Да си спомним онова славно време, в което ние, българите, успяхме да накараме комунистите да станат по-ниски от тревата заради гнева на изгубилия търпение народ; Гоце тогава не смееше да си покаже носа извън Парламента и се криеше като мишок; а днес, дами и господа, защо допуснахме тая комунистическо-ченгесарска напаст да толкова да се разпусне и самозабрави?!
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.


















