Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Него може и да не го е срам, но нас не бива да не ни е срам

(психоаналитичен профил на Г.Първанов)

Ще подложа на психоаналитично тълкуване лицето “агент Гоце”, по “народната воля” – и по милостта на ДС! – Президент на България. Този човек все повече ще става обект на анализи, понеже в светлината на ставащото у нас в последните години особено все повече хора разбират, че стоенето му на този пост е крайно вредно за страната – и за моралното здраве на нацията. Защото са застрашени самите устои на нашата държавност…

Президентът ни е публична личност, за която имаме достатъчно много информация. Тия дни научихме нещо, което си знаехме, но не бяхме съвсем сигурни. А именно че е бил сътрудник на ДС в “прекрасните комунистически времена”. В чест на които още е готов да открива всякакви паметници из страната: той откри паметник и на Т.Живков, а сега, чувам, и на Димитров се кани да открива! Президент-доносник, а това значи аморален тип, е доста рядък феномен, с който няма как да не сащисаме света. Но Гоце така или иначе е “избраник на нацията”. И по тази причина всеки гражданин има право на позиция и преценка по това какво той е правил и прави.

Защото той е политик, който заема най-отговорен, макар и съвсем символически държавен пост. Но точно защото постът му е толкова символически трябва да сме особено чувствителни към моралната, личностната и психологическата страна. “Бащата на нацията” не може сам по себе си да олицетворява… позора на същата тази нация. Мен лично ме е срам лицето на България да се представя от бивш доносник на ДС. Давате ли си сметка какво значи това? Ето, ще ви кажа. То значи, че ние все едно сме сложили табела върху страната си, която се чете даже и от Космоса: “Това е страната, дето царува пълното безчестие!”. Защото наистина не може да има морал в страна, в която аморално ченге символизира нашата същност. Ако не ни овладее срам от този факт, то това значи, че като нация сме ампутирани от достойнство. А това е страшно…

Обаче във фактите, които знаем, трябва да се вниква най-прецизно. Не е достатъчно само да се жонглира с тях, както обикновено правят. А е нужно да се открият скритите мотиви и тайнствените вътрешни и психологическите фактори, които са решаващи за да се случи едно или друго нещо. Психоаналитичните техники ни позволяват да навлезем в по-дълбоките основания на поведението, говоренето, образа и дори излъчването на съответния политик. Обикновено хората, неизкушени в психоанализата, се задоволяват с повърхностни обяснения за особеностите на отделните политически лица. Това обикновено води до всеизвестната констатация, че тъкмо по тази причина много хора след това се чувстват подведени или направо излъгани, а разочарованието е неизбежно. И хората се отдръпват от толкова “мръсната приказка” на политиката: Гоце Първанов стана президент с гласовете на около 25% от имащите право на глас. Това пък говори за сериозна криза на нашата демокрация, на нашата политическа система, дължаща се тъкмо на морални причини. Ето защо съвсем не са безобидни нещата, за които ще стане дума по-надолу.

Същевременно режисираната и добре платена пропаганда в услуга на управляващата ни олигархия се опитва да внушава на широкия потребител всякакви клишета за “честността”, “добропорядъчността”, “чистотата” на държавния мъж Първанов, за това как той “най-искрено милее за народното благо” и т.н. Други политици в същото време са ни представяни от същата тази пропаганда като “зли гении”, които упорито само вредят на “народа” (така демонично у нас най-вече е представян Иван Костов). Ето защо запознаването на все повече хора с някои умения за психоаналитично тълкуване е доста полезно, защото човек на тази основа ще може сам и по-успешно да вниква в основанията на толкова различните изяви на политиците. Та да си изработи твърда собствена преценка. Иначе всичко за обикновения избирател се обезсмисля тотално. А пък и самите политици, като разберат, че са разглеждани “под лупа”, ще започнат да се въздържат от толкова бруталните спекулации с нашите чувства, които си позволяват в последните години особено.

Първанов от доста години се подвизава в политиката и е добре известен на хората. Този човек (независимо от всичко) е доста трагичен образ: нему се наложи за тия преломни години да изживее безкрайно много разочарования. Той, предполагам, изключително болезнено се е отказал най-напред от такива свои най-съкровени неща като младежките си комунистически убеждения – и от безразделната си любов към СССР и Русия (дали?). Той трябваше да преглътне ориентацията на страната към Запада, към ценностите на свободата и демокрацията, към пазарното (“капиталистическото”) общество, към НАТО и Европейския съюз. Той стана лидер на БСП в най-тежкото време за тази партия: когато тя за трети път доведе при Виденов (след Живков и Луканов) до пълна разруха страната ни. Първанов “сдаде властта” и, предполагам, е преживял страшен потрес от това наложено му от “улицата” предателство. Но съдбата съвсем ненадейно му се усмихна и той, без сам да се е надявал на това, стана президент на България. Това също е кардинален прелом в душевните опори на този човек. И тези неща няма как да не са се отразили на неговото психично състояние.

Първанов е спокоен, излъчва благост, миловидност, говори кротко и спокойно, гледа нежно, излъчването му е на умерен и добър човек. Човекът, неизкушен в психологията или психоанализата, възприема дотук образа на нашия герой: по-нататък не е способен да се вглъби. Но това е само повърхността. Затова за повечето хора “задоволителните обяснения” са от този род: “Първанов е спокоен, мил, сърдечен, добър човек…”. В същото време доста хора усещат, че всичко това е само маска, че Първанов е изключително коварен човек. И ако “добротата” му е единствено маска, то как да проникнем и да се доберем до истинската му същност като личност? Как да не позволим да ни убегне тъкмо основата на истинската първанова душевност?

Психоаналитичното тълкуване постига точно това. То отива в дълбините, в душевните бездни, като обръща особено внимание на детайлите. Друг начин да се разбере истинската същина на една личност няма.

Ето един такъв детайл, който носи огромен смисъл: усмивката на Първанов. Всички са забелязали, че когато се опита да се усмихне, това не му се удава, и лицето му почва да се гърчи в странна, болезнена, измъчена гримаса. Очите му са съвсем безизразни, а устата се мъчи да се усмихне. Усмивката на Първанов е не по-малко многозначителна от тази на Мона Лиза. Нещо прекалено болезнено има в тази “полу-усмивка” на Първанов. Ако се разгадае неговата усмивка, то това ще хвърли светлина върху страшната тайна на този човек.

Първанов често се опитва да се усмихне, но това съвсем не му се удава – как да вникнем в този феномен? Защото тук, изглежда, е възела, който ако се разплете, ще разберем най-важното за този “изтъкнат деец”.

При Първанов специално нещата не са толкова трудни за тълкуване, дори са съвсем ясни. Неговата странна усмивка издава вътрешната му трагедия на човек и историк, принуден от същите тези капризи на съдбата и историята най-кардинално да се откаже от всички свои предишни (и младежки) убеждения и ценности. Това наистина е страшна трагедия. Антинатовецът Първанов беше принуден да подпише договора за присъединяването на България към НАТО. Приятелят и ембарговият партньор на С.Хюсеин беше принуден да изпрати български войници в Ирак в помощ на коалицията против Саддам. Идейният другар на Милошевич, който му пишеше писма, израз на най-сърдечна подкрепа, доживя да види приятеля си пред трибунала в Хага. Той и на погребението му не можа да отиде, въпреки че толкова го обичаше. Някогашният националист Първанов днес е принуден да слугува на Ахмед Доган и да бъде унизяван непрекъснато от лакомията за власт на този коалиционен партньор. Някогашният “убеден републиканец” днес е пръв съюзник и приятел с бившия монарх. Той беше агент Гоце, кри години наред това, лъга и отрича, но накрая беше принуден да си признае. Това е страхотно унижение. Няма го СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”.

Само като иде в Москва при своя събрат Путин – също шпионин, но от КГБ – нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Само Путин може да разбере трагедията му. Но Путин не знае терзанията на първановата душа. На Путин не му се налага толкова да лицемери. В Русия вече няма и полудемокрацията, която имаше при Елцин. Но въпреки всичко Путин е идолът за лицето Първанов: защото Путин си позволява да прави и говори това, което наш Гоце не смее. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе горкият Гоце постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска. Това е истинска трагедия. Нашият Първанов се чувства така, че все едно е сключил сделка с Дявола. Все едно Дяволът му е казал: “Ще ти дам всички земни благини, пари, власт, слава, но в замяна искам да се отказваш постоянно от убежденията си и да правиш обратното на това, което ти се иска!”. Как при това положение нашият любим Първанов да може да се усмихва?! Та това е пълно душевно и личностно раздвоение, това е подобно на шизофренията.

Ето защо констатирам: ако има някой у нас който да страда най-жестоко, то това е нашият Президент. Не му завиждайте, неговото е същински кошмар. Мъките му са невероятни. Затова той не може да се усмихва, затова той се усмихва така измъчено, затова усмивката му е като на… терминатор. Или поне като на… Мона Лиза (да ме прощава достойната дама!). Кога ли ще осъзнае всичко това наш Гоце, кога ли ще направи единственото, което му остава, за да се спаси: като избяга, като си даде оставката, като стане млад “персонален пенсионер”, та да има време спокойно да осмисли подлостите, които е вършил в живота си?!

Та психоаналитичното тълкуване наистина може да ни каже някои истини, които иначе са трудни за установяване и признаване. Те хвърлят светлина върху онова, които иначе по никакъв начин не можем да знаем. Но именно затова благодарение на психоанализата можем да схванем най-важното за личността до нас – и за самите себе си особено. А пък за публичните личности и управниците ние в качеството си на избиратели имаме право да знаем всичко, цялата истина. Защото едва тогава ще можем да направим разумен избор.

Да, Гоце трябва да си иде, та да измием от лицето си срама! Него може да не го е срам, но нас не бива да не ни е срам. Той трябва да си иде, и то по-скоро. Ще повтарям това докато не ме чуе и последният човек. Добре знам, че за някои хора е безполезно да им се казва каквото и да било. Ето един “умник” какво пише в един интернетен форум: “Голям праз като е бил доносник! Едва ли има некой, който да се е занимавал с научна работа по онова време (и да е бил добър) и да не е бил сътрудник на една или друга служба. Това е било условие за съществуване. Писна ми вече с тея досиета. Ще речеш, че тоз, който е сътрудничил (в повечето случаи НЕ по собствено желание) е самия Луцифер. Скоро ще почнат сигурно да плюят и бившите офицери от БНА, че са били членове на Партията. Ми ще бъдат. Такава е била реалността. Айде спрете се вече!”

Ей заради такива сме в тази мръсотия до шия. Те като блатните животни се чувстват добре само като са в смрадта. А на нас, българите, ни е нужно друго в този момент: нужно ни е пречистване. Трябва да се спасим от гнилостта на отвратителното блато, в което съществуваме от десетилетия. “Насладихме” му се даже в излишък. На нас ни е нужна чистота. Нищо друго…

юли 20, 2007 - Posted by | Публицистика

5 коментара »

  1. Недей да се срамуваш, приятелю мой! Срамът е негативна емоция и следва да се избягва 🙂

    Прочети (пак) Кастанеда – терминът „контролирано безумие“ описва чудесно начина по който трябва да мислиш и действаш 🙂

    Коментар от Станислав Точев | юли 20, 2007 | Отговор

  2. До тук не можах да разбера защо трябва да се срамува Първанов. Изведените общи тези, че е „доносник“, а в случая е „сътрудник“ и ако не откривате разлика значи се плъзгате по повърхността на проблема. Единствен на конгреса по Балканистика да защитаваш кауза срещу „проскопски“ учени за защита на българското и сега да те обвиняват в това – не го разбирам. Струва ми се, че по този начин се оневиняват действително тези, които са били действително доносници. Лесна работа – и президентът е бил като нас от какво да се срамуваме?. Точно това е целта на действителните доносници от ДС. Вие просто наливате вода в тяхната воденица. Сложете до него и Божидар Димитров, и Драгомир Драганов и картинката ще е пълна. Струваме се че аутсайдерите без минало искат да зачеркнат миналото на други – белким се намери място и за тях в елита.

    Коментар от Рон | юли 23, 2007 | Отговор

  3. Ачо,видя ли,че вчера и днес на двете пресконференции бяха „отрязани“ именно журнолистите на в.“Сега“У
    Вчера Калфин смъмра журналистката,че прекъсвала министър-председателя и се изхили цинично точно,когато тя употреби думата закони и каза“Чак пък закони!“
    Днес без малко да приключи ненавреме и гадно,защото въпросите почнаха да се конкретизират…Не мисля,че тоя път народа ще им даде шанс да се измъкнат,ама кой знае…дали и този път тоя народ няма да се прозее,да каже едно ААААА между прозявките и да се обърне на другата страна и да си продължи да спи.Че от какъв зор пък да се буди като е толкоз сладко да сънуваш,че те пързалят ва голямата червена пързалка!Събудил си се и гледаш пързалката станала синя,жълта,лилава,сарамбозова…
    и в тия жеги даже и хладна вода черпят!

    Коментар от Ружа Братанова,бг мед.сестра в Либия от 15г | юли 25, 2007 | Отговор

  4. Е,как да мълча да ,бе!?Как бе,българи като не мога да търпя глупости,лъжи и простотии?Дръжте ме,вържете ме,запушете ми устата с лепенка,защото няма как да мълча,бе!На мене ми се вие,бе!Новина:
    „За първи път бг медици били заведени на лекар!?“-БТВ
    Че аз не бях ли дежурна над леглото в Реанимация на Нася Ненова в централната болница в Триполи,където беше настанена след опита й за самоубийство,бе?Че я тънтуркахме там по-вече от месец за туй,че се поряза със скалпел в уж опита й да се самоубие!?
    Червеняшка сваляла конците от пръста на мъчителя си,който я предпочел пред всичките болници,лекари и сестри в Триполи,обаче те не били преглеждани.И защо да не ги свали,нали живеят там заедно в затвора.Вярно,че той там работ,а тя лежи,ама нали сме хора,бе!И затворника и надзирателя все едни и същи човеци сме.
    Бре,мама му стара,тия се насраха!
    Здравко по цял ден мете Триполи на жега и пек, и нищо му няма,джоба на ризата му издута от пачка динари,обаче някак си ей,тъй не отишъл на докторр,нито пък посланика е забелязал,че живее в посолството,че се води на работа там,че не си върши работата на градинар и след като си даде поредното интервю по телефона за НТВ и му прилоша на завалията баш на Боянските ливади!?
    Стига,бе,смешници!Много яка комунистическа демокрация,направо всички на пълзалката и няма и не може да има,такива които не искат да се пързалят.
    Те към казана да заместват Дявола,ходом Марш…..Ах,леле…ах,леле…Точно така казват либийците при точно такива случаи!

    Коментар от Ружа Братанова,бг мед.сестра в Либия от 15г | юли 25, 2007 | Отговор

  5. Госпожо, вие полудявате!

    Коментар от Леке | юли 25, 2007 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: