздишат по несправедливо обвинения Вальо Топлото, да не говорим за дитирамбите им в чест на казионната власт.

    Господин Грънчаров, ти се пишеш изследовател и много искаш да знаеш как реагират хоратана снизходително отношение от страна човек с големи претенции с неизвестно покритие. Не се хаби, ще ти кажа как: засягат се. А между другото, вчера министър Румен Петков се почувствал засегнат, че няма достатъчно положителни писания в негова чест и си купил писатели, които да пишат хвалебствени творби в чест на МВР. Мисля, че просто трябва да последваш стъпките му.

    И така, не се притеснявай, може да не се хабиш да триеш това. Няма да ме видиш повече. Знам, че не ти пука. А може и да ти пука и да се зарадваш. Може дори да изпишеш подигравателно-саркастичен пост, в който да ми обясниш колко съм нечистоплътно зла и елитна. Само дето не съм блогър, за да отговоря напълно на профила, който толкова „професионално“ ще ми направиш. Нямам намерение да мърся монитора си с манията за величие на човек, за който всеки, който не го обича достатъчно, е маниак и грандоман, а всеки, когото той не обича, заслужава да гние в затвора, па макар и по фалшиво обвинение.

    Остани със здраве.
    Жасмина

    Коментар от Hassi | юли 25, 2007 | Отговор

  3. Hassi не е важно кой е казал нещо, важното е какво е казал, когато 24 часа в някои случаи каже истината, както в статията за влечугите пред компютъра, разбира се, че ще го подкрепя 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | юли 25, 2007 | Отговор

  4. […] ” , , . […]

    Pingback от » , 2 | юли 25, 2007 | Отговор

  5. г-н Грънчаров показвате един български симптом. Плюете, когато това което ви засяга и не преценявате реално ситуацията. Вгледайте се в другите и в себе си обективно. За да се присъедините към някаква общност, трябва да спечелите уважението и преди да се опитвате да се налагате. Това според мен няма да стане. От друго поколение сте характерно със закостенялостта си (нищо, че си играете със съвременни идеи, това не ви прави техен приносител)и тъпчене в коловоза на остарелите си книжовни разбирания.
    Няма значение колко неща сте публикували. Вие тук сте равен със всеки друг участник.
    Чували ли сте за пропагандата (пробутване на малко истинна за да мине голямата лъжа)така е и със статията на Зюмбюлев, чиста манипулация и при това много грозна. Учудвам се като психолог как не сте се сетили но отговора е ясен мисля.

    Коментар от Георги | юли 25, 2007 | Отговор

  6. Може и да съм един от тез егалитарни,щото ме имаше в една класация топ пийсе.

    Време е да престанем да го посещаваме тоз блог или ако го правим да оставяме по един коментар какъвто заслужава А.Грънч.Аз мисля,че статията на Зюмбюлев има предвид точно А.Гръ. защото като се търси в гугъл за него + форум излизат към
    20 000 резултата. Освен това в статията се споменават за форумци които се регистрират с няколко псевдонима в един форум,в статията некадърния журналсит не споменава кои.Оказва се,че точно А.Грънч. прави това във форума на медиапуул.Показания на админ:
    http://aleksanderlevit.blog.bg/viewpost.php?id=93984

    Аз във форуми за политика да съм писал 5 пъти,нали си имам блог.И никъде другъде.

    Уикипедия:В терминилогията на Интернет, трол е човек който пише провокиращи съобщения в интернет (например в дискусионни форуми), за да попречи на дискусията или да тормози участниците.

    Има ли някой който не е костовист да смее да каже,че това неговото не е тормоз.

    За последен път го посещавам тоя блог.Зомбито Костов и неговите хора не знаят що е арогантност.Освен Нено Димов,той е объркал партията.

    А ония тиквеници от мегафон и блогосфера.дневник.бъг…аргхаргх.Преди 8 месеца им писах и ме отхвърлиха с обяснението“нашите читатели не биха се интересували от блога ви“.

    Сигурно А.Грънч. е по-интересен.
    Да бе,пък аз джудже.

    И в мегафон го има А.Грънч..Заедно с министър Калфин и най-компрометирания политик-Александър Божков.

    Ми то като погледнах мекеретата на Капиталситическите блогове единственото което интересно беше за духовете дето обитавали Парламента.Там се пишат глупости на търкалета за филми“ооо колко е хубав филма,тоя е не само режисьор но и голям философ,дрън-дрън-дрън“ пък филма е свален през торентите.Аима ли линк.Мнеее.

    Коментар от ssstto | юли 25, 2007 | Отговор

  7. Аз блогове чета МНОГО рядко, посещавам един-два всеки ден (няма да ги цитирам сега). Само искам да вмъкна няколко дума за „елитната блогосфера“.

    Глупаво и по същество доста смешно е изкуственото създаване на някакво „елитарно“ съсловие от хора, които взаимно се потупват по рамото и не допускат никой друг в кръга на „интелигентите“. Да създаваш блогосфера (или някоя подобна тъпотия, скрита зад друго име) и да претендираш нещо с този факт е като да си публикуваш онлайн списъка с favorites и да твърдиш, че това са най-яките сайтове в интернет и ако твоя го няма там то той просто не е як. В този смисъл дневник могат да махнат твоя блог от техния „агрегатор“ (ако не се занимавах с уеб от 97-ма сигурно щях да намеря тази думичка за много cool) когато си искат, щото по същаство те имат събрани своите favorites и могат да ги управляват както си решат. От друга страна като видях заглавието „най-добрите български блогове на едно място“ и отново ме напуши смях – кой реши, че това са най-добрите? Та накратко смешните усилия на някакви хора да си вдигат реномето с изкуствени неща, които се наричат със засукани имена, понеже звучи модерно не е причина да им се караш и да им се сърдиш. Но, повярвай ми, причина е да им се смееш.

    Агрегатор…не, наистина, вие наред ли сте? Група аутсайдери, опитващи се да направят ежедневието си по-важно отколкото е.

    Коментар от Миуо ми мишуенце | юли 25, 2007 | Отговор

  8. Ох, ама Вие г-н Грънчаров явно верно се взимате насериозно:) Толкова насериозно, че сте направо комичен. Извинете ме много, нищо лично, аз не съм от т.наречената от вас компания на „елитните блогъри“ (хихи как звучи само), обаче също не ви чета блога по една много проста причина.
    Просто всичките Ви постове са според мен ненужно дълги и изпълени със съмнително философстване. Не знам каква точно цел преследвате, ама един съвсем приятелски съвет – научете се да си изказвате мнението в писмена форма в не повече от три кратки абзаца…просто бас държа, че посещаемостта на блога ще се повиши.
    И най-важно – не се взимайте толкоз насериозно моля Ви се, щото само по-смешно става 😉

    Коментар от Све | юли 25, 2007 | Отговор

  9. Све, човека е на 48, нормално е да се взима насериозно. И не е нужно повтаряш казаното от другите – не се взимай насериозно, не пиши толкова дълго и т.н. Всички го правят от стремеж да бъдат причислени към някаква група. Това с копирането на другите имам предвид. Ама нали не очакваш някоя да те вземе насериозно по този начин ;))))

    Коментар от Миуо ми мишуенце | юли 25, 2007 | Отговор

  10. Здравей чичо Ангеле,

    Имам няколко предложения към теб:

    1) Да те спонсорирам за почивка в санаториум за душевно болни.
    2) Да те препоръчам на мои познати специалисти, които да ти поставят точна диагноза и, съответно, да ти назначат лечение.
    3) Да си намериш жена, която да те изцежда сексуално, та да спреш за малко да мислиш как цялата блогосфера на „Дневник“, барабар с „Мегафон“-а и тайните служби на Израел ти готвят атентат.
    4) Кратко и ясно – просто да спреш да се взимаш на сериозно.

    В по-горната „статия“ не виждам нищо друго освен един твой автопортрет.. Грандоманията в теб лъха.. доста при това..

    Би ли ми обяснил кое твое постижение, подвиг или каквото и да е трябва да аплодираме всички? Ако може, нека да е описано в между три и пет реда, без да включваш безбройните нискотиражни книги, които си издал, нито завършеното си образование и темподобни super-duper CV wannabe похвати.

    И да.. защо по дяволите трябва цялата „Дневник“ блогосфера да дебне какво се случва с теб по bTV? Същата телевизия, която по-рано заклейми, анатемоса, и какво ли не.. Нали беше учител по етика? Или това тук е по-друго.

    Мразя да ставам рано. Ще ти дам прост пример.. Когато Мишел и Йовко бяха в сутрешният блок на БНТ станах, въпреки нетипичният за мен час, и гледах. Гледах с интерес. Докато ти не си ми интересен. На мен и на много други хора.

    Бог да поживи човекът измислил отметките в агрегатора на „Дневник“. Без тях нямаше да е същото.

    Сполай ти и си направи изводите сам.

    Коментар от Никола Наус | юли 25, 2007 | Отговор

  11. […] Душевната низост на елитарния блогър-грандоман Разговорът за нравите и отношенията в т.н. “българска интернетна […] […]

    Pingback от Top Posts « WordPress.com | юли 26, 2007 | Отговор

  12. б-е-з д-у-м-и

    кой не знае чичо ангел, кой не е чувал за него..
    евалата, анга, стана известен. може да се смяташ за една ЗВЕЗДА. големина от национален мащаб…

    Trackback от nevermore. | юли 26, 2007 | Отговор

  13. аууу.. чичо, влезна в топ постингите на WordpPress.com.. мисля, че е време това да бъде вписано в CV-то ти, няма как!

    Коментар от Никола Наус | юли 26, 2007 | Отговор

  14. Ангеле, надявам се не си изтрил някой коментар? – всички са много забавни. Ако още ни започнал да подготвяш книга „Моят блог на една година“, крайно време е 🙂

    Книгата следва да е луксозно издание – твърди корици, гланц, достатъчно дебела (това поне е лесно). Мога да ти изпратя маркетинговите планове на Хари Потър и Властелинът на пръстените да ги използваш за сламка…

    PS За две бройки да не влезем в класацията – това не бива да се допуска! Ако трябва, закачи около монитора няколко снимки на неприятни типове 🙂

    Коментар от Станислав Точев | юли 26, 2007 | Отговор

  15. Хищният WordPress e изял две-три букви в горния пост (а, може и аз да съм ги пропуснал). Ако не те мързи, поправи първия параграф – там където е е „ни“ трябва да е „не си“

    Коментар от Станислав Точев | юли 26, 2007 | Отговор

  16. […] номер.” Пълната публикация може да бъде намерена тук… От горното изречение излиза, че някаква група от […]

    Pingback от Kaladan » Blog Archive » Ангел Грънчаров | юли 26, 2007 | Отговор

  17. Благодаря на всички за… добронамерените съвети и за загриженостите им за моята скромна личност. Което просто ми показва, че мнозина просто не са схванали за какво иде реч: за нравите в българската блогосфера като огледало на българските нрави изобщо. Както и да е, радвам се, че този разговор така или иначе тече 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | юли 26, 2007 | Отговор

  18. То бива графомания, ама стига де! Не зная с какво си изкарвате прехраната, но маркетинг-а е идеалното поприще за Вас. Казвате толкова малко, с толкова много думи, че всеки маркетингов отдел би ви прилапал с радост.

    Коментар от Борис Йорданов | юли 26, 2007 | Отговор

  19. Привет!
    От случаите със Странджа и Мишел минавам през т.нар. блогърска общност. Минавам е ключовата дума в предното изречение. Интересно е. Дали и колко ще остана още не знам.

    С този коментар искам да засегна някои от изказванията, но не и техните автори.

    Вчера излезе някакво изследване, че агресията в българските училища се е повишила много. То и аз като бях дете си имаше не малка агресия. Нетърпимост към всичко различно. Всеки клас беше един мини Биг Брадър. Първо дебелите, после тънките и т.н. Всеки по-различен от мнозинството търпеше подигравки, обиди и бой.

    @всички
    Не знам за вас, но аз говоря когато имам какво да кажа и когато мисля, че има смъсъл за тези на които го казвам. Трябва и да е интересно.
    Така че хич не ме интересува кой кого бил си изключил, кой кого не четял.
    Домакинът бил такъв, онакъв и не знам какъв си… От опит ще ви кажа, че на запад от Сърбия, изказвания от такъв род, където одумвате или клюкарите (да не казвам обиждате)нечия личност пред трети човек, ще изградят каменна стена заобиколена с ров между вас и тези на които говорите. Т.е. там хората не ги интересува какво мислите за някой. Напротив, това отблъсква. А в началото българите в чужбина, правят само това, защото разчитат че това ще ги социализира бързо. Както и наистина става в България.
    И друго – мисля, че за общото благо е добре да се придържаме към темата на разговора вместо да я изместваме или просто разводняваме.

    @домакина
    За съжаление, уважаеми, това което се случва с вас от началото на годината (според както успях да се информирам) до сега не е „Явлението Ангел Грънчаров в блогосферата“. Това е илюстрация на някои важни аспекти от нашата родна народопсихология, които вече споменах. Чудно ми е, че зрял човек като вас, обръща толкова внимание на антиразличността. Струва ми се, че така влизате в порочен кръг, който сваля нивото ви.
    Гледам че влагате доста във блоговете си, но все още не мога да разбера защо го правите. Но продължавам да търся. И тъй като явно сте различен от мнозинството блогъри, сте ми доста интересен. (Интересен сте явно и на онези, които го отричат.) Така, че продължавайте заради вашата аудитория.
    Не съм съгласен с някои ваши твърдения. Особено с виждането ви, че Зюмбюлев е почти прав. Хич не е прав. И той много добре го знае. Причините за статията с влечугите са доста по-дълбоки от съзнанието на Зюмбюлев и са вън от него.
    Изявата ви в Реално не беше нещо особено. Причините не бяха във вас. По-долу ще спомена за това.

    @Каладан
    Изявлението по повод Ангел Грънчаров ви прави чест. За да бъдете докрай професионалист трябва и да ни светнете като как блоговете попадат при вас. Т.е. кой решава и на какъв принцип? Нещо процедура има ли?

    @Иван Бедров
    Вие сте един доказан журналист, но на друг терен. Ще ви трябва още и малко повече опит, за да се докажате и като водещ на Реално. БТВ се дискредитира покрай Бареков, Инджев, медийния конфорт, демонстрациите за Странджа и др. Видно е, че като блогър имате по-голяма свобода на изразяване. Пожелавам ви да успеете да запазите професионализма си в засилващите се конфликти на интереси в БТВ и българската журналистика като такава.

    @Све и Миуо ми мишуенце, Никола Наус
    1. Нормално е човек да взима насериозно и да има самоуважение. Как ще искаш другите да те уважават, ако самият ти не се уважаваш. Образованието ни падна толкова ниско, че вече е висша ценност „не се взимай насериозно“! Това е равно на „ти не се важен бе, на никой не му пука за тебе, за да ти е добре давайко по-леко и не се вживявай в собствения си живот“. Това е пагубно.
    2. На 48 или 84 това не е важно. Ето една друга подмяна на ценностите. Но важно е не кой, а Какво говори.

    Коментар от Angel | юли 26, 2007 | Отговор

  20. @Ангел: Хм, не казвам, че човек ен бива да се самоуважава. Просто казвам, че някой като се сметне за последна инстанция е смешно 🙂

    Коментар от Све | юли 26, 2007 | Отговор

  21. хм
    не обичам тоя тип съвети
    ама…

    хора – излесте, поприказвайте си с някой.

    пс. кой би седнал да чете 10 стр. пост!? и една илюстрация няма даже!?
    със сигурност не и аз.. :Р

    Коментар от коки | август 10, 2007 | Отговор

  22. […] е супер.- В офиса планираме тениски, които да гласят: Елитарен блогър – грандоман. Да е ясно от раз кой какво е, няма да се лъжем я. + 25 […]

    Pingback от Разни летни — Eenk.com | ноември 8, 2010 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: