Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че отново и отново да бъдете мой гост! Защото това е блогът на свободните, на мислещите и на търсещите истината личности - и граждани на България...
Купувайки си списанието или абонирайки се за него, ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима ти е безразлично бъдещето на нашата родина България?! КОНТАКТИ >
ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ВАЖНО: Търсете хартиения вариант на списанието навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.
●Представяне на в-к ГРАЖДАНИНЪ в предаването АКЦЕНТИ по Пловдивдската обществена телевизия ●ПРОЧЕТИ > досега подготвените за онлайн-четене броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ
Свободното избиране на клипчета, музикални или авторски, съдържащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и психологични дадености и комплекси.
●Angel.G-TV: видео-блогът на Ангел Грънчаров (първият български видео-блог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Съвременната история е представена като личностно и психологически преживяна...
(ОЩЕ >>> )
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по вестникарски будки, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.
ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонирайте се за сп. ИДЕИ 
ДЕВЕТ КОМЕНТАРА
ЗА
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Книга, която шокира всички китайци по света
Книга, която води комунистическата партия към разпад
Ревизирано издание
09 юли 2008 г.
http://www.viennainvest.com/wp-content/uploads/2010/09/Communist-Party-of-China.pdf
Пътешествието на Разума в страната на безумците – 1
В търсене на просветление
Разумът вървеше по пътя, когато видя човек, който седеше неподвижно и гледаше телевизор.
- Добър ден – поздрави Разумът.
- Шшшт – отвърна човекът, повдигайки ръка в знак, че желае тишина.
Разумът зачака, но погледът на човека не се отместваше от екрана, затова той дръпна щепсела.
- Какво направи?! – викна гневно човекът.
- Какво направих? – учуди се Разумът.
- Нима не разбираш? – изкрещя човекът – Сега не знам какво става.
- Къде? – попита Разумът.
- Как къде, по света – нервно простена човекът. – Може да съобщят нещо.
- Какво? – попита Разумът. – Да не чакате вест?
- Не, нищо не чакам, гледам новините, там казват всичко.
- Кое? – попита Разумът.
- Как кое, което се случва.
- Къде? – продължаваше Разумът.
- По света, не ме ли чуваш?
- А нима тук нищо не се случва? – попита Разумът.
- Къде? -отвърна човекът.
- Тука с теб.
- О, случват се много неща.
- Какви? – попита го Разумът.
- Непонятни – отвърна човекът. – И може би тъкмо сега обясняват по телевизията какво става.
- А какво става?
- Не знам, не разбираш ли? Затова гледам телевизия, за да разбера.
- Не знаеш какво ти се случва?!
- Разбира се, че знам! – ядосано отвърна човекът
- Тогава защо продължаваш да гледаш? – учуди се Разумът.
- Защото може да кажат какво да направя.
- С кое? – погледна го Разумът.
- С това, което се случва.
- А досега какво си правил? – не преставаше Разумът.
- Как какво, следях новините и чаках да съобщят какво се прави, докато не се появи ти.
- И сега какво смяташ да правиш? – не отстъпваше Разумът.
- С кое?
- С това, което се случва?
- Но защо аз трябва да правя нещо? – изръмжа човекът.
- А кой? – попита Разумът.
- Има кой да мисли за това какво да се прави.
- А ти за какво мислиш? – учуди се отново Разумът.
- Но защо трябва да мисля, когато там казват всичко? – попита човекът, сочейки телевизора.
- Защото нещата се случват на теб – отвърна Разумът.
- И какво от това, нещата не зависят от мен.
- А от кого?!
- От тях, не разбираш ли? Те са виновни за всичко, което се случва и те трябва да кажат какво да се прави.
- Но щом те са виновни, защо очакваш те да ти кажат какво да се прави? – недоумяваше Разумът.
- Престани! Включи телевизора, заболя ме главата от твоите въпроси – простена човекът.
Разумът се пресегна и пъхна щепсела обратно в контакта, а по лицето на човека се изписа блаженство.
След малко пред погледа на Разума се изпречи човек с бели дрехи, седнал под едно дърво в поза лотос.
- Хей, човече – подвикна радостно Разумът, забелязвайки липсата на телевизор.
- Шшшт – чу се отново познатият звук, приканващ към запазване на тишината.
- Но защо? – попита Разумът. – Не виждам при вас телевизор.
- Опитвам се да изчистя ума си – раздразнено отвърна човекът.
- От какво? – учуди се Разумът.
- От мислите, те ми пречат да се съсредоточа.
- Върху какво? – заинтригува се Разумът.
- Върху нищото, искам да получа просветление.
- Но как ще получиш просветление без да мислиш? – недоумяваше Разумът.
- Не знам, но това е пътят – отвърна човекът.
- Кой път? – обърка се Разумът.
- Към знанието за същноста на живота – дълбокомислено изрече човекът.
- Но нима може да се постигне знание без мислене? – настояваше Разумът.
- Разбира се, мислите единствено ни объркват и ни правят слаби и несигурни. Аз искам да постигна върховното спокойствие, което ще ми донесе просветление и ще ме избави от проблемите ми.
- Как ще те избави от проблемите? – заинтригува се Разумът.
- Просто е, когато спреш да мислиш, проблемите ти изчезват заедно с мислите.
- Значи твоята цел е да спреш да мислиш? – невярващо попита Разумът.
- Точно така – гордо отвърна човекът. – А сега би ли ме оставил на мира?
И Разумът си тръгна.
http://www.webcafe.bg/id_1162958365_Pateshestvieto_na_Razuma_v_stranata_na_bezumtsite_-_1
Пенсии, ордени и още по-уродлив социализъм
Guns&Ducks
Защо не са се осигурявали соцпримадоните? Както каза министърът-с-извинение-на-културата, мислели, че ще си останат вечно млади…
Много нагли са тия естрадни и соц-рок певци, дето ревнаха за пенсии! Много нагъл е тоя министър-с-извинение-на-културата, дето им обеща хем тлъсти пенсии, хем да ги закарфичи с орден!
Егати държавата, щом тия безочливи лигльовци са й артистичният елит! Егати държавата, щом орденоносецът на “Мултигруп”, дето днес мери литературния принос в сантиметри и метри написани книги, е министър, с извинение, на културата.
Първи път естрадните и рок-соц-примадони излъгаха, че изгорял архивът на концертната им дирекция и сега нямало как да докажат, че са се осигурявали преди 1989-а. Нито им е изгорял – поне далеч, далеч не целия, нито са си търсили бумагите – както хиляди и хиляди други български кандидат-пенсионери, които с месеци издирват архиви на несъществуващи учреждения и фирми, за да докажат в НОИ по един указ от 1961 г. трудов стаж.
Ама не само не са си ги търсили наглите соцпримадони, а и мнозина са знаели, че няма смисъл да търсят, просто защото не са се осигурявали. Както каза министърът-с-извинение-на културата – мислели си, че ще си останат вечно млади. А пък да вземеш тогава хонорар и да не го изпиеш – точно министърът-с-извинение-на културата ли не знае?
То и много други са си мислили, че ще си останат вечно млади и са си пропивали парите, ама не оревават медийно-правителствения орталък, а си налягат парцалите.
И втори път естрадните соцпримадони излъгаха за архива – защото много добре знаят, че и да са се осигурявали, то е било на съвсем ниски суми и сега пенсите им ще са мизерни. Иначе много били работили – трябвало на година по минимум 80 концерта да направят, та да изпълнят плана, от който зависело признаването на трудов стаж.
Колко точно е трябвало да пеят и свирят е съвсем отделен въпрос – само да не излезе и тая работа като с изгорелия архив. Иначе е съвсем резонно срещу определена бройка концерти да се признава трудов стаж – нали и тогава това е било някакъв вид свободна професия, със съответен осигурителен минимум. Пък и колко стотици други музиканти не от “първа линия” са пяли на същия принцип? И е трябвало да работят и друго, за да си докарват стаж и прехрана.
Не, тези “от първа линия”, дето сега реват за пенсии, хич да не се правят на бедни и изоставени. Хората на изкуството от онова време масово получаваха доста благини извън мизерната заплата и хич не толкова мизерните за тогавашните доходи хонорари. Жилище, например.
Я да излезе един театрал от централен театър, понавлязъл в кариерата по онова време, и честно да си каже как се е сдобил с апартамент и колко е платил за него? Или да каже някоя сегашна естрадна звезда, напъпила още като провинциална студентка в естрадния отдел на Консерваторията, колко бързо е получила софийско жителство и жилище в столичния Зона Б-5, например, построен от Людмила Живкова специално за художествено-творческата интелигенция.
Сега е лесно да ревеш какви жълти стотинки е плащала държавата за твоя таланат. Но неприятната истина е, че малцина от днешните ревльовци са живели като свободни артисти, както техните колеги на запад. Почти всички са били на заплата, а мнозина са ставали любимци на силните на деня и са се уреждали с лелеяните от цял народ по онова време дефицитни неща.
И след 1990 г. мнозина от артистичните соцпримадони продължиха с безочливото си нахалство. Васил Найденов и сега казва, че трябвало да е болен мозък, ако продължавал да внася осигуровки, щом нямал признат и един ден трудов стаж, докато и кучетата знаели, че е пял. И било по-добре да си ги спестява.
Да, той и данъците за доходите си спестяваше, и данъчна декларация не бе подавал години наред, докато в края на миналата година не го спипа НАП. И ако закононарушителят бе някой друг, а не народна соцпримадона, щеше да отнесе няколко години затвор за укриване на данъци в особено големи размери.
Дотук безочието бе поне едномерно. Соцпримадоните неправомерно си поискаха пенсии, загърбвайки общите за всички правила – получаваш пенсия за навършени години и трудов стаж, а размерът й зависи от дохода, върху който си се осигурявал. И доказваш стаж и осигуровки по общия ред като всички, а не по някакъв специален, за звезди.
Понеже това хич не ги устройва, призоваха майчицата-държава. По същия начин доскоро ревяха, че държавата трябвало да защитава родната естрада като едва ли не висша форма на наионална и висококултурна идентичност.
Нещата опошляха съвсем, когато майчицата-държава, от своите най-високоуправленски и висококултурни нива, отликна с широко отворени обятия и безочието стана двумерно.
Първо, премиерът като един крал-слънце нареди за два дни двама министри – онзи-с-извинение-на културата и социалният, да напишат законопроект, който да разреши казуса. Това, че не бива да се пише закон за едно под-под-съсловие, че за 2 дни не може да се напише какъвто и да е закон, и че и да може, това ще наруши всякакви законно установени процедури на съгласуване и доказване на финансова обезпеченост, никога не е било проблем за който и да е крал-слънце.
Но най-близките по манталитет и душевност придворни на краля-слънце отидоха и по-далеч, като изведоха претенцията за пенсии в държавна заслуга, давана лично от самодържеца. Министърът-с-извинение-на културата се позова на Луи XIV, покровителствал лично Молиер, Расин и Лафонтен.
И сега, явно като негов достоен наследник, лично премиерът-слънце ще раздава ордени, пришити към ежмесечна доживотна средна заплата, вместо изработена пенсия (средната заплата сега е колкото максималната изработена пенсия). Това ще са 150 супер-заслужили и супер-ощетени от осигурителната съдба певци, музиканти, поети, лекари-изобретатели и спортисти.
Така де, няма само президентът да раздава “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Кирил и Методий” (нищо, че почти не остана соцпримадона в пенсионна възраст без орден), няма само парламентът да гласува пенсии за особени заслуги (нищо, че пак правителството ги предлага, ама премиерът явно от много футбол и рязане на ленти не си е научил управленските правомощия).
А и какво по-лесно от това с чужди пари – на данъкоплатеца, да го играеш щедър бащица.
И така, соцпримадоните не само ще вземат незаслужени и високи пенсии, но и ще получат незаслужени държавни отличия. Незаслужени, защото са изпросени като милостиня. И защото наградата на един творец е неговата вярна публика и признанието на неговата професионална общност (което носи и пари, и престижни отличия). Но какво да се очаква от соцпримадони, които цял живот са расли под държавно крило. И какво да се очаква от управляващи, недорасли даже до соцестрадата. Социализмът продължава да побеждава – в една отделно взета страна, при едни уж други условия и по един още по-уродлив начин.
http://www.webcafe.bg/id_1437755925_Pensii_ordeni_i_oshte_po-urodliv_sotsializam
Операция “Перестройка” – 20 години по-късно
http://www.stancianegra.com/2010/07/20.html
Картините са отврат, а Беров ще го вземат в психиатрията на драго сърце!
Имам един въпрос? Искам да живея като свободен човек и да водя достоен живот?
Много ли искам? Не заслужавам ли да бъда човек в моята Родина? В държавата, в която хората получават толкова малко, че да бъде достатъчно само да задлъжняват и да оставят на децата си трагедията на съвремието си. Това се случва с подкрепата и съгласието на управляващите, които в течение на 22 години ни лъжат, че правим нещо добро, но всъщност ние живеем още по- зле феотдално робския си живот в служба на самозабравили се феодали.
Имах един клиент- циганин. Той беше КРАВАР и пасял кравите близо до София. Вечер се прибирал заедно с жена си и връщал кравите. Една вечер двама хулигани с по присъда, две го причакали и му казали: “От днес повече няма да пасеш кравите на шефа! Ние ще ги гледаме!” Изумен и уплашен с последни сили казал, явно защитавайки живота си: ” Но защо? Това е прехраната ми, от това живея..” Тогава двамата мъце започнали да го удрят с юмруци по лицето, избили му зъби, ритали го по цялото тяло , но от всичко най- много го унижили пред жена му като викали : “Ти си мангал! Ти не си човек, бе ! Махай се и повече никога не идвай! ”
Полицията после ги арестувала, съдът ги съдеше и така делото си протичаше, докато един ден циганинът ми се обади от Испания. Беше светъл зимен ден. слунцето правеше сградите в центъра като златни и накар че беше хладно, времето някак беше приемливо приятно. Циганинът ми се обади и каза:
“Гума, как си? Как е времето в България? Знаеш ли къде съм? Аз съм в Испания! Седя на слънце! Тук е топло, пия бира и никой не ме закача! Намерих си работа! И жената работи! Гума, АЗ СЪМ ЧОВЕК! Аз съм човек, разбираш ли? Тук е хубаво и аз съм човек!” Той заплака, заплаках и аз дали от радост, че повече никой няма да го унижава или че аз не съм човек, защото тук, ние останалите, водим нечовешкия живот на роба, който не може да се откупи, защото няма сили да умре с чест и достойнство.
Никога така не съм изпитвал унижението, радостта и страданието, че някъде там, накрая на континента един угнетен и унижен човек е вече щастлив, а тук е преживял тъжните дни от живота си. А това са и дните, когато е бил млад, когато е играл с децата в махалата, когато се е запознал с жена си и когато са се родили децата му, когато те са пораснали. Тук беше минал живота му, но в една друга държава беше разбрал, че е човек! Виждате ли разликата или от зло, все със злото се сравняваме, за да достигнем до деня, когато изгубили човешкия си облик от звяра по- зли да сме?
Някой от вас знае ли какво е човек?