Е, и отиде ли си все пак комунизмът?
Чета и слушам напоследък (особено в средите на “Атака” витаят такива “мисли”), че комунизмът… не можело да си отиде, понеже, представете си, той даже… “не бил идвал”. Той бил, казват, “светъл идеал”, “мечта” даже, а пък това, което сме имали, си било… “хубаво”, но… „не чак толкова“. Тепърва трябвало да дойде… комунизмът, тепърва ни чакало времето, в което еще веднъж да му се… “насладим”, и то до насита. С една дума, “простотия до шия” и невероятна глупост тресе някои хора…
Ето, едно… човешко същество с претенции за интелигентност ми пише в блога досущ следното: “Да, през 1989 бях на 18 г., а “от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” не е идеал, който е бил достигнат някога по тези земи… Има комунисти, които са се борили за светли идеали, има и такива, които после управляваха страната. Аз съм за грижата за слабите, които не могат да оцелеят сами. Имам предвид не тези, които ги мързи да работят. Това май е комунизъм, нали? Не мисля, че идеите и изпълнението са едно и също нещо. Това го знаеш и ти: нещо като “животинската ферма” на Оруел.”
Отговорих му така: “Още през 1991 година написах една статия, наречена “Логика и съвест при неокомунизма”, в която доказвам, че “същност на комунизма” (равно на т.н. комунистически “идеал”) точно съвпада с действителното проявление на тази същност (”идеал”) в реалната история. Така че “светъл” идеал на комунизма просто няма, има само… “червен” идеал, а той е червен, понеже е пропит от пролятата кръв. Ние си имахме съвсем истински комунизъм, т.е. идеите и изпълнението при комунизма специално напълно съвпадат. Впрочем, със своето неразбиране ме подсети да я изровя тази статия (публикувана в тогавашния в-к ВЕК-21) и да публикувам тук поне част от нея”
Ето, изпълнявам обещанието си:
… Но ето че идваме до сюблимния момент в логиката на г-н Добрин Спасов, а именно: “Може ли да си отиде “комунизмът”, който изобщо не е идвал?”. При това, забележете “новия момент”: довчерашните комунисти пишат “комунизъм” само в кавички. Така идваме до проблема за… “съвестта” на неокомуниста.
С този вопрос проф. Д. Спасов доказва едно: че цинизмът може да бъде безграничен, ако нямаш съвест… Комунизмът не бил идвал, затова не можело да си отиде: нима не е безсрамие тази логика, издевателстваща се над умъртвената снага на родината и над безсмислено пропиления живот на толкова поколения и милиони човешки същества?! Нима може, след като се видя какво носи комунизмът в историята, да се продължава илюзията, че той е само “всеобщо щастие” и “висша справедливост”, а онова, което сполетя България, е само… “грешка” и “деформация” на “Великия Идеал”?! Нима тези хора не осъзнаха най-после какво е това комунизъм?!
Не може велика идея да поражда само безчовечност и несрещано в историята варварство, защото тъкмо по изявяването й в историята може единствено да се съди категорично за нейната същност и вътрешна природа. А комунизмът разруши вековните устои на човешкия живот, лиши от смисъл съществуването на човешките същества, подложи на най-жестока свръхексплоатация целия народ, опошли материалната и духовната култура, десетилетия разпространяваше проказата на безнравствеността си – и затова неговата истинска природа не е нещо трансцендентно и скрито в “Идеала”, а напълно съвпада с лицето му, с изявяването му в нашия тъжен ХХ век. Но за да се разбере и признае провала на комунистическия експеримент както по замисъл (като “идея”, “проект”), така и като осъществяване (практика), се иска… чиста съвест. А също отказване от користния частен интерес, благодарение на който комунизмът просъществува толкова десетилетия, т.е. отказване от облагите, които той даваше на адептите му. За комунизъм днес плачат само ония, на които той донесе доста “благинки” – за сметка на огромното мнозинство от народа, на който той донесе само беди и злини. Нима не е ясно, че днес “социализъм-комунизъм” искат все още само ония, които са неспособни за естествен и свободен човешки живот? И затова продължават да издигат плашилата на “капитализма”, “тъмното минало” и пр. Но да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви…
Не може професор по философия, а също и логик, да не разбира тези неща. Излиза че интересът, а не истина е водещото, което подхранва “идеите” за жизнеността на… “социалистическия идеал”. Но нали, драги професоре, само истината е съществена за философа?!
Политиката, нямаща отношение към истината, която жадуват днес човешките същества, е съвсем друго нещо…”
(Из в-к ВЕК-21, брой 4, 1991 г., статията “Логика и съвест при неокомунизма”)
войводата каза
Комунизма др.Грънчаров
Просто не си отиде , излъгахте народа с изборите 1990 год направихте си конституция излъгахте втори път народа направихте си приватизация сега евреме да ви излъжем ние да направим национализация и да ви оставим на социална пенсика без дом
Вие направихте от българите трето качество хора чалгата ви е в душите но върху вашата мисъл може да се расте само трънен венец!!!
Стиляга каза
Неплохо.
nikolay каза
И аз пиша комунизъм и капитализъм винаги в кавички но не защото мисля че има истински комунизъм а защото това е са едни термини измислени самите комунисти за да оцветят всичко в черно и бяло те не обичаха нюансите , при тях беше ясно комунизъм- капитализъм , врагове- наши … а идеала за някои си беше постигнат по рождение , други ставаха доносници, трети комсомолски секретари, четвърти бягаха през границата … кой както може.