Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Обръщам гръб на бунта си и се отричам от него: заповядай в сърцето ми, Исусе!

Дотегна ми този отровен свят, дотегнах сам на себе си с тая моя грешна природа, която не можах сам да обуздая. Ще речете: ”Ти се обърна към Бога заради всичките нещастия, сполетяли те ненадейно!” Не, точно обратното. Аз получих всичко – живота си, пари, заниманието, което най-много обичам, любима жена до себе си. Бог ми напомни, че аз го молех за това, но съм забравил. Отново щях да му обърна гръб. Но Господ сякаш прошепна на сърцето ми: ”Ето, тогава ме помоли и аз ти дадох в изобилие, защо сега ме забравяш!”. Обърнах гръб на стария си живот и възлюбих Господа “от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичкия си ум”.

Така последвах моя нов и истинен Учител. Иска ми се да крещя с пълно гърло: ”Хора, аз съм спасен, Бог ме обича!!!”. Иска ми се да ви разтърся, да споделя с вас радостта си от Божието присъствие в живота ми. Ти, който се чувстваш докоснат, предизвиквам те да се върнеш при Бога, изричайки тия прости думи гласно и с вяра в сърцето:

“Господи, Исусе! Аз вярвам, че Ти си Божий Син, че ти се роди, живя, умря на кръста и възкръсна от мъртвите. Вярвам, че няма друг път към Бога освен чрез Тебе. Вярвам, че на кръста ти понесе греховете ми и стана проклет, за да не бъда аз проклет. Идвам при Теб с проста вяра. Прости греховете ми – знайни и незнайни, така както аз прощавам на всеки, който някога ме е наранил! Покайвам се от цялото си сърце. Обръщам гръб на бунта си и се отричам от него. Заповядай в сърцето ми, Исусе! Вложи Духа Си в мен! Води ме в Твоите пътища, Господи! Пази ме и ме закриляй! Амин!”

(Това е края на забележителното есе на Владислав Бенчев, което публикувах в една неголяма поредица. Дай Боже повече хора да са имали търпението и смирението, искащи се за това тя да бъде прочетена – и възприета. Защото той е писал това есе сякаш с кръв, капеща от сърцето му. Ако някой се е трогнал от тези вълнуващи думи, то за този човек не всичко е загубено, а душата му е останала възприемчива към Истината. Ако, поглеждайки към тия текстове, е счел за нужно единствено да се прозине, при този човек нещата не вървят на добро. Ние, българите, особено не обичаме да се радваме на постиженията на наши сънародници. Не си даваме труда да ги покрепяме. Прекланяме се пред чуждите, а своите кълнем и отритваме. А така не бива. Защото например написаното от този млад човек е стон на нашата българска душа, неимоверно страдаща в тия времена на низост, на разврат, на самозабрава, на всичко пронизваща абсурдност. Ние самите сме в текстовете на Вл.Бенчев. Поради що тогава се срамуваме от себе си?! Не е ли дошло време да се покаем и да изберем правия път: всеки за себе си. Ако повярваме в Бога, ще спасим и себе си, и България. Само така, иначе не…)

май 30, 2007 - Posted by | Вл.Бенчев

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: