Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Да бъдеш гражданин, да имаш позиция не е престъпление

6_1225827419Най-напред моите поздравления към М. Бозгунов, С.Патеев, Й. Ламбрев и Н.Огнянова за убедителната позиция, която успяха да изразят в сутрешното предаване на БНТ! Всички бяха пределно ясни и твърди в разбирането си, че полицията, меко казано, се меси в неща, които не са от нейна компетенция. Наистина трябва да се иска обяснение от министъра за този полицейски акт срещу свободата на мисълта и словото – и това може да го направи само опозицията в Парламента. Но ми се иска да направя своя по-пълен коментар, защото наистина заради случилото се с блогъра Мишел като че ли се забрави онова, заради което стана всичко, а именно протестите за Странджа.

Отправна точка ми дава един коментар в блога, именно на Влади: „Историята започва около едно благородно дело – опазването на българската природа, и по-точно Националния парк Странджа. Българите може би никога нямаше да се сетят, че това е истинско национално богатство, с неповторима флора, призната в цял свят – от ЕС им го напомниха, датска фирма извърши екологичната оценка, и за българите остана да определят границите на парка, и да го узаконят. След приключването на проекта, Върховния съд отхвърли предложението за установяване на Парк Странджа поради цитирам “недефинирани юридически граници и собственост, поради приватизационни искове”. Т.е., единственото, което българите трябваше да направят, не е направено!“

Така, значи държавната бюрокрация, т.е. тези, на които ние с данъците си плащаме заплатите, не си е свършила работата. Съдът установи нередностите, което автоматически доведе до това Странджа да загуби статута си на национален парк. Това провокира недоволството преди всичко на млади хора и те излязоха на улицата за да изразят протеста си. Да заявят гражданската си позиция. Аз, признавам си, вече не вярвах, че такова нещо може да се случи, но ето че младите хора излязоха. Обаче били… „в нарушение на закона“, така не се протестирало. Значи дори и да се възмутиш, се иска да спазиш определена процедура. 48 часа сдържаш възмущението си, докато тече предупреждението до кметството, ами ако за тия 48 часа възмущението ти мине?! Всякакви хора има: дали това пък не е измислено точно с цел да понамалеят възмутените граждани в тия принудителни и „законови“ 48 часа за размисъл? Както и да е, продължавам разсъждението си, и то именно с цел да съзрем ония парадокси, странности и дори абсурди, с които случващото се у нас обикновено е преизпълнено.

Следващият момент е този: как протестиращите трябва да протестират, да изразяват протеста си? Другояче казано: как законът ти предписва да се… възмущаваш? Защото, оказва се, трябва да се възмущаваме стереотипно, някак си унифицирано – нищо че сме различни, законът предписва да сме еднакви. ОК, както и да е, протестирайки, не трябва да нарушаваме „обществения ред“. Забранени са блокади на кръстовища и други такива граждански прояви, израз, впрочем, на гражданско отчаяние: защото ако не предприемат гражданите в някои случаи отчаяни действия никой няма и да им обърне внимание. Могат да протестират, ама… ей там, нейде в парка, далеч от хорските очи, където никой, абсолютно никой няма да им обърне внимание, сиреч където гласът им ще си остане глас в пустиня. Та понеже, както казва г-н Румен Петков, полицейският (пардон: милиционерският, защото този човек възражда тъкмо милиционерския побойнически манталитет!) министър, „законът трябва да се спазва“. Сиреч на полицията, за да възстанови „обществения ред“, й се налага, няма как, често да използва… палките, шибайки по главите ония граждани, които са се осмелили да заявят протеста си „нерегламентирано“, дори… „нецивилизовано“. Видяхме по телевизията как полицаи (пардон: милиционери!) хванаха за ръцете възрастен гражданин-миньор, техен работодател (защото на полицията ние, гражданите, сме работодателите, бидейки данъкоплатци!), как го натиснаха да падне на асфалта, но да падне тъкмо на главата си, как той падна, а от главата му рукна поток кръв… Пък после министърът заяви, че човекът сам се бил ударил, представяш ли си?! Така, в името на „реда“ полицията започна да чупи глави на граждани, да пердаши фоторепортери: наистина е „превъзходен“ този ваш ред, таварищ Петков!!!

Полицията посдърпа и защитниците на Странджа, но до пукнати глави не се стигна: явно миньорите имат по-крехки глави от младежите-еколози, пък са и, очевидно, по-инатливи, или пък са с по-тежки глави, та падат тъкмо на главите си. Както и да е, защитниците на Странджа съвсем нерегламентирано и… „незаконно“ успяха да заявят гражданска позиция, бяха подкрепени и от опозиционни партии, Парламентът се разбърза и прие клауза, която като че ли ще реши този казус. Протестът, макар и „незаконен“, доведе до нещо позитивно и полезно за обществото, схващаш ли това, таварищ Петков?

Да наистина, да мислиш, бъдеш гражданин, да имаш позиция и да я изразяваш както намираш за добре не е и не може да е престъпление…

Затова аз на този Петков, дето по едно недоразумение е министър на вътрешните работи в страна, член на Европейския съюз, искам да му кажа нещо друго. Той дава ли си сметка, че тъкмо по един такъв съвсем нерегламентиран, „противозаконен“, дори „екстремистки“, както тогава го наричаха другарите на министъра, начин, а именно чрез блокади на кръстовища, на ж.п. прелези, на входовете и изходите на цели градове, чрез барикади, демонстрации, чрез „уличен натиск“ и пр., все спонтанни, нерегламентирани, диви дори прояви на гражданско неподчинение, в студените януарски дни на 1997 г. българските граждани заявиха най-категорично волята си за промени, именно за ония промени, заради които ние сега сме страна-член на ЕС! Тогава партията на същия този „влюбен в закона“ министър беше изритана от властта, а пък сегашния президент Г(оце) Първанов тогава се криеше като мишок от „побеснялата тълпа“ и ронеше сълзи от безсилие пред президентството, понеже гражданите и народът по най-нецивилизован и варварски начин го освиркваха. Тогава Гоце ходеше по терлици из София и се оглеждаше някой да не го води, а сега се кипри като… президент: български странности са това! Да, но сега той е президент на европейска държава, а пък Р.Петков е министър на полицията също на европейска държава! Макар и двамата да нямат нищо общо с европейския манталитет и с европейския респект пред личността: защото личността в някакъв смисъл е над всеки закон – законите съществуват за човека, а не той за тях.

Пиша тия неща, защото младежите и девойките, които сега протестираха, и се показаха достойни и свободни граждани, в далечната вече 1997 година са били деца, а пък ние, техните родители, тогава също като тях „нарушавахме закона“, та да извадим България от мъртвата точка, в която я бяха натикали другарите на сегашния министър на полицията. Г-н министре, трудно ще удържите гражданската енергия на едно общество с полицейски палки, щом вече и нашите деца успяхте да настроите срещу вас. И по тази причина скоро на улиците и площадите ще излязат хиляди възмутени от безобразията на управляващите граждани! Ще излязат съвсем „нерегламентирано“ и… „незаконно“, защото възмутеният гражданин има човешкото право да изрази възмущението и гражданския си гняв по всеки възможен начин, по който той реши за нужно.

Ако полицията започне да въвежда „правила“, по които гражданите трябва да се възмущават, и ако гражданите почнат да се възмущават точно по предписания начин, горко на тази страна! Затова само вие, управниците, г-н Петков, гледайте да не доведете този иначе търпелив гражданин до нежелани ексцесии, понеже май натам вървят работите след като сте станали така цинично нагли и арогантни.

И така стигаме до сюблимния момент: ГДБОП се сеща, че един блогър бил… „нарушил закона“, като „подтиквал“, „настройвал“ и дори „провокирал“ гражданите да нарушават „обществения ред“ – като се възмущават по съвсем „нерегламентиран“ начин. Аз обаче съветвам ГДБОП да заведе дело срещу министъра на околната среда и на водите, който всъщност има най-голямата заслуга за това гражданите да бъдат провокирани да излязат на улицата и да протестират по такъв „нерегламентиран“ начин. Ето че всъщност вината се пренася „от болната глава на здравата“ или как там беше. Но отговорността трябва да се носи от действителния „възмутител“, оня, който е предизвикал гражданския гняв. А не от онези, които, представете си, се били възмутили – както става у нас. Или пък, най-малкото, от ония, които пък в интернет „подклаждали“ възмущението – пълни глупости! Аз като данъкоплатец не искам полицията, на която от моите данъци плащат заплатите, да се занимава с глупости. Ето защо призовавам да се посочат истинските виновници, и те да понесат цялата дължима отговорност.

А такива виновници са, повтарям за кой ли път: министърът на околната среда и на водите, който трябва да си подаде оставката заради несвършената работа от ведомството му, провокирала напрежението и протестите, а пък ако той не си я подаде, ние сме длъжни да му я искаме докато си я подаде; министърът на вътрешните работи също и то за това, че напоследък позволява груб полицейски произвол, насилие и арогантност в отношението на полицията към мирно протестиращи граждани, по тази причина той също трябва да си иде; още повече, че в живеем в страна, в която всеки ден кажи-речи стават показни убийства, а нито един извършител не е хванат и наказан; оставка също трябва да си даде и куриозният ни министър-председател, защото той, колкото и мило да се усмихва, носи все пак цялата отговорност за ставащото в страната и за провокациите, които ръководената от него власт всеки ден отправя към гражданите, та да ги принуждава и провокира към всекидневни протести. Това е, правителството трябва да си иде, и ние, гражданите, имаме пълното право да го кажем и да настояваме, защото ние сме го турили там това правителство.

Като си отиде правителството, нещата ще си отидат на мястото и абсурдите ще понамалеят. А понеже правителството току-така няма да си иде, от нас, като граждани, се иска още по-твърдо да заявим позицията си. Ако властите си втълпят, че сме се уплашили, те утре ще станат още по-арогантни когато излезем отново да протестираме: защото ще ни мислят вече за страхливци. Ако проявим съзнание за достойнство и будно гражданско чувство, те ще се позамислят може би. А достойнството се завоюва на улиците след като преди това сме го загубили пред урните. А ще си го върнем пак когато застанем пред избирателните урни. При демокрацията оттам започва всичко – и всичко там свършва.

Ние почти погубихме демокрацията си като мнозинството от нас не считаха за нужно изобщо да гласуват. Затова сега ни се налага да протестираме. И да пишем всеки ден по блоговете, възмущавайки се от безобразията на властта. Ето защо нашите протести се дължат на това, че не сме мислили когато сме си избирали управниците. Ако си бяхме избрали умни и свястни управници, нещата щяха да вървят – както вървят в другите страни на Европа. Ама ние, българите, все гледаме да се „оригинални“ и да шашваме света – Симеончо щял да ни оправи, Сидеров щял да ни разкатае душиците, бат Бойко щял „да им натакова онаковата на ония там“, Дмитриевич щял поне да ни… „вози на рокерски мотоциклет ако друго не може“! Абе това е положението, тъпотия до шия е в тази наша България, дами и господа!!! Затуй моят съвет, като многовидял философ и патил-препатил гражданин е един: абе опичайте си акъла малко де, стига сме правили чак толкова глупости, стига наивност де!

юли 17, 2007 - Posted by | Публицистика

8 коментара »

  1. Всички това е така, само че съществуват ли в БГ „умни и свястни управници“? Аз откакто правителството на Костов изкара мандата си, гласувам по инерция – не, защото някой ми харесва, а просто, за да знам, че съм се възползвала от миниатюрното си право хипотетично да въздействам на случващото се в страната. За пръв път не гласувах на балотажа в София, защото бях погнусена от мутрата-кандидат с най-голям шанс за кмет и просто нямаше смисъл от моя глас. Но, ето идва есен и се задават избори – и за кого да гласувам – питам се и не мога да си отговоря – има партия, на която симпатизирам или по-точно човек, но като знам, че тя вече трудно прескача 4% барирери – пак някакси ми се обезсмисля всичко… Някакси не виждам светлина в тунела… А в Странджа си строят, ли строят… Нищо, че пак е парк…

    Коментар от pointlesspring | юли 17, 2007 | Отговор

  2. Да, сигурно има кадърни и можещи управници, ала е трудно разпознаването им сред тази лакома паплач от интриганти, мутри с политически амбиции като дон Бойко, плямпала и кресльовци като Сидеров, далавераджии като Доган, измекяри на олигархията като Гоце. Понеже ни е къса паметта, та не помним ония управници, които вече доказаха, че са добри държавници – и благодарение на които сме в ЕС. А това, че те нямало да минат 4% бариера е просто доста неумел финт на пропагандата, на която плащат за да внушава подобни настроения… от нас зависи кой колко ще получи на изборите…

    Коментар от Ангел Грънчаров | юли 17, 2007 | Отговор

  3. Оставил си линк насам в бележката ми за ГДБОП. Да разбирам ли, че искаш да включа в подборката „Блогърски вопли“ и този пост? 🙂

    Коментар от Станислав Точев | юли 17, 2007 | Отговор

  4. Не, не искам, просто ти обърнах внимание на моята гледна точка, иначе нищо не искам 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | юли 17, 2007 | Отговор

  5. Когато емоциите започнат да взимат връх на разума, обикновено се губи рационалното… Ако подобна каша се случеше в цивилизована държава (нека допуснем такава химера), акцията би изглеждала така:

    – активисти щяха да подготвят с помощта на адвокат заявление за искането (тук говорим за благородното дело да спасим българската природа!).
    – на малки масички тук-там из парковете, украсени с плакати, обясняващи случая, щяха да се събират подписи – така всички, по цивилизован начин биха изразили подкрепата си за искането, без да се смущава живота на останалите (трафика, ако се сещате, е средата в която се движат линейки, пожарни, може някоя да ражда в този момент, бебе да се задушава…).
    – искането би трябвало да се предаде на съответният адресат, както и да бъдат сезирани по-висши инстанции, за контрол.
    – ако медиите не са това, което Ружа описа много точно в „Едва ли Бенгази“, щяха да помогнат този цивилизован протест да бъде чут навсякъде.
    – резултатите нямаше да закъснеят…

    Защо ги пиша тези работи? Ами, когато утре се смени „властта“, и „червени бабички“ започнат да простестират за техни си работи по същия нецивилизован начин, „новата власт“ ще беснее. И после ще се разсърди на народа си. С право – народа не е научен да уважава институциите си. Улисан в „гнева“ си, народаът забравя, че да свали правителството означава месеци безвластие и безвремие, през които и малкото смислена работа, която текущите вършат (като изключим глупостите им, остава процент смислена работа!) ще спре, и тогава хаосът ще е далеч по-голям. А следващите не е казано че ще са по-кадърни. Просто, защото и те са българи…

    А през това време в Странджа се строи ли строи….

    Коментар от vladi57 | юли 17, 2007 | Отговор

  6. А през това време в Странджа се строи ли строи…И се копае и се режат дървета.

    Коментар от ssstto | юли 17, 2007 | Отговор

  7. Хора, в т.нар. „цивилизовани държави“ можеше директно да си го дадат под съд за организиране на ‘спонтанни събития’.

    Недейте да прехвалвате ‘цивилизованите’ държави, при тях има не по-малко идиотии, а и по всичко личи че законът се спазва доста по-буквално и ударите са доста по-безкомпромисни.

    Да не забравяме, че поставянето на бизнес интересни над екологичните такива е импортирано точно от тази посока… и там това е актуална тема.

    Коментар от еди | юли 18, 2007 | Отговор

  8. Mn Mi xaresva Tva

    Коментар от aleksandra | януари 2, 2011 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: