Интервю с Иван Иванич, последователят на Васил Левски от Монтана

ЗАБЕЛЕЖКА: Много пъти съм писал за моя приятел от Монтана Иван Иванич, също така съм публикувал откъси от негови книги. Сега имате възможност да видите и чуете едно телевизионно интервю с него; как се сдобих с този запис няма да кажа. Аз самият познавам Иван Иванич само по гласа му по телефона и чрез писма; на живо не сме се срещали. За първи път го видях визуално тук, в това интервю. Много съм впечатлен от личността му. Голяма личност, свободен дух, т.е. мислител, поет, философ, интелектуалец, гражданин, демократ и, разбира се, седесарин. Излишно е пък да казвам, че с него имаме съвсем близки разбирания, убеждения и ценности. Когато говореше за свободата в това интервю дума по дума казваше онова, което и аз мисля – удивително е такова едно съвпадение! Приятно гледане!

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ в блога за Иван Иванич:

Една колоритна дясна личност: г-н Иван Иванич от Монтана

Съкровеният свят на моя приятел от Монтана Иван, поет и човек от голям калибър

Духовният аристократ Иван Иванич и ръкописът на неговия дневник, който предстои да излезе като книга съвсем скоро

Безценен читателски отзив за книгата “Изворите на живота”

Морска импресия с мравка и пясък

Ненормално е това, което става у нас!

Иван Иванич: жизнелюбивият поет със син пламък в душата

Откъслеци от книгата на И.Иванич “Из записките на един, който…”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.