Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Кой забрани във вестниците да се пускат нехвалебствени статии за бат Бойко?

Тия дни след изборите си направих експеримент. След като написах статията си „Психопортрет на Бойко Борисов“ я разпратих на всички български вестници. Интересно ми беше дали поне един ще я публикува. Пратих я и на вестници, за които съм сигурен, че няма да я публикуват. Понеже не си купувам всички тия вестници, моля посетителите на блога – ако си купуват и ако изобщо четат книжни вестници – да ми кажат ако са забелязали в някой вестник тази моя статия. За което предварително им благодаря.

Аз лично до момента открих чрез интернет, че статията ми е излязла само в… Лондон, в издавания там вестник БУДИЛНИКЪ. Може да се види ето тук. В тази връзка ми е интересно да разбера дали пък в нашите вестници няма забрана да се публикуват невъзхваляващи личността и гения на Бойко Борисов статии? Забрана, дадена от някакъв свръхмогъщ „мозъчен център“ или пък потаен център на самата власт. Защото все пак е доста странно, че Б.Б. продължава да е галеник на медиите: дали това се дължи само на финансови инжекции или на нещо друго? Как мислите?

май 31, 2007 Posted by | Медии | 5 коментара

Израз на какво е да спиш гол? А да ходиш на нудистки плаж?

И също така какво означава, че мисълта да спиш гол ти се вижда… непоносима. Или пък че си мислиш, че няма изобщо да заспиш ако си гол. Повод да поставя тези въпроси ми дава току-що прочетеното, в което се говори за последната светска клюка; а именно че Брад Пит спял гол. Наистина, какво означава навика „да спиш така, както си дошъл на бял свят, а именно… гол“? Изразът в кавичките са думи на самия Брад – не на брата на Брад Пит, а на самия Брад…

Сънят по принцип е нещо като мнимо връщане в утробата, а там, предполага се, всички сме били именно голи. Ето защо да спиш гол е съвсем естествено. Разбира се, всеки си спи и ще си спи както му харесва – и както е свикнал. Тия, които не могат да приемат мисълта да спят голи, изглежда го правят, защото искат да демонстрират, че са силно привързани към морала. Затова на такива хора самата мисъл да спят голи им се вижда скандална. А ето това вече не е естествено. Такива хора, разбира се, никога няма да отидат и на нудистки плаж. А да отидеш на нудистки плаж, както и да го разглеждаме, е израз на свобода – или поне дава това приятно (за едни) и крайно непривично и притеснително (за други) чувство. Отношението към голото тяло – свое и чуждо – затова е точен показател на степента на пристрастеност към свободата. Прикриването на голотата – казват, че някои и когато са сами под душа, го правели с… бански! – ми говори за жестока комплексираност и е симптом на крайно уязвена (обидена, потисната) сексуалност. От друга страна, всъщност, ако помислим добре, всички ние под дрехите си сме именно голи – тогава какъв е смисъла да се притесняваме от своята голота?!

В спалнята пък, особено когато си с любим човек, голотата и на двамата е страхотно предизвикателство и силен стимулатор на сексуалната активност. Защото, както и да го разглеждаме, дрехите в спалнята създават известни неудобство. Чувал съм, че някои повече се възбуждали от облечени, отколкото от голи тела – на мен това ми се вижда крайно странно. Ето защо прекалената привързаност към дрехите, при която човек не си представя даже живота без тях, е израз именно на жестока комплексираност. И дори е нещо неестествено, патологично, извратено. Макар и да звучи парадоксално, така е…

Защото казано е: „Който се срамува от голотата, той се страхува от свободата“ – и това е една истина, която е добре да осмислим по-внимателно. Особено ако и тя ни се вижда “прекалено странна”.

май 31, 2007 Posted by | Съвременност, Тялото | 10 коментара

Къде са българските монархисти, скинхеди и нацисти?

„Въпросът е – къде са българските монархисти, скинхеди и нацисти, които да изчистят площад „Македония“ например?“

А така! Ама що само на площад Македония?! Требва да се изтрепят всички педерунгели в цяла България! После требва да съ изтрепят и всички турци, мангали, евреи, марсианци! Не требва да се забравят и тъпанарите! А селяните направо на сапун, тяхната мамица! А, и тия дет ебът убавите жени – и тях! И тия с многото пари! Изедници кирливи! И разни ентелегенти с цайси дет мноо акъл дават! И на тях мама им мръсна!

У България требва да останат само… казаци, монархисти, скинхеди и нацисти…

(Извадка от прелюбопитен диалог в мрежата)

май 31, 2007 Posted by | Универсум | 8 коментара

Един гаф и „добрите нрави“, които са го причинили

Вчера излезе във в-к „Седем“ моята статия „Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде“. Същия ден получавам от главния редактор на в-к „Про и анти“ гневно писмо, което публикувам по-долу. Гневът на г-н Васил Станилов се дължи на това, че и те имали намерение да публикуват статията ми, ала в-к Седем ги бил изпреварил. В резултат на това г-н Станилов ме известява, че повече не желаят да имат никакви отношения с мен, т.е. забранява ми да им пращам свои статии. Така е прекратено едно сътрудничество между мен и в-к „Анти“, което е от поне 10 години. В своя отговор аз давам своята гледна точка защо се стигна до такъв край. По мое мнение това е показателно за наистина „добрите нрави“, които са се установили между издателите на два от трите десни вестника към автори като мен, които не са от „тесния кръг на избраните“. Същото в още по-голяма степен важи и за всички останали вестници, в които пък изобщо не се допускат автори, които са „външни“, сиреч не са от тесния кръг на „нашите хора“. Спрямо „външния автор“ съществува едно отношение като към абсолютно нежелан натрапник. То се изразява в ледено отношение към него и пълно неуважение, защото най-високомерно никой не му казва примерно „хей, искаш ли, понеже харесваме твои статии, да ни сътрудничиш чат-пат?“. Не, насреща има само едно смразяващо мълчание. Нито веднъж няма дори да ти кажат „ОК, тази статия я приемаме“, та да знаеш дали пък да не я пратиш на друг вестник. Абе страшна работа е нашето българско неуважение към всяка личност и тъпата грандомания на „великите“ спрямо… „останалата част от човечеството“…

Ето впрочем и кореспонденцията между г-н Станилов и мен:

„Г-н Грънчаров, вече няколко пъти вие изпращате едни и същи ваши статии в различни десни издания. В това число и на ПРO и АНТИ. Както се случи и с ХОРАТА ЖАДУВАТ СМИСЪЛА…, подготвен за печат при нас. Затова прекратяваме отношенията с вас. Моля не ни изпращайте повече текстове за вестника. ПРO и АНТИ“

Уважаеми господин Станилов, нито един от десните вестници у нас не прояви елементарната човечност да ми отговори поне веднъж, че желае някакви отношения с мен, че е готов да публикува мои статии или че желае да му сътруднича. Ако го беше направил, то тогава, естествено, аз никога не бих изпратил на два вестника една и съща статия. Но бидейки поставен в ситуация на пълна неизвестност, аз нямах друг избор освен да пращам и на двата вестника статиите си. С крехката надежда поне в единият да бъда публикуван и да бъда чут, защото имам какво да кажа, ако сте забелязали това. И ето сега излиза, че аз съм лошият и нетактичният, че съм Ви подвел, за което съжалявам много. Но това се случи и преди това няколко пъти и то именно по указаната причина. Аз все пак, опитвайки се да бъда чут, при положение че безброй пъти мои статии са били отхвърляни и от двата десни вестника, нямах друг избор освен да пращам статиите си и на двата та поне единият да я публикува. Ако имахме обаче нормални отношения с обратна връзка, тия гафове с повторенията нямаше да се случат никога. Ето сега вместо да ми предложите да ви сътруднича, Вие изцяло ме отхвърляте завинаги, което показва отношението Ви към мен: и ето точно това студено отношение, въпреки че чат-пат сте ме публикували от кумова срама, е причината за гафовете, за които държите само мен отговорен. Много е жалко, че такава липса на най-минимално уважение към непривилегировани автори като мен е характерна и за издателите и на десните вестници. Същото го има и при всички други вестници, но поне десните трябваше да имат елементарно уважение към хората, с които биха желали да си сътрудничат. Да пожертвате завинаги сътрудничеството с един автор, който ви е сътрудничил от поне десет години, и то при положение, че в чекмеджето Ви има поне дузина непубликувани негови статии, и то тъкмо за това, че друг вестник е публикувал преди Вашия моя статия ми се вижда доста показателно за това как разбирате и цените сътрудничеството на автори, които не принадлежат към тесния кръг на „избраните“. А пък да делите, впрочем, авторите си на „избрани“ и чужди (нежелани) също е показател за крещящо неуважение на личността.
Това исках да Ви кажа…

май 31, 2007 Posted by | Нрави | 3 коментара

   

%d блогъра харесват това: