Мълчанието е убийствено
Като пише блог, човек изразява личността си и така всички разбират най-вече… колко той струва. Или колко му е акъла. Да изразяваш личността си е най-естественото нещо на този свят – та ние само това правим, и то непрекъснато. Даже и да опитва да скрива себе си, човек пак се разкрива: коварството на изразяването е непреодолимо. Даже ако мълчиш по даден проблем, твоето мълчание те издава и пак показваш себе си, своето отношение. Това се нарича многозначително или направо… говорещо мълчание. Като човек разглежда сутрин писаното по блоговете може да си прави една не чак толкова приблизителна, а доста точна психография на състоянието на нацията. Ето защо за мен това занимание е на път да стане любимо. Понеже се и съчетава прекрасно с основното ми занимание засега: писането.
„Разни хора, разни идеали“ – и слава Богу че е така, противното би било същински кошмар. Всеки пише за това, което го вълнува – и от което смята, че разбира. Е, това не пречи на мнозина да се изказват най-компетентно по въпроси, от които съвсем не разбират. Даже има такава зависимост: колкото повече даден човек не разбира от проблема, по който е дръзнал да се изказва, толкова по-голяма „компетентност“ се открива в мнението му. Дори се забелязва в мненията на такива и някаква крайно странна абсолютна безапелационност. Знанието и разбирането обаче е неуверено в себе си. Който разбира, той схваща това, което неразбиращият никога няма да схване, а именно, че нещата не са така прости както изглеждат на пръв поглед. Ето защо е рядкост човек да срещне в блогосферата статии и материали от разбиращи хора. Повечето се изказват съвсем дилетантски, в което също си има известно очарование. Най-симпатични са обаче политиците – и журналистите. Те са си втълпили, че от всичко разбират и всичко могат да оправят, само им дай властчица. Това пък, че пишман-журналисти се напъват да стават политици (Сидеров) е върхът на падението и на моралното израждане. Журналистът по идея е човек, който плямпа за неща, от които не разбира. Той е „специалист по всичко“, сиреч по… нищо. Такива от нищо не разбират и затова така компетентно се изказват по всички въпроси. Когато една плямпало-журналист вземе да иска власт, започне да иска да „оправя“ нещата, бъдете сигурни, че ако имате неблагоразумието да му я дадете тази власт, той всичко ще обърка така, както никой друг не може. Но това е казано между другото…
По блоговете може да се открие как съвсем дребни проблеми вълнуват хората с по-дребни души. Същинските съдбовни въпроси се подминават с изумителна лековатост, просто явно не са им по силите. Ако някой някъде постави безкрайно значим въпрос, дори и да са се опитали да вникнат в идеята му, нещо не им стига, за да я подкрепят. И изпадат в гузно мълчание. Мълчанието е убийственото на този свят, не говоренето. Или писането. Мълчанието е най-мощното оръжие на посредствеността и на дребнавостта. На човешката посредственост, дребнавост и на… завистливостта. Мълчащият мълчи просто защото завижда, просто защото е уязвен от нечие превъзходство. Затова всички единодушно мразят ония сред нас, които превъзхождат „мнозинството“. Да си личност у нас е зла прокоба. Да си безличност обаче е „върхът на сладоледа“ – всички ти се радват, всички те приветстват, всички те галят и мило ти говорят: „Ти си като нас, ти не се отличаваш с нищо особено, ти не ни дразниш, браво на теб!“. Това е казано по друг повод и то от един велик философ, но ми се струва че е подходящо да се каже и тук. Затова не се удивлявам когато забележа, че ако някой някъде е казал нещо посредствено и банално, то думите му се посрещат с овации. Ако пък кажеш нещо важно, ценно, различно, оригинално, чака те пълно мълчание, бъди сигурен в това и не чакай друго.
Преди известно време написах един апел, наречен Не е страшна ДС, страшен е нашият страх от нея. Той се отнася до историята на Ангел Грънчаров-Елтимир. Оказа се, че моят апел си стана това, което можеше да се очаква – глас в пустиня. Викай колкото си искаш в пустинята, никой няма да те чуе или да ти отвърне. Въпросът обаче не е в това, че гузно мълчат и че не са съпричастни с мъките на един наш изтъкнат сънародник във връзка с издевателствата на службите спрямо него. Това можеше да се очаква. Аз не съм имал илюзия че друго може да се очаква. Но, признавам си, никога не съм смятал, че малодушието и дребнавостта у нас са взели такива застрашителни размери. Това вече е страшно. Нека по тази причина не се удивляваме, че някои кръгове, насърчени от нашето бездушие и малодушие, ни се качиха на главата и вече кълцат сол там. Заслужаваме си го, щом сме такива. Те се самозабравиха именно заради това, че сме така презряно малодушни. Дотолкова сме малодушни, слаби и отчаяни, че ние именно ги насърчаваме в издевателствата спрямо нас самите. А пък някои дори до такава степен са дребнави и малодушни, че не забелязват издевателствата и наглостта на тези кръгове – и по тази причина си мечтаят за още по-големи гаври. Това наистина вече е върхът. По-голямо падение едва ли може да съществува…
Но това е само един пример. Иначе примери колкото искаш. Безразличието към най-важното и съдбовното се шири надлъж и нашир из нашите родни простори – като се тръгне от душите ни, та се стигне до всяко, и до най-последното „обществено отношение“. Безразлични сме и към собственото си безразличие. Малодушни сме и във възприятието на собственото си малодушие. Обиждаме се, когато някой някъде ни каже дори и частица от истината за нас самите. Почваме да го хулим и плюем: какво си позволява пък тоя?! Ще си бъдем каквито искаме, ще си бъдем малодушни и безразлични, щом така ни харесва!
И какво да каже човек освен да прояви известно великодушие, сблъсвайки се всеки ден с такова отчайващо малодушие. Великодушието ще срази и ще победи малодушието. А дали разбираме великодушието ние, малодушните?! Едва ли, но щом го срещнем, то ще помете без пощада нашата дребнавост. Истината винаги е великодушна спрямо човешките слабости. Но тя е и жестока и не ги понася. Разбира ги, но не им прощава. Както хирургът не изпитва пощада или състрадание спрямо туморите, а смело ги реже. Истината е хирургът на нашите души, който без пощада ще ги прочисти от туморите и други такива нечистотии. И едва тогава, преминали през горнилото на истината, ще станем по-чисти и… великодушни. Дребнавостта ни ще отиде в… коша за боклук. Където й е мястото.
Ружа Братанова,бг мед.сестра в Либия от 15г каза
Вече се бях отчаяла.Бях останала с впечатлението,че съм сама в пустинята и даже бях почнала да си говоря сама на глас,за да не забравям да чувам вътрешният си глас,за да не изгубя себе си сред тълпата.Да чувам гласа на своята собствена съвест,която не може да мълчи,но никой не иска да чуе,обсебени от леност,
нихилизъм,бездушно безразличие към другите,към всичко.Или обладани от собствената си самовлюбеност и ограниченост недопускащи чуждо мнение,различно от своето собствено,просташки агресивни,злобни,завистливи.Всички в една Тълпа,която се е оставила на течението, по което я тласкат други и с удоволствие се плацика в всеобщата простотия,злоба и завист и не усеща колко силно е течението,което я влачи без да знае дори на къде.Друг скритом се спотайва в някой скришен ъгъл,от който струва сеира на другите и се любува сам на себе си и собственото си спокойствие.Щастлив,че се е откъснал от тълпата,от течението и силиците му стигнали да там.Да не посмее да се обърне и да заплува срещу тълпата,срещу течението,срещу инерцията да се живее по инерция.Лъже,маже и предпочита да го лъжат,да се самосъжалява,да са окайва,че го лъжат,но никога не се разкайва,загдето е лъгал.Живеем във време на голямото лъгане.Време,в което лъжата е професия,измислена от нас самите.Ние,си родихме и отгледахме лъжците,които сега ни мамят.Родихме ги с радост,оттлеждахме ги търпеливо и грижовно с много труд и малки лъжи,които сега Те, нашите рожби ни връщат стократно.
Никога не съм обичала да ме носи течението,да се сливам с тълпата,да вдигам високо яката и да се крия в нея или зад гърба на накой друг,да се грижа за спокойствието си в този тъй неспокоен и несправедлив свят,който създаваме сами за себе си.
Да кажеш на глас това,което всички мислят,но се страхуват да кажат на глас,за мен не е геройство,дори не на смелост,а въпрос на морал.Но приел веднъж Истината за нещо свято,трябва да си готов да бъдеш и ожулван,оплюван,мачкан,стъпкван и да имаш сили да понесеш хорската злоба и простотия,даже подлост,да приемаш да си „черната овца“ на стадото,което те дамгосва.Стадото се сдружава,прогонва те,анатемосва те и не е въпрос на смелост,а на човешко достойнство,търпеливост и доза наивност,за да продължиш да бъдеш честен.За мен най-грозната истина е много по-прелестна от от най-красивата лъжа.От горчивата истина боли,но човек така е устроен,че забравя болката.Временното удобство от красивата лъжа се изпарява в мига,в който прозреш,че си излъган или те хванат,че лъжеш.И пак болка,но този път неизлечима.Болката,че си прозрял лъжата,с която са те излъгали или си излъгал и са те разобличили.Но днес всички мълчат,всички се спотайват,всеки лъже другия,лъже себе си,т.е.самозалъгва се и махва с ръка и си казва на ум „Никой не е оправил света“ и даже не се сеща,че всеки един от нас,и всички заедно правим този свят.И вероятно този исторически период ще бъде упоменат в историята като време на икономическия преход и дума няма да стане за някоя личност,от тия,които твориха прехода,още по-малко за тия,които го отнесоха.Може би само някой народопсихолог ще отдели време и труд да обясни на поколенията как така аджеба е било възможно да се случи всичко това с този народ,който ако успее да се самосъхрани ще е сторил Чудо! Но това не е най-популярната литература сред този народ,който по всичко личи не познава труда на първият български социолог Иван Хаджийски.Изчезнали са такива народи и цивилизации,че колко му е да се затрие още един народ,който с някакъв сатанински егоизъм и безумие гледа равнодушно на собственото си саморазрушение,стопяването си,разпъждането си по чужди земи и демократично отстъпва своята собствена земя на чужденци, за която дедите му са проливали кръвта си,а той я харизва за жълти стотинки в лакомията, изнемогата,простотията или самозалъгването си.М мълчанието си.
Ангел Грънчаров каза
Харесах и този текст и го пуснах като отделна тема – за да го прочетат повече хора…
Ружа Братанова,бг мед.сестра в Либия от 15г каза
ОК.Благодаря
insomnia1304 каза
До г-н Бойко М. Борисов -
Министър-Председател на България
Господин Министър-Председател,
Приложено предоставям Ви електронен (CD) запис на текстовете на моите многобройни официални писмени изложения, свързани с тезата ми, че през последните 20 години всичките т. нар. „посткомунистически правителства” са осъществявали престъпна геноцидна стратегия спрямо българските граждани.
Всичките тези мои официални писмени изложения са били надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор на България с изричното и пределно ясното искане за извършване на разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, при което да бъдат разпитани посочените от мен свидетели и експерти, както и да бъде събрана посочената експертна и друга документация.
До днес, обаче, българският Главен прокурор въобще не ми е отговорил, и това обстоятелство ми дава основание да считам, че в името на прикриването на извършените престъпления той не е бил предприел абсолютно нищо.
В приложения тук електронен запис на визираните текстове същите, без въобще да бъдат променяни текстуално, са представени графически съвсем не в техния първоначален и предназначен за съответните институции външен вид, а са представени като съдържание на планирана за издание книга. Към днешния ден проектът на въпросната книга се състои от повече от 370 (триста и седемдесет) страници голям формат, като същата има своя надлежно регистриран международен библиотечно-издателски номер (ISBN 978-954-8550-64-2).
Държа да Ви уведомя: че:
►че почти всичките въпросни текстове са публикувани в редица електронно-информационни издания в Австралия, Великобритания, САЩ и България;
►че са надлежно предоставени на почти всичките западни посолства в България, както и на рeдица обществени, държавни и правозащитни европейски и световни институции;
►че предстои да бъдат обработени в синтетичен вид и форма, да бъдат преведени на английски език и да бъдат надлежно депозирани в редица, включително и правосъдни, европейски и международни институции.
В контекста на всичко това, Господин Министър-Председател, за мен е от изключителна важност да зная каква е и каква предстои да бъде Вашата позиция като новоизбран (само преди около един месец) ръководител на поредното българско посткомунистическо Правителство:
дали и Вие ще продължите геноцидната стратегия на досегашните правителства или ще поискате разследване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се счита, че досега е била реализирана геноцидна стратегия и са налице геноцидни резултати.
02 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
http://iankov.blogspot.com/2009/09/2009.html
insomnia1304 каза
Свръхдоза свинщини – vol. 2
http://www.ivanstamenov.com/?p=468