Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!
Във връзка с моето представяне на известната вече песен-хит във видеоблога – “Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоя звезден час” – забелязвам, че днес са се появили твърде патетични коментари-суперлативи, които искам да се запазят за бъдещите историци на превъплъщенията на българската душа. Поради което ги и публикувам отделно: защото такова богатство по никой начин не бива да бъде загубено:
mladenka ilieva каза: А бе, вие мъжете, пощуряхте ли? От една седмица вкъщи, съпругът ми – Въх, рамо – та рамо… В събота и неделя бях в София при сина – студент, да го поизпера – събраха се състуденти да поиграят карти – цяла вечер – Въх, рамо – та рамо…
В понеделник отивам в службата, от Плевен съм, колегите се забили пред компютъра – Въх, рамо – та рамо…
Аз не обичам чалгата. Вярно, в тая песен има нещо различно, не казвам, че е лоша, интересна е, но – всяко нещо с мярка! Епидемия!
Снощи слагам вечерята, сядаме на масата, съпругът ми пуска компютъра. Помолих го да спре тая Биляна, да си кажем ПРОДЪЛЖАВА >>>>>
1 277 коментара »
Вашият отговор на Д-р Калин Калинов Отказ
Добре дошли!
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че отново и отново да бъдете мой гост! Защото това е блогът на свободните, на мислещите и на търсещите истината личности - и граждани на България...
▼КОНТАКТИ
Класация
Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ
Последни коментари
ПУБЛИКАЦИИТЕ в моя
Посетете според интересите си и другите ми блогове:
●Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (I вариант) ●АКАДЕМИЯТА (I вариант)●Моята родова история в снимки„Локация“ на читателите:
За студенти, ученици и всички интересуващи се
Поръчахте ли си новата книжка на сп. ИДЕИ?
Купувайки си списанието или абонирайки се за него, ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима ти е безразлично бъдещето на нашата родина България?! Дарение за списание ИДЕИ: ТУК > КОНТАКТИ >Четете сп. ИДЕИ онлайн
ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г.Курс лекции по философия
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?Книга за нас самите
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и психологични дадености и комплекси.
Книги:
Една НЕОБХОДИМА книга:
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Съвременната история е представена като личностно и психологически преживяна...
(ОЩЕ >>> )Търсете книжките на списание ИДЕИ
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по вестникарски будки, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.
ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонирайте се за сп. ИДЕИ
Ангел Грънчаров: моят видео-блог 
отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.
А Бат Бойко само след 8 месеца ще за почне да мучи от екрана , оправдаващ своята безнадеждност, защото ние , така сме се закопали в собствените си бакий, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светий не мож ни оправи
Господинчо Константинчо, абе, посбъркали са ти именцето! Че ти си – Тома Неверни.
Г-Н ГРЪНЧАРОВ, ОТДАВНА ИСКАХ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС НЕДОУМЕНИЕТО СИ, ЧЕ ТОЗИ БЛОГ СТАРТИРА С ИЗКАЗВАНЕТО НА ВЕЗДЕСЪЩИЯ ВСЕЗНАЙКО /КАКТО СЕ УБЕЖДАВАМЕ ОТ ПИСАНИЯТА МУ ПО-ДОЛУ/ Т. Н. КОНСТАНТИН!
СЛЕДЯ БЛОГА ВИ ОТ САМОТО МУ СЪЗДАВАНЕ. ХРОНОЛОГИЧЕСКИ, СЪЩЕСТВУВАТ ИЗКАЗВАНИЯ И МНЕНИЯ, ПРЕДХОЖДАЩИ ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН АВТОР, КОЙТО А ПРИОРИ ОБИЖДАС ПРИКАЗКИТЕ СИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО: ЦИТИРАМ – „отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.“ /КРАЙ НА ЦИТ./
В ЧАСТНОСТ, СЛЕДВА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА ВИЕ ЛЕКО И КОЗМЕТИЧНО РЕМОНТИРАХТЕ ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО БЛОГА.
/НЯМА ДА СКРИЯ, ЧЕ БЛОГЪТ ОТ САМОТО МУ НАЧАЛО МИ СЕ СТОРИ ОСОБЕНО ИНТЕРЕСЕН И СИ ПОЗВОЛИХ ДА ГО ЗАПАМЕТЯ В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ МУ ВИД!/
И ТАКА – СТАВА ДУМА ЗА ПОПУЛЯРНАТА И НАШУМЯЛА ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“, КОЯТО ВЪЗБУДИ МНОГО КОМЕНТАРИИ – ОТ ПЪЛНО ОТРИЦАНИЕ ДО ШЕМЕТНО ВЪЗХИЩЕНИЕ, МЕЖДУВПРОЧЕМ, ПОСЛЕДНОТО – С ПРЕОБЛАДАВАЩО МНОЗИНСТВО, КЪМ КОЕТО АЗ НЕДВУСМИСЛЕНО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ! ПЕСЕНТА Е НЕ ПРОСТО МНОГО Д О Б Р А – ТЯ, ОСВЕН МНОГОТО СИ КАЧЕСТВА, Е И – КАКТОПО-ДОЛУ СЕ ИЗРАЗЯВАТМОТИВИРАНО СПЕЦИАЛИСТИ – Е НАХОДКА В ЖАНРА!
ЗАЩО „СТАРТИРАТЕ“ С ТОВА ТЕНДЕНЦИОЗНО ИЗКАЗВАНЕ?
ПАК ПО-ДОЛУ ПРОЧЕТОХ НЯКАКВО ИЗКАЗВАНЕ, ЧЕ ТОЗИ ВЕЗДЕСЪЩ КОНСТАНТИН Е ВАШ ИЗМИСЛЕН ПЕРСОНАЖ?! АКО НАИСТИНА Е ТАКА – ОЩЕ ПО-ЗЛЕ!
МНОГО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН И ОТ ФИНАЛА НА ИЗКАЗВАНЕТО НА СЪЩИЯ Г-Н КОНСТАНТИН „ние така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси СветиИ не мож ни оправи.“ – КАКЪВ Е ТОЗИ ПРИНЦИПИАЛЕН НЕГАТИВИЗЪМ, ПРИПИСВАН НА ЦЕЛОКУПНИЯ НИ БЪЛГАРСКИ НАРОД!?
ОТ ПРЕАМБЮЛНОТО ВИ ИЗКАЗВАНЕ ОСТАВАМ С ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ ИСКАТЕ ДА ЗАПЕЧАТАТЕ ЗА ИСТОРИЯТА СЪБИТИЯТА ОКОЛО „ГЕРБ“, БОРИСОВ И ПОЯВИЛАТА СЕ ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“. МОЛЯ, НЕ МОДЕЛИРАЙТЕ ИСТОРИЯТА ПО ВАШ ВКУС. ТАЗИ ПОПАРА В НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО ВЕЧЕ СМЕ Я СЪРБАЛИ.
БЪДЕТЕ КОРЕКТЕН, ГОСПОДИНЕ, КЪМ ИСТОРИЯТА!
Константин е реално сетивно-емпирическо лице, което живее в София, ако някой много се вълнува кой е тоя Константин, би могъл да го помоли, да се срещнат, да се ръкуват, да го опипа, да го помирише, и, респективно, да се успокои, сиреч, да почне да спи нощем 🙂
Да отговоря на Константин. Долни потребности се задоволяват по долни гащи, приятелю. А песен се пее за да ти е хубаво.И знаеш ли кво: простичко е – ако песента те кефи, значи е готина. Ако не те кефи – значи е кофти. Тази песен, за Фъх рамо става дума, ме кефи. Ама не само мен, а още хиляди-хиляди… И не само защото се пее в нея за Бойко борисов, а защото е изпята от сърце. Не го разбираш ти тия работи. Не можеш да кажеш ти за хиляди българи че са хора с дълбоко чувство за малоценност!
Всъщност, казваш го, и това ме кара да ти съчувствам. Носиш велико име – Константин. Помисли с тия твои несретни думи: „така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светии не мож ни оправи“ – не си ли катастрофален песимист. И ако имаш деца и внуци – това ли ще им кажеш? Не срами великото име византийско Константин.
И не рони сълзи като на кучи гроб като оня Инджев – това е то, помия за простотия.
Съчувствам Ви, уважаеми г-н Константин!
Уважаеми г-н Ivo Ivanov
Приемам критиката Ви към казаното от мен. Всеки има право на мнение.
Това , че 1000 българи харесват парчето “ Въх рамо , рамо“ е само количествен критерий, а не качествен. В това няма нищо лошо. Много жанрове в музиката се препитават от лошия вкус на публиката. Говори само за това , че няма развит музикален усет .
Коментирах парчето от страната на музикалната естетика, а тя се подчинява на железните закони на теорията и философията на музиката. Мога да изброя в детайл всички отрицателни страни на парчето като са започне от вкарването на циганските малки сексти в минорен акорд, което е гавра с народния ритъм …….и стигна чак до клатенето в гласа на певицата до интервал кварта, което в оценката на тона е пълна катастрофа ….не искам да продължавам просто…не съвпадение на ткст към музикално съзвучие……
а това , че хората си я харесват , е тяхно право – вкусовете са различни
аз в случая се интересувам от научния анализ на песента – той я определя като лоша
що се отнася до чувството за малоценност – то съществува при всички малки народи.
споменавйки тези факти бих желал поне да увеличаваме положителните и да намаляваме отрицателните страни в характер и бит.
Да живее България! Пожелавам само радост и успехи
Уважаеми Константин, чак сега ви прочетох изказването от осми август! как съм го пропуснал, аз чета всичко! Дълбоко не сте прав. Не знам какъв сте по професия, опитвате се да се правите на музикален специалист, какъвто не сте, макар че редите „кварти“, „сексти“, секти… Съжалявам, трябва да прибера внука, пак ще ви пиша.
Внука е вкъщи, мога да ви отговоря.
Та уважаеми г-н Константин Философ!
Четох по-горе една друга реплика по Ваш адрес за Вашия нихилизъм. Това не ме интересува. Става дума замузиката на „Въх, рамо“.
Вижте сега: да почнем от изпълнението. Аз съм 30 години музикант в професионален духов оркестър. Като изключим Великия Ибриям и професор Петко Радев – такава свирня /нарочно използвам битовата дума!/ рядко се среща. И кавалджията свири много добре, но такива имаме доста. И слава Богу.
Целият оркестър на „Готин бенд“ – а това са, кокто го усещам, не повече от 5 – 6 души, създават звукова атмосфера за голяма Банда.Тъпанджията е също от много висока класа, пуснете си песента и чуйте как сладко и с майсторлък изчуква с кияка по перваза пък и умело реди синкопите – докарва го, сякаш два тъпана свирят. И най-важното: хем, сякаш, дърпа напред, хем, въобще не дърпа. Защото най-важното за барабаниста е да държи такта.
За певицата нищо не казвате. Не я знам тази – но пее сладко. Да го докараш тоя чепат текст, пък и да му засучеш диалекта, си е голяма работа. Това е учено момиче. Я от Котел я от Широка лъка. Но колкото и да е учено, ако не го носиш всърцето..
А туй момиче със сърце пее. Браво, момиче.
А, казал си, гледам нещо за момичето. Дето била, според вас клатела тона до интервал кварта. Че това не е фалшиво! Това е то, макамлийско пеене. Цяла Тракия и най-вече Странджа пее така. Няма по-голям майсторлък за един кавалджия, например, като съпровожда странджанска певица, да го докарва „по нейното“. И добрият гъдулар го може това, особено в Добруджа, в Делиормана.
Е, стигаме до там – дето ви е силата – за научния ви анализ.
Момче, музика не се твори с научен анализ. Анализа иде след музиката. И обикновенно е грешен.
Тия дето са писали тая песен, както е модерно сега да се казва, са абсолютни профи. Ама песента била циганска на малки сексти, ама била гавра с народния ритъм… Глупости на таркалета. Успяли са да замесят такова тесто, така да бухне, че ум да ти зайде. Браво, колеги. Е, с резерви съм къв текста, тук-там е малко пресолено, но на тоя, дето му пасва на политика, му става драго. Пък на другия – го стяга чепика. Аз лично гласувах за царя, миналия път. Разочарова ме. Сега не гласувах. На Бойко Борисов хем му вярвам, хем не му вярвам. Но съм съгласен че трябва да иде промяна. Кой да я свърши?
И тука не си прав. Не са хиляда души. Много повече са. Много пъти повече. Я влез и виж, за един месец са се извърволили 15 хиляди. У нас, в оркестъра, от една седмица песента върви „самиздат“ като поничка.
Добра песен, господин Константин. Чуй я пак, пък може и да си смениш мнението.
С уважение.
към Михайл йорданов
Допълнение: не говоря за качествата на музикантите – те са отлични, и певицата е чудесна. Да са живи и здрави да свирят все така хубаво.
Хората не са виновни че си изкарват хляба с глупости. Аз се интересувам единствено от парчето само по себе си като такова и неговото място в музикалното пространство.
Леле, ква стана тая, Фанаха се за гушите! гот!
Една ми ти никаква песничка – гражданска война.
Но Въх Рамо си я бива.
Кой и е автора, бе? Тоя дето се вписва като СтефанТхеОнеТхеГреат, демек Стефан Великия забърка цела национална чалгаконференцзия.
Ало, водещия – искаме Референдум. Да се пее ли Въх рамо или да се забрани. И за да има мир, който я слуша – в Сибир.
Чрез г-н Ангел Грънчаров до г-жа Младенка Илиева от Превен:
Мила Младенке, земи трена до Червен бряг. Аз не слушам чалгии и тем ти ми подобни Въх рамо. Не пия, не пуша, само 4ай пия и 4айковски слушам. 6те сме си прилика.
Билянче, немаш си равна. Да ти имам устичката.
Да ми къдриш Въх рамо, ама на мене само.
Mi, day 5 kinta, da y ima6 usti4kata
Младенке, не го слушай тоя. Не кърка, не пуши, чай пие,слуша 4айковски, явно като 4айковски е обърнал резбата. Кво ти пречи хубавата чалгийка.Ти явно ще си некоя интелектуялка. Зна4и си умна жена. 4е вземи, 3 дена подрет посре6тай мъжа си с погача на софрата и Въх рамо, и на другия ден ще те заведе на опера
Иво Инджев е бесепарско мекере. Четох му днес статията. Лизач. Глей, срещу Путин не смее църка, щото ще му се присъни кагебеист на яве. Евала ти правим Инджев, от дете си беше такъв – честни очи, змийска пазва – помниш ли как ни клеветеше на директорката, че пушим в кенефа.
Въх рамо рамо не е за тебе, не я слушай, не цапай песничката. Слушай как пее Ватмана. И трамвайчето дето поскърцва. И пей с тях.
Последна спирка – Орландовци.
Пей!
Текста е от ортака ви Писарев, дето в последно време му дойде акъла.
Ape! – Последна спирка – Орландовци.
Това „Въх Рамо“, първия път го чух с интерес. Действително в него има нещо ново, как да кажа – заразително. Но в крайна сметка, си е една чекия. Голяма слонска чекия. Не е редно да се дига такава национална истерия.Такова чудо, за пръв път срещам. Преди седмица се казах – всяко чудо за три дни. Трисеш и три минаха, от снежна топчица, лавина стана. Е, по-натанък…
Gadna, dolna, prostashka pesen. Vish i samo Mangalskoto zaglavie, Vuh RAMO RAMO. Ziganski 6turotii.
Тази песен трябва да се забрани със закон. Къде сме тръгнали към Европа с Въх рамо рамо. Простотии.
Ape! KOMYHиCT – Последна спирка – Орландовци.
Zdrastvuite, rebiata! Ya ruskaya, no zhivu v Berline.
(Ich wohne in Berlin)
Vchera uslyshala pesnya Bilyany – „Vuh, Ramo, Ramo“. Zamechatelno! Kak eto v perevode, skazhite, pozhaluysto – shto takoe: „Vuh“ i „Ramo“?
Ya budu u vas v kontse avgusta. Sprashivayu, a gde mozhno kupit CD?
Zhelayu vam vsego dobrovo.
Spasibo.
За песента „Въх, Рамо, Рамо“ – 36 дни след появата й в YOU TUBE.
Нека го кажем в прав текст – песента е явление.
Някому тя не се харесва. На други – много. На трети – не прави особено впечатление. Последните, вероятно, се броят на пръсти.
Тези, които не харесват песента, имат поне два мотива да се дистанцират от нея. Първият е, явно, политически. Песента „почесва“ Позитано по „болното“ място. Но нека отбележим – с усмивка, с битова закачка, и, най-важното, без злоба и …реваншизъм.
Преди броени дни във в. Труд, Павел Писарев каза къде-къде по-тежки думи за Ватмана.
Да, ама тук е друго! – т о в а с е п е е!
Столетницата е навикнала само на елейни песни и дитирамби. Спокойно, Позитанковци – който пее, зло не мисли.
Вторият им мотив е: не понасям чалгата и поп-фолка. Има резон.
Само дето аз не зная, кой приши към „Въх, Рамо, Рамо“ етикета – чалга?!
Да, в песента умело са вплетени прийоми от клеймената поп-фолк стилистика, оригинални етно-мотиви, обляни обилно със захаросан езиково-диалектен сироп, буйна ритмо-динамика, характерна за неповторимото балканско Право хоро. Нашенска шарена черга. Великолепно изтъкана.
В средната част на песента, в инструментала, там наистина се втурва чалга-стихията: – майсторско искусно мегданско надсвирване, познато ни от всяка българска сватба.
Тази неделя бях на такава сватба в Ямбол. Над двеста сватбари танцуваха и пееха „Въх, Рамо“. На изпроводяк, кумът връчи на всеки от нас по един СД, самоделно изработен, с лика на булката и младоженеца.
Та да си дойдем на думата – кой не харесва „Въх, Рамо“?
„Ех, само да не беше тоя калпав текст, абсолютно щях да я призная!“ – призна си на четири очи комшията, Пето поколение комунист.
Накрая: петимен съм да узная кои са създателите на „Въх, рамо“?
Великолепната Биляна вероятно е млада професионална народна певица. Впрочем, вече, всенародна. Аз обаче, в нея не припознавам русокосата фолк-дива Биляна за която споменава в. „Шоу“.
„Готин бенд“ респектира и пленява със забележителен саунд и динамика. Яко свирят момчетата /най-вероятно, момчета/.
А относно автора на песента, този потайник StefanTheOneTheGreat, имам някои догадки. Все си мисля, че това не е мастит стандартен профи от поп-фолк гилдията. Прекалено своеобразна, чудата и „шарена“ е песента, макар и на пръв поглед, да изглежда проста и непретенциозна. Иначе казано – извън калъпа е. Трябва да притежаваш много вкус, усет към динамика, чувство за оригиналност и …интелект, за да постигнеш такава простота.
Майсторска работа. Ашколсун.
ПЕСЕНТА Е ЛОША!
Косьо, навсякъде си ги нацвъкал!
Ха, поспри!
Гнусна, долнопробна, просташка чалга, за просташки личности и мутри..
Dorogie rebiatki, privet! Ia sechas u vas – Solnechniy Bereg prekrasen. Kakaya prelest!
Oi, mne segodnia brat pozvonil i priama nachal nalivat (on uchitsya v Konse na kompozitorskom): Trali-vali…, Vuh Ramo Ramo.., kliovaya shtuchka… – idi-ko, naydi v kyoske i kupi hot shtuk 10.
V YOU TUBE ia muzyku nemedleno nashla i proslushala. Nu, ponravilas. Dazhe, ochen.- takaya, zhguchaya! I pevitsa-devitsa – nichevo. Nezhniy, haroshiy golos. Da i orkestr zdorovo igraet – kakoy-to stranniy orientalskiy Kazachok. Molodtsi rebyata!
Nu, a chestno govoria – slova-to neponyatni!
Tolko eto – „Dai Gaz, Dai Gaz“ – eto ia ponyala.
Nu, a komu Gaz nuzhen – eto ne ponyala.
Vsio.
Rebiatki, d gde CD mozhno kupit? Ili, zakazat?… Spasibo.
за Доктора Петроф
абе чефутин. даебъ конския доктор що не си гледаш добитака ами си фукнал ресепти да дращиш а. и ше плюеш бесепето келеш такав. коя е тая биляна бе. че и великопна била. духа ли ти?
дух рамо рамо. въздух. под налегане.
аре биляно. духни му. пак му духни. кеффф. на ти биляно 2 кинта
Tichay pri Stanishev da ti opravi pravopisa
„VUH RAMO RAMO“ – ЕНЕРГИЧНО – ОВО Е ХИТ!!
И ПОДРШКА ЗА ЛИДЕРОТ БОРИСОВ И СИТЕ ЩО СЕ ОБЕДИНИА ЗА ДЕМОКРАТИА! ДА ЖИВЕЕ СИЛНАТА ДРЖАВА БУГАРИА!!!
Уважаеми господин Борисов.
Страхотна ти е песента, бат Бойко. Право еша си няма. Яка джибра дъха от нея. Рандеман! Туй Рамо рамо въх – е силна ракия. Чиста глътка. Най ме кефи обаче онуй мъшкарското А саа де – голем глас го вадиш. страховит! и после като зачурулика онуй с тънкото гласче, меден първак потича. И пак – бат Бойко: а саа де. И третия път: а саа де! Туй му викат троен припек!
Тъй ще е и в държавата. Ред и работа. Ама и резултат. това очакваме от вас господин Борисов.
Пък надвечерр, опъни една Батбойковица за отскок. А саа де!
В-к „Уикенд“ /от утре, 08. 08. 09./ днес ни светна:
Станишев е гей.
А кво му отвърнал оня с меката китка: Въхх, Кол-лумбп!
Да ама на Позитано силно се надат бат Станиш да обърне резбата и да стане мъшко момше.
Ама как беше в оня виц: бивш негър, бивш наркоман, бивш комунист – …тцццъ.
Та песничката тихо реди:
бат серго е гей.
бат Бойко е змей.
Въх Рамо рамо
на позитано
гей до гей, мамо.
Припев:
Бат серго, дай гъз!
Така не е позволено г-н Лазарев. Който и да сте. Не ви отива.
И правите лоша услуга на песента и създатели те й. Аз харесвам „Въх рамо рамо“, но не ми допада истерията около нея.
Към г-н Ангел Грънчаров: Моля, не допускайте подобни гнусотии. Искрено Ваша почитателка.
Страхотно я гърлиш песента Биляно.
Въх рамо рамо. И глей кво шоу стана. турлюгювеч. Сериозно -песента си я бива и – точно е целнала ситуацията. В крачка.Аз съм вече 6та година боди по найт-клубовете, такъв гърч не съм виждал.Тинейжър – до баба се кефи. Вчера на сточна гара мангал ми пробутва СД за 5 кинта. „Рамо рамо вика“. Викам, дай, ама нещо ме светна, държа парите и влизам в баварката да проверя диска. Пускам. Нема никой. И мангала го нема.
А, по повод вестник Уикенд. Верно ли бе Серги? Това – от Уикенд са големи маскари. Да земеш, още утре да ги съдиш. Инак, другия Уйкент те каня на Бузлуджа. Кента – от тебе.
Ида-а-ааа!
ВЪХ РАМО РАМО!!
ВЪХХ! – ВРЪХХХ!
Глейте червени капути – YOU TUBE ще се срути!
по повод изказването с/у д-р Петров от Джентълмена Газдов /дето НЕ Е ДОКТОР!/
Личи си.
P. S. Като не ви харесва „Въх рамо рамо“, пейте Интернационала.
Извинете, че пак съм аз.
Браво на Миле Бръчковски.
Абе, Миле, прощавай, ще те запитам нещо: Как се пише „Въх Рамо“ на македонски? Икак се пее – „Въх“?
Ха ха, ще пукна от смях!
ДАЙ ГАЗ -поняла. А КАМУ ГАЗ НУЖЕН – не поняла.
Е как не поняла, бе, Тамарче? Нали ни врътнахте кранчето през зимата!
Въх, девучка, напиши свой e-mail или адрес и я тебя 1 СД „Вых, рамо рамо“ будо подарит.
На вниманието на ТАМАРА БУРКИНА
Уважаеми Иво Инджев,
Запознах се със съображенията от статията ви в „Сега“. Прочетох и съпътстващите „мнения“ на вашите клакьори.
Не съм съгласен с вас.
Имате право да не харесвате песничката на Биляна и Готин бенд.
Но инсинуирайки дискусия, вие манипулирате факти и събития. Мисля, че някой някъде вече ви го каза.
Съгласен съм с вас: /цитирам ви/ – Не става дума за естетиката а за етиката.
Аз всъщност ще бъда кратък. Препоръчвам ви да влезете в YOU TUBE. На страницата на „Въх Рамо Рамо“, някой си „Михаел01“ – немец, австриец или швейцарец, сиреч, с две думи – „ограничен европеец“, изрича: „Въх Рамо Рамо е точната песен на точното място в точното време.“ И добавя – Congratulations!
И аз ви поздравявам.
Дали пък вие не сте се разминал с точното време?
Здрасти от Враца. Хора, това е невиждано-нечувано. Кога се е пяло по тоя начин. Егати текста, ще се побъркам. И всяка 5-6та дума е турска. Ама ако я замениш с друга, вече не е същото. Каймакат заминал. Аз не съм езиковед, дано не бъркам, а.
Не ми е ясен и текста в началото. Въх рамо рамо – какво ще рече. Циганите тука пеят Рамо рамо.
Нататък е ясно. Инак песента си я бива. Като я слушаш, нещо от вътре ти кипва. Направо жужи! Аз и семейството ми поздравяваме генерал Борисов и му желаеме здраве и да пребъде!!!
Грънчаров, блогът ви протече и се размириса на Въхрамия. Повикайте незабавно ВиК!
Ей, към всичките българи! И за вестник Дума и другите вестници!
Гербер Яко Цвете Бесепе Помете
и тъй й Го Въхна, че съвсем Издъхна!!!
ПРипев: Въх, рамо рамо – въх!
Песента е – връх!!!
/вариант, ако се пее от мъж:
Биляна е връх!
А саа де!
Изключително долна песничка! И имам чувството, че някой нарочно налива кална и мътна вода в нечия воденичка. Възмутително и отвратително. За първи път влизам в този блог и съм силно смутена, меко казано!
Какво целите, Вие, авторите на „Въх, рамо, рамо“?
След Вашата „песен“ /пардон! – изцапах хубавата българска дума/ е рукнала само мръсотия!
Тошков, да ти го ВЪХНАТ манафите.
Въх рамо рамо я чух преди месец. 3-4 дни я търкалях денонощно. Накрая ми писна. Качих се на Витоша за билки, туй ми е хоби. Като влязох в панелката, тъкмо си мия зъбите, вътре Киро в мене рече: Киро ти защо утрепа хубавата песен?
Оттогава я слушам поведнъж, сутрин като стъпя да си мия зъбите. 4 минути пълен сеанс! Свеж дъх, чисто сърце, въхенергия. За цял ден. Като гледам що са фенове на клона, и други дето ги джафкат отдолу – момчета, щадете хубавата песен!
Ей, Въхрамовец, не превръщай интернет в клозет. Навсякъде си се разцвъкал!
как ти мина всичката тая гнусотия през чистата устичка, Билянче? не завъди ли кариес? въх рамо рамо e абсолютно абсолютна долна чалгия на квадрат, на куб, на корен квадратен!!!!
Слаб /2/, господин Станчо! За поведението, за изказа, за знанията Ви по математика! Няма такава възходяща зависимост – та Вие сте просто един Алберт Айнщаин!
Колкото до музиколожката ви преценка, че „Въх, Рамо“ е „долна чалгия“, ще се съглася с Вас, ако ми дадете пример за „горна чалгия“.
Вие – или харесване, или не харесвате поп-фолка. Това си е Ваше право.Слушайте тогава г-жа Лили Иванова или… Хендел.
Доколкото схващам, анатемосвате хубавата песен, защото текста, как да се изразя, малко ви „убива“! Признайте си, г-н Станчо, така е, нали?
Хайде, сега, извинете се на изпълнителката, която не познавам, но която пее очарователно! На Биляна. Аз действително я поздравявам, че е успяла да се справи с вокала и професионално да преодолее това „чакълесто“ текстче.
Бъдете джендълмен, Г-н Станчо!
Vseki den sum v Bloga na Grancharov. Polzvam go, zashtoto e interesen. Ot edna sedmitsa zabelyazvam stranno ozhivlenre okolo tazi mizhava pesnichka „Vuh Ramo“. Chuh ya. Tozi stil na men ne mi dopada. Inak – tia e aktualna, e – vsyako chudo za 3 dni! Otkade namirate tolkova energiya za da si cheshite ezitsite?
Ne shvashtam i tozi „VUH-patos“? I tova neprilichno naplevatelsko otritsanie.
Vlozhete energiyata si v po-smisleni neshta. Ne gubete vremeto si, svoeto i na drugite.
Zabelyazvam v bloga na Angel Grancharov, kakto i v drugi blogove, che tazi kramola se vdiga obiknoveno sutrin, do obyad – t. e., v rabotno vreme!?!
Poslednoto ostavam bez komentar!
Imam edna pitanka. $Vuh, Ramo$ si ima avtor. I 6to stoi na tumno, mi ne zeme da izleze. Generala orden da mu dade. S lenta.
Puk, moje da ne e balgarin. Ili e nqkakav 4e6it. Ako be6e na6 Ganjo, do sega da e izlql na sergiqta i 6to kinti da e nakqril, aa? Ili puk e nqkoj golqm Barovec, deto 1000000 ne mu burkat=
Evala Barovec. Gotina e 4algiqta. 4as po 4as q slu6am.Mnogo silen takt ima. Da znae6, pesenta ti e, kato – koga gasi6 var u varnica!
Vuh ramo ramo ne e pesen, a si e napravo sinfonra – golqma pudra, pod neq – qka tlusta fa6kiq. Sram za Balgariq. Nakade sme tragnali za Evropa s taq 4alga?
Другарю Станишев, горе главата!
Гледай каква песен съм ти измислил:
Въх рамо рамо, на Позитано си немат, мамо, дерт.
Гледай сеир само, шушона мамо, ще спукат на ГЕРБ.
Като им спукат шушончетата, ще им гепат милйончетата.
А сега де!
Дай газ и горе главата!
Знаеш кога ще стане това? Като цъфнат налъмите!
Абе, що Въх Рамо не го БиТиВи на видеоклип? Бареков!!
Pritesnyava me teksta na pesenta. Mnogo e agresiven. I mnogo turcizmi ima. Ina4e, melodiqta e priqtna. Ako ne razbira6 dumite, sigurno 5te e po-dobre. Abe, 6to ne i slojite na „Vuh, Ramo“ edin liuboven dekst, 4e da otduhne naroda?
Бойко Борисов е – точния човек на точното място във точното време.
Европа го каза, не аз.
Бат Бойко дай газ!
Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност… и на Атака – смятай! на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.
Друго искам да споделя в тази връзка. За песента „Въх рамо“. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и на шир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това „простолюдие“ са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – Вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?
Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен /вметвам, понятието е Ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!/, на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна „квота“ в БНР /макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса/, на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
Природата не търпи празни пространста! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. /Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!/ Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на „надсвирването“ и импровизацията.
Значи – има, все пак – добра поп-фолк музика, талантливо направена, и – друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.
Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените?
Какви са мотивите им?
И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател /и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност/ значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на „чалга избирател“!
Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят…
Ребятки, нашла! Купила, „Вых, Рамо“! Ой, какая прелесть!! Да, и – с автографом!!!
Обнимаю. Пока.
Въх рамо рамо – към Европа, мамо,
с чалгия на рамо!
Какъв срам само!!
Химнът на Обединена Европа е „Одата на радостта“!
В Европа слушат и пеят Бетовен.
В България – Бе-ееее… въх рамо.
В Европа слушат и Бетовен, и Битълс, и Лепа Брена, и Брегович, и Ибрахима…
Бе-ееее…гай, Бе-ееееееееееееееееееееееееее…Сепаррр!
Към Михайл Йорданов
Уважаеми колега,
Приемам и Вашата критика. Като отговор бих искал да добавя, че аз самия свиря на три инструмента, учил съм музикология и философия в Германия, Италия и Англия.
Пак повтарям от музикално – естетическа гледна точка песента е слаба като цялост. Дори от страна, що застъпва естетиката на българската народна музика е неиздържана. Направете справка в 2 том на Джуджев „Българска народна музика“.
Това , че хората я харесват, е тяхно право. В случая субективното мнение е без значение. Касае се за един поглед на мета-ниво. За обективното представяне на парчето в музикалната реалност.
Уважаеми г-н професор Константин Философ,
И този път ще кажа нещо и – край!
Това че сте учил в Англия, Германия и Италия – и какво? Какво сте научил? И аз говоря някои езици – руски, френски, сръбски, влашки… Знаете ли какво е това – „Цуйка“? например – а. Не знаете.
Е, и с българския се справям.
Сега, конкретно. Не вдигайте костите на Стоян Джуджев! При професор Джуджев сме учили „Народна музика“ в консерваторията преди 35 години и това беше най-интерестния предмет, заедно с инструмента. /аз свиря само на два инструмента, за разлика от вас/. Професор Джуджев беше световно известен. Родом е от Пазарджик, и аз съм от там. В часа по народна музика сме се учили да пеем народни песни. Ако не знаеш да пееш поне 100 песни – не вземаш изпита. Равноделни, неравноделни, двуделни, триделни… Вие песен българска в 3/4 знаете ли? Да, ама не е на валс.
Или песни на макам – Хиджас, Хиджаскар… „В Цариград се продава“, „Грозданка сълзи рони“, „Йоздолу иде бел турчин“… звучи някак по ориенталски, но е българска. Или песни от беломорска Тракия – българска песен, но си носи и нещо гръцко. Всичко това Стоян Джуджев ни го преподаваше и ги пееше тия песни, ама много песни, тихо и с пресипнал глас. Такъв си му беше гласът, тих. И обясняваше, че това е голямото богатство на българската народна музика, че ние все взели от всички, поради робството, но тепърва ще дадем на света.
По онова време Партията не даваше да слушаме друга балканска музика, особено сръбско и гръцко.
Но професора не отричаше комшийската музика, включително и циганските напеви. Защото това е разцъфнал балкански букет с много аромат.
За професор Джуджев мога цял докторат да напиша. Велик беше този български учен, той си е велик и ненадминат и досега. Той е велик и поради това, че като отстояваше и изучаваше народната песен, стигаше чак до корените й, но казваше че нашите корени се преплитат и с други съседски корени, и тях трябва да гледаме, не можем да се изолираме, и тъй дръвчето като е ашладисано, по вкусен и интересен плод дава. Така ни учеше Стоян Джуджев. Мисля че няма днешен български музикант, който да не го споменава с дълбоко уважение и с добро.
Мир на праха му.
А на вас ще кажа: вижте си само сложната мисъл – „касае се за един поглед на мета-ниво. за обективното представяне на парчето в музикалната реалност“. Ивинете ме, дрън дрън, ярина.
С ,уважение
И да ви питам нещо /пак съм аз, бате Мишо/ Вие като рипате толкова срещу „Въх рамо“, за БСП ли гласувахте?
Уважаеми г-н Мишо Йорданов,
Благодаря за критиката, приемем я напълно. Напълно съм съгласен с Вашето мнение. Не съм имал честта да познавам лично покойния професор Джуджев, тъй като когато кандидатствувах в консерваторията, той отдавна не беше между живите / лека Му пръст /, за което ужасно съжалявам, но съм изучавал обстойно всичките му трудове. Аз самия също знам около 200 народни песни / и цуйка знам какво е/ Спомням си много добре мнението на проф. Джуджев и неговата естетическа оценка – тя бе толерантна и добронамерена. В годините прекарани в страство обаче съм изучавал твърде внимателно какво другите мислят за нас, как те ни виждат, как те подхождат по същите теми ,по които и ние се косим. Дълго съм мислил върху нашите слаби точки.
И ще Ви призная нещо съвсем откровено – другите не мислят за нас , както ние мислим за тях.
И тъй като съм българин и ме боли за това, което става у нас, заемам по-радикална позиция. Моля простете моят сепаратизъм в музиката.
Пак повтарям нямам нищо против музикантите – чудесни професионалисти, моята контра , обаче държа по отношение на парчето като такова. Все пак не можете да отречете , че и музиката има своя философия, свое значение извън от идеята за обикновеното удоволствие.
Не съм гласувал за БСП – откъде накъде…хм
´P.S.
А сега аз искам да Ви разкажа една случка. Може да се окаже интересна за Вас, за мен е доста показателна.
Преди може би 12 години на семинар в Oxford се бяхме събрали 20 студенти. Темата беше интересна: южно-италианската народна песен и влиянието и в Средиземноморието с паралели в Гърция , Турция и България. Имаше и други присъствуващи като слушатели. Публиката така да се каже беше шарена – италианци, англичани, японци…бях единствения българин. И както е прието всеки изнася своя доклад накрая се събираме….излизаме вечерно време, след това подготовка за следващия ден. Моята тема бе „Съпоставки в мистичния ритуал между canzonetta neapolitana и нестинарството“ …както и да е …
Бяхме се сприятелили една групичка …повечето италанци…смесена компания – имах и един много добър познат турчин, чийто баща беше виден фабрикант от Истамбул, казваше се Юсуф.
Та един ден след като мина и моя ред, ранен следобед , искахме да …по освободим себе си …така да се каже , кой на излед, кой на друго място ..Юсуф ме дръпна за ръкава и ми казва „еле да пием по едно кафе“, “ Добре“ казвам , сядаме,чудесен изглед, приятна атмосфера….започнахме да водим интересен разговор отначало за музика , после преминахме към исторически теми….накрая опряхме до политика…по едно време той снижи леко глас и ми каза съвсем открито:
“ Ти знаеш, че ние ви дебнем и нашата цел е да ви унищожим всячески“ , аз много се учудих, дори ми стана леко неприятно. Отвръщам му: “ Какво имаш предвид?“ “ Ами , вие , българите, “ – казва ми – “ сте единствените наивници на Балканите. Гърците и сърбите имат някаква доктрина. Те са трудни за обработка. Вие сте хем бедни, хем гладни, хем не знаете да се пазите. При вас е пълно предатели. Ние само ви чакаме, пуснали сме хора да работят за нашите интереси. Да подкопават, дори тия , които правят вашата чалга са наши хора. Казвам го , защото темата ти беше интересна и със сърце. Но да ти призная до 40-50 години вие сте взели дали в културно отношение, в икономическо и така …и така. Ние ще ратуваме за общ стил, а вие ще изчезнете в него.“
Тия думи ми направиха страшно впечатление тогава. По-късно излезе 2 години след нашата среща с публикация, в коята застъпваше тезата , че българската музика е турска. Брат му пък, който беше историк, направи първата интернетна страница , в която се говореше за общия произход на българи и турци. И че турското робство всъщност е завръщане в общото турско отечество. това е
с уважение
АБАГАР 8995322
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ
Скива ли, пич? Брилянтна мисъл!! Като в Британския парламент.
От нашите, туй го може само Джорджито Пирински.
Въх, Джорджи, въх, рамо, пак се вреди в Президиума!
АБАГАР 8995322
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ
Изключително дълбоко и смислено парламентарно изказване!
Предлагам на Водещия да ограничи графоманите – примерно до 3 или 5 изречения. Благодаря!
Че то си е само! – с л о ж н о изречение!!
АБАГАР 8995322
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ, пл. Народно събрание 2 9887700
БРАНШОВА КАМАРА НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ бул. Стамболииски 29200503
Ти да не си прегрял?! Оди, въхни една биричка!
Чух Ви великата песен, „Рамовци“! Има нещо, което я прави различна, но като цяло – не я възприемам!
Лично на мен ми дотегна в това общество да се гледа негативно, нелицеприятно, да се държим един към друг немотивирано агресивно. Това е и в противоречие с дълголетните морални християнски ценности.
Разбира се, популярният й рефрен „Бат Бойко, дай газ“, сигурно ще въодушевява хилядите привърженици на Бойко Борисов, но – дай Боже, за добри дела.
По делата ще ги познаеш!
И какво сега? На Борисов повервахте и го възпехте. Некъде бех чел – след царя иде падаря.Тъй е, но е повече от тъй! Царя, единия Борисов си отгледа другия Борисов. Да му се грижи за имотите. И косъм няма да падне от коронованата глава. То, и косъм там няма. Аз тая песен Въх рамо ще я запея пред Народното събрание на глас и ура ще викам, когато Борисов вземе декарчетата на Н. Величество и ги върне на България.
На куково лято.
Погледнал се Илия,….все в тия!
Бате Мишо – за Константинчо
То стана – конференция.
Константинчо, абе, поназнайваш – ама ти е мътеница в главата.
Виж сега, може да не харесваш чалгата. Твое право. Въпреки, че тая песен – не е чиста чалга. И поп-фолк – чисто, не е. Между другото половин България като се каже чалга, мислят – поп-фолк, и обратното. А то не е така. Има много общи неща, има и разлики.
Сега – важното. Ти казваш не си гласувал за Бесепето./Пък, и да си гласувал, лошо няма. И там има добри и умни хора. Пък се усещат че не им е прав пътя, виж – Писарев, Лилов, Бож. Димитров, какво говореха и други… чети весници, какво говореха – какво говорят сега./
Казваш – турското ни било взело на мушката. Да приемем, че политически, можем да го вземем за истина. /Защото аз имам съсед турчин, прекрасен човек. Комшулук сме 20 години и крива дума не сме си рекли. На тези избори ме пита: За кого ще гласуваш, бай Мишо? Рекох – за Доган. Той почервеня целия, помислих си – кавгата е готова. А той отсече: Два пъти бях за него, тоя път – дуррр!/ Така.
Значи с теб, кажи речи мислим еднакво. Требва нещо да се смени. Доктрина – казваш!
Кой – Симеончо. Пътник. СДС – добре, ама са шепа хора. И другите там. Бесепето го отписахме.
Остана Герб. Или ще стане, иле нема да стане. Ако стане, добре. Ако не стане, народа ни, след симеончовите 300 дни, пак ще е с пръст в устата, на празни ясли, де. Трябва да стане!!!
Това е положението. Нема друг избор. Това е избора.
Та „Въх, Рамо“ подкрепя този избор. Ето това е. Съгласен ли си?
Башка, че песента и без туй си е хубава. А с тоя текст -два пъти по.
А сега кажи ми, какво е – цуйка?
с уважение
За Бате Мишо,
Бате Мишо, виж, напълно съм съгласен с теб. Турците в България са добри и честни люде, против тях нямам нищо. Жалкото е , че ги използуват по баламски начин, за съвсем други цели и ги вкарват в политически игри като се гаврят с достойнството на хората. И то техните двойни и тройни агенти….е това е горчивата истина….но в днешно време това се нарича политика.
Що се отнася до нашите работи – нашата е тежка..и промяната е нещо важно, но как ще дойде тя, след като всички са се хванали за палците ..иска ми се да бъда оптимист . Ето , да видим какво ще направи Бате Бойко….да видим . Аз му давам не повече от 8 месеца до поредната издънка.
Самата логика на събитята го издава, дори и думите му при сдаването на старото правитество съм записал в моя видео-архив. Трябва да признаеш , че политически от 15 години се въртим само в кръг. Липса на всякаква гражданска инициатива или ако има, вътре се вклиняват разни нечисти сили и работата се проваля. Вазов бе казал, че се намираме в „червото адово“….Май това ни е орисията…Стоян Михайловски бе писал преди 100 години следния стих:
“ Не народ, а мърша
със туй ще почна
и с туй ще свърша“….а след 50 години комунизъм и мърша не остана – е мойто допълнение.
Все пак нека гледаме положително и ведро напред, надеждата умира последна.
Сега за парчето – верно е , че не е чиста чалга, нито поп-фолк. Аз не бъркам двата стила , има различия, макар и доста допирни точки. НО аз съм a priori, от музикално-естетическа гледна точка против парчето. Това е мое право! Както е и право на 1000 българи да го харесват. Надявам се да живеем поне в малко по-свободна страна. Свободата се гарантира от правото да имаш право, все пак. Ние сме свободни да имаме различно мнение.
сега за цуйката…хе
1. цуйката е румънската сливова ракия…или беше от джанки,…както и да е , не съм пияч, пробвал съм, нашта е по-хубава
2. цуйката – викат на мисирката в Южна Македония
3. цуйка – викат в Граувско на шока на ловната пушка
4. по Балката има една малка дървена свичица , на която викат цуйка
Сега ще пия за твое здраве от моята двойно препечена крушовица, станала е чудесна.
с уважение
Да ви имам само римата, „дерт – герб“. Пълна некадърност. Такова ще ви е и управлението.
Годподи, пази майка България!
Засрамете се. Каква е тази жалка отрепка. Че и песен я наричате! Самото й заглавие, какво означава – Въх, рамо – нищо не означава. Уйдурма някаква. Мръсотия.
Пейте хубавите български песни. Исторически, лирически, хумористични. Има ги стотици. Стари и хубави. За Иван Шишман, за Симеон Велики, за Крали Марко, за каквито искаш събития. И от по-новите. За Левски, за Христо Ботев, за Русия. Я колко има за Русия. Топчето пукна. За донските казаци. Ами – Облаче ле бяло, ами – Ален мак?
И нови има. Пък и битълсите си пейте, не пречи.
Щур народ.
Стига с тая Русия, не ви ли писна вече, станете руснаци тогава…..на ешалона и за Москва
Президента на републиката да земе да успокои публиката.
Дедо Седовчовата унака ли бе?
Косьо, пак се разцвъка навсякъде! Ха, поспри.
Егати графоманчето!
Изключителна находка. Парлива, закачлива, иронично-присмехулна…боц-боц! Използваните в текста отвъд-Босфорни заемки, трайно навлезли в езика ни, я правят още по-актуална, симпатична и привлекателна, имайки предвид и обекта, към който е насочена – тройната буфо-менажерия на Меди-Серго-Симо!
Слушаме я в къщи с удоволствие и всеки път, когато изпълнителката /в е л и к о л е п е н глас!/ изпее „кат им лъснат бакиите, ще им виснат чивиите“, у слушателя напира спонтанно смехът! – толкова е „зримо“, сякаш, това! Да възбудиш непридуден смях е велико нещо!!
Разбира се, „Въх, рамо“ ще срещне и своите опоненти, веднъж – в лицето на недолюбващите чалгата, и втори път – сред „червенушковците“.
На първите искам да кажа: приятели, това не е оная чалгия, която ни залива под път и над път. Това е действително добра творческа находка, която „светва“ работещите в жанра, къде трябва да се чопли. Има хляб в това пространство.
А на вторите бих казал добронамерено: приятели, крайно време е да си ходите! Тихо и кротко. А колкото до песента: не ви харесва – не я слушайте. Но не заливайте блога с непристойно наплевателство!
В името на достойните хора в БСП – а те не са малко – мили хора, сдържайте си нервите.
Ликуй, человечество! – Маестро Грънчаров, ти ли съчини? Браво.
Ако сега изнамериш начин и да пресяваш „цвъчките“ на Константин Графоман, на всяка манджа – мерудия, ще бъде прекрасно. Както се пее: Бат Грънчо, дай газ.
Тройната Клоакалиция
Орешарски си призна –
ВЪХ! – за празната хазна.
Но Серьожка не бе там –
ВЪХ! -дали пък не от срам.
Тройната Клоакалиция
ВЪХ! – издирват я с полиция.
Бат Бойко, дай газ!… – Прокурор.
Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Затвор.
Автор:Стефан още-по-най-Великия
Браво, въхрамовец! Готино стихче. Личи, че си аматьор, но е от сърце.
Виж, адаш, предлагам ти едно малко допълнение – по-ефектно ще стане.
Ако ти хареса – граби!
Бъди ми здрав. Да живее България!
ВЪХ!
Орешарски си призна –
ВЪХ! – за празната хазна.
Но Серьожка не бе там –
ВЪХ! – дали пък не от срам.
Тройната Клоакалиция –
ВЪХ! – издирват я с полиция.
Бат’Бойко, дай газ!… – Прокурор.
Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Простор
във Централния затвор.
Адаш, върхът си! Приемам на драго сърце.
Земьо мила, майко Българио!
Спаси я, Господи Боже, Отче наш!
Много вожд – малко индианец.
Много певец, много поет, нема кой да бачка. На зля отива работата.
И много е тъжно. Ама много. Много е тъжно, че заради една тъпа чалга се изля толкова помия.
Не си прав, Ице. „Тъпата чалга“ е страхотно парче.
Къде да намеря „Въх рамо“ – MP3?
Готина песен.
Ама съвсем не си прав, Ице. На, сипах си една биричка, погледнах нагоре какво е писано и се ядосах! Направо.
Тука някои, явно недоволни от факта, чи Герб им би дузпата, си го изкарват на песента. Че какво ви е виновна песента, бе МИЛИ ХОРА, тя само си пее. А-а!! Въх рамо е върхът. Ама ви боде! Сори…
This old heart of mine – Rod Stewart
This old heart of mine – Rod Stewart
Rod Stewart and Chrissie Hynde
Константине, ма ти си бил як пенкелер! Нерде чалка, нерде рок, нерде Щраус, нерде – камилска птичка! Я кажи, брато, ама нема да гледаш в книжлето, колко синфонии имат заедно Тончо Русев и Филип Кутев?
Аре, пич, после ще те питам нещо по-византийско. Да живее Герб!
1453 Византия престава de facto да съществува, като „идея“ обаче тя се възприема и носи от православната църква
къде да намеря МР3 с „Въх, рамо“? Велико парче.
„Въх, рамо,рамо“ още не е излязло на CD
за това мога да ти препоръчам това
Къде да намеря „Въх, рамо“ на СД? Велико парче.
Schubert и Liszt също са написали велики парчета
Чух парчето преди седмица в YOU TUBE – беше слушано от около 9 000 души. Днес влизам пак – кво става бе, близо 15 000!
„Въх рамо“ явно тепърва набира скорост – като чета тук, а и в другите блогове, има яки фенове. Ама и яко го плюят бесепарите.
Мисля, че парчето има безспорни качества, як бенд бичи,но културно – абсолютно „профи“ певица. Биляна нищо не ми говори. Не е оная русата фръцла от Пайнер.
Бройката не е важна, важно е качеството. Има много хора, които пушат и пият – това обаче не означава, че е добре за тяхното здраве
„ЯВЛЕНИЕТО – ВЪХ, РАМО“
„Въх, рамо“ е не просто добра песен. Тя е интересно явление.
Появила се на гребена на вълната в един преломен момент от историята на България, тя за две-три седмици събра десетки хиляди привърженици /а вероятно и хиляди противници/. Вероятно феновете й ще нарастват многократно, защото – извън факта, че песничката умело ползва „политическата конюнктура“ – тя е и, сама за себе си и в пределите на жанра – своеобразно откритие.
За любителите на поп-фолка и чалгата, както за привържениците на „сродна“ жанрово музика – песента направо – грабва. Сред политическите привърженици на промяната, консерватори-любители единствено на „класическата“ музика има стъписване, но пародийно-изобличителният тект, ги мотивира към „естетически компромис“. Привържениците на досегашната власт – те всички до един са единодушни: „Въх рамо – на кладата“. /последното е цитат, чух го./
Песента ще има продължителен живот, в това няма съмнение. Тя, вероятно, и след „изживяването“ на събитието, ще остане в бита; защото, простичко, е хубава песен.
Лично за мен е много по-интересно вглеждането в явлението и създалата се ситуация около „Въх рамо“. /Възникналите спорове, понякога прерастващи в размяна на обидни думи – не ме притеснява толкова. Такъв е манталитетът на българина, за съжаление./ Любопитна ми е нарастващата вълна на интерес, като отзвук на току-що приключилите избори, като допълнителна оценка към лица, политически субекти и събития.
Струва си, социолозите да се вгледан в явлението „Въх рамо“.
Велик хит!
Слушам я днес за пръв път – от обяд, няколко пъти – и не мога да повярвам7 – има такава песен. От 2 часа съм в Блога Грънчаров. Обиколих и другите блогове. Прочетох почти всичко… Навсякъде: единодушно „хип-ура“ или тотално низвергване! /Последното – е ясно, чия позиция е/.
Реално, песента – от първо слушане – малко шокира в невероятния си текст: толкова прост, /дори, сякаш на границата с „кича“/, а всъщност – майсторски изпипан. Когато преглътнеш „шеметните“ думички – „чивия-бакия“ и т.н., и се вслушаш в очарователния глас на абсолютно неизвестната Биляна,подпряна яко от „Готин бенд“ /аранжимент, саунд, ритъм, и т. н., перфектни!/ – „Въх, рамо, рамо“ просто п л е н я в а!
Явно, Вие се пленявате много лесно. Защо така? Да не би Formacio reticularis при вас да не е развит? Медицината споменава определението „болен от незнание“. Това мнение е показателно за вегетативната дистония
Пак се разцвъка, кьосеватото му гейче!
Забравих – сорри! Който и да е авторът, защото това „Стефан-нам-си-кой…“ е явно псевдоним: – и з д и р в а с е!!
Орден за StefanTheOneTheGreat!!
Да, бе! – Тиквен медал!
На прасетата…
През лятото консумацията на свинско е противопоказна, увеличава триглицеридите
Страхотно парче. Това е песен на годината. Хем е готино, хем е смешно, хем те кефи! Много хърби певица. Това е. „Въх рамо“ е направо – върха!!
Парчето “ Въх, рамо, рамо” е най-обикновен повърхностен музикален кич,т.е. – неадекватен текст-/пожелание/ към неслучващи се бъдещи събития – и е без претенциите за всякакъв музикален вкус. Липсата на симетрия между текст и музика, неблагозвучността, съпровождащите го ориентализми, невъзможността за изграждане на музикална линия, гърленото пеене предизвикват само чувството на неприазън, тъга и отекченост от поредната музикална инфантилност на голяма част от слушателите му. Трябва да се признае , обаче че парчето е израз на масите за промяна и подсъзнателната им невъзможност да я осъществи. Едно най-първично излияние на розовата детска наивност и мазохистичната характерразположеност на българина, без стремеж към възвишеност и красота. Всъщност тази музикална глупост е израз на една естетика на грозното.
Ти си един Голям глупак! Вероятно биеш чикии всеки ден, но това не „осмисля изразителната ти розова детска наивност и мазохистичната ти харакверразположеност като нищо-ама-съвсем-нищо-нищожество без стремеж към каквото и да било – да не говорим за възвишеност и красота.
Леле, какъв боклук си!
Дали Ангел Грънчаров съзнава какъв измислен виртуален анти-герой ни пробутва вече бая време?!…
Предлагам да се предложи:
Бойко Борисов награждава „Vuh, ramo, ramo“ i StefanTheOneTheGreat с ОРДЕН!
Тиквен медал. И… на ПРАСЕТО!!!
Абе-ее, Прасето от Бесепето!
Ей сега наесен такова „Въх рамо“ ще ви изпеем на Софийските избори, че свят ще ви се завие. И във Браца така ще бъде. И навсякъдееее!
Бат Бойко дай газ!
Бой до дупка!!
Уважаеми гости на „Грънчаров-блог“,
Не разбирам защо някои от пишещите по-горе настървено си „чешат езиците“ и надхвърлят норми на благопристойност? Това, че Блогът е предоставено волно пространство, не ви дава никакво право да сквернословите на воля. Извинете, с цялото ми уважение към вас.
Бих искал да споделя няколко думи за така нашумялата в последно време песен „Въх, рамо, рамо“.
По принцип, аз се дистанцирам от т. н. „леки жанрове“ /етикетът е от времето на моето поколение/, предпочитам класиката, джаза и автентично представения фолклор. Това не ми пречи, когато отида в ресторант, да послушам и да потанцувам и приятна салонна музика.
Но тази песен привлече вниманието ми. Забележете, не отведнъж. При първото слушане – бях на гости у мои колеги – тя мина покрай ушите ми, между другото. Колегата, явно очаквайки някаква реакция, попита: Е, какво ще кажеш? – Аз свих рамене: – чалга като всяка друга. – Ама, не си прав – бях репликиран – я, я чуй отново!
При второто слушане внимателно ЧУХ присмехулно-озъбения текст.
Имах противоречиви чувства. /Минавам за консервативен човек и такъв, който внимателно обмисля вземането на решения./
След няколко дни чух песента в YOU TUBE. Впрочем, слушах я няколко пъти. Своевременно прочетох /почти/ всичко, написано за „Въх, рамо, рамо“ в медиите, следя и развитието на политическата обстановка в България след победата на ГЕРБ, днес намерих малко време да вляза в „Грънчаров-блог“ и да проследя написаното – и, вече мога спокойно да споделя:
Не съм закърмен с този тип музика, чалгата и поп-фолка не са ми „по сърце“ , но тази песен – осъзнавам – се появява точно навреме! И е, сякаш, с нещо – по-различна от другите.
/Post factum, консерваторът в мен продължава да разсъждава и вътрешно да опонира: – добре,но след като и е отредено да носи определени политическо послание – не можеше ли да бъде създадена с други средства, да ми простят музикалните специалисти, ако се изразявам неправилно!… И продължавам да си мисля – с какви? С ритъма на социалистическия марш? В стила на познатия градски шлагер? Рок-стилистика?… и т. н.
Тази песен гони широката съвременна аудитория. В момента, музикалния бум в България принадлежи на поп-фолка и чалгата. /Твърдо, за съжаление!/ Но песента има ясни цели. Тя има конкретни послания, които трябва да стигнат до максимален брой слушатели. Ето защо автори и изпълнители политат на „тези“ криле. И имат успех. Безспорен успех. Очевиден.
Какво правя аз, и мнозина като мен, които са гласували за промяната, за надеждата, а същевременно – не приемат тази музика?
Ето – това правя. Не я слушам. Защото не ми е по вкуса. Но не отричам посланието й, и – отново подчертавам: „Въх, рамо, рамо“ се появява навреме.
Тя сигурно е и добра песен. Щом десетки хиляди толкова я харесват. Вероятно сред тях, пък, има такива, които не обичат Бритън и Стравински… Това не е повод да се хванем за гушите, нали?
Приятели, бъдете добри и внимателни един към друг.
Г-н Стефанов,
Съгласен съм с Вас. Чумата в Западна Европа през 17 век даде също много жертви. Как да се борим сега срещу тази епидемия върлуваща в празните глави на нашите хора? Те не са виновни, че след толкова натрапвания и манипулации , викат „Ура!“ за щяло и за нещяло. Когато сте насадили една хубава градинка с цветя- рози, теменуги – гледате и Вие да не се появи някой троскот? Как да се борим срещу вредите на този музикален плевел?
Косьо, пак се разцвъка на всякъде! Погледни човекът за какво ти говори – прави си Фройдиски авто-анализ, кърши ръце – че хем е за ГЕРБ, хем не му харесва чалгата, сиреч и „Въх, рамо“, но пък от друга страна отчита успеха й, и намира, че песента е точно на време… абе, човекът мисли – сложно, отвътре! /поздравявам ви, господин Стефанов!/ – а наш Косьо, сиреч, ти, Косьо – си ги зафлюнтифлюшквал едни – не ти е работа. Какво си ми ги задрънкал за чумата на 17 век и други врели-некипели! Ей, Константин – дървен философ! – кажи две свястни думи на кръст: – вземи ПОЗИЦИЯ!!!
Кажи за комунистическата чума на 20 век. Вече и глухият лъв разбра, че „Въх, рамо“ била слаба песен.
Кажи: актуална ли е, в контекста на победата на ГЕРБ?
Или си празно бесепарско плякало?
Иванчо, слушай сега , мойто момче,
Май не си прочел всичко , опитай отново. дишай дълбоко, пий една студена вода и мисли по-положително за света….утре птиците пак ще пеят
Намирам песента „Въх, рамо, рамо“ за много интересна. Автори и изпълнители са поработили старателно. На пръв поглед, изпъкват връзките с поп-фолк музиката и балканските чалга-тенденции, но песента, като завършен продукт има далеч по-сериозни връзки с други песенни тенденции от по-ранни времена. Текстът е много остър и, вероятно, ще разсърди мнозина, но пък у други ще породи усмивка. Някъде прочетох, че текстът бил злобен /“гаден, отвратителен, пошъл“ и т. н./;
внимателно го прочетох няколко пъти: – тук няма злоба, ненавист. Има ирония, и всички онези тънки чувства с нюанса на присмехулството и „зевзеклъка“.
Изключително професионално изпълнение.
Великолепна певица – никому незнайна Биляна, която поздравявам. Сериозно музиканстко присъствие – темпераментен и същевременно, с точна мярка „Готин бенд“ – също, никому незнаен оркестър.
Кои сте вие? Браво!
Някъде из глоговете бях прочел: – „народна песен“.
Има всички шансове да остане задълго в съзнанието на хиляди българи. И да се пее.
Браво, Арменецо!
Профи-анализ.
Да живее „Въх, Рамо“!
Бат Бойко, дай газ! – да издухаме комунистите.
Подобни невзрачни, бедни , поддържащи само ритъма, мелодийки като “Въх рамо” се запомнят лесно и остават като гниди дълго време, замърсявайки съзнанието. Ние не откриваме топлата вода, има ги такива музикални вицове , колкото щеш по света. Тяхтата нечистоплътност чопли като червей из мозъка, ако въобще има такъв в наличност. Те служат за промивка на , и без това измитото от комунизма, българско съзнание. Атакуват точно малкия мозък като по този начин провокират най-животинските страсти и настроения. “ Вкус !“ – казало кучето и се облизало под опашката. Манипулативната функция тия парчета е ясна като бял ден. Тя издава дълбоката музикална импотентност в квадратните глави на група поцепенени нравствени кастрати.
50 години пяхте за Партията, доскуча ви и сега се радвате на пехливанлъкът на Бат Бойко с усъвременени маанета.
Razbira maluo bulgarsiq no kazha na Deutsch: Vuh, Ramo, Ramo ist geil, einfach geil!!
Sehr geehrter Herr Polanski,
Es mag sein, daß Sie das Musikstück „Vuh, Ramo Ramo“ interessant, .. und sogar „geil“ finden. Im Prinzip bleibt das Stück , aber ein vulgäres Lied und eine Beleidigung für die bulgarische Musikkultur. Anscheinend kennen Sie die bulgarische Volksmusik nicht so gut.
liebe Grüße
Константинчо, ма ти и ЛЪЖЛЬО се извъди. Не будалкай Хер Полански! – нищо вулгарно няма в песента. Колкото до милото ти обръщение към мен, „Иванчо, мойто момче“ – твойто момче може да е Сергейчо или някой там от сродните, мило палаво гейче! Ама ти и за гей не ставаш, като те слушам кви ги нижеш. Как може да заблуждаваш немеца, ега ти червения гей-манипулатор!
Herr Polanski, Konstantin komentiert nicht korekt; mit zwei Weurter – eine rote kommunistische Propagdnda, nur Lug und Trug!
Konstantin, lieber Sergey’s Freund – ferschwinde!!!
Иване, извинявай, ако съм те обидил, но моля те , не говори глупости и щуротии
ОРЛИН ГОРАНОВ – ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО
George Benson singing „In Your Eyes“
George Benson – This Masquerade (HQ)
Днеска я чух за пръв път в едно такси! Страхотна песен. Натиря комунистите в кучи задник. /извинете за израза, но си е точно така/. И то с такъв пиниз, с фалц. Има ли я на пазара или трябва да се мъча да я свалям?
Пичове, туй Въх рамо е направо страхотно!
Да се натирят комунистите трябва, абсолютно е необходимо, но не с такава песен. Трябва друга, в друг стил. Този стил те го наложиха. Той е тяхно изчадие
Ангел Грънчаров,приеми поздравления за страницата, както си я оформил!
„Ликуй, человечество!“
Пей и се смей от сърце!
Страхотно, велико парче. Истинско удоволствие е да слушаш красивия глас на Биляна. Тази изпълнителка е с голямо бъдеще.
Текстът е като сиропче-разхлабително!
Гледай само ефекта.
„Въх, рамо, рамо“ е епос.
Парчето не струва. Има лош пост-комунистически привкус!
Абсолютен буламач! Жалко, че добрата певица се е поизцапала.
За „Въх, Рамо“ става дума. Буламач.
Жестока, направо приказна готварска метафора!! Какво, всъщност, а б с о л ю т н о искате да кажете г-не?
Какво не ви допада в тази песен? Ако е – жанра, въобще – ще се съглася с вас.
Кажете нещо „извън“ метафорите, моля – две думи на кръст…
Абсолютно-абсолютен буламач! Гадна, долна чалгия!!! Отвратителен текст!!!!
Схванах, г-не! Вие органически не понасяте, мразите чалгата. Ами слушайте Моцарт тогава. Аз също обичам класиката.
Да ви попитам: ами, ако с музикалните трели на Моцарт ви предложат този същия сладък текст – какво ще кажете, а?
Както подразбирам – вас текстът ви „сърби“?
Вярно, много сърбеливи са думите на „Въх, рамо“.
Почешете се, г-не. Само дето, червената краста само здрав илач я оправя! И не – лекар, а Гербер!
Вижте, това , че Mozart е писал мръснишки песнички е верно и не му прави чест. И Remrandt е рисувал порнографски картинки и ги е продавал за лев по кръчмите, защото са се харчили.
НО с това те не са останали в историята….
Не се опитвайте да манипулирате читателите като споменавате имената на гениите от историята на изкуството.
Парчето „Въх, рамо“ не струва и пукната пара!
И разберете , че тук просто има хора, които са анти-комунисти и анти-гелбери
Privet, muzhiki!
Uzhe dva dnya u nas v gostinitse zvuchit ta shtuchka „Vuh,ramo, ramo“. Nashol ia i v YOU TUBE. Nichevo – nu, zdorovo poluchilos!
Ladno, a gde CD kupit? Podskazhite, pozhaluysto!
Ia tut zavtra peresmotryu. Spasibo.
Ивану Кожухарову!!!
Иван, если ту страницу читаешь, ради Бога, помоги, пожалуйсто.
This great artist – YES!
But the Communists have not given him the opportunity to stand on stage at the Sofia Opera!
So – simple and clear: – Out Communists!
К сожалению, дорогой, помочь не могу – я за границе.
Олег, перезвони Младену, он тебе снимить „Въх рамо“.
Голямо парче. Велика сатира – ирония, сарказъм, присмехулна усмивка – и всичко което ти дойде на ум! И така майсторски е оплетено. „Въх, рамо“ ще има да се пее дълго и от много хора, не само от съмишленици на ГЕРБ. Песента е истински отдушник за стотици хиляди, които години наред бяха лъгани и мамени от червената олигархия, царските мекерета догановите мамелюци.
Истинска песен на промяната.
Парчето е наистина един музикален виц, но в него няма нищо „велико“. Цялата му сила е до първата издънка на Бат Бойко. След някой друг месец никой няма да си спомня за него. То не може да устои на проверката на времето.
Абе не знам дали е песен на промяната, обаче е хубава. синът ми казва – готина. И въобще защо се драпате по слабините, заръфали сте се „политически“ и сеете на корена ряпа? На който не му уйдисва, да хваща гората – егати дълбокомислените оценки и критики: от социологическа гледна точка, от балниосанаториумна гледна точка, от възвишено-упадъчна гледна точка – такава била, онакава била, ама показвала българина пред света с лош вкус, и т. н. – глупости на търкалета!
Ето, аз съм с лош вкус, стандартно-ниска култура, един от многото средно-статистически българи с мрачно-нихилистична възприемчивост на заобикалящата ни гадна съвременна действителност… и живея с някаква красива надежда /дано не е ефимерна илюзия!/, че ще живеем в един по-добър свят. Значи – аз харесвам „Въх, рамо“, първо – защото е добра песен, различна от всичко появило се досега, второ – защото казва „в прав текст“ всичко онова, което от години си мърморим под носа, но не смеем да произнесем гласно, и, трето – защото плува във водите на социално-звуковата реалност на това общество, ние сме част от него,респективно – то е в нас; някогашното мегданско хоро или седенкарски припевки и задявки са изместени от тази з нова вукова среда – е, да се гръмнем ли?
Пак ще слушаме „право хоро“ или пък „Излел е Делю хайдутин“ /ще слуша този, разбира се, комуто е по вкуса!/, Бах, Моцарт, Чайковски /със същата горна бележка, разбира се!/, но да се нахвърляме един на друг, защото, видите ли – „ниската“ култура била асимилирала „високата“ култура – и да вършим това безпардонно, пръсторазмахвайки-поучително – ами това си е парекселанс – не просто „ниска“, а – н и З к а култура.
А песента „Въх рамо“ дълго ще се пее. Уверявам ви.
Виж, твоето самопризнание води към едно по-дълбоко самопознание. Стреми се да повишаваш положителните качества и да намаляваш отрицателните. Издигай душата постоянно, иначе тя започва да пада. Парчето ще го провери и затвърди времето.
Колкото и да отричат някои песента, „Въх, рамо“ е добро, издържано парче – в рамките на жанра, естествено. Характерна мелодия, много ефектно-пулсиръщ ритъм, с хубави инструментални „брейк“-ове, много симпатичен глас на Биляна и добри музиканти, особено кларинетиста /в наговата хорус-импровизация, в средния инструментален дял на парчето./ Текстът е извън всякакъв коментар – страхотен, актуален…! /Въпреки че именно той е ябълката на раздора. Междувпрочем, ако в тази песен се пееше за сълзи, цици и любов и изневяра – нямаше да има абсолютно никаква протестна реакция/.
Браво на изпълнителите.
това не е вярно! Същото важи за всички мазни чалги, които се леят навсякъде и мърсят с вулгарните си стихоплетствия ушите на минувачите. Те са част от една сексуална диктатура, която има за цел унищожаването на чистите отношения между мъжа и жената, тяхното грубо снижаване до материалната първичност на секса. Завоалирани под ориеталски мелодийки и плоски тексчета се крият послания, които обиждат представителите на нежния пол и желаят да принизят ролята на жената до най-обикновена мастурбационна машина.
Не разбирам какво ми предлагате?
Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!
Парчето е направо велико. Ама моят гъдел е – кой е авторът на „Въх, рамо, рамо“.
Зад тоя СтефанВеликия /StefanTheOneTheGreat/ явно стои готин и модерен екип. Музика и текст са с желязно сцепление! Или авторът на текст и музика е един, или са в страхотен екип, но тогава – това е писано заедно, едновременно – бас фащам. Голяма песен.
Пустота в обществото, в главите,
Редом царствува сън и мраз,
Пустота в словата, в душите,
Пустота пълни всичко у нас.
Чувства светли мъртвешки заспали,
На доброто не чуй се гласът,
Нов кумир замени идеали,
И разчетът владей, не духът!!!
Трудний път на честта в тръне срасте,
Доблестта няма вес, нито ход,
Ври борбата на ниските страсти,
Има шум, ала няма живот.
Иван Вазов
Косьо, пак се разцвъка!
И си голям демагог. Въртиш и сучеш, както ти изнася.
Какво си ми зарецитирал Иван Вазов, какво отношение има той към нашето шибано време време? Вазов е – просто, много голям. Патриарх! Това е. Ама, ако не знаеш, до последниия си дъх е бил курвар. На калъпа е приключил! – това според теб, лошо ли е или – добро? Ама ти не ги разбираш тия, като чета, какви ги каканижеш. Абе – ти, да не си девствен? /И защо излъга немеца, а?/ Хайде, иди да лъснеш бастуна, ама си пусни „Въх, рамо, рамо“ – може да ти се привиди Билянка.
ето точно за това! именно защото е Патриарх и е актуален особено ДНЕС!
„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.
И много имена и лесни слави
годините без жал ще изметът,
ил бурена ще ги закрий, задави,
но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.“
иван Вазов
Очарован съм. Песента „Въх, рамо, рамо“ представлява действително успешен опит за „разчупване на стандарти“, вглеждане в нови пътеки в поп-фолк-джунглата – нова визия към познати неща. Великолепна солистка /Биляна/, изключителни инструменталисти и солисти /Готин бенд/.
Политизираният текст, първоначално стряскащ дори непредубедения,
всъщност е очарователна съвременна сатира – с виц и закачка, незлоблив, но хаплив присмехулен каламбур. Браво на авторите. Точно навреме.
Косьооо, пак се разцвъка! Ще те гоня до дупка из всички блогове, Константин Дървен Философ!
И именцето да си смениш, на Али Баба да се прекръстиш, пак ще те открия!
Ха, поспри! На всяка манджа – мерудия.
Инак, виждам, срамежлив си, не каза – чу ли „Въх, рамо“, лъсна ли бастунчето, привидя ли ти се Билянчето, а?
Евала, Пилевски, парче музиколог! Много точно си го формулирал – кратко и ясно: „Въх рамо“ разчупва стандартите. Чуваш ли, Косьооооооооооооо!
разчупва на Кукув ден!
„Възпей, о, „Въх, Рамо“ гнева Генералски
– гибелний гняв, що погуби Душата
на Тройната коалиция… – А саа, де!
Генералът без мустаци
прилича на жена,
а пък със мустаци
прилича на баща.
Ех, да мога да изуя
ботушите сега
да видиш как миришат
Kaiser-пастърма
Ей, арменецо, не попрекали ли малко? Нерде „Въх, Рамо“, нерде Омир, нерде тройната коалиция…?
Едното си е песничка, пък макар и добра, другото е велик, безсмъртен епос…
Таз песен е цвик, и от тук натам и от там насам.
Песента „Въх, рамо, рамо“ възпява хероично Генерал Борисов.
Голяма песен за Велик човек!
Пей, народе!
Българино, запретни ръкави – голяма работа ни чака.
Света да удивим! Българио, напред и нагоре!
При надеждите, що нас окрилят,
при теглата от погрома лют,
при бедите, дето се засилят –
да засилим устрема към труд.
Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, със сърце и ум!
нек се чуй у нази живо дело:
бодрящий на работата шум.
Уважаеми читатели,
Бих искала да споделя радостта си от появата на тази песен. Забелязвам от няколко дни, че господата тук като малки деца спорят за качествата й. Естествено, някому тя ще се харесва, на друг – не.
Съгласете се с мен, малки мъжки момченца – фактът, че точно такава песен е създадена, с такъв актуален текст – това е събитие! Светкавичният рефлекс на създателите на „Въх, рамо, рамо“ спрямо наскоро протеклите политически събития предизвиква адмирации.
Прочее, това мое скромно мнение се потвърждава от възторга и на хилядите фенове на песента. Не бих и дръзнала да си помисля, че това възторжено общество се отъждествява с долнокачествена или първосигнална консумативност; прочитът на Маркес не елиминира удоволствието от прочита на епиграма от Ралин, например.
Моите адмирации, StefanTheOneTheGreat за „Въх, рамо, рамо“!
И за впечатляващия изпълнителски екип!
Вижте, ако Вие сте всеядна, други хора имат предпочитание към определени неща т. е. изграждат вкус. Ние не може да си позволим да славим някакви злободневни парчета на деня и да им придаваме стойност, каквато те нямат и не могат да имат.
А това че много я харесват….то е естествено – и хлебарките са повече от свините на тази земя нали? …но вие предпочитате свинска пържола.
и в Евангелието е записано, че пътят на истината е тесен и трънлив , а не гладък и широк
Г-н „постоянно присъствие“, хвърлих поглед на всичко, което сте написали; вие не сте добре, идете на сериозен лекар.
Имате сериозно заболяване, вземете мерки!
Моля, не си позволявайте да коментирате мои текстове.
Звезден миг от историята на съвременна България, уловена на фокус, в изящно-любопитен ракурс – това е всъщност малката песничка „Въх рамо“.
Ако това е звезден миг, то тогава историята на съвременна България е в пълно затъмнение, ракуксът е повече от неблагоприятен и не отговарящ на оптическия паралакс
На мен пък ми се чини, че президентът Гоце Първанов требе да награди създателите на песента „Въх, Рамо, Рамо“ с орден „Стара планина“! Хич, ама хич не се шегувам, напълно сериозно го предлагам, заслужават го сите: и певачката, и съпровода, инструментален и вокален, абсолютно сите, и композиторо също! По един орден „Стара планина“ на шиите ще им дойде добре и само така ще може благодарната нация да изрази чувствата си на признателност към тоя гениален екип от музиканти, който има доблестта светкавично да реагира и да изрази най-дълбоките трепети на българската народна душа. За което и свидетелстват коментарите в този скромен блог!
Аре, Гоце, действай, дай им ордена колкото се може по-бърже: ти на кой ли вече не даде тоя многострадален орден, а баш на тия, дето требе, не се сещаш да дадеш! На Майкъл Чьорни, пардон, на адвоката му, даде орден, на батето Славков тоже, на Ахмед Доган, разумеется, тоже даде, на Симеона, канечна, също даде; на стрина ти Гюргя от Сирищник, пажалуйста, тоже требе да даде. Раздаваш най-големио орден на България с кофи, все едно ордените са нищо като лимонадени капачки, а сега земи, та да му върнеш тежестта, като го дадеш на народните кумири, на Биляна певачката и на останалите, на композиторо тоже.
Чекам скорошни резултати от предложението си, но за тая работа, другари коментиращи, требе да се понапънем, та да принудим Гоцето да даде дългожданния орден на тия, дето най-баш го заслужават. затуй требе да открием подписка, кой че се ангажира с нея? Да я направи де, туй имам предвид. И народо набързо да се изпонадподпише под нея, та Гоце да не може да мърда наникъде. Оти он е много итар человек, и коварен, и хлъзгав като охлюв е: затуй требе да бъде притиснат по-якичката, та да има некакъв резултат. Айде чао, че бързам, само така минах, и иначе съм на път, обикалям отечеството с една кола, и за мой срам, мъча се по градчета и села да продавам от новата си книга. Под надслов: „Авторът представя новата си книга: книга с автограф“. Ала цела седмица се занимавам с туй мероприятие, което кой знае как ми щукна у главата, обиколих сума ти градчета и села около Пловдив и из Софийско, и знаете ли какъв е резултатът? Накратко ще ви кажа, пък като се върна по-подробно ще опиша ситуацията, която констатирах.
Та истината е: никой до тоя момент даже не се и спря да разгледа книгата, да я подържи в ръка. Гледат ме нашенци се едно съм слънчасал, гледат ме със съжаление, а некои търсят наоколо с поглед има ли паничка, в която да ми пуснат жълта монетка. То само тя оставаше де. Унижение пълно. Нашенци маат яко кебапчета, дюнери, преживят като митиляви уфци като минават пред скромната ми сергийка, ала никой до тоя момент не се спря да погледне към книгата: като видят книга, бегат като гламави, страх ги е да не се заразят с нещо, знам ли?! И същите тия, разбира се, имат най-възвишени духовни потребности де, не ги коря хората, сите слушат „Въх, Рамо, Рамо“ и щракат неистово с пръсти от съседните кръчми. Ама като се върна ще ви разправям по-подробно, айде сега да тръгвам, че днес съм решил да кисна неколко часа у Асеновград, да видим дали поне некой ке се спре у сергията ми. Заинатил съм се и докато поне един нашенец не се спре пред сергията и не подържи поне за 10 сикунди книгата ми – „Изворите на живота“ се казва тя – няма да мирясам и ще продължавам да обикалям Българията, та да открия такъв един слънчасал като мен и щур сънародник, дето не се гнуси да държи философска книга у ръцете си. Чао засега и приятен ден!
Подкрепям въодушевено и категорично предложението на Ангел Грънчаров:
ОРДЕН „СТАРА ПЛАНИНА“ ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА „ВЪХ, РАМО, РАМО“
Завчера казах вече мнението си, и тук, и на други места:
ИСТИНСКА ПЕСЕН НА ПРОМЯНАТА!
Подкрепям с две ръце идеята на Ангел Грънчаров.
Вие добре ли сте всички?
Книгата „Изворите на живота“ си я купих и я чета, дори съм подарил 3 броя. Твърде полезна е в настоящия момент. Поздравления
Боя се, че предложението ви няма да е по вкуса на г-н Президента, макар че аз съм го виждал в Банско да тропка на право хорце чалгийка.
Колкото до песента „Въх, рамо“ /аз съм дългогодишен музикант/ – поздравявам авторите и с успеха.Приятели-колеги, да ви дава господ дълъг живот и здраве и други хубави песни да напишете. Да ви кажа – а бе, тайничко ви завиждам. Но, с чисто сърце.
А певицата Биляна е върха. И кларинета. И кавала. А, и тъпана, също. А бе – всички, всички!
Да, накрая – подкрепям, за Ордена „Стара планина“
Ако Вие действително сте професионален музикант и застъпвате това мнение, излиза , че Вие май от музика много не разбирате. Съжалявам,че трябва да го кажа
КОСЬО, ПАК СЕ РАЗЦВЪКА, МИЛ0 ГЕЙЧЕ! ХА ПОСПРИ!
ВЗЕИМИ СЕ РАЗХОДИ СЪС СЕРГО ДО БУЗЛУДЖА…
БАУ-УУ…У!
Пък да си кажем тук хората приказката – като хората.
Какво си се разцвъкал, мило гейче?
ми да беше ми го полапал малко след като ми се натискаш толкова
Господине, за моите музикански умения съм възнаграден с много отличия, даже и международни. Аз съм дългогодишен учител-музикант. Циганин съм. И се гордея, че циганин-музикант и учител и че живея в България. Децата ми говорят и български и цигански, и турски и английски.
Такива като вас ни прекръстиха на „роми“ и ни титуловат, че сме с „дълбоко чувство за малоценност“ и „липса на всякакъв естетически критерий“ – това са ваши думи. Прочетох ги някъде горе.Какво да ви кажа – не ви познавам, пък да ви кажа правичката, и нямам особено желание. но като ви слушам какви ги говорите, се си мисля, че сигурно сте с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакъв естетически критерий. Такива хора като вас, сигурно едно дръвче на са засадили и една леха прекопали.
Колкото до песента – тази песен сякаш извира изотвътре.
Тънко е направена, с много вкус и познаване на занаята.
Певицата Биляна е вокална находка, а виртуозите-музиканти с нищо не отстъпват на най-добрите. Ей сега, като го пиша туй и косъма ми настръхва. Добра, откровена песен. И най-важното, говори честно. Малко са такивата песни у нас.
Ще ви кажа и туй, дано да го смелите. Песента е – да се пее. И да се танцува. Да се гледа и да се слуша. Всичко заедно. Това му е хубавото на песента. На хубавата песен. Няма ли го всичкото туй – топтан, значи песента не е добра. Посредствена е. „Въх рамо“ вдига кръвта, адреналинът, нали така?
Другата музика – само се слуша. Чайковски,Рахманинов… Възвишено.
Разбрахте ли каква е разликата?
Ние и възвишена музика слушаме – „Алеко“ от Рахманинов, например. И други.
Но си харесваме и песента, защото тя е и за празник и за делник.
Извинявай, господине, ако с нещо съм ви докачил.
Благодаря за забележката. В никакъв случай не исках да Ви засегна,колега. Когато писах моята оценка, аз изхождах от критериите на немския идеализъм и въобще от гледна точка на философия на музиката изобщо, отделните емоционални изблици не ме интересуват. Естествено е отделните жанрове в музиката да са в определен антагонизъм. той е и исторически обословен. Смятам също така,че отделните привърженици на опреден стил или посока в музиката, са в правото си да се застъпват за своите предпочитания.
Santana – Soul Sacrifice (Woodstock 1969)
Jimi Hendrix- Red House
Eric Clapton – Cocaine
Afroman-girls
Afroman – Crazy Rap: MTV Safe Version, Closed Captioned
Не разбирам какво ми предлагате?
Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
Казва просто и ясно: – Вън, комунистите!
Kate Bush – Army Dreamers
ЗА КОНСТАНТИН
Косьо, гейче мило, на драго сърце ще ти пратя накой, ама то при теб няма нищо за лапане. Оная ти попова лъжичка и с микроскоп не се долавя. Като те гледам, само отзад си доста развит, а в акъла – аспиринче.
Пусни си „Въх рамо“,Косенце, опитай да лъснеш бастунченцецето с пинсетка, пък дано ти се привиди Билянчето.
И спи да цапаш блогчето, че щи ти пратя Ахмед та те офанафи.
Ама вие, сериозно ли? Че тя „Въх, рамо“ няма истински автор. Някакъв си Stefan-дрън-дрън… За каква „Стара планина“ става дума, бе хора? Ами ако е някой Моше Даян или Ян Бибиян – автора?!
Инак песента не е лоша и в къщи всички я харесваме. Макар че гласувах за Атака.
Това е. Орден Стара планина се дава на известен човек.
Modern Talking – You Can Win If You Want
Не разбирам, какво ми предлагате?
Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!
Песента е сериозно явление в балканското поп-фолк пространство.
Подчертавам – в границите на жанра.
Инак, съпоставянето и изкуственото противопоставяне на различни естетически „нива“ е „абракадабра“. Не бива да сравняваш Моцарт с „Щурците“, Пикасо с шаржа от в. „Стършел“, и т. н. Това е несериозно и неиздържано.
Разбира се, че за всеки влак си има пътници и този, който не осъзнава това – той вече е „Пътник“!
Тук някакъв мой съименник неистово и впечатляващо рецитира:
„Спрете земята, искам да сляза!“ Ами, слез, приятелю!
Но ако всъщност презумпцията ви е: „Спрете земята, искам да слезете!“ – пардон!?!, всички НИЕ, които не споделяме вашето високомерно и съвършенно неплодовито quasi-мисломанийство – грешите драги!
Аз слушам с удоволствие и Бах и Офенбах, /до тук, съгласно вашия абракадабризъм, аз вече съм всеяден, както горчиво и несраведливо сте обидили една дама, която аз лично познавам и която говори перфектно 9 езика, в т. ч., арабски и староеврейски – извинете й се, моля!/ с удоволствие слушам Йохан Щраус и Рихард Щраус /пак ли съм всеяден?!/, както и с удоволствие слушам Бах /баща и синове/ и Амбил напр., за който вие изобщо не сте чували, убеден съм! Е, аз с удоволствие слушам и т.н. Балканска музика, Горан Брегович, напр. И за ваше сведение, средната /инструменталната/ част на песента „Въх, рамо“, със забележителната си JAZZ-импровизация /да!, това е много по-близко да джаза отколкото до познатия „чалга-маниер“ на свирене/ на двамата виртуози – /кларинет и кавал/, слагат в „джобче“ знаменития Брегович.
Е, вие може и явлението Брегович да отричате, и Ибрияма, и Теодоси Спасов и Ялдъз…! Имате право! Но не ни го натрапвайте!
„Въх, рамо“ е сериозно явление. Ако не може да го преглътнете от някаква си ваша палцеизсмуката и т. н. -дрън-дрън гледна точка, приемете я като талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава богу!/ корумпирана политическа „схема“. Или може би сте част от нея?
Между другото, вметвам: Няма да спрем земята заради вас. Дори и за миг. Слезте, моля, в движение!
Виждам, че сте почитател на поп-фолка. това е Ваше право. всеки има правото да защитава предпочитанията си.
1. що се отнася до съпоставянето на отделните нива- не сте прав. Все пак музиката има социална функция, не може да го отречете. Тя също е език, който показва определена естетическа търпимост. казвам го изхождайки от позицията , че музиката е изкуство. Отхвъляйки това твърдение иначе съм съгласен с Вас.
2. Оправете си логиката на съждение. Това ,че някой говори 9 езика , не означава, че разбира от музика. По тази логика излиза, че всеки електротехник е художник. И аз говоря 9 езика и съм учил староеврейски, и какво от това. Суетността е грях. Съжалявам, ако съм обидил госпожата, направил съм го неволно, моля за прошка.
3. Това, че римувате имената на Офенбах и йохан Щраус с имената на великаните в музиката не е добър знак. Както Офенбах , така и Йохан Щраус също са чалга , но в класиката на 19 век. Йохан Щраус е искал да стане значителен оперен композитор,не е станал,защото бизнесът му с валсовете потръгнал. Той самия е смятал музиката си за вулгарна /цитат/ справката може да си направите в архивите , които се намират във Виенския музикален архив към Албертина.
4. Що се отнася до останалите стилове в музиката, те също трябваше да минат през една половин вековна проверка, за да добият значение за света. Моцарт пише Requiem, за да докаже , че не е инфантил, както всички са го смятали. Да, времена и нрави.
5. Това, че земята се върти, знам. Ще Ви отвърна с отговора на Галилео Галилей – „приемаме го за факт само от физическата му страна“…..за други , тя се носи от слонове.
6. застъпвам принципната страна на въпроса , а не емоционално-чувствената
поздравленя и си останете със эдраве
Г-н Константинов, пишете:
„Въх, Рамо, Рамо“ е сериозно явление, талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща, слава Богу, корумпирана политическа схема
Искам да Ви запитам: какво Ви дава основание да твърдите, че корумпираната политическа схема, на която „Въх и пр.“ е талантлива полит-карикатура, е ОТМИРАЩА? Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително с тази схема, че не са част от нея?
Нямате ли усещането, че сте прекалено наивен оптимист?!
Г-н собственик на Блог Грънчаров,
Вероятно ще намерите сили да коригирате финалната си оценка относно моята скромна личност, имайки предвид следното:
1. по-горе, в мой коментар № 98, казвам: /цит./ „…актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава Богу!/ корумпирана политическа „схема“.“ /край на цит./ Точка. Не е ли ясно, че става дума за т а з и „схема“. Да, тя е отмираща. Защото самият избирател гласува за това и я прати по дяволите.
2. Що се касае до втората част на въпроса ви, отправен към мене: /цит./ „Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително…“ /край на цит./ – считам, че казаното по-горе от мен не следва да мотивира у вас основание да ми задавате точно този въпрос.
А песента „Въх, рамо“ е, действително, сериозно явление в медийното ни пространство.Към него следва да бъде погледнато не от позицията на буйно емоционално-партийно пристрастие или инат-тапигьозчийско /също така партийно/ отрицание, а от премерена и безпристрастна социолого-изследователска, аналитична позиция.
Убеден съм: ситуацията е тема за Докторска дисертация.
…Впечатлен съм, много меко казано?!
Що за и н с и н у а ц и я?!
Извинявам се на Блога Грънчаров, както и на д-р Константинов.
Тази песен не е добра. Издава лош вкус.
Хамалска песен.
„Въх рамо“ ще се приеме добре от слушателя, защото откликва на потребностите му. Не смятам, че издава лош вкус. Песен, като всяка друга. Е, текстът дразни някого, но на други това ще им хареса.
Много раздухте тази история.
Песента не е добра. Издава лош вкус. И има лош дъх!
I E GADNIARSKA HAMALSKA FASHKIIA.
Fuck U StefanTheOneTheGreat
„Stara Planina“ for StefanTheOneTheGreat!
Fuck u too.
Ама сте протекли като квартална канализация. Какво ви пречи хубавата песен?
Оставини да си играем
Иди да си поиграеш с Азис на „Костинбродско славейче“.
Ле-леее, Косенце, как те усети Силвето, че си инфалтилче!
Много добра песен. Страхотна форма има парчето и брилянтни изпълнители. Поздравления! „Въх, рамо, рамо“ ще се пее много години напред и ще стане класика.
Na Blian4ejo, na „Vuh ramenceto“ i na onq StefantheonetheGreat –
FUCK YOU!!
Малко шантава песничка, но готина. Музикантски е докарана отлично. Иначе, първо ме смущава самото заглавие – Въх, рамо, рамо?!? Ако е само заради римата с „Позитано“ – е постничко. После, турцизмите ме смущават, макар че разбирам че именно те правят някак си текста – палав.
Добро е парчето. И друго такова, до сега не съм слушал.
Биляна е направо отлична. За пръв път я слушам.
Изобщо, Въх рамо ми хареса.
Биляна да го духа. Фък ю.
Вуйничке, шсъ нъпикайъ, йигати пйесничкатъ! Врйъхх!
Въххххххх, рамо, рамо – шсъ нъпикайъ!! Йигати кумунистическатъ дузпишчкъ!
И унийъ шсъ напикайът, мъ газ шъй пикайът!
Вуйнике, помоооощ, сипи йъднъ Астикъ, чи ми припалвъ на джигерицъ. Благодарско!
Фък ю,Колба
СТАРА ПЛАНИНА за „StefanTheOneTheGreat“ и „Въх, рамо, рамо“
Енчев Румънеца е автор на „Въх, рамо, рамо“ – така казва един адаш в Ю Туб. Абе аз не вярвам на тая версия, щото парчето е страхотно, а Румънеца е готин – вярно – ама няма гънки за тоя текст.
Кво ще рече Публиката?
Къф Румънец бе? Чалгийката си е чисто копие на парчетата на оня Слафчо дългия. Я чуй кви музиканти бичат само, това кларинетът си е на Професора, и другите. Само дето Биляна не ми се връзва, щото в Кукубенд няма такъф глас, ма може Слафчо да е забърсал нещо ново и сега да го лънсира. Тука горе специалисти се изказват и са на мнение, че не е един, а цял екип.
Велика чалгия е туй „Въх…“
Днес изпитах оскърблението да чуя тази отврътителна песен, кръстена, не знам защо с непонятното „Въх, рамо“. Кръщавайте си както ви е угодно таз утайка, но светотатството да посегнете по този поругателски начин на святата Българска социалистическа партия е недостойно, вандалско, кощунствено!
Даже малко е да ви река – трижди недостойно!
Срамота!
Комунистите , вън! И техните наследници – БСП -да си стягат партакешите и да се чупят.
Келеш!
Трижди келеш!!
Како Теменушке не страдай. Земи се у ръце. Виж кво – снощи забърсах една гугутка ум да ти зайде, от дискотеката, през плажа, малко нощно къпане и директно в караваната, Финландия с ледче, издух Въх рамо рамо, направо издухаха колонките, и какичка го издуха, ама направо Профи, и после Въх-въх-въх, ебати Въхнята, обаче на тая песничка яко се кремира!
Пробвай какНушке, на Въх рамо със съпрукчето, страхотно е на Въх рамо! Уаууу…
Пък и ще ти олекне и за партията.
Келеш.
Както кажете, другарко Теменуга Стоянова-Минчева. Само ние разбрах, що сте против секса? По ваше време, от дедо си знам, партията е наказвала за квото е наказвала, ама за секс, никога. То да станеш, звеновотка, бригадирка, се през кантара на д-р началник трябва си минала, нали така, другарко Стоянова-Минчева? Че даже великата ви другарка Драгойчева, като е била в затвора, там секс е правила, че и си е родила момченце. Ма тогава са правили секс на „Партизан за бой се стяга“ и на „Горе на балкана червено знамЕ“, пък сега като се пеят други песни, на тях секс шъ правим. Кво лошо има, ей на, Въх рамо рамо, сега, готин хит, направо изотвътре ти го повдига, пернеш едно Финландия с ледче, пуснеш си Въх рамо, и гугутката си вирне крачонките на твойто рамо, и, Въх, кремирай! бабанко.
Да живее България!
А стига бе! Трифонов автор на Въх рамо?!?!
Че отде го извади туй гласче ма Славке?
Вие се майтапите, ама какво излиза: „Стара планина“ за Слави Трифонов!
Константин Дървен Философ мълчи: значи е съгласен.
Юруш при президента.
Ама Слави Трифонов още ли нема орден „Стара планина“?! Това не е възможно, бъркате нещо, сметам, че има, нищо чудно и два вече да има. Он е толкоз заслужил, че непременно има вече един-два ордена…
Не може да получи орден, защото за едно парче орден не се дава. Трябва повече парчета да се събарат. Най-много грамота и то преко сили
Хайде малко да се позабавляваме…
Би било редно, апологетите на тази „песен“/поскоро ШУМ/ да бъдат така добри,да обяснят на уважаемата аудитория какво означава понятието ВЪХ и…да предложат малко история/географски/къде най-много ДНЕС се ползва в ежедневието това „ВЪХ“…
Историята на ВЪХ…Само как звучи,а?WOW…
Предложете малко аудиосемантика,аудиосемиотика…
Анализ приятели е нужен на съдържанието/контент анализ/на това нещо, което за удобство автора е нарекъл „Въх,Въх рамо“ и същото събуди толкова много страстите тук…
Вероятно ще разберем повече и за автора,поръчителя,целта му и защо не пък да е „случайно попадение“/трудно ще приема/,примерно защо се появи сега, а не преди или след време и т.н…/шансове за Грами,ЕВРОВИЗИЯ,МТV в съответна категория…Това ли е най-важното днес в РБ?
Ба си темата…
ЧАЛГАТА И НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ
Иван Танев Иванов
От 15-тина години у нас се роди един нов музикален жанр, наречен доста точно “чалга”. Основата на този жанр е музиката на българските цигани, макар че в него има и други ориенталски елементи, турски, арабски. Напоследък в него навлязоха и гръцки и сръбски мелодии. Както се казва – циганска видрица! Що за музика обаче е т.н. циганска музика, на чиято основа е създадена чалгата?
Циганите, които сами наричат себе си “роми”, което значи “хора, мъже, съпрузи”, идват от Северна Индия. Днес те живеят в много държави и техният език, религия и музика са силно повлияни от културата на местното население. В българските земи циганите се появяват през XV-ти век, когато османо-турските завоеватели ги довеждат от Египет. Поради присъщата си музикалност и неодобрение на физическия труд, в следващите четири века циганите изземват ролята на главните музиканти, певци и танцьори, развличащи османските паши, бейове, спахии, кадии и всякакви други турски властели. За разлика от днешните български новобогаташи, турските властели са били патриоти, което води до това, че дошлите цигани усвояват изцяло тяхната музика и танци. Днешните български цигани в мнозинството си помнят тази музика и я представят и считат като своя. За мнозинството от днешните българи, тази музика е просто циганска – в действителност нейните основни елементи водят началото си от османо-турската музика от началото на Османската империя. Самото понятие „циганска музика“ е много относително, защото музиката на унгарските цигани е вариант на унгарската народна музика, на испанските цигани е вариант на испанската народна музика, на руските цигани е вариант на руската народна музика. В България, макар че в близкото минало много добри народни музиканти бяха цигани, типичната циганска музика е османо-турска.
Почитателите на чалгата като правило са от средите на най-ниско образованите българи. Те предпочитат да наричат чалгата с модерна английска терминология – попфолк. С това те показват ниска степен на компетентност, защото попфолк (popfolk) е съкращение от английския израз Popular folk music и се отнася до фолклорната (народна) музика на съответния народ. За българския случай това би трябвало да значи “народна музика на българите” или „българска народна музика“ или „българска форклорна музика“. В действителност, между чалгата и българската фолклорна музика (българския попфолк) има огромна разлика. Тази привидна некомпетентност и безкритичност на някои музикални издатели и дейци, свързани с този жанр, всъщност представлява опит да се представя и утвърждава тази музика като “българска национална музика”, “музика, характеризираща българската нация пред света”.
Това на пръв поглед „безобидно“ (в действително дълбоко антибългарско) начинание обаче не може, все още, за щастие, да добие популярност. В действителност, националната музика, наред с езика, химна, знамето и герба са национални символи. Във всяка цивилизована страна има закони, защищавали химна, герба и знамето на нацията от поругаване. В повечето стари държави с древна култура, освен национален език, има и музикален жанр, който без съмнение се е утвърдил като национален. Всеки средно образован човек може да различи националната музика на индийците, китайците, гърците, руснаците, испанците, англичаните, арабите. Много народи обаче нямат национален език и национална музика, защо исторически те са сформирани чрез отделяне от някакъв друг народ.
Българите са древен народ, който е образуван не чрез отделяне от друг народ, а напротив, чрез поглъщане на други етноси и племена. Поради тази причина, българската национална, т.е. народна музика е изключително оригинална, многообразна и богата. Например по брой записани текстове и мелодии тя превъзхожда около 10 пъти френската национална музика. Да не говорим за богатството от ритъм, ладови тоналности, мелодии и мотиви. Срещу такта 2/4, типичен за западно-европейската музика, ние имаме десетки неравноделни тактове. За разлика от простата минорно-мажорна ладова система, единствена за западна Европа, ние имаме поне още 7 други. Като се добавят и безмензурните мелодии (субати), тези своебразни “оперни арии” на старите българи, музикалното богатство на българския фолклор става уникално. Даже околните балкански народи нямат неравноделни тактове и субати, освен ако не са “откраднали” нещичко. Познава ли се това богатство, използва ли се, извлича ли се някаква полза от него? Нито едното, нито другото, но това е отделен въпрос. Някой губи от това и никак не е лесно да се отгатне кой губи.
Наскоро беше излъчено една музикална композиция от телевизионния канал BTV (каналът на Рупърт Мърдок), представена като “послание на България до Европа”. Разбира се, в една демократична държава всеки може да си композира и избира заглавия на своите творби, но и всеки, който желае, може да коментира тези творби. Тази “музикална творба” представлява несъмнен и нескрит образец на “чалга”. Само по себе си, това “послание” е подигравка с националните символи и би трябвало да попадне по ударите на закона за тяхната защита. Но не е само това. По време на поредното ежегодно състезание “Мис България”, участничките, облечени с бански костюми и завити с българския трибагреник, са “марширували” под звуците на тази циганизирана музикална композиция. Идеята за този особен вид “демонстрация” е била да се изрази несъгласие със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, още повече, че победителката в състезанието е била от град Козлодуй. Когато сцената с полуголите българки, завити с националното знаме, маршируващи под музиката на чалга пред очите на европейците беше коментирана пред водещите на предаването “Коритаров лайф” на канал Нова телевизия, водещата искрено се очуди, че в това имало нещо нередно! Най-големият “почитател” на чалгата и нейното издигане като “национално-определяща” музика за българите и „музикален символ на нацията пред света“ обаче беше и си остава Слави Трифонов, водеща фигура в телевизионния канал на Мърдок.
Разбира се, няма нищо лошо в това, някой да харесва циганска музика. Аз лично много харесвам чиста циганска музика, а също индийска, турска, иранска, гръцка, арабска, руска, ирландска, африканска и т.н. Особено „космическо“ звучене има етиопската музика. Националната музика на отделните народи е може би най-голямото културно богатство на света. Лошото е, когато някой, било от простотия или защото усеща за какво го търпят, се опитва да натрапва чужда музика и с това спомага за унищожаването на един културен модел.
Това състояние е ярка характеристика на 15-годишния преход и състоянието до което ни доведе. В Русия този преход беше наречен много сполучливо “великата криминална революция” още преди 10 години. Днес там живеят най-много милиардери и най-много бедни хора от цяла Източна Европа. За прехода в България все още няма определение. Както изглежда, най-вярното определение за него ще бъде “чалга”, което вече се предлага от много автори.
Защо чалгата беше създадена и зае значимо място в демократична България? Без да имаме претенции за пълнота, по-долу представяме няколко причини за това.
1. На първо място това е мощното дезорганизиращо влияние на Турция върху съвременните българи, особено в първите години на демокрацията. Ежегодно, милиони българи ходеха в Капалъ чаршъ и само няколко хиляди в Македония. Най-силно е това влияние върху българските цигани, които днес практически не слушат друго освен съвременна музика от Турция. Българите, все пак като патриоти, слушат чалга. Макар да няма преки данни, но все пак самата Турция е силно заинтересувана от това, да се забрави и отстрани българския фолклор и се замени с чалга. За Турция е много по-полезно под ритъма на гьобек да се пее “целувам ти устните”, отколкото да се свири хорото “Даваш ли даваш, балканджи Йово”.
2. Втората причина за избуяване на бурена на чалгата е състоянието на разюздан национален нихилизъм, характерен за българина от последните петдесет години. Както и македонизмът, българският национален нихилизъм има доста далечни корени още от времето на Османската империя и господството на гръцката патриаршия. По времето на социализма обаче той беше отгледан, наторен и поливан по най-ефективни начини чрез механизмите на държавните комунистически органи. За целта, историческата представа за миналото на българите беше изкривено и миниатюризирано. За да бъдат послушни, на българите им се внушаваше, че са малка, освободена и спасена нацийка без минало и че трябва да станат безродни синове на новия комунистически свят, обединен около Кремъл. Няма никакво значение, че “кремъл” на български означава “кремък, кремъл, твърд камък”, а московския Кремъл е построен по подобие на крепостите – кремъли във Волжска България. За един българин, който не знае важния факт, че неговата държава е била империя, оказала огромно влияние върху Източна Европа едва ли ще знае незначителната подробност, че чалгата, която му пускат е османо-турски мотив от XVI-ти век.
3. Стигаме до антиисторизма, който е биологичен баща на националния нихилизъм. Чалгата като музикално явление не може да се развие в страни като Гърция и Турция, където населението има съвсем правилна, даже доста пресилена представа за миналото на своята страна, за ролята на своите национални символи. В България обаче може. Ако прочетете историческата част на уеб-страниците на повечето български градове ще откриете, че там се отделя място на новокаменната епоха, бронза, тракийския период, елинския период, римския период и османския период. В някои случаи се отделят няколко редчета и за т.н. средновековие, което всъщност представлява “българския период”. В някои случаи се споменава, че градът е включен в пределите на българската държава, но в повечето случаи това се „подразбира“. Ако човек влезе в повечето български музеи ще открие главно експонати от времето на неолита, траките и римляните. Ако това е чужденец и то малко разсеян, може и да остане с впечатление, че музеят е римски. А за прабългарите, главното население на ранна България да не говорим – те са стопени до няколко хиляди и превърнати в ниски, кривокраки монголоиди. Няма никакво значение, че днес от техните гробове се изваждат двуметрови европеиди, че по едно и също време са създали империи на Дунав и Волга и са съставлявали половината от населението и управленческия елит на Хазария. Само т.н. “черни (покорени) българи” в Западна Хазария са били между 1 и 1.5 милиона. Резултатът от такава “антиистория” е чалгата в България и македонизма в БЮРМ. Не е възможно да градиш държава и нация и да тровиш нейните исторически корени. Каква полза, че си създал „две Българии“, когато и двете Българии днес са буренясали, а децата им търсят препитание в чужбина. Крайният резултат на „двете Българии без корен“ е катастрофално намаляващото население, разбягване на младите хора по света, застаряване на нацията, промяна на етническата картина, мощна тенденция към смяна на културния модел, спад в образователното и професионалното равнище. С една дума – чалга !
21 март 2007 г.
Това, което ни предлагате тук по-горе са интересни съждения, макар и много противоречиви и спорни. Всъщност, в диалога се ражда понякога и истината, така че по принцип, да се започне един разговор по темата „чалга“ е ползотворен.
НО!!! – аз твърдо поддържам тезата, че песента „Въх, рамо, рамо“ НЕ Е ЧАЛГА!
В нея се ползват прийоми от няколко музикални „потока“ /в т. ч. и „Чалга-материал“/, доловими са няколко разнородни естетически „привкуса“; „словото“ в песента е изградено също така видимо „нееднородно“ и със завидна професионална сръчност, която, струва ми се, не е по силите на чалго-обслужващ драскач-стихоплетец, макар и на пръв поглед „текстът“ да изглежда повърхностен и „първосигнален“ /текстът е „пружината“ на песента, която я „изпъва до краен предел“, с епиграмна „минималистичност“ и образна находчивост; „потокът“ на аранжимента навява за висока инструментална култура и познания в изграждането на ТВОРБАТА. С две думи, работил е много сериозен екип.
„ВЪХ, РАМО, РАМО“ НЕ Е ЧАЛГА.
Аз съм привърженик на песента по много причини.
Но достатъчни са две – първо: песента е Н О В И Н А – не просто, Добра песен; второ – песента се появява на гребена на важна политическа промяна /три дни ПРЕДИ промяната, а не след това, така, че подозрения в „нагаждачество“ и популизъм отиват „в коша“/ и коментира находчиво тази промяна, ако щете – това е „жив медиен коментар“!
Има ли друга такава написана песен за тези събития? – няма.
Продължавам, има друга такава песен, създадена през последните 20 години? Няма.
Има ли въобще в историята на съвременна България /след 1878 г./ създадена подобна песен? Няма.
Защо да отричаме НОВИНАТА!?!
Носи я „Въх, рамо, рамо“. И забележете, два пъти: веднъж като коментар на последните актуални събития, и втори път – като появена позиция ВЪОБЩЕ.
Спирам дотук.
Колкото до заглавието – Въх, рамо, рамо. Аз лично имам няколко версии. Те са коя от коя по-любопитни и са свързани с препратки към миналото. Ще се въздържа да коментирам.
И все пак: ВЪХ! – е възклицание, като, „ах“, „ох“ и т. н. Среща се в Тракия и в Предбалкана. /Чети книжки, приятелю!/
Имам и правдоподобно обяснение за прословутото начало: А-а, саа, де! – понататък в песента, находчиво, двукратно „преекспонирано“ /това е КЛАСИКА!!/
Хайде, затварям Килийното училище!
Към всички, които отричат творбата, по политически подбуди: – разбирам ви, съчувствам ви, „се ла ви“.
Към всички, които споделят Промяната /падането на Тройната коалиция/, но не им допада, образно казано, „коловоза на песента“, ами приятели – предложете ДРУГА песен!!!, но… днешна, с проблематиката и актуалността на протичащите събития, не ми предлагайте Вазов /прекрасен е!/, Яворов /съвършен е!/, песни от Възрождението /великолепни са!/ – но ни трябват нови песни.
Ето я ПЪРВАТА!
Някому не му харесва?
Имаш страхотния шанс да напишеш по-добра!
Но дотогава аз – редом с Монтеверди и Моцарт – ще слушам „Въх, рамо, рамо“!
Браво на господинът Завалски. Е, това е – Висше килийно училище, за Константинчовци Дървени Философчовци и за разни там Insomnia-Содомия.
Г-н Завалски приветствам и споделям напълно всяка част от лекцията ви. Не мога само да схвана „класиката“ на трикратното Аа саа де. Моля, пояснете.
Искрено Ваш Килийник
Ще изразя едно становище, на базата на прости наблюдения.
Поводът е – твърдение, изказано по-горе, че автор на песента „Въх, Рамо, Рамо“ е шоуменът Трифонов и екипът му.
Живея постоянно в Германия но в навечерието на изборите бяхме със съпругата ми в България. Естествено, гласувахме за политическа промяна. Аз гласувах за „Атака“, а съпругата ми – поне така ми каза, и до колкото може да се вярва на жена – за ГЕРБ.
И двамата харесваме „Въх, Рамо, Рамо“ и, ако не ми изневерява паметта, я чухме за първи път в YOU TUBE, в съботния предизборен ден. Бяхме направо шокирани от „вестникарската“ й актуалност. Не се наемам да преценя, чалга ли е , не е ли – хубава песен. Необходима песен. Междувпрочем, веднага я свалих на СД, в неделя след изборите запрашихме към морето, и през следващите 10 дни съм я вкарал поне в 10 кръчми и клубове. Навсякъде предизвикваше фурор и… естествено,гняв – имаше и хора, които ставаха мигновено от масата и келнерът ги догонваше да си платят. Но това е друга история.
Считам, че песента не е дело на Трифонов, нито на екипа му.
В петъчната вечер преди изборите гледах – по изключение! – „Шоуто на Слави“. /Не коментирам изборът на БиТиВи./
В края на програмата си, както се казва – „в 12 без 5“, Шоуменът се обърна с призив към публиката – цитирам по памет: Гласувайте. Но не гласувайте за мускули!
По-късно разбрах от колеги в България, че тази рязко негативна позиция на Трифонов към ГЕРБ и Борисов, изразена от ефира на БиТиВи, не е прецедент, а по-скоро е – дългосрочна перманентна поплювка.
Така че, песента не може да бъде дело на Трифонов.
Всъщност, има още една причина, която ме кара да мисля така:
песента е изнесена в YOU TUBE /както и другаде, напр. в Vbox7/
под авторски псевдоним StefanTheOneTheGreat. Познавайки сравнително отблизо, и сравнително отдавна, натюрела на „БиТиВи-Шоу-Водещия“, той – ако бе автор на „Въх, Рамо,Рамо“ – едва ли би пропуснал шанса да изпъчи гърди и гордо да се изтъкне. Същият – много обича тези работи.
Търсете авторът на „Въх, Рамо, рамо“ другаде.
Goliam 6lager!Ima da se pee s godini! Bravo na peve4icata Biliana. I na avtorite, raybira se! Koi steq be, Smarfove!
Pokajete se, predlagat vi sa *Stara Planina*!
Какво сте се разджафкали, мамка ви герберска. Туй е чифутска песен по време на чума. Още не съ я осетили, ама всички са я пипнали. Зимата ше я усетим. Тогава ше ви питам аз – Дай, Оня, газ. Откъдебе, от американците. Обърнаха задник на велика Русия, ама тоя задник сибирски кур ще го клеца. И борисовския, пажалуйста.
Тоя Марков да го духа.
Чу ли, Марков, да ми духаш моркова!
Толкоз.
Бойко Борисов е велик.
Въх Рамо е Юнашко Парче!!!
Страхотно е Въх рамо Направо абсолют! Размърда комунягите ама твърде късно. ьз го казах някъде тука пооня ден, но сега пак ще го кажа щото има и други новини и комунягите около нас са бесни и пикаят газ, ма нека пикаят щото Борисов им пална фитилчето и сега им припарва на гъза, ама хак им е нали.
В нашия блок са само комуняги, ама в целия блок, това са седемте етажа по четири партаменти на всеки, пет входа а б в г д, смятай колко комуняги са всичко и само аз и Пешо Кита сме и още един Атаковец от вход в, дето сме гласували да си ходат тройната коалиция и има един царист който е на ебем страна и всичко останало е мораво червено, е това държава ли е.
Пред входа сме си сковали една бесетка вече 20 години бичим белот и сега като е отпускарско бичим от сутрин на биричка до като палнем ламбите и пак бичим, а Пешо е на партера и от седмица е пуснал колонките на балкона и го е нагласил да свири Въх рамо, то само си тръгва и само си спира и пак си тръгва само, без коз, всичко коз и Въх рамо си върви и ние се кефим, а ония преди неколко дни се събрали у входа да правят общо профсъбрание, ама цела агитка да протестират че така не можело и че ще правят оплакване до кварталния, ама има ли такъф никой не знае, и до раионния кмет на района да се оплачат че само това сме слушали и така нататъка и ни показаха даже писмото написано с цял ферман подписи и имена и егенетата, подписано от тия същите комуняги. Пешо обаче мръдна някъде и по обяд се прибра и каза че е бил у свой приател и е взел интернационала на комунягите на компактендиск ама заедно го е монтирал авера му заедно с Въх рамо, един път Въх рамо, един път Интермационала и пак ко нагласи само да си тръгва и само да си спира и отново да тръгва и ела да видиш какъф кодош аркадаш, комунягите пак са от бесни побесни щото сфащат че е голям кодош но нищо не могат да предприемат щото хем е нашата и хем е тяхната, тоест значи наравно,кажи го реми, но то си е пълен кодош, а ние си бичим без коз, със коз и се кефим на Въх рамо и цапваме биричката а като почне интернационала, ама голям духов оркестър с мъжко пеене в хор, и ние пеем интернационала и се скинваш от смях, щото е голям майтап, а комуняк от майтап не разбира. Жестоко.
Сега новото. Вчера, ама още рано гледам петшест от комунягите седнали в бесетката, нищо сега нали е се пак обща, викам ще поседат ще поседат пък ние ше седнем, но ония си седат час два не мърдат, звъна на Пешо викам, кво правиме сега, как да ги разкараме щото това нее салон за конференции, онуй време като сковахме бесетката, ама всички и червени и зелени и всякакви я сковахме за да играем белот и найвече само заради това, това си беше нещо като уговорка, а Пешо ме води на балкона и от там що да гледам, комунягите играят на карти, бре викам, тия от белот нищо савсем не вдяват, Пешо викам,кво правиме, Пешо вика ще им намеря цаката, ти ги сабери другите, щото като ги сурна от бесетката веднага да седнем, а аз ги сабрах и отидохме да позяпаме, да покибичим какъф им е белота и гледай комунягите им, на черен петър играят майка им. Пеша минава, смигва и се прибира в къщи а ние седим на празна ясла и гледаме черния петър, а ония тихичко се подхилват и сърбат по кафенце, ама вече минава кое време и си е все същото, и така.
Глей сега какво става. минава с каруца един циганин с две циганета и се дере колко му глас има, старии неща купуам, стари весници купуам, и спъна кончето пред бесетката и пак, стари весници купуам и Пешо вика от балкона, колко даваш и дига един бая кашон с стари весници, а мангала го отмери на око и вика, два лева, но Пешо дига, 5 лева. Мангала вика, не и отпъва кончето, ма Пешо вика дай 3 лева и ги зимай имам още точкоз в мазата и тяй земи за 2 лева и пазарлъка стана и ела ми виж как комунягите наскочика да мъкнат стара хартия, в туй време ние се настанихме с по биричка и шоуто настана, Въх рамо Интернационала Въх рамо и пак, с коз без коз, а ония мъкнат чували с весници ама най много Дума и Сега, толкоз бали Дума на едно място не бях виждал, а през туй време Пешо върна на мангала парите, даде му още пет лева и му шушна нешо, а мангала, гледаш го прост мангал, ама мангал и половина, сече му и натам и насам пипката, се ухили и му вика, дай още два лева и готово, и пешо му даде, а мангала вика на комунягите, туй, вика е Дума, туй не го зимам, ама защо викат ония, щото вика мангала, туй и за подпалка не става и тръгна, а ние си го откарахме до ракията.Да живей Въх рамо.
Матак, ако поизбистриш малко правописа и пунктоацията, след време може и до Радичков, без малко, да те сложат, а?
Инак песничката си е боклук.
Кво-шъ-кажеш-сега-коммунист?-сега-мяза-ли-ти-правописа-на-Методиевица-а-или-да ти шепна-че-Йордан-Радичков-ви-недолюбваше-и-Позитано-мило-и-драго-даваше-да-го-пребоядисат-ама-Радичков-ви-тегли-сиктера-а?
Инак-си-си-боклук-ама-червен-и-червив!
ДА-ЖИВЕЙ-ВЪХ-РАМО!-!-!
ГРЪНЧАРОВ, тук е станало голям маймунярник. Сложи ред!
Колкото до „Въх, рамо“ – песента не е лоша.
Дори си мисля, че ако беше доживял – като види докъде са я докарали подопечните му – и на Адаша би му харесала.
Сериозна песен. Уж се върти около кича и чалгата, уж действа първосигнално, а всъщност действа издълбоко.
Дано Борисов заслужи този възпев. Дано.
Колкото до БеСеПе – „Въх, рамо, рамо“ е направо „в десятката“.
„Въх-плъх-мръх…“ – абсолютен боклук!
Цъфнал Гербер на рядко лайно.
Не ми било то рядко лайно –
най ми било „Въх, рамо, рамо“.
Песента си е добра, но не отърва явно на някои и затова я плюят.
Чалгия ли е, не е ли чалгия – ще кажат специалистите, ама на мен ми допада. И ако е чалгия, какво лошо има? На фона на всичкото това дето тече в ефира, това си е мед и масло. Ама на „Въх рамо“ другаде й е силата, в закачливите думи, е и в солистите и особено – Биляна.
А, исках да кажа, че онова дето го предлагат горе някои е сериозно и може да стане, то и аз съм за Стара планина.
Онзи ден Папарак извести, че Еленочка Йончева щяла да съди Серьожка за имущество. Ако е вярно – Еленочка, най-много да му вземеш оная работ; не те ли светна, че за тя нищо не става!
Я запей, Еленочка, „Въх, рамо, рамо“ – да видиш как ще ти поолекне.
За Николай Бареков – БиТиВи!
Абе, Барикадче-тарикатче, като си пиеш кафето на теферич-диван с Бойко Борисов, попитай го, харесва ли му тая чалгия „Въх, рамо“, дето преля като из помийна яма.
Всяка сутрин те гледам, харесваш ми!
За Великия народен син – Велика народна песен!
„Въх, рамо“ е – пълни душа! Песен за народа! Изключително изпълнение на певицата и оркестъра! Да са живи и здрави!
пълни
Много забавна песничка. Отличен виц!
Малко грубовата шега, но пък – точно навреме. Изпълнението на солистката Биляна впечатлява с непринудеността си; очарователен глас и „театралност“.
Песента „Въх, рамо, рамо“, в рамките на познатите ни щампи, е много добро творческо попадение.
Ще разкажа една притча.
Един пророк предсказал, че ще настане голяма суша. След това ще започнат да текат реки с отровна вода, и който пие от нея ще полудява. Предупредил хората, но те не го взели насериозно. Разбира се той се запасил с вода, за да оцелее. След време така и станало. Настъпила суша. Много от хората нямали какво да пият. Когато започнали да текат реки с отровна вода, всеки отпил от нея полудявал. Само пророкът останал с разсъдака си. Всички гледали на него като на луд и го сочели с пръст. Когато запасите от вода му свършили и се наложило да пие от отровната вода и той полудял. Всички след това му казали – „Най-после ти дойде акъла в главата“.
Тази притча е езическа и друговерска!
Чети Библията!
Йосиф е продаден от братята си в Египет. Преминал през много изпитания, накрая Фараонът го издига до себе си. Йосиф е разгадал съня на Фараона, че ще настъпят гладни години и разпорежда в цял Египет хората да се запасяват с храна и зърно.
Когато настъпва гладът, Египет е житнацата на света и от всички краища прииждат люде, за да си купят хляб. Идват и братята му, но не го познават…
Историята за Йосиф е невероятна. Прочети я, Друговерецо, и не ни предлагай съмнителнителните си притчи!
Чети Библията! И подкрепи Бойко Борисов!
Забравих да добавя: хвърлих поглед на всичко написано – много „Радини вълнения“; при това, често изразени „по мъжки“, т. е., не в добър тон. Шо за демонстрация е това?
охх, мила, бе истинските мъже са женомразци…хе,хе за ..това ви обращаме по гръб
Е-ее, супер песен! Пипнато като по учебник. Дюбеш Банда, Дюшеш Певица. И Големо Геле за ония от тройната коалиция! Така ги гъбарка ония завалийките,че… Без думи! Евала, Въх Рамо!
Малко песен, много пудра! Е, четох горе – актуална, репортажна и т. н. – всяко чудо за три дни.
„Vuh, Ramo, Ramo“! – Afferim, Agalar! Bu sarki cok guzel!
Bilyana sarki soyluyor cok iyi!
StefanTheOneTheGreat – Ask olsun!
4algiqta e napravo strahotna! Muzikata e dokarana kato narodna, pevicata e klasna, a bandata e jestoka! „Vuh ramo ramo“ e napravo super!
Едно време по турско са се пели такива песни за големи герои. Крали Марковски! А днеска по бесепарско време – други, съвременни, за днешните герои.Да удавим мъката и да има надеждица. Щото тя умира последна. Та такава е и Въх рамо. КралиБойковска песен!
Абе, за Бойко другите, дали са КРАЛИ – ще се разчуе след време. А инак, песента е боклук.
Ха стига, с тая фъшкия!!!!!
Къде си, Константинчоооо!
Много ти здраве от Берлин и Виена. И от Мюнхен.
Кандиса ли, че „Въх, рамо, рамо“ е хубава песен?
Като гледам тука, бая много сте се надприказвали.
Със здраве.
Чичо ти Мишо Йорданов
Гиди, червенки-маймунки! Въх, Рамо, рамо – друссс! – паднаха от клона!
Strahona pesnyovka! Bravo za „Vuh Ramo“!
Я-я, че тука е много интересно, бе! Ми, като ви гледам, сте си изпогризали ташмадаците! И, за кво, бе? – за една песничка! Ми-и, тя, песничката си е готина, ама пък, чак пък толкоз – не бива! Мушмурок, сипи по биричка и глей напред, живота е прекрасен – пък, има-нема „Въх, рамо“, а-аа сега – нема да има Трета световна, я!
Да живей бат Бойко!! – пък, ако не уживей, друг ще дойде!
Ха,
Ха, наздраве!
ОТЛИЧНА ПЕСЕН! „ВЪХ РАМО, РАМО“ Е ТЪКМО – КАКВО ГО УСУКВАТ НЯКОИ? А, И ИДЕАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Песничка-поледица! Хърлузна Позитано за сто години напред!
Ефектно.
Оригинално.
Право в целта!
много ти е ниска целта
Не Ви се сърдя, господине. Инак, лекувайте се.
Много жалки работи се пишат тука. Преди месец ви четох спекулациите и писах мнението си, но явно че някои глави не увират. Каква песен е това? Никаква. Че и автор няма. Навярно го е срам да се покаже.
Срамна работа е вашето издокарано Въх рамо. На кого служи тази песен? На старите? На младите? На подрастващото поколение? На децата? На какво ги учи то? С какъв език? Български ли е този език? Нормален ли е?
Ето, утре е 15ти, внуците ми тръгват на училище, това ли е песента, извинете, дето ще ги срещне в класните стаи?
Че запейте песен за Кирил и Методий, за Вятър ечи Балкан стене, старите песни, исторически, хайдуцки, Кралимарковски, за големите български герои, за Симеон Велики, за Русия… Че и от по-новото историческо време – Ален мак, и други.
Пък както казах и одеве, преди месец, и Битълс си пейте, не пречи, хубави са му песните, и Том Джонс, и други.
Ама тая уйдурма и мръсотия си няма равна.
„Въх, Рамо, Рамо“ -!!!
Браво, Биляна!
Ето, това е! Хубавото си е хубаво.
Като из чучур струи! И песен, и глас, и инструментален майсторлък!
Браво.
Да добавя още:
А стихчето е – кадифено таралежче!
Въх, много е хубаво!
как таралеж? нали пеят,бе…как таралеж-ти не си разбрал
Таралеж в гащите! На Позитанковците им боцка на дънцето! Че и затворец ги чака някои! И други – тинтири-минтири! Ами, я, вземи, смени боята – запей „Въх, рамо“ – пък може и да ти се размине. А? Не на тебе го казвам, по принцип.
Оня Борисов си е поръчал тая песньовка, щото да сложи големия кур на Бесепето, ама гледай зимата като Путин му спре канелката с газта и до неговия гъз ще опре.
Браво!
„Въх, Рамо, Рамо“ си е направо топ-новинка в обраслата джунгла на поп-фолка.
На пръв поглед, вицът е малко грубоватичък, но е „разказан“ с такава чаровна усмивка, че се приема на драго сърце – поне от „неощипания“.
Бих искал специално да отбележа и участието на незнайната Биляна – певица с красив, овладян и запомнящ се глас.
Много музикантски споен оркестър /т. н. Готин бенд/ – с чувство за баланс и мярка, с много импровизационна фантазия – забележителни солисти!
Моите искрени поздравления към създателите на песента.
И все пак – кой е Авторът?
абе, хубава или лоша….., но кокошките вече не ми снасят на тази песньовка. тази песен ги обърква. на Вивалди снасят най-много, .(….като им пускам, сложил сам колоните в кокошарника /но с тоя въх…какво беше….въх , нещо викат там…НЕ
….кокошките не ми снасят…за какво ми е тогава
Какво му намираш махна на Въх рамото? Петела смени, петелаааа! То държавата петела смени, а ти още се кумиш?
Петелът ми е супер…тая песен обаче стряска животните
Не разбирам, какво ми предлагате?
Аз ви предлагам „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!
Бе, „Крейзи рап“ не е лошо, ама „Въх, Рамо, Рамо“ е по-крейзи! А Позитанковците ще ги пратиме на Afro Man-овете да ги изпапат. The Great Вожд вече е приготвил казаня и го подгрява с томчетата на Маркс-Енгелс-Станишев. Велика чорба ще стане. Вожд иска много яде…
Ти не се стряскай, де, аз се шегувам. Няма да има такива работи. Кротко, ясно, гладко и законно – по процедурата, който е крал – в панделата.
Дай газ, БатБойко!
Иване, съвсем се оля.
Кротни малко.
Що бе, Серго? Аз харесвам песничката и не харесвам комунистите. Изброй ми барем три причини да ги харесвам? А Въх рамо като се пръкна, я запяха хиляди, ей такива като мен. Защо се запя – щото е готина, като песен е готина, като музика. И солистката е прекрасна. И Готиния бенд. А освен туй, текстът, направо им бръкна! Това е, кефи ме. Да ме прощаваш.
Тази песен е обида за сърцето на всеки православен българин. Тия ориенталщини могат да се пръкнат само в комунистически мозъци, дето сега искат да се викат гербари или гербери – за мен те са сите „гъбари“. Ние трябва да издигнем високо кръста и в името на Нашия Спасител, Бог и Отец Исус Христос да пометем цялата тая гмеж. Подобни песни и чалги развращават душите на нашите деца, вменяват им чувство вулгарно, ниско. Те звучат от Преизподнята и аз съм сигурен, че само душа отдала се на съблазните на Дявола може да допусне тия музикални, волни, гнусни излияния. Нашата цел е да смачкаме глава на змията , която ни души непрестанно. Зло не спи под камък. Братя, осъзнай те се . Комунистите са вълци в овчи кожи- сега, искат да се преправят на други, за да ни доят отново. Сатаната говори от тяхната уста. Пускат подобни песнички пълни с разврат и манипулация. Да стъпчем главата на змията. Анатема!
Извинете ме, господине, Васил Недев!
Аз съм съгласна с вас, че тази песен е обида за сърцето на всеки правоправославен българин.
Но необичайните ви обобщения са злостни и обидни; осквернявате светлите Социалискически идеи, които вълнуват милиони християни в целия свят; дедите ни отдадоха живота си за човешко добруване, а вие омърсявате светлата им памет.
С какво право?
Давате ли си сметка, господине, кого очерняте и анатемосвате /!?/ вие с вашите хулни и забележително непристойни ругателства?
Пресветлия Димитър Благоев, издигнал факела на Социалистическото просвещение в току-що освободилата се от петвековно турско робство млада България;
незабравимия Васил Кирков;
гиганта на Социалистическия Коминтерн Георги Димитров, който се възправи неустрашимо в Лайпциг срещузловещата нацистка чума и тогава го аплодира целият съвременен свят /аз, макар и много малка, бях свидетел на това събитие!/;
или великия син на чешкия народ, комуниста Юлиус Фучек, обесен в нацистки затвор, оставил ни забележителния си „Репортаж, писан с примка на шията“ – прочетете внимателно тази забележителна книжчица, тя е сакрална човешка изповед на кристално чист патриот-комунист, а в нея, между другото Юлиус казва: „Хора, обичам ви. Бдете!“ – чий небесен лъч може да просветва в словата „Обичам ви“, освен на обладалата го Божия благодат и любов към хората… но, Юлиус Фучек също ни предупреждава там: „Бдете!“ – и четейки написаното от вас, аз бдително се взирам в него и в леещата се от него човеконенавистническа проповед;
да продължавам ли нататък със списъка на вашите „социалисти-комунисти-вълци в овчи кожи“: –
Гарсия Лоркес,
Патрис Лулумба,
Че Гевара…
…..
И накрая: чували ли сте за Гарибалди? – или, чували ли сте за великия български поет-революционер Христо Ботев? – честно казано, двоумя се, искрено разкъсвана от съмнения; та, прочетете и Ботев; внимателво; и вникнете в мислите му, казани относно Социалистическите идеали.
Моля!
Приемете големи поздравления, другарко Мила Захариева, за верното Ви изказване. Свято трябва да се тачи паметта на героите.
Искрено Ваш
Инж. /в отставка/ Тодор Т. Бакалов
Кои са тия псевдо-герои – бивши криминални, обирджии на мандри, ренегати, предатели и подлоги на съветските другари
затваряйте си остата , комунисти…50 години ви слушаме глупости, не ви ли омразна . Целият свят ви знае като банда криминални престъпници . Аз съм земеделец, селянин съм и знам какво говоря – съсипахте всичко, сега и доматите ги внасяме от Турция…..отучихте хората да работят, взехте им земята…..кирливите ризи навсекъде се веят, некадърници.
Госпожо, ще ме прощавате
как не Ви е срам да ги пишете подобни лъжи? Християнството е монотеистична персонална религия, чиято цел е спасението на Душата. Неговата сила лежи в ръцете на Божествената Любов към ближния като основен етичен принцип на поведение. То е и израз на свободната воля между хората. Как може да смесвате Божественото откровение с една мнима политическа доктрина, произведение на Сатаната?
Бичувате народите с вашата „Диктатура на пролетарията“, манипулирате хората с вашия интернационализъм, който служи единствено и само на идеята за преравняването на човеците с животните. Вие искате унищожаването на държавата и семейството и провъзгласяването на световна революция. Потъпквате израза на всяка свободна воля. Не виждам нищо етично във вашата лява доктрина.
Вашите идеи са заложени в Манифеста на Маркс, който също е сатанист. Доказатества има достатъчно. Какво издигате Георги Димитров – национален предател и агент на Сталин и сръбското разузнаване. Той е един от главните виновници за разрухата на България, разцепи я на две и създаде македонизма. Това ли са Ви героите – предатели на тъмните сили на Коминтерна?
И моля Ви не намесвайте Ботев ! Всички знаят , че Символ верою не е писано от него. Не смесвайте имената на великите българи с имената на нищожните предатели.
“ Немах намерение да пиша, мислих , да се оттегля от активния живот…..и да оставя всеки да се изкаже както намери за добре; обаче когато визях ПОЗОРА ПРЕЗ 1923 година на някои ПРОДАЖНИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ, които водеха пазарлъци да ПРОДАДАТ България на Московските болшевики, аз се възмотих и казах:
– “ не, моята задача на тоя свят не била още завършена, имало още последна дума да се каже към тия ПРЕДАТЕЛИ, че българската земя в турско време се покри с жертви и димящи развалини не за вашия КОМУНИЗЪМ, който не беше известен, а за СВОБОДАТА на една НАЦИОНАЛНА БЪЛГАРИЯ , и че вие МУШЕНИЧЕСТВУВАТЕ с имената на Ботев и Левски, като ги изкарвате комунисти”. –
Може би Ботев и Левски да са имали приятели комунисти в Русия, може да са били против царския режим, но в България те бяха първите НАЦИОНАЛИСТИ и големи български ПАТРИОТИ, каквито бяха Стамболов, Обретенов, Заимов и други. Аз познавам лично и Ботева и Левски, другарувал съм с тях, но случай не знам в Русия да са били замесени в някакво революционно движение тия двама забележителни РОДОЛЮБЦИ, на които идеалът беше: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Нашите комунисти знаят това, но с имената на Ботев и Левски те искат да правят ПРОПАГАНДА за своята кауза, да ОПОЗОРЯТ всичко онова, що е СВЯТО за народа, да го ОБЕЗЛИЧАТ и ДЕМОРАЛИЗИРАТ като народ САМОСТОЯТЕЛЕН, и да го подготвят да приеме комунистическия устав на Бакинин – патриарха на руския интернационал, по който болшевиките управляват Русия сега. Неискам да бъда пророк, но болшевизмът в голямата славянска империя е една НАПАСТ БОЖИЯ, нещо като големия къранъ у нас, или ЧУМАВАТА ГОДИНА, както разказваха старите хора от миналата генерация. Ако беше образец за управление, досега той щеше да се приеме от цивилизованите народи в Европа, а то преследват ги навсякаде като БЕСНИ КУЧЕТА. Как така, та се не намери един чужди народ около Русия, като напрмер Финландия, Литва и пр. , да приеме принципите на руския болшевизъм като държавно управление, а се ОТВРЪЩАВАТ ОТ ТЯХ и твърдо държат за своята НАЦИОНАЛНОСТ. Те са поне слаби държави открито изложени на болшевишката пропаганда. Например , защо не успя болшевизмът в Германия? Защото културата на германския народ стои много по-високо над дивия руски болшевизъм. Защо не успя в азиатските страни като: Турция, Персия, Афганистан и други, които са слабо-културни и може да се каже, че лесно се поддават на политическа пропаганда? Защото у тия мюсюлмански народи, ако не друго, има здрав разум, който им подсказва, кое е разумно и кое не. Времената доказаха, че Русия под управлението на своите царе беше станала почти една европейска странас голямо име и с голямо обаяние в централна Европа, никой международен въпрос без нейно съгласие не можеше да се разреши, когато днес, под управлението на болшевиките, тя е една азиатска страна, която няма нищо общо с Европа и която за нищо не питат вече.”
Иван Андонов
“Из спомените ми от турско време”, Пловдив 1925
ШАМАРЧЕ, МА, МАРЧЕ, ЗА БЕСЕПАРЧЕ!
МНООО-ГО ГУСТО, МАЙНА! ТРЕПАЧ ПЕСЕН.
КРИЛАТА ЧАЛГИЙЧИЦА, МАРЧЕ-ЕЕ! И СИ Е БАШ БЪЛГАРСКО. БАЛКАНСКО И ИСТИНСКО.
ФУНДАМЕНТАЛНО!
ОНЯ ЧИФУТ НЕДЕВ ГОРЕ ДЕТО ВИКА, ЧЕ Е ОРИЕНТАЛСКО – ФАЩАЙ ОРИЕНТ ЕКСПЕРСА ЗА КЪМ АНАДОЛА ДА ЧУЕШ И УСЕТИШ ЩО Е ТО ОРИЕНТАЛСКО КАТО ТИ УРЕГУЛИРАТ ШАЙБАТА. АНАТЕМОСЧИК И ПРЪДЛЮ.
ВЪХХХХ, РАМЕНЦЕТО ДА ТИ ЦУНКАМ, БИЛЯНЧЕ ШАРЕНО, МНОГО ХУБАВО ПЕЕШ. СЛАДКО ГО ЧУРУЛИКАШ СТИХЧЕТО, КАТО ПО НОТИ И НА СЪРЦЕТО МИ ЛЯГАШ.
какво скачаш толкова – чалгата бе продукт на БСП-то
Kool & The Gang – Fresh
Не разбирам какво ми предлагате?
Аз ви предлагам – „Въх, рамо,
Добра песен. Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!
I do not understand what you offer?
I suggest „vah, shoulder and arm. Good song.
She says simply and clearly: – Out Communists!
Afterlife – Breather , Cafe Del Mar 7 ; by : Saby
I do not understand what you offer?
I suggest – vah, shoulder and arm. Good song.
She says simply and clearly: – Out Communists!
Zen & Buddha Bar Music
Не разбирам какво ми предлагате?
Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
Казва – просто и ясно: Вън, комунистите!
Relaxing Musica Relax Sonidos del Bosque Monasterio de Piedra
Не разбирам какво ми предлагате.
Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо. Добра песен.
Казва просто и ясно: – Вън, комунистите.
До г-н Бойко М. Борисов –
Министър-Председател на България
Господин Министър-Председател,
Приложено предоставям Ви електронен (CD) запис на текстовете на моите многобройни официални писмени изложения, свързани с тезата ми, че през последните 20 години всичките т. нар. „посткомунистически правителства” са осъществявали престъпна геноцидна стратегия спрямо българските граждани.
Всичките тези мои официални писмени изложения са били надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор на България с изричното и пределно ясното искане за извършване на разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, при което да бъдат разпитани посочените от мен свидетели и експерти, както и да бъде събрана посочената експертна и друга документация.
До днес, обаче, българският Главен прокурор въобще не ми е отговорил, и това обстоятелство ми дава основание да считам, че в името на прикриването на извършените престъпления той не е бил предприел абсолютно нищо.
В приложения тук електронен запис на визираните текстове същите, без въобще да бъдат променяни текстуално, са представени графически съвсем не в техния първоначален и предназначен за съответните институции външен вид, а са представени като съдържание на планирана за издание книга. Към днешния ден проектът на въпросната книга се състои от повече от 370 (триста и седемдесет) страници голям формат, като същата има своя надлежно регистриран международен библиотечно-издателски номер (ISBN 978-954-8550-64-2).
Държа да Ви уведомя: че:
►че почти всичките въпросни текстове са публикувани в редица електронно-информационни издания в Австралия, Великобритания, САЩ и България;
►че са надлежно предоставени на почти всичките западни посолства в България, както и на рeдица обществени, държавни и правозащитни европейски и световни институции;
►че предстои да бъдат обработени в синтетичен вид и форма, да бъдат преведени на английски език и да бъдат надлежно депозирани в редица, включително и правосъдни, европейски и международни институции.
В контекста на всичко това, Господин Министър-Председател, за мен е от изключителна важност да зная каква е и каква предстои да бъде Вашата позиция като новоизбран (само преди около един месец) ръководител на поредното българско посткомунистическо Правителство:
дали и Вие ще продължите геноцидната стратегия на досегашните правителства или ще поискате разследване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се счита, че досега е била реализирана геноцидна стратегия и са налице геноцидни резултати.
02 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
http://iankov.blogspot.com/2009/09/2009.html
Г О С П О Д
Н И П Р А Т И
Б О Й К О Б О Р И С О В,
А Н А Р О Д Ъ Т
Г О В Ъ З П Я
С „В Ъ Х, Р А М О, Р А М О“ –
П О К Р А Л И М А Р К О В С К И… … …
! ! ! !
в това не съм много убеден. Май само една група тъпоглави го възпяха
Nice song, millet. Ve müzik kalp yazılmıştır. Bravo.
Стига с тая простотия и тая долна, вмирисана чалгия! Престанете.
Beautiful! Permettez-moi de feliciter Bilyana et „Gotin Band“.
ЯКО ДРАПА ГЕРБ ЗА КОКАЛА
БеСеПе е гола вода!
Гербер цъфнал ми е, мамо!
Глей! – Борисов е на мода! –
оживление голямо.
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– как клеймосва Позитано!
И настъпват „Горе“ смени.
Чувам разни мълви хорски –
за рокади и промени…
Серго ми бил прокурорски…!
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– яко клейми „Позитано“.
Що е БеСеПе-министри:
„Анатема!“ – и в панделата!
Всички били Антихристи,
реве Гербер-цитаделата.
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– Как дамгосва „Позитано“.
Питам!
– Чутури зелени!
Не са ли туй стари схеми?
…Че съзирам през бинокъла! –
Яко драпа Герб за Кокала!
Мнооого смешно! Стихоплетчо нацвъкал дрън-дрън-ярина, но много го е срам, та се скрил зад „Любовоин Анонимчевски“!
Пищи си името, бе, комунист. Няма да те обесим!
ма нали и Бойко е комунист?….
Константин-Дървен Философ, ти пак ли се появи на хоризонта? Тъкмо се бяхме даврандисали от тебе! Хайде, чупката, иди при Билянка да ти пейне „Въх,рамо,раменце“!
що бе, какво ти е направил човека? тук сме за да пишем
„Въх, рамо, рамо“ е абсолютен хит!
Жестоко музикантски направена.Биляна е откритието. Великолепен глас, с прецизно чувство за баланс и мярка. Професионален, незахабен и овладян глас.
Биляно, ако не се издъниш някъде, те чака голямо бъдеще.
Велика песен за велик човек! Борисов, ти си щастлив!
Г
о
с
п
о
д
н
и
п
р
а
т
и
Б
о
й
к
о
Б
о
р
и
с
о
в
а
н
а
р
о
д
ъ
т
г
о
в
ъ
з
п
я
п
о
К
р
а
л
и
м
а
р
к
о
в
с
к
и
Тъй ли ти е виснал, бе, Круме?
Въххх…
Иди, Билянка да му наложи компресче.
„Vuh, Ramo, Ramo“ – Verry Nice Song! Bravo.
Очень приятная песенка. Замечательная солистка. Поздравляю.
Поздравления за хубавата песен. На фона на сивата задръстеност в жанра „Въх, рамо“ е добра сполука. Превъзходна певица – лиричен, овладян и изчистен глас, носещ в себе си темперамент и подсказващ усет към „театър“.
Текстът е – б р и л я н т е н!
Съкрушителна сатира – ирония, подбив, сарказъм, насмешка… – поднесена с „мъничко спортна злоба“ и вкус…! Разбира се, съвсем естествено е, някому – и да приседне!
Сега остава надеждата – и Бойко Борисов да заслужи песента…
Агаин не беше ли комунистическа фамилия? или се бъркам
Грешиш, Жорко.
Но кажи поне две думи за песничката, защо не ти харесва?
Крупни поздравления за КОНСТАНТИН !
Константине, искрени поздравления за избора на вездесъщата ти любимка Ирина Бокова!
Пей Интернационала!
БСП-то да си ходи,
в кой хор пееш, да мога да дойда да послушам?
Това „Аа саа де!“ е върхът.
Жестока чалгийка, Мурджо. Измита БСП с метличка.
БеСеПе да яха метлата и да отлита!
Geiles Lied!
„Vuh, Ramo, Ramo“! – Bravo!
Тоя Маркос „Зелето“, как пък швабчето схвана текста, че и „браво“ рече?
Да ви го начукам и на тъпата песен, въхрамовци!
Педераст си, Милко-оов! Отвсякъде течеш на вазелин.
Ама чуй пак песничката, пък може и да ти се подостри „аспиринчето“.
Г-н Грънчаров, кво стана, писа ли на г-н Първанов да даде на Въх рамото – „Стара планина“?
Ще умра от смях.
На „Позитано“ какво им остава, освен – да се гръмнат.
След С а т ъ р а, дето го размахаха – такава Сатира им приляга.
Браво, за „Въх, Рамо, Рамо“!
Впечатли ме и хубавото изпълнение на солистката Биляна.
Колкото до Б. Б. – дано заслужи венцехвалбата…
Мнооого готина песничка!
Шамарче. За кого ли е?
Важно е!
Чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ /3 удивителни./
По-долу: „Чалгата превзе политически България“
И т. н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.
Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак, уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура.
Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…
Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. /Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват./ Но общо взето това харесват хората.
Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.
Аз – освен класическа музика /в това число и изброените по-горе немски автори/, освен Вагнер /имам всичките му опери на СД/, освен руска /и бивша съветска/ музика, освен Бийтълс /и всичко значимо след тях/ – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…
Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои немски композитори: още – Хайдн, Моцарт… Та в онези години, когато те са творили, към всеки Знатен Двор в разпокъсана Германия е работил придворен компонист; писал е – какво? – забавна, за времето си музика… Нещо да е останало??… – Селекция на времето.
…Какво, всъщност е чалгата? Аз лично съм затруднен да дам еднозначен отговор. Знам – „чалгия“ означава „свирня“. Надсвирване. Надгонване. Импровизация. Освобождаване.
/Вметвам, а какво означава „Jazz“?/
Имат ли джаза и чалгата общи „докосвания“?
Сигурно.
Междувпрочем, слушам джаз, също така – селективно.
Какво още срещаме в територията на чалгата? Безспорно, заемки от богатата фолклорна традиция.
Дебело подчертавам, да чуят всички – Балканска традиция. В този исторически ветровит регион си дават среща от памтивека многолики повеи; в това число, и звуците на Ориента. Балканската музикална традиция е толкова преплетена, така пъстра и богата, че едва ли има друга такава в Европа /по света, безспорно – има: например, Централна и Югоизточна Азия./
Как да отскубнеш и да „обезвредиш“ Ориенталската нишка от килима? Половината народни песни от Лудогорието /и разбира се, на само там/ са така изтъкани! /Пример: – прословутата българска песен „Грозданка“, ами, откъдето и да я погледнеш – Ориенталска!/
Освен дамгосана като „ориенталска“, чалгата /и посестримата й поп-фолк вълна – внимание! – това са различни неща, мно-го р а з л и ч н и, но се развиват паралелно в една плоскост от време и е съвършенно нормално да се „чифтосват“/ носи и всички негативи на агресивната сръбска свирня.
Спирам дотук със съпоставките. Разбира се има още няколко, по-малко съществени, свързани със заемките от поп-музиката, от стария шлагер, от прословутата „бивша“ масова песен /колкото и парадоксално да звучи!/
По-важното е, че всичко това се озова в един кюп, втаса и се пръкна на бял свят.
Българинът харесва тази музика. Сърбинът, македонецът, хърватинът – също. И това е нормално – балканска музика.
В тази музика аз харесвам: устрема, тръпката, живеца, понякога – дори, дивата необузданост. И когато е създадена талантливо, я слушам с удовоствие. /Извинете, та нима „Танц със саби“ от Хачатурян не е самата дива и устремена необузданост?/
Та да се върна на думите на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“.
Разбира се, и това го има в България. И слава Богу.
Но Господинът – поне така разбирам – пледира, че „Чалгата е еманация на България“.
Моля!
Донякъде сте прав. Иска ми се обаче по точно определение на нещата. Ако приемем Вашата теза за „балканската музика“, която е теза на Запада , тъй като за тях всичко по Балканите е турска цигания , сте прав. НО
1. описването на българската народна музика е късен процес , започва едва в края на 19 век
2. отделнита балкански страни имат отделна ритмична група и музикална украска /въпреки влиянията/
3. ориентализмите говорят за пренадлежността ни към Ориента – Ориента обаче не е Европа
4. чалгата се отличава предимно с вулгарния си текст, унижението на половете, изкуственото вкарването на прекалено бързи ритми подкрепени с ориенталски украшения , които реално са чужди на народната ни музика. По този начин чалгата заприличва на една най-обикновена цигания, с коята обаче много българи не са съгласни. Ако принесем всичко на политическата сцена получаваме онова, което е – липса на етика. Може би в този случай немците са прави. Има доста какво да научим от тях.
Уважаеми г-н Юлиян Лачев,
Аз разбира се съм смутен от изказаното от Хер Клаус Рот мнение, че „България е чалга“ и което мнение Вие, видимо, иронично и твърде находчиво перефразирате с думите, че „чалгата е еманация на България“.
Смутен съм, защото – ето, вижда се, че и в Германия вече ни забелязват, но с какво – с чалгата.
И много бих искал люто да му се разсърдя на този Хер Клаус Рот, но си оставам само смутен, защото това което той е констатирал е по мое мнение абсолютно вярно.
Както разбирате, моето категорично мнение е против чалгата. Тя е вредна.
Разбира се, съм силно впечатлен от Вашите размишления, личи че сте учен човек и точно това още повече ме впечатлява.
Вие говорите в защита на чалгата и на поп-фолка, ама, едва ли не като философ, говорите по принцип, сладко и научно говорите и човек почти да Ви повярва. Е, аз Ви питам: в домовете и на тримата ми сина /женени, с деца/ се слуша чалга през глава. Сега особено са на мода три кьорфишека – Тройната коалиция, Огнеборецо мой, и Въх рамо рамо – и трите за възхвала на бодигарда Борисов. Какво у тях Ви харесва? – въпреки че аз и за трите имам отделно мнение.
Ха, кажи ми, приятелю, а не риторствай, ей тъй, по принцип, а се изкажи конкретно.
БЛАГОДАРЯ.
Константине, Философе мой! Що не вземеш отношение по въпроса, нали си естетско-духовен специалист – кажи на господина Лачев защо ти харесват, както той се изрази, трите „кьорфишека“
„Тройната коалиция“, Огнеборецо мой“ и „Въх, рамо“?
Абе нещо се спотаихте, започнахте да ми липсвате!
Ха, Въх, рамо, рамо! Готина песничка. Дрънка отвсякъде!
Nice Song. (Vuh, Ramo, Ramo.) Congratulations.
Уау-у, В Десятката! Въх Рамо Рамо е върхът!
толкова ти разбира главата…..
До колкото ми разбира главата, песничката яко бърка в отверствието комунистическо, а това е добре! Както вече казах – цели в Десятката!
Днес на конгресчето в НДК, в кулоарите са попитали Серго какво мисли за песничката „Въх, рамо, рамо“, а той бил рекъл, че каква е тази песен, за пръв път бил чувал за нея?!…
Какво пък, тя, песничката за никъде не бърза, се ще я чуе някой ден /и аз оня ден я чух за пръв път, но по-добре късно, отколкото никога! Уау-у!/, макар и да си мисля, че вече я е чул, но не му е станало милно и драго, пък може и малко тъжновато да е поизпъшкал – ех, и за мен да имаше една такава песничка!…
Има, бе, Серго! – „Зайченцето бяло, от ръкав на Гоце е изляло.“
Чудно!
Евала-а ти правим, Кармелитката! Мамче, ако си под 35, дай да си мениме и-мелчетата! Може и да пийнеме на едно „Въх, рамо“, а! Кво ш кайш?
Това „Въх“ си е чиста проба – мръсна чалга!
A ti si 4ist komunist! – ama, mrusna proba.
„Въх, рамо, рамо“ е добра песен. И най-важното – поучителна за политиците.
Срамна песен!
Що да е „срамна“, бе другарке? Напротив – „безсрамна“ е. Без срам, без претеснение вади кирливите ризи на Станишковците. Жестока песен. В стил – трилогията на Бомарше!
и каква поука си извади?
Ха, Косьо, ти пак изпълзя?!
Знаеш ли кой е Бомарше?
Gorillaz Rock It
Като гледам картинката… – Позитано-рок?!
Интересен ракурс?!
А? Да не бъркам!…
Лоботомията и нейната почва у нас
http://f4-bg.com/firebyba/2008/10/%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/
Не разбрах – за влиянието на Лоботомията върху Insomnia-тиката, а що се касае до почвата – почвата е ясна – Мършокомунизъм. Ама вече ня-яма-аа! Бойко Борисов яко друса клона /някъде тука го четох!/ и падат маймуните.
Пей, народе, „Въх, рамо, рамо“, щото от нея Станишковците трептят и треска ги тресе като от Свински грип!
Такава ще е тя оттук насетне.
А, в основата пък на Мърщокомунизма е Нанизма; мъничко, дребничко – и духом и тялом – Мършокомунизъмче.
я виж ти каква философска поетика вкарваш в наште препирни….само така, малко наивно звучат, но става ….
VAN MORRISON – Soul
На връх Стоте дни на Бойко Борисов – „Въх, Рамо, Рамо“! Страхотна песен е!
На добър час, Генерале!
Още ли въртите тая шантава чалга, бе? Грънчаров, влез в час, не цапай добрия блог!
Абе, шмекер, да ти имам именцето, що не се фърлиш от Шарения мост. „ВЪХ“ е страхотна!
BUSY P LIVE IN THE BIG PURPLE VAN CLUB
Busy P. – Rainbow Man By RealNeo
sexy girls hübsch
ibiza miami new york
Днес, 15-ти ноември 2009, на г-жа Фандъкова ще дадем едно яко рамо за кметица на София.
„Въх, Рамо, Рамо“!
ОЛИГАРХИЯ? -НЕ, МАФИЯ!
А. Странно нещо е българската посткомунистическа демокрация – вече повече от петнадесет години след нейното „победоносно шествие” през 1989 г. тя все повече и все повече напомня за идеологемата на демокрацията на зрелия социализъм – колкото повече бива възхвалявана от управляващите и техните медии в нейния политически дискурс, толкова по-трудно е видима в реалния живот на хората; които, впрочем, вече без никаква изненада продължават да откриват, че по силата на една добре позната Дяволска логика за функционирането на Новата демокрация се грижат персонално същите лица (или техните внуци и агентурно анжагирани лица), които обезпечаваха и функционирането на предишната (революционно или чрез преврат отречената и уж свалената от сцената) демокрация.
Дори нещо повече – тотално шествуващите факти наложиха като „от самосебе си подразбиращ се” извода, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една фалшива и достатъчно прозрачна препаска или туника, уж прикриваща, но всъщност достатъчно ясно подчертаваща именно онези деликатни уж срамни части, съществуването на които уж се прикриваше, но всъщност брутално се изтъкваше.
Впрочем, оказа се, че движещите сили както на „нежния революционен преход или преврат” съвсем не са хората, принадлежащи към т. нар. „демос”, а са такива, принадлежащи към т. нар. „олигархия”. Но най-странното бе, че внимателното взиране разкриваше, че това, което биваше наричано „демос”, всъщност бе чистопробен „охлос”; а онова, което бе наричано „олигархия”, всъщност бе чистопробна „мафия”.
Просто защото още от времето на Древна Гърция включително и до наши дни в нормалните общества към т. нар. „демос” винаги са били причислявани само онези индивидуални човешки субекти, които имат легитимна собственост, която собственост пък, от своя страна, има характера на интелектуално и материално продължение на техната суверенна личност, а в българския ареал такива (имащи легитимна собственост и суверенни) личности не е имало почти никога; и че в специфично българския ареал както по времето на комунизма, така и сега винаги е имало „охлос”, принадлежните към който феномен са били онези, които винаги са зависели от икономическите благодеяния на богатите и властвуващите, за сметка на което по време на избори са гласували именно за богатите и за властвуващите. Това от една страна.
От друга страна, се оказва, че тъй като по дефинитивност към т. нар. „олигархия” принадлежат само онези, които са легитимни собственици на богатството, което имат, и че de facto такива у нас никога не е имало, и фактически и днес няма; и че онези, които имат неимоверното богатство, което дори публично очевадно демонстрират, са типични мафиоти, принадлежащи към реално съществуващата мафия, а не към някаква виртуална олигархия.
И в крайна сметка внимателното взиране във фактите разкрива, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една „виртуална демокрация”, неособено умело прикриваща тоталното шествие на напълно реалната диктатура.
Но маскарадът, разбира се, съвсем не завършва с така обрисуваната картина.
Нека оставим настрана т. нар. „шега на историята”, по силата на която във всички т. нар. „посткомунистически страни” не само всичките онези, които беха имали смелостта да се борят срещу комунистическата система и да бъдат нейни радикални противници, но дори и всичките онези т. нар. „дисиденти”, които въобще не беха противници на комунистическата система, а само искаха да я реформират, след т. нар. „демократична Промяна” се оказаха напълно ненужни, пометени от „Вятъра на Промените”[1], и не само метафорично, но и напълно реално беха захвърлени на „бунището на историята”[2]. При което на политическата сцена тотално се разположиха т. нар. „политици от сивата зона”, формирана преди всичко от кадрите на тайните служби и на онзи трети и високообразован ешелон на комунистическата партия, които не са били имали смелостта да се противопоставят на властта на своите необразовани бащи и деди, и които са били използували като таран срещу бетонните глави на родителите си именно твърдите глави на автентичните противници на системата, а като камуфлаж са използували т. нар. „дисиденти”.
Нека се върнем към онзи фундаментален въпрос, който е вълнувал политиците от Платон до наши дни, а именно: „Кой трябва да управлява държавата?”.
Както е известно, отговорът на Платон е бил пределно прост и наивен и е гласал „Трябва да управлява най-добрият”, а ако е възможно – „най-добрият от всички”, и ако пак е възможно – „сам”. Както е известно, също така, към сферата на отговорите са принадлежали и схващанията, че това трябва да е: царят, аристокрацията, народът, пролетариатът. По силата на коварно предпоставената логика на управляващите по времето на комунизма, която логика е била подобаващо обезпечена от Запада, както във всички посткомунистически страни, така и в България всичките парламентарни, президентски и кметски избори са били и продалжават да бъдат провеждани в контекста на конкретизацията: „преустроилите се в социалисти бивши комунисти ИЛИ гъвкаво и динамично формираният и легитимиран като опозиция втори структурен ешелон на комунистите-социалисти”. При което фактически бе наложен старият добре познат комунистически еднополюсен политически модел, публично и официално „набеден” като плуралистичен и двуполюсен.
Всичкото това, обаче, нямаше и въобще не можеше да има абсолютно нищо общо със същинския отговор на въпроса: „Кой трябва да управлява държавата?”.
Както е известно, преди повече от половин век видният британски философ и професор по икономически и политически науки, както и представител на либерализма Карл Попър бе обосновал тезата, че самият въпрос „На кого трябва да принадлежи властта?” е абсолютно погрешен и трябва да бъда забранен завинаги. Тъй като „демокрацията” никога не е била, а и никога не трябва да бъде „народовластие”, и че вместо „Власт на Народа” е необходима „Власт на Правото и Морала (Закона)”.
Б. Измислена и практикувана още в първите основания на европейската цивилизация, още в Древна Гърция, демокрацията „се роди повторно” или „възкръсна” в условията и обстоятелствата, които имат твърде малко общи черти с оригинала: при стабилизирането на третото съсловие и при ранния възход на индустрията и на парите; след което, особено днес, в съвременните условия на Източна Европа, се разнася в стопански и духовни условия, които съвсем не са подходящи за нейното здравословие. Като нейни, на демокрацията, най-видими и дори „заразителни” признаци като правило се сочат преди всичко личностният суверенитет, свещената частна собственост, равнопоставеността на гласовете в дискусията и дебата, равният старт, необремеността от наследствени привилегии. Древногръцката демокрация, естествено, не е била хегемонична, тъй като по онова време това просто не е било възможно поради самородния характер на полиса и полисната култура, в рамките на които тя е била намерала своята самореализация. По-късно, обаче, успоредно с устрема на нейните технологични основания, демокрацията започнала да придибива „хегемонистичен нагон и устрем”, които днес биват определяни като нейни същностни черти. Особено ярък или типичен пример за това е „износът” и „вносът” на демокрация в ареала на японското общество, където народностните ментални и поведенчески нагласи са неимоверно чужди на европейските, и където традицията категорично отхвърля „Азът”, върху който, всъщност, се гради демокрацията.
Демокрацията е несъвместима без „Азът” – който е нейният единствен субект, и без диалога – който е нейната единствена процедура. От своя страна, обаче, Източното православие е абсолютно несъместимо с „Аза”, по отношение на когото то встъпва с неизменната претенция за тотално подчинение и за фактическо унищожение.
[1] В контекста на бурните политически промени, през 1991 г. излезе албумът на Scorpions „Crazy World”, в който един от най-завладяващите шлагери бе „Wind Of Changes”, т. е. „Вятър на промените”. В съответствие с модния жаргон, песента, разбира се, веднага бе окачествена като „безсмъртна” и бе обявена за символ на „Крахът на комунизма”, а „посоката на вятъра” бе представена като „от Изток към Запад”
[2] Като автор и поддръжник на идеята за класовото деление на обществото и за класовата борба, която идея, всъщност, е преди всичко вариант на идея за колективната вина, Карл Маркс е обосновал тезата, че пролетариатът е класовият отмъстител, предназначението на който е да бъде гробокопач на буржоазната класа, съдбата на която класа е обречена да бъде захвърлена на бунището на историята.
Любопитно е, че в реч, произнесена на 08 юни 1982 г. пред Британската камара на общините Президентът на САЩ Роналд Рейгън бе заявил буквално следното: „Това, което описвам сега, е един дългосрочен план и надежда – настъплението на свободата и демокрацията, които ще захвърлят марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто – един кръстоносен преход за свободата, който ще ангажира вярата и твърдостта на следващите поколения”; любопитно е, също така, че на другия ден, на 09 юни 1982 г., в реч пред германския Бундестаг президентът Рейгън обосновава същата идея, при което цитира една мисъл на Хайнрих Хайне, и то поставена в същия контекст, в който вече е била придобила известност сред американския политически елит именно благодарение на една от книгите на един знаменит българин.
Специално внимание заслужава и фактът, че когато на 15 Юни 1983 г. Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц представил на пресконференция новата доктрина на Рейгъновата администрация относно противопоставянето на съветския експанзионизъм, той всъщност не скрил факта, че тази доктрина е основана върху изходните идеи и установки, заложени в книгата „Най-мощният съюзник”, издадена през 1980 г. от д-р Стефан Маринов Троянски, който не само е бил личен приятел, но и в продължение на 15 години е бил официален политически съветник на Франц Йозеф Щраус, и която книга вече е била много добре известна на американския политически елит.
(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_6456.html
КОЛЕКТИВНА ПАТОЛОГИЯ
Негативният собствен образ (The Negative Self Image), който българите често показват и дори демонстрират, че имат, е и може да има не само характера на „необходимата доза самокритичност” при търсенето на собствената народностна идентичност, но и характера на „необходимата доза цинична самооткровеност” и „патологична гордост” с притежаването на отдавна намерената самоидентичност, синтетично изразена в „колективния мазохизъм” като израз на „колективната патология”.
Българската битова култура и политическа история са все още напълно неизследвано от психопатологията поле, криещо тайните на една дълбоко залегнала мазохистична традиция, обуславяща специфичната национална битова и политическа съдба поне от времето на богомилите до наши дни.
Известно е, че за реализиране на патологичните си наклонности мазохистът и садистът са една абсолютно неразделна двойка, обвързана от взаимоотношения, при които всеки получава онова, което търси, от което има нужда – единият изпитва жизнена нужда да му бъде причинявана болка, а другият – да причинява болка. Погледната от тази гледна точка, дълбоко вплетената в българската история „мъченическа битова и политическа съдба” придобива съвсем други измерения.
Всеки негативен self image се изгражда в продължение на доста дълго време, през което продължителното проектиране на отрицателни качества в съзнанието на обекта на проектирането (отделната личност, групата или целия социум) създава, по израза на Карл Юнг, онази лична или колективна „сянка”, която заляга дълбоко в психиката като носител и изразител на множество тъмни и деструктивни склонности и стремежи.
Когато тази „сянка” се подтиска, тогава характерните за нея аспекти се активират в личното или колективното съзнание така, че енергично се насочват навън, където лицемерно се проектират като качества на друга личност, група или социум.
Оттук „отрицателната проекция” поема един от двата възможни пътища: а) личностите, групите или обществата, набедени като „виновни носители” на тези проектирани в тях отрицателни качества, се подлагат на дискриминация, сегрегация, апартейд и прочее „наказателни операции”; б) или пък личността, групата или социумът, вследствие на изключително продължителната си подложеност на разрушителното влияние на възвърнатата проекция на сянката постепенно започват да се отъждествяват изцяло с проекцията и възприемат проекционния образ като свой истински образ.
Второто явление, обаче, се наблюдава само в случаите, когато личността, групата или социумът се намират в състояние на битова, икономическа, политическа и друга зависимост, вследствие на която нямат (не разполагат, не могат да намерят) по-слаб от тях външен обект, върху който безнаказано да проектират отрицателната си сянка, и поради това са принудени да понесат стоварването на собствената проекция върху самите себе си.
Този ефект обаче се усложнява и засилва и от това, че зависимата личност, група или общество са естествен обект на проекционната инвазия на „тъмната сянка” на носителя на господствуващата култура и власт.
Така стоварените върху личността, групата или обществото две „тъмни сенки” (завърналата се собствена и наложената от господаря) предизвикват изключително жестоки последици – настъпилият конфликт със самия себе си отнема всяка увереност в добрите си качества и в позитивната автентичност, възприема се като обективна и вярна гледната точка на двете „тъмни сенки”, тоталното психическо опустошение довежда до дълбоко чувство за безнадеждност, обреченост и фатализъм, и като краен резултат – се налага доминантата на поведенческата пасивност.
При това заслужава внимание и още едно обстоятелство: проектираната „тъмна сянка” не се проявява еднозначно „тъмно”, а има множество конкретни образи и варианти на деструктивност, „опредметяващи” определения конкретен вид и степен на достойнства и недостатъци на нейния генератор, и в този смисъл тя има способността да нанася различни по степен и по форми поражения в (върху) обекта на нейното фокусиране.
Или иначе казано: характерът на нанесените от „сянката” поражения върху битово, политически и културно зависимия индивид, група или общество зависи от степента и формите на конфликтност или синхронизация на два главни фактори – човешките (цивилизационните) достойнства и недостойнства както на зависимия (поробения), така и на господаря (владетеля, поробителя). В този смисъл формирането и налагането на собствения отрицателен образ е дело не само и не толкова на интернализирането на отрицателните доминанти в човешките характеристики на господаря, но и на отрицателните доминанти в собствените човешки характеристики.
Заслужава внимание и още едно обстоятелство, което е обстойно и прецизно обяснено от Карл Юнг: врязаните в човешката психика травми проявяват склонност към перманентна реактивация, непозволяваща постигане на пълно оздравяване, а дълбоко залегналото потиснато съзнание за своята обективна негодност и виновност за техното получаване има способността да кристализира в още по-енергична насоченост против външните обекти, в още „по-аргументирано” обосноваване на чуждата виновност в това отношение.
Тук именно, най-вероятно, се крие истината за добре известния феномен, изразяващ се в това, че в най-решителните моменти от своята лична или колективна съдба, когато за успешно преодоляване на обективните отрицателни тенденции на социалната ситуация е необходима пълна мобилизация и цялостно разчитане именно на собствените творчески (т. е. положителни) сили и енегрии, българите активирват в себе си не активното, а пасивното начало, не задължението да разчитат на себе си, а прехвърленото върху други „пастирско задължение” за грижа към тях; не творческото, а разрушителното начало, не положителния си собствен образ, а обявения за положителен собствен отрицателен образ – и така в крайна сметка напълно взривяват най-важните фактори за успех, при което, освен това, си обезпечават и аргументационния арсенал за набедяване на другите като виновни за закономерно последвалите неуспехи и катастрофи.
Така, в крайна сметка, дълбоко интернализирания в българската индивидуална и колективна психика negative self image формира и една от формите на индивидуалната и колективната психопатология, а именно тоталната инфантилност – негодност за творческа социална инициативност, колебливост, нерешителност, недоверчивост, ирационален страх от всяка динамика в заобикалящия го свят – и най-вече от индивидуално взети решения, пасивност и безразличие към собствената съдба, грижата за която е формулирана като задължение на друг (Бог, Цар, Държава, Църква, Партия, политически лидер, социални служби, и пр.).
Разбира се, по своята дълбока генетична същност всичките тези прояви въобще не са патология, а са напълно естествени състояния на всяка детска възраст на социално организираните същества, каквито са и хората.
Те обаче са и стават патология в онзи момент, в който психическите особености на „детската възраст” проявяват тенденция за устойчивост и след нейното „естествено биологическо” преодоляване.
Всички социално организирани същества (и животни, и хора) приемат грижата за индивида и групите по време на техната „детска възраст” като „естествено кодирана грижа” за продължението на рода. При хората, освен това, се приема за естествена и т. нар. „социална солидарност”, при която се предоставя в определена степен и форма помощ и грижа за онези индивиди и групи, които се намират в състояние на обективна невъзможност или негодност да се грижат за себе си.
Когато обаче „обективната невъзможност или негодност” отпадне, но в индивида или групата въпреки това все още е останало субективното желание да продължи да получава „помощ или грижи отвън”, вече сме изправени пред симптом за наличието на ерозия и патология на естествената човешка способност да се грижим за себе си и за другите, които имат обективната нужда от грижи.
Историко-генетическият анализ разкрива, че всяко общество закономерно кодира в своята култура както възгледа си за норма и патология, така и механизмите за стимулиране и увековечаване на онова, което то счита за норма. Българското общество на Балканите, както е известно, се е формирало и утвърдило, и в продължение на много векове е съществувало, в рамките на проявлението на Източноправославната християнска култура, в основата на която са залегнали два главни принципи – за колективния начин на живот (т. нар. съборност) и за абсолютното единство на властта, едно от задълженията на която е грижата за колектива.
Така именно още преди почти две хилядолетия за българите е било поставено началото на ерозията на естествената човешка способност за разчитане на себе си, и с течение на времето се е наложила като абсолютно безспорна и неподлежаща на ревизия представата, че индивидът и групите са единствено „обществена функция”, а обществото е тъждествено с властта.
Така, за българите, се е наложила като норма (т. е. представа за нормалност) социалната патология, според която тоталната съдба на индивида и групите е и трябва да бъде единствено в ръцете на стоящата извън тях власт.
После, във всяка отделна значима конкретноисторическа ситуация заинтересованите властови структури внасят своя принос в осигуряването на „вечността на тази главна културологична представа”, като обезпечават проявлението на редица умело подбрани теории, които имат тази особеност, че не само никога не засягат посочената главна културологична нагласа, но и се основават върху нея, изграждат се върху нея, наслояват се, надстрояват се върху нея.
И още нещо: колкото по-силно потискащ е ефектът на тази културологична нагласа, толкова по-лицемерни са обясненията и обосновките на този ефект, толкова по-обосновани стават конкретноисторическите проявления на морала, идеологията и законодателството, закрепващи въпросната постановка.
В тази връзка Карл Юнг удачно обръща внимание върху обстоятелството, че собственият личен етичен код на всеки индивид или група се замества от знанието за това какво се препоръчва, какво е разрешено и какво е забранено.
И че именно така, по този начин – от една страна, властта поема функцията на моралната отговорност на индивида, а от друга – индивидът, чрез подчиняването си на властта, се „освобождава” от моралната отговорност за своите действия, като по този именно начин личният морал изчезва и отстъпва мястоти си на морала на властта.
Тази именно хилядолетна практика на изместване на личния морал от властта и днес тегне като кошмар над обществото.
Оттук произтичат и всички настоявания за „държавно регулиране” на сфери, които са извън естествените сфери на властта, както и представите за легитимност на всички, включително и на най-чудовищните, действия и деяния на властта.
(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_05.html
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=436&Itemid=0
Големият ремонт на биографии
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=814248
Има три стадия на мъжката храброст!
1 стадий:
Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.
Той:
„Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?“
2 стадий:
Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред „спящата“ жена и я наблюдава.
Жената не издържа и пита:“Какво правиш?
Той:“Като почне театъра, искам да съм на първия ред!“
3 стадий:
Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.
Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.
Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва:
„Ти си следващата!“
Мноооо-ого остроумно!
Господа от INSOMNIA,
бръснарско-напарфюмирания Ви цинизъм следва да получи елегантен отговор. Позволете, моля:
„Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
„За да ти хареса, Адаме!“
„А, защо – толкова глупава…?“
„За да те хареса, Адаме.“
Абсолютно сте права, уважаема!Съжалявам че Ви прово-
кирах!Благодаря за реакцията Ви – поучителна и в противовес на предозираната
неориентираност,безхарактерност и примитивната ми лексика…
„Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
„За да ти хареса, Адаме!“
„А, защо – толкова глупава…?“
„За да те хареса, Адаме.“
Това е прекрасно!Благодаря!
Крайно време е да вземем пример от западняците и да започнем да се стерилизираме. Българите трябва да се подложат на васектомия, за да се приключи един път завинаги с плоденето на тая сган. А и българката стига се е мъчила с раждането на изчадия. Така и двамата ще си се задоволяват без да мъчат света с безсмисленото си присъствие
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕ
http://www.omda.bg/institut/NIKI/quality_of_life_and_happiness.htm
http://www.omda.bg/bulg/cook/archive.htm
„Качество на живот и щастие“ /цит./ – разбира се, всеки както го разбира.
И стига само да няма констатирана диагноза „Церебрална Содомия-Инсомния“.
Тема за размисъл – за недокачливи и първосигнални? Нищо лично!Бъдете здрав/а!
http://www.omda.bg/bulg/ethography/tsarvuli.html
Click to access otpadashtite_romi%20-%20final.pdf
Поздрав за всички мислещи и уважаеми ценители на качеството в този блог!
Itzhak Perlman plays Sarasate / Zigeunerweisen
Видение в жълто
…….
Естетическото чувство на българина
…….
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4911111,00.html
На главният прокурор му стана неудобно с много власт
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7881&Itemid=1
Видение в жълто
…
един германски вестник: “Днес тоалетната е показател не само за цивилизационно равнище, но и за художествените способности на едно общество“
…
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4911111,00.html
Така е. /Относно „Видението в Жълто“ и Deutsche-газетата./
Виж ти, как интересно е: понякога дори и при „церебрална диагноза“ има миг на просветление! Вид шанс ли е това за „индивида“ In-$омния?… Ч-ее-т-ее!… Колкото до тоалетната, цивилизацията и всички прочие високо духовно-естетически и философски проникновения, именно там – „ф КенефЪ“ се е пръкнала знаменитата и култова фраза – „Спрете земята, искам да сляза!“
…“Ти-и, май си слязал…?“ – Що, бе?
Инак, Тя и без теб се върти. И слизането ти не влияе, например, за гравитационно отклонение, или за „променена орбиталност“. Я погледни внимателно! Кво ще кажеш?… Ммми, тя си се върти. А ти – ти си стоиш неподвижен. Хе, че твоята тезичка изгоря на кладата преди половин хилядолетие – О, ти, Слънце-Центрльо на Вселената!
Чуй!
Въхх, я се вземи в ръце и си санирай тоалетната на душата и душата на тоалетната! Качи се обратно при нас. Ще ти простим, някак си…
P. S. Извинете, донякъде уважаеми! По-горе д-р П. Славова чаровно Ви е пързулнала с „Хихиканката“ за Господ, Адам и Ева, а Вие не сте усетили тънката динена коричка, потрили сте самодоволно ръчички, че и даже, на всичко отгоре сте й повторили думичките: – разбирай, хак ти е, какичко, призна си, че не си умна!…
Въпросът е – колко?… А, ии-и – в Сра-вне-ни-е с другия Адамов индивид, към чиято група Ти евентуално принадлежиш.
Да ти го поясня с един прост пример. В Изтока, например, ако една семейна жена, отгледала три /или пет/ деца, вървяла до /или по-точно, „на три крачки след“/ мъжа си петнайсетина години, я чуеш да каже: „аз съм глупава“, търси в „признанието й“ немедлено препратка към достопочтенния, съпровождащ я мъжки индивид; и по-нататък, в прав текст,като бамбуково перо трепти тънката й ирония и респ., оценка за черепно-багажния капацитет на същия този…
Я да видим, пак, какво ти каза д-р П. Славова:
„Господи, защо направи Ева толкова красива?
За да ти хареса, Адаме!…
А, защо – толкова глупава…?
За да те хареса, Адаме…“
Въххх!
Къде си, ти, в тази конфигурация?
Усещаш ли…?
Благодаря за вниманието!
Никога не спори с глупак – ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит…
Не изобличавай глупавия – защото ще те намрази. Изобличавай мъдрия – и той ще те обикне!
„Въх, рамо!“ –
…Как да о б и к н е ш Плъх, мамо?
Хе, хе, от отпускарско май не съм влизал тука, от края на август, като бичихме картите в беседката и ония комунягите се гнявиха, че им бъркахме в гъза и в душата с оная готината песничка Въх Рамо Рамо и комшията им я пускаше от балкона заедно с Интернационала и ние ги пеехме и двете та пушек се дигаше и като бичехме Всичко коз, Без коз, Със коз и като му дойдеше Припева на интернационала, ама пеем с пълен глас, нищо че е фалшиво, осем десет души барабар с кибиците, ама пеем на сто гласа като хор Гусла, и ечи един Интернационал та ум да ти зайде, кой квото знае и е запомнил от текста от Татово време, като го бичиха и по манифестации и по паради и по секакви червени празници и по сватби и кръщенета, че и по погребения мисля даже, ако гоолям другар гушне китката, и ние сега, лятото де, като му дойдеше оня Припева на интернационала и като гракнем, ама вместо Със Ин-тер-на-ци-о-нааа-ла цепиме Със Герб-и-със-Ге-не-ра-ла, а нататъка си е същото, Света Ще Обновим и ония хаховците комунягите пълно Капо!
Голяма песен брат ми Въх Рамо рамо Велика Песен за Голям човек, да е жив и здрав, скива ли, рече и удържа на думата си, не дигна акциза на ракията, щото на село самоварковците едно ще изпукат, а друго ще рекат, не устиска генерала, а той устиска и занапред ще устисква и ще стиска яко, ама яко, и развратковците дето се бяха поразпищолили и законът им беше Врата у поле, и наред и навред ще сложи ред и комуто стиска оттук нататък да краде и да граби, нема вече брат ми, врата у поле, а пандиз-капия, това е. Това е.
Ние пак бичим картите ама в гаража.
Аре, до Коледа.
Отличная статья, спасибо!Что касается собственных разработок, не могу полностью с Вами согласиться – все зависит от задачи. Лучше всего, перед началом любого проекта проанализировать, что существует на данный момент и принять осмысленное решение.
А ну-ко спосибо, только я полностью не понял что Вы поняли, даже ка’-бу-то у меня сложилось ощущение что Вы действительно почьти ничего не поняли, я б’сказал что Вы почти совсем ни фига не поняли, т.е.,в конце концов, о чем идет слово, другими словами Вам было бы трудно чего-либо проанализировать да и принят осмысленное решение теми Вашими собственными двумями извилиними потому що и те – прямые, а иначе проект уже давно готов, отличный проект, прекрасный даже, только автор разработки пока неизвестен, но я уверен что он вдруг появиться, а если не появиться, ничего страшного, проект действует полной силой,а заглавие эго всемирно известно. /Данче, спосибо за преревот/
„Въх, Рамо“ – Хубава песен, остър оригинален текст, браво. Изпълнителката Биляна е очарователна!
да ти имам музикалния вкус……казало кучето и се облизало отзад…._хахахахахаха
Чалгата е велика работа!
Много хърби песен!
Не, бъркаш.!..чалгата НЕ е голяма работа. Чалгата само показва – един недоразвит музикален вкус, теглене към най- долна азиатска ориенталщина на някои недъгави нравствени кастрати, а също е проявен комплекс на сексуална малоценност и несъстоятелност
…Отвсякъде личи и кънти, че си инфантилен педал. И нямам никакви комплекси за сексуална малоценност и несъстоятелност, и тебе /че и кака ти…/ – ебвам те, та издъхваш.
Чалгата е комунистическата пропаганда на новото време…..ДОЛУ ЧАЛГАТА!
„Vuh, Ramo, Ramo“ – G R E A T!!1
ае стига с това рамо па ти бе…..не виждаш ли че не важи
Ха, че аз защо не съм я чул досега?
Ми тя – страхотна чалга! Страхотна песен!
Уауу!
Глей пич, грандиозен текст! – направо смила БеСеПарите! – уж нищо, гледаш, някакво диалектно ала-бала, уж присмехулна закачка с някоя и друга туркестанска думичка, а инак – направо трепач, гьльовно и симпатично прави комунистичковчетата „за две стотинки“.
Браво за „Въх Рамо“!
Кой я пусна, бе?
Леле, кво песниче е цъфнало!!
За чудо-ооооо и приказ!
Въх Рамо Рамо – за мало и голямо.
И една златна устичка я пее – чурулик-чурулик! – да й се ненаслушаш…
Бравос на девойчето, Билянче ли беше!
Бравос и на авторчетата!
Относно песента „Въх Рамо Рамо“:
Много любопитно – както подразбирам /разгледах внимателно навскякъде!/ авторите на песента /композитор, поет, аранжор, евентуално – продуцент, и т. н./ вече половин година са неизвестни!!
Това, струва ми се, се случва за първи път /аз поне нямам спомен за подобна случка в последните години/ още повече – след взривния успех на чалгийката.
Лично за мен, това е най-интересният „въпрос“ около въпросната творба, а не – добра ли е или не, харесва ли се на едни и се отхвърля от други /последното – съвсем естествено, поради нагряващия политизиран текст!/
Защо се крият авторите?
Крият ли се? Или – ги – крият? И – дали се крият, или имат друг мотив, за да пазят пълна анонимност?
Шест месеца – да не се появиш на хоризонта, да не си обереш лаврите, /или – да не се защитиш от поплювките, защото в интерес на истината ги имаше и такива/, да не изкараш песента на сергията /защото, доколкото зная, песента не се продава на СД или друг някакъв носител/ и да посъбереш някой и друг лев/?!/ – всичко това ме кара да търся нещо „нестандартно“ в цялата тази ситуация.
Приятели, коментирайте!
Инак, безспорно, песента е представена от великолепни изпълнители, прекрасните виртуози от „Готин Бенд“ и очарователната Биляна, които, макар и така наименовани, явно също са под строгата и странна пелена на анонимността.
Защо? И докога?
Какви са мотивите?
Хей, Беляно, коя си ти всъщност? Прекрасно пееш…
….
Ни знак, ни вест, ни кост!
Ще почакаме, ще видим.
Абе, много се косиш, за една нищо и никаква чалгия.
Е, хубаво пее момичето, и кво?
Темичката, дето повдига Мартинчо е много интересна. Готина песен /поне за мен е готина! – с халосващ текст, убийствени музиканти и фърст-певица, кво повече??!/, та, готина песен, за двасетина дни удари у земи всичко околовръст, преса, медии, кръчми, сватби, всичко се тресеше от Въх Рамо – това близо два месеца че и повече, без АБСОЛЮТНО НИКАКВА реклама, такова чудо не се е случвало…
Автори – аранжимент, музика, текст – пълен пас.
Нямам обяснение!
Много ми е чудно.
Да вървиш по улицата, да подритваш пачката, и да не се наведеш да я земеш??
коя е Биляна ли…..
е тая де за кура те фана…..хахахахахахахаха
Не ти отива, глупак!…
Пардон! – а може би, тъкмо, ти отива.
A, stiga s tuy „Vuh Ramo“!
Аре се, бегай бе!
Да живее Генерала!!
Пей народе, Въх Рамо!
Бат Бойко, дай газ!
генералът без мустаци прилича на жена
а пък със мустаци прилича на баща
ти пък какво си се хванал с тоя генерал бе
нали и той беше комунист, сиг-аджия…и е от системата
пак и като застъпваше каза , че нема никой да гони….за къде гаэ, а
Ма поне е пич, не е като оня, предишния, дето ни му знаеш резбата, ни трудовата книжка, ни военната книжка, не семка има ли нема ли… А? Кво ще кажеш?
А песничката си я бива и солистката е абсолютен гъдел! А? Кво ще кажеш?
А за текста пък да не говориме, абсолютно абсолютен комунистически гъзобрък! – ти нали си, като чета кви ги пишеш, некомунист, значи не си от тях де? А, кво ще кажеш?
Ха така, Кирчо!
Добра песен е Въх Рамо.
На мен пък не ми харесва!
Толкова ти е акъла!
Я я чуй пак – певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!
Да са живи и здрави – все така да свирят!
Много отдавна не бях слушал оригинално чалга-парче.
Браво – на авторите и изпълнителите на „Въх, Рамо, Рамо!“
Готин Текст, Готина Музика, ама Точно в Целта! Въх Рамо е направо Върхът!
Целта ти е неточна
Абсолютно готина!
Въх Рамото е абсолютно върхът за всички времена!
А стига с таз песньовка, че почвам да повръщам.
Чалгаджийницата, шуробаджанащината и други ми ти там срамни мурафетлъци се ширят на културния ни фронт. Последното е: Вежди Рашидов обяви конкурс за директор на Столичната филхармония и без много да му мисли сложи за жури таквиз люде дето да преизберат досегашния директор /как му беше името – а-а, Явор Димитров/, който му е близък по няколко линии, /разбирай – сол-ташак/ резбарски, зидарски…
Как става тая работа, глей сега: в журито са – некой си проф. Станков, неизвестен, ама кум на тоя същия калпазанин Димитров при втория му граждански брак. Щото Димитров има и първи граждански брак, и там кум му е бил проф. /пак професор/ Димо Димов, цигуларина де, и съвсем естествено и той е член на журито. /До тук вече можеш да се гепиш за главата. Ама то оттук нататък се почва!!/
Другите двама членове на журито са били и в предходното жури на Я. Димитров преди един мандат /т.е., 4 години/ и са гласували тогава за него, естествено!! – щото единия /демек, третия/, простете, щото е от женски род, та пианистката Жени Захариева, дето поне от 20 години свири от фалшиво по-фалщиво – да ама Я. Димитров си я кани по пет пъти в сезона да му свири с филхармонията, а за туй се плащат кинти на пиянистката, значи – тя трябва да е толерантна към плащача, нали разбираш! – та същата работа е и с другия член на журито /четвъртия, великия компонист Александър Йосифов, него също Яворчо Д. го свири когато А. Йос. си поиска, че даже и да не иска, а за туй също се полагат кинти, е респ. същата ми ти оная толерантност!!!! Само дето не е ясно кой – КооооооооооооооЙ…? е поднесъл в кърпичка тоя ми ти екип на МИНИСТЪРА, щото ако той сам го е измислил – просто немам думи.
/Забравих да ти кажа, че за тия години Яворчо Д. съсипа филхармонията. Ама – съвсем!/
И за да бъде работата съвсем у ред и да нема ядове Яворчо Д., че ще духа супата , още преди да тръгне конкурсчето, екипа на министъра порязва другите кандидати в конкурса, че – я немат ценз, че – я немат ръководна практика, щото като ги клъцнат предварително, да нема къде да одат и наш Я. Димитров да бъде пак превъзцарен с гръм и трясък!
Да ама сега сичко отива на къмто съдебна процедурка и Министърът може и да духа супата.
Да му мисли Б. Б. …Ха, пак ми запей Въх Рамо Рамо!
Такива ми ти бакийки в културата.
Уважаеми приятели на Грънчаров-блог,
Гореказаното от г-н Пламенчо Джубрев, както и днешната статия във в. „Уикенд“ от г-жа Кортенска, в частност, по проблемите на Софийската филхармония, ме мотивираха да кажа следните думи:
Повече от 40 години посещавам /поне по веднъж месечно/ спектакъл на Софийската опера, Народния театър „Иван Вазов“ /или друг столичен театър/, както и обезателно концерт на Софийската филхармония.
Студентските ми спомени са свързани с незабравимите изяви на колосите-диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, на енергичния Йордан Дафов, на харизматичния Емил Табаков – все признати, класни творци, възправили се на диригенския пулт на Софийската филхармония!
В различните години този оркестър многократно беше постигал /и поддържал!/ европейско ниво! Казвам – „беше“, защото от 5-6 години „нивото“ му е катастрофално.
Аз си позволявам да говоря така, защото, макар и педиатърка, близо 15 години съм свирила на пиано /Шопен – Балади 1 – 4, Лист – Мефисто Валс, Григ – Коцерт за пиано, Шостакович – Прелюдии и фуги/, а в момента имам може би най-богатата фонотека в България – от Вивалди, Бах и Хендел до Прокофиев, Барток, Стравински, Пендерецки…
Боготворя музиката!
Ех, искам по някакъв начин думите ми да стигнат до ушите на Министъра на културата Вежди Рашидов, както и по-голям брой български интелектуалци и любители на симфоничното изкуство!
Приятели, това, което с случва със Софийската филхармония вече години наред е не просто ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Съществува една добра поговорка: английска аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
А се съсипва – за броени часове!
И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!
Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
Това – не е, просто – престъпление!
/Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/
Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!
Нека да го доформулирам… – Чувате ли ме, г-н Министре? – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?
СОня, мисли положително
не само духовен, но и физически…..
ами ти що не си свириш в къщи? остави ги тия филхармоници,
ох, мойто момиче ох, мойто дете
не разбрали , че тия работи не се решават на държавно ниво, а предимно са продукт на семейна среда
българите ще трябва да си свирят в къщи, защото не могат да се организират и да си спретнат държава, която да им плаща за да слушат в концертните зали…това е
у нас има само овчари и падари , които нямат развит вкус към музика. те си искат да им се друса гюбек , за да се чувствуват в робството, а не да си мъчат мозъка с музика
малкото обучени и възпитани в любов към музиката и нейните послания…….се борят за насъщния
а министърът е най-обикновен турчин от сиропиталищата
Моите уважения към д-р Соня Кехлибарева и казаното по-горе от нея – прочувствено, емоционално, като констатация – вярно(защото аз също ходя от време на време в зала „България“ и усещам „дрямката“ у залинелия оркестър. Това не е Софийската филхармония от преди десет години, да речем).
Дано Ви чуят, г-жо Кехлибарева, аз се присъединявам към Вашия глас, дано ви чуе г-н министъра на културата.
…Колкото до двата последвали коментара, тези на г-н Жоро Иванов и особено на енигматичното „Amapola“ (съзнателно го поставям в среден род) – това не е сериозно, господа (или там, каквито сте!), дори обидно-подигравателно звучат мислите Ви.
Докторката повдига изключително сериозен проблем, а Вие го прихлъзвате битово-пародийно… Не Ви отива!
Не бих искал да защитавам напълно гореспоменатите Жоро Иванов и Амапола, но в известен смисъл имат право. Познавам проблемите на филхармонията, някои от по-старите членове са ми били и учители.
Трябва да се признае, че в България нивото падна. Не че преди бяхме водещи, но имаше добри водачи на секции , които привнасяха колорит, а и просто бяха други обстоятелствата, имаше и по задушевна атмосфера. Аз лично определям като епогей времето на Царския Симфоничен оркестър под диригенството на Саша Попов, откъдето и произлезе Софийската филхармония. По времето на Васил Стефанов – също култов етап, но от там започна постепенно нивото да пада. По времето на Табаков бяха за първи път изпълнени много произведения, които до преди това бяха забранени да влизат в репертоара.
Но сега положението е направо плачевно….
умишлено през последните години не съм ходил……именно поради липсата на атмосфера …/ е и поради някои интерпретационни залитания, но това е прекалено задълбочено професионално виждане – не искам в случая да го излагам подробно/….
истината е следната: ХОРАТА ПРОСТО НЯМАТ СТИМУЛ е точно това е
така , че разбирам и мнението на гореспоменатите
има и втори проблем:
В БЪлгария умишлено в средствата з а масова информация , се пишат и говорят непристоини неща. Това убива чуството към музиката. Много колеги се чувствуват просто изнасилени за жълти стотики да хвърлят енергия, емоции, чувства…..за никакви пари, с които и парното не може да си платиш, а и на всичко отгоре трябва да слушат циничния и подигравателен тон на някои. Това убива
Благодатна нова година! Какво да очакваме от 2010-та…
Да си пожелаем най-доброто, но да се готвим за другото
http://www.ivanstamenov.com/?p=829#more-829
Happy New Year (ABBA)
Честита Нова година!
2010-та – по-добра, здрава, с надежда за напредък!
С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!
ВЪХ „РАМО, РАМО“ –
ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!
СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!
INNA – I Need You for Christmas ( Official Video)
Това,което изричате,са брътвежи и неверни неща!
П ъ р в о – т. н. от Вас, „Култов етап“, отнесен към Васил Стефанов, не касае Софийската Филхармония.
Не коментирам качествата на достолепния покоен Маестро, но той „почти“ не е помирисвал подиума на Филхармонията, бидейки дългогодишен ръководител на Радио оркестъра!
В т о р о – забравяте имената на големи диригенти като Месру Мехмедов /чували ли сте, драги, това име въобще!?!/, Димитър Манолов, Емил Чакъров…, и естествено, най-заслужилите – Добрин Петков и Константин Илиев! /Някъде в редичката, достойно се нареждат и, разбира се, Йордан Дафов, Емил Табаков./
Т р е т о: – но не на Емил Табаков, а на КОНСТАНТИН ИЛИЕВ се дължи „Пробивът“ за премиерно изпълнение на редица, както Вие ги нарекохте „забранени“ произведения: именно той, през шейсетте години, за пръв път изпълни дамгосаната до тогава от комунистите творба от Стравински „Пролетно тайнство“, а няколко години преди това – това бяха моите красиви студентски години! – Симфония „Турангалила“ от Оливие Месиен.
…И още десетки неудобни за „социалистическия реализъм“ творби, включително от български композитори като Лазар Николов, Георги Иванов /Вие знаете ли кой е Георги Иванов?!?/, Иван Спасов, Васил Казанджиев и други…
Не сипете дезинформация, драги.
Впрочем, в главата Ви, е – ясно – голяма бъркотия.
Поразгледах, нагоре-надолу из Блога, какви сте ги наприказвали около някаква смешна чалгаджийска мелодия /“Въх-мръх“, ли беше…/ – един път я низвергвате, пошла била, срамна била(чух я! – прочие, и аз така мисля, но, в крайна сметка, всеки има право на избор!) – друг път, за същото това „Въх-мръх“, четох го по-горе, за изпълнителите, мед Ви капе от устата.
Как да Ви вярва човек, кога казвате истината?
Не сте редовен човек Вие!
Накрая: щото трети път нямам намерение да „вземам думата“: тревогата на г-жа Сона Кехлибарева за състоянието на Софийската филхармония е основателна!
Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния, вече трети мандат, настоящ директор Явор Димитров!
А бе, не сте права, какичко, относно назованата от Вас „Въх-мръх“ песничка, защото „Въх, Рамо, Рамо“ е голям Хит! Абсолютен Хит!! – но, ще Ви простя за дето не сте в час, защото казаното от Вас за Филхармонията е съвършенно вярно! Нещо повече, повдигате съвсем-съвсем малко завеската!
Там е огромен батак!
Познавам лично, само от някакви си 30-тина години лицето-директор, гдето някой преди Вас го назова като „Яворчо Д.“!
Същият е не просто „килър“-ът на Филхармонията! Това е – Оня, който, каквото и да е пипнал, до каквото и да се е докоснал, го е унищожавал…
Ще спра дотук, защото ми се налага да пътувам, но след връщането си, ако повдигнатият въпрос продължава да бъде актуален, ще изложа много факти.
Не крия, че ме притеснява мълчанието на министъра Рашидов. Вероятно – липса на достатъчно информация!
Защото, Вежди, освен че е голям скулптор, е и мъжко момче!
Иване, айде ЧНГ бе пич
и недей лиза гъза на тоя турски мултак…или мръхтак…
кой ти каза, че е голем майстор?
Вижте, няма смисъл от заяждане. Аз не Ви противореча
1. Не съм искал да правя преглед в историята на филхармонията. това не беше тема на разговора. Естествено, че имена като Добрин Петков, Димитър Манолов, Емил Чакъров са върхови за израстването на оркестъра…/Мехмедов познавам само от записи, тъй като съм много малък , за да го познавам лично, В Стефанов имах също предвид записната му дейност с филхармонията , която е малка , но значителна/ …но това в случая е без значение
2.Поклон пред всички големи имена на композитори и диригенти , с които е работила филхармонията и които са способствували за нейното изграждане като голям български оркестър…..но това не е тема на дискурса
3. Ако внимателно сте чели по- горе , ще видите , че аз не съм почитател на „Въх рамо“ и съм го изложил в доста аргументи. Все пак се опитвам да разбера почитателите на песента и те имат право на мнение. Блогът е една платформа за дискусия.
4. Темата е за сегашното състояние във Софийска филхармонията и че там нещата НЕ ВЪРВЯТ
Дали министърът е виновен или Явор Димитров , незнам……резултатът е празни зали, липса на всякакъв интерес
Благодаря Ви и честита Новата 2010 година
Клавдия, какво се пениш толкова….
Слушай си концертите в къщи и не занимавай публиката със себе си
Виждаш , че в държавата нема пари за оркестри…нито пък традиции…и какво се захласваш толкова по Константин Илиев , и той беше комунист, прякорът сред оркестрантите му беше „Пиночет“…..ходите по концерти да си показвате само тоалетите….кат си толкова петимна слушай си филхармониците у дома. Нали за това са записите
или си пусни радио….и по-спокойно, без нерви
цигу – миго
тури ми го
Обратната страна на славата
http://www.ivanstamenov.com/?p=845#more-845
(„Обратната страна на славата“) ….
…. се нарича – СРАМ!
А когато има нещо Много Срамно,
но Осрамотилия се – или не го усеща,
или пък е Голям Тапигьоз –
то това Явление
се нарича БЕЗСРАМИЕ.
Това не е Болест /на тялото/,
а болезненост на Духа – ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!
Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!
Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!
Да, ама трябва да се докажееее!
Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!
Кой я осъществява?
От там, де, от По-Горната Камбанария.
…Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!
…Що мълчиш, бе, Господин Министре? Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
Камбана бием! – не чуеш ли?…
ти пък много пасторската си я подкарал
Какво пропагандираш морал по празниците
ти не разбрали , че в комунизма морал няма
Министърът ли ще ти оправи бакийте , бе алоооооооооооооооооооооооооооо
ти си бил много наивен
всеобща активност е необходима!!!!!!!!!
На всички
съмишленици
на
ГЕРБ
и
БОЙКО БОРИСОВ
– ЧЕСТИТА НОВАТА 2010 ГОДИНА!
Да бъде Здрава,
Успешна,
Плодоносна,
Щастлива!
Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
„Въх, Рамо, Рамо!“
„Дай газ, Бат Бойко!“
Успех!
Ще победим!
На добър час, ВъхРамовци!
Успех!
КЪМ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФЧЕТО:
Киряк Косю, пак ти жилнаха трътката!
Хак ти е!
Какво ти рече жената, г-жа Манолова? – че не си редовен!
Не си редовен. Тука в Блога на Гръвчаров – всички го знаят.
Защо лъжеш жената?… Първо – лъжеш, после – мажеш, най-накрая – ближеш?! Я погледи-погледни нагоре в Блога, на 24 декември какво си казал, относно песента „Въх, Рамо“ /№227/: „Певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!“ …
Що така, Киряк Косю, си мениш „боичката“, като партиен политкомисар, след ненадейна смяна на Вожда?
Страх те е да не те напърцат?!?
Инак, макар и да не съм спец във филхармоничните работи, усещам, че там стават нередни неща.
И тук се пишеш – пенкелер. И бръщолевиш неверни неща, както рече г-жа Манолова.
Ей на, звъннах на един стар приятел, дългогодишен редактор в Радио София, попитах го и той ми отговори: Всички осъществени звуко-записи на Диригента Васил Стефанов са със СимФоничния оркестър на Българското национално радио! Какво бъркаш тука Филхармонията? – ама нали трябва да се покажеш, че знаеш много? – Фукльо!
ПАК КЪМ КОНСТАНТИН ПИЛОСОФЧЕТО:
Ха, да ти е честита Новата 2010!
Бъди здрав!
И поумней!
Честита Новата 2010 година и на теб
Да е спорна, желая ти от все сърце много здраве и успехи
P.S.
записи с Васил Стефанов има, но в архива на Балкантон и там да се търсят в стария регистър. лично съм си купил плочата от там
хе, хей…..и ти си зле с логиката
пьк ще повторя- музикантите като такива са отлични, и певицата може да е добра…в случая ката такива сами по себе си,
но парчето „Въх “ е зле. Когато съм го писал сам имал предвид парчето
Музикантите сами по себе си не ме интересуват
Това за което съм писал е по отношение на песньовката , а не за музикантите
Не съм си сменял мнението, то е останало същото
Кой пее „Въх Рамо Рамо“
бие клинец в сандъка на Позитано!!!
Слагам
с огромно удоволствие подписа си под казаното от световно известния Doktor.
…А именно:
(„Обратната страна на славата“) … – както казва Insomnia
…. се нарича – СРАМ!
А когато има нещо
Много Срамно,
но Осрамотилия се –
или не го усеща,
или пък е Голям Тапигьоз –
то това Явление
се нарича
БЕЗСРАМИЕ.
Това не е
Болест /на тялото/,
а болезненост на Духа –
ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!
Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!
Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!
Да, ама трябва да се докажееее!
Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!
Кой я осъществява?
От там, де, от По-Горната Камбанария.
…Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!
…Що мълчиш, бе, Господин Министре?
Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
Камбана бием! – не чуеш ли?…
P. S.
Осланяйки се на Вашата дискретност, споделям и оставям на „отговорно пазене“ имената на гореспряганите личности: става дума за г-н Явор Димитров, Директор на Софийската филхармонния, когото съвсем наскоро Министърът на културата Вежди Рашидов преназначи на същия пост, след като го „обзаведе“ с шикарно „нагласен конкурс“.
тоя па
Прочетох внимателно всичко написано дотук за ситуацията във Филхармонията!
Смятам, че има смисъл да се повдигат парливите въпроси, включително и от тази трибуна!
Поздравявам г-жа Кортенска за двата последователни материала, публикувани във в. „Уикенд“!
Госпожо Кортенска, не спирайте дотук! Продължавайте битката!
Впрочем, случаят „директор на филхармонията“ и съпровождащия го „нагласен конкурс“ е част от скритата картина на псевдо-демократичните процеси, развиващи се у нас, навсякъде – индустрия, търговия, земеделие, медицинско обслужване, политическо-парламентално кокошкарство, естествено – включително и Нейно Просешко Величество Бедната Ни Култура!
На последните парламентарни избори, след наблюдаваната четири години душманска политика на БСП и Съмишленици, лично аз – гласувах за ГЕРБ; в някаква степен, с някаква – дано, не илюзорна – надежда, че генерал Борисов ще намери пътя към обновлението. Продължавам да съм, в някаква степен, умерен оптимист.
В случая, с извращенията в Министерството на културата и във Филхармонията – просто си мисля, че генералът не е информиран! Значи – трябва да се пише! Трябва да се говори! Навсякъде, в медиите, за да стигне до него…
Да, ама той не е слънце, да изгрее навсякъде…
И за това той си има хора – министри, съветници, депутати, съглеждачи – да си отварят очите!
Хора, не оставяйте на шепа мърлячи и некадърници да осакатяват културата ни. Не допускайте да се затрие филхармонията.
да се закрие , не да се затрие
какво го раздувате толкова……плати , па клати бе байка
съберете си пари па си платете да ви свирят
отде да вземе пари министъро, държавата е бедна
А тъй Гошо! Дамо „Въх рамо рамо“ да се свири и да се пее! Бат Бойко дай газ! Ехеее…
да ги затварят и да ги махат, стига са яли от народа…филхармоници , симфоници-да се махат
и ония другите от БАН-да ги разкарат
и самото министерство на културата е абсолютно ненужно с некакъв джагал за министър
комунисти и музика-глупости
Я запей ми отново, мър мила моя мамо
на Бат Бойко песента „Въх, рамо рамо“.
Ехеее….
Голяма работа, да знайш, е това Баталя.
Голяма песен.
Ехеее….
ЧЕСТИТА
НОВАТА 2010 ГОДИНА!
На добър час, ВъхРамовци!
На всички
съмишленици
на
ГЕРБ
и
БОЙКО БОРИСОВ
– ЧЕСТИТА
НОВАТА
2010 ГОДИНА!
Да бъде
Здрава,
Успешна,
Плодоносна,
Щастлива!
Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
„Въх, Рамо, Рамо!“
„Дай газ, Бат Бойко!“
Успех!
Ще победим!
На добър час, ВъхРамовци!
Успех!
Уважаеми приятели на Грънчаров блог!
Преди всичко, разрешете ми да поздравя всички с настъпилата Нова 2010 година.
За всички нас – с Божията благословия – крепко здраве, сполука във всяко добро начинание, и духовна светлина в душите ни!
Амин!
Приятели!
Позволих си на връх Коледа, провокирана от публикуваното тук шаржово писмо от господина Пламенчо Джубрев, както и от прочетената във вестник „Уикенд“ статия от уважаваната госпожа Кортенска по проблемите на Софийската филхармония и в частност по повод проведения наскоро от Министерството на културата конкурс за Директор на същата институция, да изкажа някои мисли.
След седмица, надникнах в Блога, и що да видя – в известен смисъл, вярвайте ми, приятно съм изненадана.
Явно има хора, които се вълнуват от проблемите на музиката, прочитайки тези няколко рознолики и интересни мнения по проблемите на симфоничната музика – особено много благодаря на изказалите се госпожа Клавдия Манолова, на господинът Милен Велчев(както се досещам,досатъчно показно дистанцирал се от един свой мастит съименник), благодаря на апокрифно-псевдонимния Д-р Ох Боли – (не зная какво ви е въздържало да изпишете името си, вероятно някаква екстевагантна екцентричност, що ли?, както на присъединилия се по-сетне към него(не по-малко фамозен) д-р Анибал Канибал. Благодаря особено и на господина Иван Пеев, който ни увери, че след зъвръщането си от пътуване – ако този форум продължи – би разказал нови и интересни неща и аз лично очаквам думите му с достатъчно голямо любопитство, защото – макар, и името му да е достатъчно, как да се изразя, „конвенционално“, подозирам, че това е известен български музикант-интелектуалец, и той би споделил интересни, важни и съществени неща за историята и развитието на нашия тъй представителен национален симфоничен оркестър, както и за неговия така дискутиран директор. Благодаря, не на последно място и на гасподина Пламенчо Джубрев, който, в една или друга степен, се оказа „виновник“ за случващото се.
Преди седмица изрекох – сега ще го повтора: Боготворя музиката!
Боли ме страшно за нещата, които се случват в градинката на българската култура.
Аз ще повторя английската поговорка: аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
А се съсипва – за броени часове!
И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!
И ще попитам отново:
Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
Това – не е, просто – престъпление!
/Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/
Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!
Ще повторя наново – ще потретя:
– Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?
Кой е Чарлз Джонсън и какъв му е проблемът
Нека дадем име и лице на един ментален педал
И защо е готино да си “ненормален” в света на “нормалните”
http://www.ivanstamenov.com/?p=849#more-849
Чувате ли ме, г-н Министре?
E, a stiga de.
Подкрепям казаното от г-жа Кехлибарева, както и изразеното по-горе мнение на г-жа Манолова, относно проблемите във българската филхармония.
Явно министърът на културата не иска да се занимава с такива дреболии като националната ни музика и се хвърля на едро – Български Лувъри да прави за да има къде да си експонира ботурите. От една страна, това е ясно, всеки дърпа чергата към себе си. /По-раншния дебелак министър пък дърпаше чергата към сценичното./
Но ти да нагласиш цял един национален конкурс /за директор на филхармонията/ за да го спечели един вече ДОКАЗАЛ СЕ ПРОВАЛЕН ДИРЕКТОР, това, или е голямо безочие, или е голямо незнание, или големи пари са се завъртяли.
Художественото ниво на най-представителния ни симфоничен оркестър е много слабо, от години е така. Хайде, министърът – примерно – от музика не разбира /а трябва!/: той няма ли си съветници, ресорен зам. министър по проблемите на музиката и оркестрите, имаше едно време Център за музика, ако не ме лъже паметта, със съответните специалисти – и въобще: какво, божем, става в това министерство на културата?
Както се разбира от написаното в пресата, министър Рашидов е бавил близо три седмици, след окончателното провеждане на конкурса, преназначаването на провалилия се досегашен директор Явор Димитров – значи нещо не е било в ред, министърът двайсет дни да мъти яйцето?!
И накрая, какво – запъртък.
какаъв център за музика ? ти добре ли си ?
всички свирят фалшиво
бе каква музика бе? нали имаш радио?
плюс това министър и неговия ортак са за да си пълнят гушите. навсякъде е така
ти си хванал да се цериш. не разбрали , че нема паре
ще си свирите в къщи или ще се събирате да си првите камерна музика
може и без оркестър
Честита
Староверска
Коледа!
И Ивановден!
2010-та – да е по-добра,
здрава,
с надежда за напредък!
С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!
ВЪХ „РАМО, РАМО“ –
ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!
СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!
Това е райска песен! Въх рамо е – райска песен. Божествена е. А пък текста е думи нямам. А солистката е – черен хайвер на бяло хлебче. А?
По повод инсинуациите около Софийската филхармония:
Аз не разбирам какво толкова, вече втора седмица, сте се вторачили в Софийската филхармония и нейния директор.
И защо се скалъпват неверни обвинения, по конкретно срещу Явор Димитров, на всичко отгоре се набърква и Министерство на културата, че дажи и министъра – пушилка и шум до бога!
Защо, скалъпвъйки обвинения,и бълвайки неистини, никой не спомена за последното успешно турне на оркестъра, за успешно проведените конкурси по композиция за написване на нова българско произведение, и т. н., и т. н…
Всичко това се дължи на ръководството на Софийската филхармония и нейния директор Явор Димитров! Да – поради тези негови /и други/ успехи министърът го преназначи отново, след успешно спечелен конкурс!!
Не прави чест и на в. Уикенд с публикуването на изфабрикуваните от драскачката Кортенска т. н. „материали“.
Дали пък преди време, някоя т. н. журналистка се е надявала на, тъй да се каже, по-свободен достъп до Маестрото, а пък той /между другото, известен с шармантността си сред нежния пол!/, взел, че я е „отбил“ и сега тя се опитва солено да си отмъсти?! А…?
Софийската филхармония свири добре.
От години свири добре.
Оставете музикантите и ръководството на оркестъра да си гледат работата и да им пожелаем да свирят още по-добре.
ох, на теб ,мойто момиче, май слон ти пръднал в ухото
……свирили добре…..отиди да се продухаш
Вие откъде знаете, че Явор Димитров си пада „по тънката част“….може да им се натиска от вътрешни подбуди или да приспива с тях просто от състрадание
откъде черпите такава информация?…може да си говорят за музика на закрити врати?
Да не сте някоя бивша негова ухажьорка или дори любовница?
Във Филхармонията става интересно. Оня ден Директора е казал каквото е казал на своя заместник Любо Миролексов, бивш валдкорнист от най-мижава класа, а зам.-директора веднага посъбрал водачите на отделните групи – един по един един разбира се! – и им рекъл: който е против директора и е писал и се е подписвал под протестни дописки /защото е имало такива до Министъра на културата, и то – не една и две, и до Премиера също е писана подписка!/ да си взима шапката и инструмента и – по живо по здраво, със добро, тихичко, друм.
Първата дописка до министъра е постъпила в деня на провеждането на конкурса, министъра не е бил в България и дописката явно са я покрили в министерството/заинтересованото лице, посредством секретаргата Куркчайска, през която минава всичката министерска кореспонденция/. Но на по-следния ден постъпва нова протестна дописка, изпратена и до домашния адрес на министъра, която вече министъра няма как да не е получил.
Както е известно от медиите /вестник Уикенд и две национални телевизии/, един от отхвърлените кандидати г-н Майер също е депозирал протестно писмо до Министъра на културата, протестирайки срещу административни и правови нередности около провеждането на конкурса, както и около „нагласеното“ конкурсно жури, съставено с благословията на министъра – в това жури, както е известно, министър Рашидов е допуснал да бъдат кумовете на кандидата Димитров от двата му брака и други заинтересовани от преизбирането на Димитров лица.
А бе, дрънчи от всякъде на шуробаджанащина. И последвала корупция!
Напълно съм съгласен с изреченото по-горе: министърът лансира един доказал се провален директор!
Как тогава да вярваме на този човек, за новата му изцепка с БГ – Лувъръ? 12 милиона щели да стигнат?! Сто и дванайсе няма да стигнат!… Ама сега да вкараме държавата в борч, един път да тръгне далаверата, после е лесно…
Сакън, г-н премиер, не му се връзвай на акъла!
Аз за теб гласувах през лятото, на за Лувърджията!
И после, ако дадеш тия пари за склуптуристите и мазачите, ще трябва да приготвиш още няколко пъти по толкоз – за поетите и писателите, за артистките и артистите, за Народните театри, за Народните опери, за Филхармониите, за музикантите и изпълнителите, за композиторите и аранжаторите…
Край няма!
Това е криво скроена мулташка стряха.
Спрете я.
Yee-e, „Vuh Ramo Ramo“ is great. A great song, mate…
Ура, братя българи!
„BG-Лувъра“ на Вежди Рашидов вече си има и име – кръстник му е Генчо Паскалев:
„МУЛТАШКА СТРЯХА“!
Велико…
Евала, Кръстник!
Yee, Vuh Ramo Ramo!
Great…!
А СТИГА С ТУЙ „РАМО“ – ВЪХМАТО КОСМАТО…
А стига.
Peter Koch!!! – Vuh Ramo Ramo – S T O P!!!
O K?
Its a great song mate
Снощи в „Панорама“ културния министър не каза нищо ново и умно за БГ-Лувъра, макар че се беше изтипосал за да смегчи някои вече казани в медиите упреци, обвинения и несъгласия с поредната му щуротия.
МУЛТАШКАТА СТРЯХА щяла да подслони всички творци, рече министъра. Как ще стане това, той не го доизясни – вероятно под мотото: хеле, „пролетарии от всички гилдии и изкуства, обединявайте се!“
Такова едно нДк в центъра на София вече /години наред!/ си имаме, окупирано и опоскано от съзидарника му Христалаки Друмев.
Успяхме да предадем за водещия на „Панорама“ няколко въпроса, отправени пряко към културния министър, с обещанието, че ще му бъдат зададени, защото са твърде интересни и актуални – не само около апетитната Мулташка стряха, но също така и за ситуацията около опорочения конкурс за директор на Филхармонията, за игри между Явор Димитров и Министерството на културата посредством трети лица – но явно времето в предаването не е стигнало, или пък въпросите в последния момент са стегнали чепика на водещия, знам ли?
Старо-ново-въздигнатия талибан Явор Д., в последните няколко дни се и въздигнал духом и тялом, и явно отпочва да раздава царствено правосъдие в институцийката си, музикантите са настръхнали, особено ония, които са няколко години пред пенсия, но са имали неблагоразумието да възроптаят срещу работодателя си – подобно нещо се е случвало неведнъж, така е било и при предишното му преизбиране /разбирай, пак, разбира се – с нагласен конкурс!/, тогава пак са хвърчали оркестрански глави.
Най-тъжното е че атмосферата в оркестъра е смутна, напрегнато е, хората се ослушват, честно казано, мнозина са се надявали, че този път правдата ще възтържествува, че няма да им натресат отново старата мутра, но сега са дълбоко разочаровани от резултата и решението на културния министър и са основателно обезпокоени от евентуална бъдеща тиха административна саморазправа.
Страх тресе филхармонията.
A great song, mate!
Vuh, Ramo, Ramo!
Where r u from, idiot?
FUCKLAND, GAY.
Great Song…
GO, IDIOT
Txs.
U
R
V
Nice
Gay!
But,
It’s
a Great Bulgarian Song, Mate…
Great!
Уважаема аудиторийо,
Като дългогодишен солист-оркестрант при Софийската филхармония, повече от три десетилетия, при стеклите се обстоятелства на стагнация и директорски административен натиск и терор, няма как да не използвам като параван имената на съседа ми по панелка отляво, при положение, че бих желал да споделя някои интересни неща.
Моля за извинение.
Който го приеме, ще срещне по-долу небезинтересни факти и събития.
Междувпрочем, случайно попаднахме тук, синът на наш колега-музикант, фен на поп-фолка се е поразровил в блога и забелязал че се пише за проблемите на оркестъра. Светнал баща си, ние с татко му открай време си пием заедно биричката, и с още половин дузина колеги при това – така че, няма да се изненадате, ако след време и някой друг като мен си излее душата.
Два са основните момента, свързани с това действие – да си излееш душата: Първият е, че атмосферата във Софийската филхармония – ако въобще можем да говорим за такава – е отвратителна, киселинно-отровна, не само поради последните събития, свързани с опорочения от министъра Рашидов конкурс за директор и спонтанните вълнения и реакции на много колеги – лошата атмосфера е такава вече поне 5 – 6 години. Но за това, по-нататък…
И втория момент е – СТРАХЪТ.
Да не останеш без препитание. Да не те изхвърлят на улицата.
Преди 30 години, когато бяхме млади и хубави, а и свирихме добре, повечето от нас биха били добре приети във всеки един европейски оркестър. Но тогава държавата много държеше на нас и такива волности не бяха допустими.
Десет години по-късно, през 89 – 90, вече имахме право на избор, но повечето от нас имаха зад гърба си семейства и деца /плюс грижата за стари родители/ и общо взето, всички останахме в България. А и защо не? Първо, никой от нас не е очаквал, че промяната ще продължи така дълго и с такива чудовищни трусове, и второ – нали, все пак, тогава, все още бяхме млади и хубави, и при това, свирещи добре – защо на 35-40 години тепърва да поемаш пътя на гурбетлъка?! Междудругото, от край време навсякъде в Европа и света се говори, че България ражда едни от най-класните музиканти.
Оказахме се много излъгани. Двойно, тройно. Безвъзвратно. По отношение на мечтите ни, на надеждите, на илюзиите, на изтеклия напусто, сякаш в безвремие, човешки живот. Държавата никога не е държала на нас. Ще го повторя: държавата никога не е държала на нас! Никога не е полагала необходимите грижи за музиката, за оркестрите, за развитието им, за съхранението им.
През първите десет години от прехода – и на това привикнахме. Държавата – не се грижи (или пък, хайде, да не бъдем злонамерени – не дотам достатъчно!), но – поне, не пречи! Имахме го този период.
Дори през икономически-зловещите 1996-97, през времето на хипер-инфлация, когато заплатите се равняваха на 15-20 $, в оркестъра имаше живец, имаше творческо напрежение и потентност!
Разбира се, имахме и диригент от класа – Емил Табаков. /Той имаше много кусури, има ги и сега, проявява ги в Радиото като диригент, и радио-колегите ни открито коментират, а Маестро Табаков – „просто“ не чува, речено-казано – минава покрай него. Така беше и във Филхармонията. Но – имахме диригент!/
Особено важно е, че Маестро Табаков стъпи на почетния пулт, върху стъпките на Константин Илиев и Добрин Петков, оттам бяха минали също така Димитър Манолов, Йордан Дафов /някъде по-горе четох, една госпожа-почитателка на Филхармонията вярно раздипля историята ни, благодарим Ви госпожо/, оркестърът през годините имаше своята значима творческа история и идвайки във Софийската филхармония, Емил Табаков стъпи – така да се каже – на здраво!
Не, че Константин Илиев, вечна му памет!, нямаше трески за дялане… Колко негов неистов крясък сме изтърпяли, особено ние, тогава, младите! – но когато в претъпканата зала „България“ Коцето (така го наричахме кулоарно, а това значеше, че и го обичахме) вдигнеше палката, ставаше Магията!
Такава магия, впрочем – имам предвид българските диригенти – аз лично съм преживявал само с Добрин Петков и Емил Чакъров.
Казвайки, че държавата в ония първи демекратични години не пречеше, имам предвид – и това го споделя цялата музикантска гилдия – че Емил Табаков, за добро или за зло, си бе осигурил в много широк периметър карантинна неприкосновеност на действие! – това в крайна сметка и му изяде главата. Но в онези, особено през първите години оказа своето позитивно действие.
Табаков не позволяваше намеса отвън-отгоре, особено по чисто творчески, или организационно-творчески въпроси. /Разбира се, понякога и правеше грешни ходове./
С идването на Явор Димитров в Софийската Филхармония, започва времето на нейното постоянно обезличаване, бавно, методично, step by step както му викат, обезличаване, заличаване и, в крайна сметка, унищожаване на трупани с десетилетия творчески навици…
Това е престъпление. По-надолу ще стане дума за това, по-обстойно!
Вече, близо десетилетие се движим – постоянно – надолу. Към бездната. И вече години наред сме си в бездната. Къде й е дъното? Опряли ли сме дъното? Или – има още – надолу?
Лично аз считам, че дъното го „постигнахме“ преди 5 сезона, с Брамс Пиано-концерт, със солист, ако не се лъжа, Наско Куртев… и оркестърът – по средата СПРЯ ДА СВИРИ!
Софийската филхармония, в знаменитата зала „България“ – по време на концерт, по средата, спря да свири!
Това е факт!
Е, и ако това не е „дъното“?
Изглежда – не е.
Филхармонията, освен че много пострада творчески, освен че се унищожиха трупани дългогодишни професионални традиции, препредавани от стари на млади поколения оркестранти – в оркестъра настъпиха трайни изкривявания на чисто човешките взаимоотношения, моралът – в най-широк аспект на тази дума – с лице към дъното!
Заслугата е, безспорно – еднолична! Тя принадлежи на дългогодишния директор и перманентен унищожител на Софийската филхармония.
Дълги години, отбелязвам! – дълги години, мнозина от нас се вълнуваха, сумтяха, роптаеха, боязливо отправяха профсъюзно-синдикарни бележки и мигом след това /но отбелязвам изрично! – тихо и безкръвно!/ бяха наказвани. И все пак така, че да се види от колегата, за назидание, да е обеца на ухото!
Оказа се, че по-добрият вариант да оцелееш – макар и колегата до теб да свири фалшиво, макар и поредното, платило си да се качи на пулта „диригентско бездарие“ да размахва палката като слонски хобот в стъкларница – е да си траеш, ако трябва, или ако ти е изгодно – да натопиш пред зам. директора Миролесков, волнодумно поразбъбрилия се на чашка колега.
Този тип взаимоотношения – по веригата – клеветя колегата пред зам. директора – той донася на Директора, вече години наред е ОТГЛЕЖДАН внимателно и грижливо от ръководството. Видимо, доносничеството и клеветничеството са еманация на моралните ценности, които изповядва този вездесъщ директор.
Примерите са много, десетки – и видими, и незабележими. Защото много често се пипа и манипулира с перфидни бели ръкавици.
Всъщност, зловещата перфидност е другата усмивка на – както бе назован някъде по-горе и много ми допадна – Явор Д.
В крайна сметка, струпването на толкова много крушения през изтеклите два последователни мандата на Явор Д. – и творчески, и организационни, и нравствени – ни даваха някаква надежда преди два месеца, че новото министерско ръководство, провеждайки конкурса за директор, ще избере друг, достоен човек за този пост.
И следвайки, да използвам традиционната щампа, „повеите на промяната“, надявайки се, че ГЕРБ ще промени статуквото, много от когегите ни, дълги години затворили уста, намериха сили да проговорят, писаха дописки до министъра /една ли, две ли!/, писаха и до други места – Премиер, Парламент, Контролни комисии, с единствената надежда НЕЩО НОВО ДА СЕ СЛУЧИ!
И ТО СЕ СЛУЧИ!
МИНИСТЪРЪТ ПОДКРЕПИ ЯВОР ДИМИТРОВ!
Всички сме като попарени. Мнозина отново се свиха в гнездата си.
Ето тук е мястото да споделя, поне аз така мисля, че сме на етап, в който държавата, освен, че не помага – но в лицето на решението на министъра на културата – тя пречи!
Как?
Ами, ние вече години наред, практически, нямаме главен диригент. Тази ситуация, явно много изнася на директова и някои съпътстващи го фигури. Т. нар. ни Гл. Диригент, с неясен присъствен статус и още по-неясен украино-бело-руско-еврейски произход /нищо против евреите!/ е сто-процентова фикция. Кой се качва тогава на пулта? Ами, такива „маестровци“ като Кумът на Явор Димитров, напр. – проф. Ангел Станков, който му беше Жури в току-що проведения опорочен конкурс; или някой трето-дивизионен капелмайстор, дошъл от някъде, но – човекът си е платил! За комисионни не можем да говорим, защото не сме ги видяли.
Такъв беше и случаят с един ръкомаховец на фолклорен оркестър, човекът си беше платил, за да извърши публично – в зала „България“ – творческа дисекция над живи оркестранти! Това не е изолиран случай, а по-скоро ежедневие.
Искаме промяна. Незабавна промяна.
Държаво, помощ!
Аз не мога да разбера , какво пречи на Софийската филхармония да си смени, например юридическия статус и да премине под егидата на мъжко /или смесено/ дружество за музика както Виенската филхармония? Юридическят статус на Виенската филхармония е мъжко сдружение за музика, от там тръгва историята им. В това сдружение главният директор е винаги някой от музикантите, който през период се избира или не. Държавата играе ролята само частник и не се бърка в тяхните работи. Единствената груба политическа намеса беше вкарването на жена в оркестъра през 1996 година /100 и кусур годишна история/ и това бе основание за напускането на някои от членовете на състава.
Иначе главен директор те не са имали, състава си решава проблемите. Те си канят и диригентите. Имало е периоди в историята им , когато са имали нещо като главен диригент, но след смърта на Карл Бьом, обаче карат само на гостувания. Дори така известните Новогодишни концерти произлизат от традицията , оркестърът като такъв поздравлява слушателите и първите 20 години от тази традиция бяха дирижирани от Вили Бусковски, който им бе капел майстор.
Не може ли Софийската филхармония да има някаква автономност като състав?
Ти си чуден човек. Ей горе, Иванчо под прикритие в прав текст ти казва, че Явор Димитров здраво държи кокала, лично поднесен му от министъра. Вероятно, явно има някаква далавера. И, как го нарече някой там горе – аха, талибан Явор си го кара – хърби! Е, и сигурно, нещо някому снася. Оня пък снася по веригата, или пък на зиг-заг, да не се вижда с просто око, и така…
Щом министъра Рашидов не реагира – пардон!, той реагира, ама наопаки, обратно – значи или не е в час, или някой го е подвел, или пък, не дай Боже, си е съвсем-съвсем в час аркадашът, ама Талибан талибану око не вади.
Много ми хареса лафа на „Иванчо Под Прикритие“ – Държаво, помощ!
Ха сега да видим държавата. Има ли я, няма ли я…
Зов и вопъл на музикантите от унищожаваната от директора й Софийска Филхармония: Искаме промяна! Незабавна промяна! Държаво, помощ!
Забравих да добавя: браво на блога на Ангел Грънчаров. Браво, Ангеле, дръж го така, все така – напърчен – не може да не настъпи промяна. Софийската Филхармония трябва да бъде спасена от некадърния узупатор.
Ха сега да видим държават – божем,, има ли я, няма ли я?
А стига с тас филхармония де. Е то бива бива, ама.
Продънихте ни ушите глава всичко. Цигулковци.
Пишете си некаде другаде. Що подбивате блогът на чалгата?
Аре чупката Цигулковци.
Не Ви прави чест, господине!
При цялата тази трагедия, така покъртително описана, поведението Ви е неприлично.
Нека Ви кажа, аз харесвам жанровата музика, харесвам, в частност и някои неща от поп-фолка, и – не, за да Ви стана симпатична, споделям, че харесвам и нашумялата именно чрез Блога на Грънчаров песничка „Въх, рамо, рамо“ – най-вече заради актуалния й текст и превъзходното изпълнение на певицата.
Това не ми пречи да харесвам и друга музика и други изпълнители и състави; или, ако не ги харесвам – било то, защото не ги разбирам или поради някаква друга лична причина – това не ми пречи да имам своята, чисто човешка позиция по някои конкретно повдигнати проблеми, като този, например, в Софийската филхармония.
Каква е Вашата позиция, господине?
Що за фраза е това – „Аре чупката Цигулковци“. Къде ни води тя? Към какво?
Няма да Ви се натрапвам повече и да Ви измъчвам: ако осъзнавате нецелесъобразността на постъпката си – просто, замълчете.
Позволявам си да добавя изрично:
Приветствувам проявената активност на Блога на Ангел Грънчаров по повдигнатите проблеми около ситуацията в Софийската филхармония, около „нагласения конкурс“ от Министерството на културата за избор на директор и се присъединявам към изречения по-горе оригинален призив: Държаво, помощ!
Позволявам си да добавя изрично:
Приветствувам проявената активност на Блога на Ангел Грънчаров по повдигнатите проблеми около ситуацията в Софийската филхармония, около „нагласения конкурс“ от Министерството на културата за избор на директор и се присъединявам към изречения по-горе оригинален призив: Държаво, помощ!
слушай, като не ти харесва , недей чете бе
толкова е просто…..и недей занимава хората с ултиматомите ти
и цигулковците имат право на мнение
а ти като си от ония с гайдите си трай…надувай и кюти
стига с тая чалга ! не ти ли омразна
я, виж на какво си заприличал
С нетърпение и интерес вече близо десет дни следя развитието на дискусията около проблемите във Софийската филхармония и попарените надежди на стотина най-добри български музиканти, както и, струва ми се, надеждите на цялото музиканско общество, впрочем.
Извършената гигантска несправедливост от страна на Министерството на културата и, на първо място – от страна на самия министър Рашидов, струва ми се, може и да бъде коригирана, ако примерно министърът по-внимателно и по-обстойно се вгледа в създалата се ситуация.
Затова – дискусията трябва обезателно да продължи. Да се разкрият нови моменти от кризата във Филхармонията, да се извадят на бял свят нови факти.
Така че – аз приветствам тази дискусия, не без гордост отбелязвам, че съм една от най-първите, взела участие в нея, и с още по-голяма гордост и удовлетворение отбелязвам факта, че много, много хора са човешки и граждански съпричастни към тревогата, болката и страданията на Софийските симфоници.
Дали пък, вече, наистина, малко по малко, не узряваме като съвременно гражданско европейско общество?…
А за тези, които не са ме чули и разбрали до сега, бих искала да повторя и потретя: Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния настоящ директор Явор Димитров!
Но същевременно мен малко ме безпокои фактът, че водим тази – безспорно, интересна и, дай Боже! ползотворна дискусия (близкото бъдеще ще покаже!), тъй да се каже – „на чужд терен“.
Ето, днес, по-горе господинът Галин Галчев, малко арогантно /може би е млад човек, няма да му се сърдя/ ни напъди: хайде, чупката, Цигулковци! – извинявам се за израза.
Вярно, теренът е на една една песен, не – извинете! – на един цял музикален стил, който не е особено привлекателен за мен. Какво пък, просто отминавам нататък.
Но може би, г-н Собственика на Блога следва да помисли: дали не е по-добре – още повече, че е видно, че дискусията за Филхармонията вероятно ще продължи – да отдели разговора около Филхармонията в друго, отделно пространство.
Тогава няма да има излишно напрежение, излишни дребнави спречквания, като този по-горе…, а вероятно ще възникнат и други такива.
Защото, убедена съм, че този разговор – макар, прям, открит, понякога дори, болезнено откровен – следва да се води със умерен и спокоен тон.
Сакън, Грънчаров, не пипай блога!
Г-жо Манолова, с цялото ми уважение към вас, ами хич не сте права!
Хайде сега, нямам време да го обяснявам…
С две думи само – такава абсурдна среща само, и то на една плоскост, на един терен, представете си, на една черга: – чалга и симфонизъм… а стига, бе!
Грънчаров, не пипай Блога!
Сакън!
Иван и Галин са прави
какво означава оценка /той е по-млад няма да му се сърдя/
или са застъпва определено мнение и стил в музиката или не ….Галин е арогантен. Това си е негово право. Той е против дискурса. Други са ЗА.
а какво да кажат почитателите на музиката на Ренесанса за които музиката се изчерпва до 16 век и за друга музика не искат и да чуват.
Предпочитанията са различни. И всеки има правото да си защитава мнението както иска.
Бъдете тогава по-остра в аргумента. Писането в нета не е въпрос на етична оценка.
Без извинения и не се сърдете.
още не съм срещнал мнението на хората , които мразят музиката и не искат въобще да я слушат в всички нейни форми и стилове .има и такива.почитатели на тишината. къде са те?
Бел моя, А.Г.: Собственикът на блога, т.е. моя милост, многократно направи точно това, публикува отделно, в отделни статии, всички теми за Филхармонията, но по неизвестни за него причини коментиращите сякаш не забелязаха това?! И си продължиха да коментират тук, в темата за чалга-парчето „Въх, Рамо, рамо!“! Примерно ТУК е чудесно място за продължаване на дискусията по проблемите на Филхармонията! Впрочем, държа да добавя и това: никой никого не може тук, в моя блог, да пъди; моят блог е напълно свободно пространство и такова ще си остане!
Израел ни забърка с Ал Кайда, Борисов изяснява клеветата
http://blitz.bg/news/article/67738
I kvo iska6 da kaje6 s tova?
….. …..
4e6e6 si ezika?!
Shaun Baker feat. Laid Back – Bakerman (Live 1)
Yeee!…
Vuh, Ramo, Ramo –
Great Song, Mate…!
O K Great Song.
Go!
ЧЕСТИТА
НОВАТА
2010 ГОДИНА!
На добър час, ВъхРамовци!
На всички
съмишленици
на
ГЕРБ
и
БОЙКО БОРИСОВ
– ЧЕСТИТА
НОВАТА
2010 ГОДИНА!
Да бъде
Здрава,
Успешна,
Плодоносна,
Щастлива!
Да бъде…!
Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
„Въх, Рамо, Рамо!“
Успех!
Ще победим!
На добър час, ВъхРамовци!
Успех!
На Генерала – честит председателски пост!
С ГЕРБ – напред!
С ГЕРБ – промяна навред!
Да запеем великата песен за Генерала – Въх Рамо Рамо!
Txs, K. Medarski!
Vuh Ramo, Ramo –
G R E A T
i LOVE U
Добре бе, велика ти е песента. И аз те обичам. Само изчезвай от тука с твойто Въх Рамо.
Аре, Луфтханза!
Бегай на преводач!
Lieber Herr Medarski!
Das brauche ich nicht.
As rasbira malko Bulgarski.
Ne tryabva mene prevodatsch! As mislya, tova „Are, Lufthansa“ kazvasch ti mene, tova e znatschi: Verschwinde…!
Nischto.
As tebe saschto mnogo obitscha. Vsitschkite Bulgari.
Vizh kakvo znam oschte;
Da zhivee DRUGARYA TODOR ZHIVKOV!!
Da zhivee DRUGARYA WALTER ULBRICHT!!
Da zhivee DRUGARYA BOIKO BORISOFF!!!
Da zhivee i VINAGI da se pee ot vsitschkoto Bulgari tschoveki taya velikata Bulgarskata pesen VAH, RAMO, RAMO!
DA ZHIVEE MNOGO DA ZHIVEE BULGARIA!
Медарски, да беше научил малко немски
щеще да ти е от полза
….малко по-културно с отговорите
сдържай се , това е добродетел
Lieber Herr P. Koch
Daß Sie so eine tiefe Zuneigung und Begeisterung zur bulgarischen postkommunistischen Pop-musik zeigen , ist einfach rührend und bemerkenswert.
ich bin beeindruckt….
Alles Gute für 2010!
KONSTANTIN-KELESH-KOMUNIST,
I SPAECHE DEUTSCH EIN BISSCHEN BESSER ALS SCHLECHT, ABER, MEINE MEINUNG NACH, DASS GANZ GENUG IST!
„are 4upkata – LUFTHANSA!“
Zu Tovarishtsch Peter J. Hoch
Lieber Herr Koch!
…aber, sehr lieber…
Du bist wirklich Molodets-Genossen, 100% KaGeBe-ist! – pod prikritie (odi, gepi Weorterbuh-a da vidish kvo e pod prikritie!)
Und, ich liebe Dih fon ganzen Herz, aber trotzt dem – da ma proshtavash – ama ti pikaya na pesenta…
Cao, Genossen
Kommunist Iznosen…
Медарски и Константин – един дол дренки!
Може ли така да се говори: „да ти пикая на песента“…
И Константин, и той е целия в пот и плюнки от половин година.
Да сте живи и здрави 120 години,да чуете, тази песничка ще ви надживее. Просто защото е хубава песен. След 100 години „БеСеПе няма да има“(аз всъщност се надявам много по-рано да го няма), и човек като слуща песента ще се наслаждава на хубавата музика, аранжимент и изпълнение. „Въх, Рамо,Рамо“ е прекрасно парче!
А пък вие, поплювковците,(и феновете на Българската комунистическа партия) си говорете каквото си искате!
I’sorry, priyateli vsitschi ot Bulgaria.
As schte kazhe oschte posleden put i povetsche nyama da kazhe. As sazhalyawa tsche vinoven, tsche stanalo konflikt.
Sorry! Ne iska konflikt. As samo poscheguva se i kasva: „Da zhivee drugarya Zhivkov“ und s. w., i kato kasva tova, iskam da kasva tova, koeto vie kasvali pred 20 godini i tova koeto sega kasvate – edno i saschto kasvate, mislya. (Mozhe i da ne prav sam.)
I’m sorry – nyama tuka pischa povetsche.
Obitscha vsitschi vas i saschto pesni vashci obitsca, i Polegnala Todora i Dilmana Dilberra i Rapsodia Wardar i suschto „Vuh Ramo, Ramo“, mnogo – zaschtoto muzikata tyahna govori na bulgarskiya ezik.
DA ZHIVEE MNOGO BULGARIA
Един-дол-дренковци!
И немеца обидихте!
Защо обидихте германчето? Че ви каза, че харесва „Въх, Рамо“?!?
Ами, че я вижте как ви го каза той, бре синковци? – той харесва и „Полегнала е Тудора“, и „Дилмано-Дилберо“ и Рапсодия Вардар, и вероятно още куп бъргарски творби, и редом с тях – Въх, Рамо, Рамо. Какво ще рече Глупчо-Константинчо /понеже вече съм му чела по-горе ръзсъжденията/ – че немецът е неграмотен, не му разбира пипката – що ли?
На всичко отгоре, немецът ви казва, че ви обича?!?! На какво отгоре да ви обича?
Тичай, Константинчо, и ти, Медарче, да си ви донянкат на Позитано!
Константине, кво стана бе? Пак чужд гъз ти пръдна в цукалото?!
На туй, в наше село, за напоизцапалия се, казват: „Кой ми сра в гащите?“
Нищо. Да спи зло под камък, не ти е за първи път.
Виж сега, Косенце, казваш, че много се чел, много свят си видял, много езици знаеш – що тогава ти се върза езика на фльонга, та не вземеш две думи да кажеш, твърда и ясна позиция да изразиш по проблемите на филхармонията?
Знаем, че си за комунистите, знаем /поне аз знам със сигурност, пък и други го знаят!/, че директорчето точно по комунистическо време /разбирай, по време на упралението на т. н. царче и тройната коалиция/ е назначавано и преназначавано – та интересно ми е как ще се обърнеш пак на 180 градуса?
Ха речи нещо, де!
Гледам, някъде горе, с половин уста си казал, че филхармонията в последно време е била тръгнала по нанадолното, ама изкоментирай по-директно: ти, когато тръгнеш да оплюваш, триглава ламя с дъха си можеш да усмъртиш, така смърдиш! – ха сега, клеймни, ако ти стиска червеното си съмишлениче-директорче, а?
Не ти стиска, всички го знаем!
Плахо червейче си ти, Косенце. Куца амеба!
Ха, много ми хареса лавчето по-горе: Чао, Геносен Комунист Износен!
Как да направим тъй, че на всичките ви – Червенковци – да го речем и, друм – да ви няма…
Ясната ми позиция по отношение на проблемите в Софийската Филхармония е, че следва внимателно да се огледат и обсъдят следните невралгични и социално-битови обезпокояващи пунктове, както и да се преосмислят съответните посоки и направления, в смисъл, да се препотвърдят възможните потенциални пренасочвания, като от перманентната позиция на невралгично-централизирани „пункто-носители“ се преобразуват в други, неперманентни и непозиционни, и най-вече – в асоциативно-мобилни и свръхвисоко-медиантно-приспособляеми и модулно разкрепостими инжектопляктори: – именно следните по-долу описани, под съотвената кодова абревиатура:
АБА 8970673
АБАБА 9087983
АБАБАБА 9078453
АБАБАБАБУ 9086345
АБАГАР 8995322
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ, пл. Народно събрание 2 9887700
АСОЦИАЦИЯ НА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ пл. Сергей Станишев ОО
Малко съм многословен, но затова пък – пределно изчерпателен, а и – с ясна позиция по проблемите на Филхармонията.
Между другото – както винаги.
EGATI, KRISTALNATA MISAL…!
Какво толкова ги дундуркате тия филхармоници? Я вижте какво става в Музикалния театър! Артистите не приемат новия директор, Панкин ли беше, и него допускат да влезе в театъра.
Какво правят филхармониците, плачат и се вайкат – ами вземете пример! Стиска ли ви?
Ще кандисат, къде ще ходят! Панкин е издържал конкурс за директор, обявен от Министъра на културата. Ако Музикалния не го пусне да влезе, ще осъди министерството и пак ще влезе.
Панкин е много печен.
Pankin da go guha. Za ni6to ne stava. Ministara da pokani staria direktor Donev, toi vdigna nivoto na Operetata.
Скивахте ли, пичове? В израел, на Стената на плача Бат Бойко Борисов се моли за България!
И еврейски каскет си е турил. Така се полага, от уважителност.
Генерала на всички ще стегне шайбата.
Да ни е жив и здрав Генерала.
С Герб напред, да сложим страната у ред.
Кой не пее „Въх Рамо“ е измекяр на Позитано.
А тия от Филхармонията, симфониците, да спрат да си чешат езиците и да видят какво правят колегите им от музикалния театър. И ако им стиска, да го направят и те същото.
Обаче за това си требе яко дупе, да остискаш, да не те е страх, че могат да те уволнят. Щсто то хем сърби, хем боли, хем след много драпане коричка е фанало, и е позараснало, и ако пак драпнеш, кръвчица ще рукне и… отиде ти кръвната група.
Problemite okolo dvata instituta sa korenno razlichni. I posokata na destviya, struva mi se, sledva da ne e ednakva.
Културата го е закреяла отвсякъде. Пари няма. Значи, предлагам:
Да обединят филхармония, опера, оперета, каквото има там, оперено-оскубано, да си направи министъра вътрешен подбор, да остави най-добрите – да кажем, сто души, хайде – сто и двайсет-трийсет – да им даде двойни заплати, да са доволни, та най-сетне музикант къща да храни. А другите… паспорта и по Европа, Щатите. Нали някой каза тука, че по света най-добрите са били българските музиканти – значи, там на ръце ще ги носят,с мед и масло ще ги хранят и ще си диплят пачките!
Къде, 130 човека, бе?
80 стигат.
И какви двойни заплати. Те сега са им двойни. Съседа ми свири в оркестъра на радиото, казва, че работят по 4 часа, заедно с паузите. И имало домашна самоподготовка примерно още 4 часа. А той върти таксито. И е сложил цена 2 и 50 на километър.
Те сега са на двойни заплати с това работно време.
Значи максимум сто човека. Два дена в седмицата почиват, като всички останали, понеделник и чевъртък примерно свирят за операта, вторник и петък, за оперетата, и сряда, един път седмично е абсолютно достатъчно, там симфонично цигу-мигу.
Mnogo silno se nadyavam, che Vie, dragi gospodine Markov, se shegivate…
Nali se sheguvate, g-n Markov…?
Кой
не пее
„Въх Рамо“
е измекяр
на „Позитано“.
С Герб напред,
да сложим страната у ред.
Nali se sheguvate, gospodin Markov…?
И 100 човека цигу-мигу са много. Като няма пари, да се закрият
сагласен
Nali se sheguvate, gospoda…?
Mноoo-го цигу-мигу
…да се закрият!
ARE 4UPKATA.
…ми…
Mноoo-го цигу-мигу…
…сагласен… …да-a се закрият!
OK
Вие, все пак се щегувате, нали така?
Вие двамата…
A-are, 4upkata
…сагласен…
arr-re 4upkata
http://www.dosieta.net/
…щегувате се, нали така?
Insomnia, too…?
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр
на Позитано.
Hали така?
С Герб напред,
да сложим
страната
у ред!
Vie,
Sasho,
AMAPOLA, Insomnia,
se sheguvate, nali taka?…
…нали така?
Вие, все пак се щегувате…?!
шегата на страна
Sasho,
Amapola,
Insomnia…?
…ще-гу-вa-те се…?!
Аре, чупката, ветеринар!
Много-мноооого цигу-мигу. Мнооооооого. И 80 са много.
Егати 80 в София 80 в Пловдив 80 в Варна 80 в Бъргас 80 в Русе 80 в Стара Загора 80 в Плевен и още къде ли не що пара за една цигу мигу… А в момента са сигурно по 150 – 200 че и повече. особено във Пловдив Варна Бургас
ужас.
Аа и във Враца май има и в Видин нещо ми се върти че има
Егати.
Да се закрият половината
аре чупката
Даже две трети да се закрият
…Темата е за сегашното състояние във Софийска филхармонията и че там нещата НЕ ВЪРВЯТ
Дали министърът е виновен или Явор Димитров , не знам……резултатът е празни зали, липса на всякакъв интерес
Sasho,
Amapola,
Insomnia…?
KONSTANTIN…?
…ще-гу-вa-те се…?!
CPAM – 2010!
Sasho,
Amapola,
Insomnia…?
KONSTANTIN…?
БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!
Cafe Del Mar – We Can Fly
Floatation feat pierre – Beautiful (dub)
Wonderful Chill Out music
Ibiza sunset @ Cafe Del Mar 40 mins timelapsed to 10 mins
БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!
CPAM – 2010!
Sasho,
Amapola,
Insomnia…?
KONSTANTIN…?
БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!
BEPHO E!
CPAM – 2010!
Sasho… AMAPOLA… INSOMNIA… KONSTANTIN…
БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!
Да си припомним как да се молим
http://www.ivanstamenov.com/?p=889#more-889
КАК ДА СИ ПРИПОМНИШ, БЕ, ПОКОЙНИК, КАТО ОТДАВНА СИ УМРЕЛ, С ТАЯ ПОЗИЦИЯ?!
Нашата молитва е само тази , която нашият Бог Исус Христос е казал и никоя друга
Това е нашето верою
Ти да не би да се срамуваш че си българин …..а?
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр
на
Пoзитано.
Hали така…?
– …Tака! –
С Герб напред,
да сложим
страната
у ред!
С Герб напред…!
Ей, Вие там –
Сашо, Гошо, Константин, Амарола, Инсомния – ШЕГУВАТЕ ЛИ СЕ…?!
/В отговор на Маню Манев от 13 януари/
Не знам кой Маню Манев си, ма, майната ти.
Говориш врели некипели, без да си наясно кво е положението в „Стефан Македонски“ и кво е в софийска филхармония. Гъз-пенкелер знаеш ли кво значи, това си.
Случая с Панкин е прост, един калпазанин срещу целия състав /почти, щото има вече и предатели. иначе нема да сме в БеГе-то./
Случая с филхармонията е много засукан. Много. През цялото време, включително и по време на периода на конкурса Явор Димитров е на власт. Дал е пълни права на заместника си, дето си отваря очите четирсе и четири, дето е заложил въдици и капани на всяко кюше. Всичко се контролира, слуша и преслушва, всяка пряка дума, клюка и се докладва на директора. Само си гъкнал и си отвял тамяна.
Димитров контролира синдикатството и там няма мърдане.
Къде ше излязат да протестират? – колегите се надаха на Министърът Рашидов че ще погледне обективно на случая, ще побучне оборите, ще се размерише и като излезе на бял свят мърсотийките и далаверите на Димитров, ще се проведе един обективен конкурс и ако се яви добър кандидат, ще има нов директор. /Междудругото двама от кандидатите представляваха интерес, работили са в Западна Европа, с по 3 – 4 езика, с контакти с импресарии и импресарски бюра – най-важното за един директор!/
Министъра обаче явно не ще да му мирише, гледа си рахатлъка човека, де ще си прави проблеми, защото някои от действията на Димитров през двата му изтекли мандата понамирисват и за прокурор! Ето тука е заровено кучето – з а щ о?? министъра, наместо да бръкне с пръст, ама яко, наместо това показа среден пръст на симфониците, давайки яко рамо на Димитров и по този начин, опорочавайки конкурса?!
Глей кво става? Конкурса за директор на филхармонията – нагласен.
След Конкурса в „Стефан Македонски“ – артистите не щат тоз директор.
След конкурса във Варненската опера – новоизлюпена „Седма глухарка“, ама, от Герб!
В художественото училище в София… аре до тука.
Разчистване на сметки. Разчистване на терени.
Има ли корупция в това министерство…???
Преди седмица, Б. Б. изтегли ушите на Божидар Димитров.
Ами да ги изтегли и на тоя…
Да допълня само
Някъде по-горе май прочетох – Страх ги тресе филхармонията
Вярно е. Всичките дето се опълчиха. Страх ги тресе.
Страх тресе филхармонията. А Явор Димитров си дерибейства с благословията на министъра.
ми ако е само тоа Явор Димитров виновен
явно той се е изметнал като крива талпа…а ние не мое ли да го….а?
….като толкова ….ние да го …..а ?
След 2 седмици мълчание аз съм силно смутена. Първоначално, едва ли не, се повъзгордях, че имаме такава отзивчива и позитивно мислеща обществена среда; поставените тук за обсъждане проблеми около трагичните събития със Софийската филхармония, проявеното отговорно мислене в продължителния и твърде интересен дискусионен разговор, проявената понякога толерантност между дискутиращите по спорни въпроси, гледни точки върху лица и събития – всичко това, от една страна, както и от друга – ясно изразената, едва ли не единна гражданска позиция по отношение случилото се във Филхармонията, както и относно неправомерно проведения конкурс за директор на филхармонията и некоректно оказаната подкрепа към г-н Явор Димитров от страна на Министъра на културата – единството на цялата тази събитийност, случила се именно тук, в Блога на г-н Ангел Грънчаров, от Светлите коледни празници до днес, подклаждаше у мен радостта и куража да си помисля: Виж ти, пустия му Хомо Сапиенс, колко е порасъл…!
След което, обаче, ме сполетя да видя на същото това място Бълвочната Помийна Отзивчивост на такава Оскотяла Гмеж, че тръпки ме побиват; вече близо седмица струва ми се, тази Гмеж дава безцеремонно акъл и с лека ръка з а к р и в а – един след друг, през глава – филхармонии, опери, оперети, театри или проявява пълно нехание и незнание и, в безотговорно словесно-наплевателско надцакване минава границите на всякакъв човешки толеранс и аз със свито чувство за някакъв естествено-човешки първичен и първосигнално-защитен страх, предизвикан от тази изненадващо възбудена брутална стихия на Хомо Сапиенс-Мутантност се питам: тъй ли възникват световете? – или, пък – тъй гинат световете…?!
Силно смутена съм. Признавам.
И все пак, защото сме призвани да сторваме добрини – а пък, ако остана само с това си послание – по същество, не наляла своята вода във воденицата, която искаме да пораздвижим, значи не съм сторила нищо по същество за каузата – затова изричам отново, че Софийската филхармонния е в опасна дългогодишна криза и питам отново, убедено: Господин министре на културата Рашидов, в час ли сте по проблемите на Софийската филхармония?
ПостСкриптум
Някой преди мен изрече: Страх тресе филхармонията!
Вярно, боязанта е чувство човешно. Нормално е да се боиш. Но не допускайте параноята!
Това е вече друго – гибелен страх. Той не вещае нищо добро.
Овладей страха си. С добри помисли. С оглеждането около себе си, че до теб има добри хора. Има ги, разбира се!
И колкото по-бързо овладееш страха, толкова по-добре! /На пръв прочит, мисълта звучи наивно!/ Да знаеш колко е вярно!
Ако приемем, че човекът до теб е овладял страха – напълно, видимо, осезаемо, а ти все още, не – нали, в твоето собствено единоборство със страха, ти ще усетиш и подкрепата на човека до теб.
Действай! Преодолей страха.
Да не забравя, пак накрая да попитам: Г-н Министре… – той вече знае за какво става дума…!
ФРОГ-САТИРА
http://frognews.bg/news_17875//
той не е в час по тия въпроси…нали за това е министър
Кой
не пее „Въх Рамо“
е измекяр на Пoзитано
Обаче песньофката е … браво
никъде не пише кой е автора. някой да каже?
бе тя и без автор е гот.
автор и е – генерала
Бойко борисов. Ми да. щото той е автор на идеята за Герб. ако не беше той нямаше да има Гербове. нямаше да се случи сичкото което се случи. ако не беше се случило нямаше да я съчинят и тая песен. Бойъко Борисов е – автор на авторските права за ситуацията. значи песента произтича от ситуацията. възпява ситуацията и удря по комунистическия режим. пък ако се появи автор след известно време няма лошо. но той трябва да е благодарен на Генерала, че му е създал условия за да изкомпозирува тая мелодия.
За кючека и кютека или как Шерифа сваля Шоумена от екран!
Срещнаха се и не се разбраха! След това само онагледиха поредния пример как повярвалия си шоумен, който е заиграл неприличен танц със силните на деня, накрая може да изгори от прекалената си близост с тях. У нас на всички стана ясно, че кючекът на Слави с Бойко приключи и премина в кютек.
И това стана, след като звездата бе подмината като бърз влак малка гара от шерифа и разбра, че няма да участва в лапачката.
Слави Трифонов не е криел досега, че има желание да се изяви реално в политиката, не само чрез общественото влияние, което шоуто му има. Всичко започва от амбицията на шоумена още от времето на Ку-ку. След раздялата с Любен Дилов-син Дългия дълго изгражда печеливша стратегия. Според в.Труд, последната му се опирал на две ракети-носители.
На Първанов, който от три-четири години е подозиран, че иска да прави своя партия, и на Борисов, от времето, когато обмислял как да влезе в политиката. Първанов обаче се оказва “хлъзгав” на тази тема. С изострения си политически нюх вероятно е разбирал, че шоуто си е шоу, а за политиката трябват други качества. Борисов също не се хваща на въдицата на Дългия.
Той направи сам партията си ГЕРБ и отказва на Слави политическо партньорство. Това накърнява болезненото честолюбие на водещия, който не е свикнал да получава откази. Допълнителен катран в техните отношения слага отказът на Борисов и за бизнеспартньорство. Според разказа от последното си интервю при Сашо Диков, Борисов отказал Трифонов разрешение за строеж до хотел “Кемпински-Зографски”, за което Дългия даже довел и чужди инвеститори.
В плана на София това място било определено за градинка и генерала го отрязал. Телевизионерът се чувствал предаден и това окончателно взривява връзката им. Още повече, че не сполучва и в политиката, в която а-ха да му се отвори парашута на политическата сцена и Бойко го измести, като нахлу в нишата му с гръм и трясък.
Разочарпващ се оказва и пазарлъка за игра в тандем за президентския пост, което още повече ги раздалечава с желязната пожарникарска логика: „Не можахте една депутатка да вкарате в парламента, а точите зъби за цял президент. Че и вице искате”, не се стърпял да подиграе Бойко амбициите на Слави. Летният експеримент на Трифонов да участва в изборите с подставения кандидат Валерия Петрова и да призовава за бойкот на гласуването са оказа истинска катастрофа за него. ГЕРБ спечели при невиждана избирателна активност.
При това положение нараненият Слави нямаше друг полезен ход, освен да вкара цялата медия във война с Бойко и да приеме офертата на президента за ортаклък. В смисъл да се нагърби да свърши мръсната работа, като го заиграе политическа алтернатива на ГЕРБ и да превърне собственото си шоу в позорище на властта. Може би и затова Бойко така болезнено го поряза?
В интервюто пред Сашо Диков премиерът пък дообясни, че Дългият го атакувал от екрана си, защото отказал да му даде 50 процента от влиянието в ГЕРБ. „Това означаваше, че ако аз избирам единия министър, той настояваше да посочва другия. Каза му, че това няма как да се случи“, обясни премиерът и веднага допълни: „Видях го как се държа с президента, с Румен Петков, а за мен всяка вечер – скечове.
Всяка вечер, всяка вечер… Аз съм свикнал на всякакви атаки през последните 10 години. Съжалявам, защото аз го харесвам и бяхме приятели. И без абсолютно никакъв повод се настрои максимално остро срещу мен. На никой не му се меся в работата. Така е преценил, така прави!“
“Има само една истина”, гласи анонсът за “ответния удар”, който подготвял екипът на гологлавия водещ. Сценаристът от „Шоуто на Слави Иво Сиромахов заяви: „Гледайте предаването ни във вторник, там ще коментираме и ще дадем изчерпателен отговор на всички въпроси.“ Тогава ще има специално издание на „Шоуто на Слави“, в което водещият и сценаристите му ще изкажат своята позиция по въпроса.
Възможно е Дългият да извади шокиращи компромати срещу Бойко и да нанесе съкрушителен контраудар, допускат запознати. Но ако се цели скандал, може ли да се предизвика гнева на шефовете в bТv и Трифонов да бъде свален от екран. Или той и хората му ще си подсигурят тила, след като поднесат неприятната изненада за премиера?
От друга страна, поучени от предишни горчиви разочарованив, хората около Бойко също не дремят и стягат редици. Дори се говори за задкулисни сондажи за свалянето на шоуто от екран, като крайна мярка преди публичното омаскаряване на премиера.
afera.bg
Български скандал насред Виенския бален сезон
Български скандал насред Виенския бален сезон
Крах на Софийския бал във Виена. Уж ВИП персони отказвали да се появят там с Антония Първанова; но всъщност не успели да продадат билетите. Те от своя страна имали впечатляващи цени, разказват за Frognews.bg запознати.
Балният сезон във Виена беше белязан от български скандал. В разгара на балните нощи в австрийската столица се оказа, че българска танцова стъпка е объркала иначе вещите в това изкуство австрийци.
Началото на поредния резил е по-назад във времето, когато се ражда идеята за организиране на първия Софийски бал във Виена. Негов организатор е Сашка Журков, която издава двумечника „Виена днес“. Тя е българка с австрийско гражданство. На благотворителния бал, който Журков замисля и заради когото е регистрирано дори дружество за организацията и реализирането му, щели да бъдат наградени най-великите българи за 2009 г. Започнало търсенето на почетни патрони на събитието; били поканени поне 20 души, но съгласие дали само военният министър Николай Младенов и евродепутатът Антония Първанова.
Билетите за нашия бал се оказват с впечатляващи цени – от 259 до 560 евро. Frognews.bg направи сравнение с цените на другите балове, които в момента се провеждат в столицата Виена. Най-скъп, разбира се, е балът на Операта. Следва балът на филхармонията, където минималната цена на билетите започва от 130 евро. Билетите за бала на офицерите са със стартова цена 50 евро, на Виенските икономисти – тръгват от 70, а на лекарите – от 85 евро. Това са цени на билетите, с които всеки желаещ може да влезе и да се разхожда из всички салони. В случая със Софийския бал нещата не изглеждат по този начин – най-евтините билети от 259 евро щели да дават възможност за разходки и консумация само в страничните зали на Пале Нидеростеррайх, а случващото се в централната зала посетителите с тези билети щели да наблюдават на монитори.
Поканата за бала
Междувременно обаче се оказало, че продажбата на билети за българския бал във Виена е почти непосилно начинание. Желаещите се броели на пръсти, разказват за Frognews.bg запознати. За да бъде спасено събитието, организаторите започнали да раздават безплатни покани. Горе-долу по същото време станало ясно, че един от патроните, министър Н. Младенов, няма да присъства. След случилото се при изслушването на Р. Желева в Брюксел е напълно обяснимо, че Младенов трудно би седнал на една и съща маса с другия патрон А. Първанова. Този отказ обаче в никакъв случай не означава, че балът не може да се състои, казаха българи, живеещи във Виена. Те обясниха, че патронажът е нещо неангажиращо, невинаги всички членове на почетния комитет присъствали на тези събития, а участието на видни личности в комитетите имало значение дотолкова, доколкото балната култура изисква да се съберат благотворителни средства. Балът нямаше да се състои поради невъзможност да се продадат билетите, а не заради нещо друго, разказват запознати. Просто за Журков това се оказа подходящ повод за извинение, добавят те.
Наистина организаторите обясняват, че балът се отменя по политически причини. От Виена дори позвънили в МнВР в София и отправили запитване към говорителя Драговест Горанов дали било вярно, че министър Желева е забранила на колегата си Младенов да присъства на бала. Горанов обяснил, че министърът не би могъл да посети събитие, което така или иначе няма да се състои.
Понастоящем официалното обяснение е, че балът се отлага за неопределено време. Frognews.bg
ей, на тия наште каруцари откога започна да им разбира главата от балове
всички са минали през комунистическата закваска…какви са тия буржоазни предрасъдъци…как така забравиха марксизма-ленинизма
и тоа министърът Младенов, завършил е английската гимназия, ченге, приятел на милионера комунист Дионисиев, на всичко отгоре и масон
къде се бута и той там да си вее шлифера из Виена на държавна разноска
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр на
Пoзитано.
на
Пoзитано.
Hали така…?
INSOMNIA, ти си аyт!!!
Taka se osra, 4e meri6e na „INSOMNIYSKO LAYNO“
ARE, 4upkata!
INSOMNIA! Ti si izmekyarin na BeSePe i na Slav4o Podlogata! Odi go duhay!
I Ti si izmekyarin na BeSePe i na Slav4o Podlogata! Odi go duhay!
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр на
Пoзитано.
4upkata!
INSOMNIA!
Ти си измекярин на БеСеПе и на Слав4о Подлогата!
Оди го духай!
Бърже!
.
За INSOMNIA и за инсинуациите
Pardone moi, но ни поднасяте най-безцеремонно много изкривена информация и още повече манипулирищи смешни разсъждения. Няма да се впускам в оценки и подробности, но ще отбележа две неща:
п ъ р в о: умеете да манипулирате, признавам /приемете го, дори ако искате, като някакъв комплимент/, и не дотам добре информирания би могъл и да ви се хване първоначално на въдицата; това мотивира у мен мнението ми за вас като за „не безобидно обществено опасен“.
в т о р о: към собственика на тази трибуна – дефинирате, моля, някакъв лимит за използване на пространство; това, което бегло изкоментирах току-що горе, представено ни от INSOMNIA, от гледна точка на обем е пренатоварващо дори една съвременна ВиК система.
П. С. Отбелязвам с въздишка и чисто човешко съчувствие към вас, мнението на непознатия за мен Velyoff, относно вас и позицията ви; не мога да произнеса написаното от него, но – не без известно вътрешно напрежение – се опитвам да си го помисля, разбира се, къде-къде в по-учтива форма… – защото, струва ми се, че съм склонна да се съглася, все пак, със съдържателната му оценъчна страна…
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр на
Пoзитано.
Арееее…
4упката!
.
Руми Желева – Гангстерска невеста ?!
Всички разбрахме че Румяна Желева, едновременно е била Евро-Депутат, и собственик на фирма „Глобал Консулт“, което е грубо погазване на Закона за конфликт на интереси.
Но преди това ? Ето едно инфо което намерих. Между другото това е втория ми пост, който не е авторски.
I – Началото
Желева е свръх-амбициозна кариеристка, родена в сивото блато на Нова Загора преди 40 г. в семейството на военен, завършила езиковата в Бургас – немски език. Преди 1989г. тя е приета в СУ – “Педагогика на пионерската и комсомолската дейност”, за да може да получи трамплин към партийна кариера, но специалността след 1989г. се преобразува (само на думи) в “Социална педагогика”. Видимо спадналите шансове за властова кариера я пренасочват към друга номенклатурна специалност в СУ – социология, където 2/3 от студентите до 1989г са деца на предани партийни кадри, готвещи се за управленска кариера в НРБ. Завършва „Социална педагогика” през 1994 г. През 1995г. завършва и социология в СУ, където ментор й става ченгето Кръстьо Петков, а топлата връзка със службите и подземния свят се поддържа и по линия на съпруга й – към онзи момент работещ за Мултигруп.
II – с Юри Аройо
През 1995 год. Румяна Желева (на крехката възраст от 26 години) „ненадейно” става член на УС на Национален Инвестиционен Фонд – НИФ „Труд” АД, който управлява огромни активи от масовата приватизация, през 1996 г. е вече член на Надзорния съвет на приватизационен фонд „Труд и Капитал” АД . Това „компетентно” участие в този фонд продължава три години. Дали тези високи постове не са заради нейната лятна специализация през 1994 г. във Виена, където е и синът на Огнян Дойнов, Ясен Дойнов !? Прословутият приватизационен, а после инвестиционен фонд, в които Румяна Желева е член на УС е с прякото участие на КНСБ и един негов заместник-председател Юри Жак Аройо, който там е изпълнителен директор. Юри Аройо е масон-ротарианец, син на известния червен евреин и икономист Жак Жул Аройо, съветник на Яшар – Т.Живков. По-важното е, че Юри Аройо е член и на УС на Първа източна международна банка (ПИМБ), най – известна с названието „Банката на СИК”. Както знаете СИК бе банда от жестоки рекетьори-убийци. Именно по това време Желева също става масон-ротарианец, в Ротари клуб „Бургас-Приморие“. В същия клуб тя е заедно с Димитър Николов, бъдещ неин съпартиец от ГЕРБ и бъдещ кмет на Бургас. След това за известно време Румитo е и Президент на Ротари фондация !
Никъде в Мрежата не можах да намеря снимките на Аройо – баща и син. Но Юри Аройо го открих – в момента е Изпълнителен директор на Фондова борса „ТК-ХОЛД АД“
III – с Мирчо Циганина
Румяна Желева е член и на Съвета на директорите на „Пластимо” АД Самоков, но по-любопитно е нейното членство през 1997-1998 г. в Съвета на директорите на „Езтур”АД – Правец, който стопанисва партийната резиденция на Яшар – Тодор Живков в родния му град и където се вихрят скандали с руско участие и участие на небезизвестния Мирчо Циганина, който с помощта на Метко – Ахмед Доган, източи около 400 милиона лева от държавния резерв. С част от тези пари бяха построени прочутите сараи на Доган. По късно в „Езтур“ влиза Румен Гунински, а накрая резиденцията е щурмувана с 40 полицаи и завладяна от Мирчо Циганина
IV – с проф. Кръстьо Петков
От това време датират и първите й видими политически занимания в партията на споменатия вече проф. Кръстьо Петков „Обединен блок на труда”, която е регистрирана май 1997 г. На тази партия според решение на СГС и публикувано в ДВ бр.56 от 15.07.1997 г. зам.-председател е проф.Румен Георгиев, а изпълнителен секретар е Румяна Русева Желева. Проф. Кръстьо Петков, който от 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ е бил агент на Разузнавателното управление на Генералния щаб на МНО с псевдоним „Еленков”, и е депутат от Коалиция за България начело с БСП в 39-тото Народно събрание .
V – с Румен Георгиев
От друга страна, с проф. Румен Младенов Георгиев, Румяна Желева работи през 1997 г. и в „МЗК Европа-Живот” АД. Какво характеризира този икономически експерт? Георгиев е председател на „Минералбанк” от 1983- 1990 г., откъдето много зелени банкноти изтекоха навън по червено време. Крадците от ДС източиха огромния портфейл на тази банка от 1 млрд. $ в две посоки. Част от парите отидоха да се посрещат падежите, по изтеглените чуждестранни заеми на БВТБ (Българска Външно-Търговска Банка) – сега БулБанк. Друга част, а именно над 640 млн. лева отидоха за т.н. ЗУНКове. Тоест бяха платени кражбите в т.н. „Губещи държавни предприятия“. Накрая, като се окрадоха всички пари на 17 Май 1996 г. „Минералбанк“ спусна кепенците завинаги.
Виден член на Висшия партиен съвет на БСП, който е оглавяван от Александър Лилов и с член на председателството му Андрей Луканов, Георгиев работи с Румяна Желева, която е член на Надзорния съвет на застрахователното му дружество МЗ „Европа-Живот“. Проф. Георгиев е и съветник на Валентин Церовски, когато същия е министър на МРРБ. Валентин Церовски пък бе отстранен заради скандал с покупка на апартамент.
VI – с Калин Рогачев
Бизнес-партньорството на Румяна Желева с Калин Рогачев също е много интересна тема за журналистическо разследване. Двамата се познават от немската езикова гимназия в Бургас. По-късно общият им път минава през приватизационен фонд „Труд и Капитал” АД, през Международна застрахователна компания „Европа-Живот” АД, и от съвместния им бизнес в „Глобал Консулт”-ООД от 2001 г. до 24 август 2007 г., когато Желева е вече евродепутат, но е и едноличен собственик на пререгистрираното „Глобал Консулт”-ЕООД.
По същото време частният бизнес и високия държавен пост, който заема Калин Рогачев- зам.-министър на МРРБ са несъвместими, и бизнесът се поема от Румяна Желева. Калин Рогачев е привилегирован от НДСВ и от БСП, а Румяна Желева от 2007 г. е от ПП ГЕРБ, но бизнес интересите са по-важни от политическите „разлики”.
VII – с Димитър Ламбовски
Друга част от твърде любопитната, но скривана биография на Румяна Желева разкрива връзките й с Димитър Ламбовски, един известен СИК-аджия, който е в управата на „банката на СИК” (ПИМБ) до 1999 г., по-късно той е депутат от НДСВ, но е бил и експерт в „ Труд и капитал”. Тази връзка също е много интересна тема за журналистическо разследване.
Бизнес-интересите на Румяна Желева се проявяват и в управлението на фирма „Етко-Шнайдерс” ООД и от участието й с „Глобал Консулт” ЕООД с 44 % дял в „Източни имоти” ООД с предмет „посредническа дейност на агенции за недвижими имоти”.
http://lambo.blog.bg/politika/2010/01/13/rumi-jeleva-gangsterska-nevesta.471735
И с просто око се вижда – що е то – INSOMNIA
Измекярска
червена
подлога!
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр на
Пoзитано.
Арееее…
4упката!
.
Имоти – Желева – Имоти Прим
Следната хронология извадена от Търговския и Имотния регистър дава интересно допълнение към картината с бизнес делата на Румяна Желева.
07.11.1998 Калин Рогачев и Красимир Желев (съпругът на Желева) основават фирмата „Глобал Консулт“ ООД
27.12.2000 Стамен Чолаков и Светослав Донев влизат в капитала на „Глобал Консулт“ ООД чрез фирмата „НОБЛЕКС“ ООД. Донев и Желев са отдавнашни познати и до момента са в борда на ВИК „Бургас“.
19.02.2003 г. Появява се фирмата „Източни имоти“ – ООД със съсобственици Светослав Донев, Стамен Чолаков, Станислав Касъров, Николай Кожухаров и Людмила Георгиева, която става управител.
21.10.2003 „Глобал Консулт“ – ООД става съдружник на „Източни имоти“ – ООД с 40% от капитала. Към този момент управител на „Глобал Консулт“ е Румяна Желева и нейният подпис стои на дружествения договор. Другите двама съдружници в „Източни имоти“ са Младен Желязков и Светослав Донев.
10.02.2004 „Глобал Консулт“ – ООД става собственост на Пламен Панайотов и Костадин Костадинов. Желев и Донев вече не са свързани с фирмата.
14.09.2004 „Глобал Консулт“ ООД решава да се пререгистрира като „Глобал Консулт“ ЕООД. Костадинов продава всичко на Панайотов, който става едноличен собственик.
09.06.2006 „Глобал Консулт“ – ЕООД става собственост на Румяна Желева, която купува фирмата от Пламен Панайотов. В този момент тя става собственик и на 40% от „Източни имоти“ – ООД
21.04.2007 Управителят на „Източни имоти“ – ООД Младен Желязков основава „Източни имоти Прим“ – ЕООД, което е 100% собственост на „Източни имоти – ООД“
Така излиза, че Желева чрез „Глобал Консулт“ – EООД има участие със собственост в две дружества.
Нека видим каква дейност развиват тези фирми през 2007-2009 г., когато Желева е евродепутат. За този период тя твърдеше пред Комисията на европарламента, че фирмата и има „Нула активност“ и съответно няма какво да декларира. Но фирмите притежавани частично от нейната фирма проявяват активност, макар и скромна.
„Източни имоти ПРИМ“ от юни 2007 г. дава под наем на офис на СИБАНК :
Поземлен имот, пл.No – 30 31 97 98, парцел – 2, гр.Бургас, БАНКОВ ОФИС ОТ 136.59 КВ М НА ПАРТЕР; Градски, обл. БУРГАС, общ. БУРГАС, гр.Бургас, П.Р.СЛАВЕЙКОВ, вх.Б, ет.П
Да, да, СИБАНК!
„Източни имоти“ през 2007 г. купува и продава парцел в Свети Влас :
22/05/2007
Страни ПРОДАВАЧ – ЕГН XXXXXXX Димо Николов Драгов
КУПУВАЧ – ЕИК / БУЛСТАТ 102836080 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД
Имот(вид, адрес) Поземлен имот, ПОЗ. ИМОТ №11538.504.355, ПО КАД КАРТА НА С.СВЕТИ ВЛАС, С АДРЕС ИНЦАРАКИ, С ПЛОЩ 1135 КВ М, А ПО НОТ АКТ 1143.24 КВ М, УРБАНИЗИРАНА, НЕЗАСТРОЕН ИМОТ ЗА КУРОРТНО РЕКРЕАЦ. ОБЕКТ, СТАР ИД: КВАРТАЛ 55, ПАРЦЕЛ ХV, №616.,
08/10/2007
Страни ПРОДАВАЧ – ЕИК / БУЛСТАТ 102836080 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД
КУПУВАЧ – ЕГН XXXXXXXX Ахмед Кадир Хасан
Имот(вид, адрес) Поземлен имот, ПИ№11538.504.355 СВ ВЛАС ИНЦАРАКИ ПЛОЩ ОТ 1135 КВ.М СТАР ИД:КВ 55,П.ХV №616,
Румяна Желева излиза от „Глобал Консулт“ през април 2009 като фирмата се преименува на „Ауто СПА“, а дяловете на Желева са изкупени от Ивет Колева и… Светослав Донев.
За 2007 и 2008 Желева не е декларирала приход от наема, който „Източни имоти ПРИМ“ получава от СИБАНК, нито от сделката с парцела на „Източни имоти“ във финансовите отчети на „Глобал Консулт“.
Това може да означава, че печалбата е изцяло усвоена от нейните съдружници.
Но може да означава и друго.
По материала работиха Атанас Чобанов и Асен Йорданов
Приложения:
1) ДВ бр. 64 Петък, 18 юли 2003 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Бургаският окръжен съд
на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 19.II.2003 г. по ф.д. № 524/2003 вписа дружество с ограничена отговорност „Източни имоти“ – ООД, със седалище и адрес на управление Бургас, ул. Рилска 1, и с предмет на дейност: покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, външнотърговски сделки, търговия с цигари и спиртни напитки, производство на стоки с цел продажба, комисионни, спедиционни, складови и лизингови сделки, транспортни сделки в страната и в чужбина, сделки на търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица и дружества, извършване на сделки с интелектуална собственост, вкл. с технологично оборудване и ноу-хау, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, туристически, туроператорски сделки, вкл. хотелиерство и ресторантьорство, консултантски, маркетингови и инженерингови сделки. Дружеството е с капитал 5000 лв. и се управлява и представлява от управителя Людмила Ангелова Георгиева. 26300
2) ДВ бр. 10 Петък, 6 февруари 2004 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Обява/Съобщение
Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 29.X.2003 г. по ф.д. № 524/2003 вписа промени за „Източни имоти“ – ООД: освобождава съдружниците Николай Росенов Кожухаров и Людмила Ангелова Георгиева; вписва като съдружници „Ноблекс“ – ООД, Бургас, и Младен Желязков Желязков; освобождава като управител Людмила Ангелова Георгиева; вписва като управител Петранка Кирова Папазова. 63992
3) ДВ бр. 60 Петък, 9 юли 2004 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Обява/Съобщение
Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 6.II.2004 г. по ф.д. № 524/2003 вписва промяна за „Източни имоти“ – ООД: освобождава съдружниците Стамен Костадинов Чолаков, Станислав Милчев Касъров и „Ноблекс“ – ООД, Бургас; вписва като съдружник „Глобал Консулт“ – ООД, Бургас; освобождава като управител Петранка Кирова Папазова; вписва като управител Веселина Стойкова Донева; вписва нов адрес на управление – Бургас, ул. Лермонтов 52, ет. 2. 7629
4) ДВ бр. 81 Вторник, 11 октомври 2005 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Обява/Съобщение
Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 25.XI.2004 г. по ф.д. № 524/2003 вписва промени за „Източни имоти“ – ООД: освобождава като управител Веселина Стойкова Донева; вписва като управител Младен Желязков Желязков. 39517
5) ДВ бр. 13 Петък, 8 февруари 2008 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Обява/Съобщение
Бургаският окръжен съд, гр. колегия, призовава Александър Жеков Петров с последен известен постоянен адрес София, район „Слатина“, ж.к. Христо Смирненски, бл. 2А, вх. Г, и последен известен и настоящ адрес Бургас, ул. Шейново 2, вх. 1, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 26.III.2008 г. в 13,40 ч. и на 9.IV.2008 г. в 13,30 ч. като ответник по гр.д. № 278/07, заведено от „Източни имоти“ – ООД, Бургас. Ответникът да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. 6327
6) ДВ бр. 71 Вторник, 12 август 2008 г. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ
Обява/Съобщение
Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 21.IV.2007 г. по ф.д. № 1704/2007 вписва еднолично дружество с ограничена отговорност „Източни имоти Прим“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление Бургас, ул. Лермонтов 52, ет. 2, и с предмет на дейност: покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, външнотърговски сделки, търговия с цигари и спиртни напитки, производство на стоки с цел продажба, комисионни, спедиционни, складови и лизингови сделки, транспортни сделки в страната и в чужбина, сделки на търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица и дружества, извършване на сделки с интелектуална собственост, вкл. с технологично оборудване и ноу-хау, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, туристически, туроператорски сделки, вкл. хотелиерство и ресторантьорство, консултантски, маркетингови и инженерингови сделки. Дружеството е с капитал 5000 лв. и се управлява и представлява от управителя Младен Желязков Желязков. 1405
В Служба по вписванията – Несебър
Данни за лицето ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД ЕГН/ЕИК: 102836080
Вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 26690
№ от дв. вх. рег 10111
Дата от дв. вх. рег 08/10/2007
Книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ
Тип Акт Продажба
Акт Том 42
Акт номер 106
Година 2007
Страни ПРОДАВАЧ – ЕИК / БУЛСТАТ 102836080 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД
КУПУВАЧ – ЕГН XXXXXXXXX Ахмед Кадир Хасан
Имот(вид, адрес) Поземлен имот, ПИ№11538.504.355 СВ ВЛАС ИНЦАРАКИ ПЛОЩ ОТ 1135 КВ.М СТАР ИД:КВ 55,П.ХV №616,
№ от дв. вх. рег 3864
Дата от дв. вх. рег 22/05/2007
Книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ
Тип Акт Продажба
Акт Том 15
Акт номер 106
Година 2007
Страни ПРОДАВАЧ – ЕГН XXXXXXXX Димо Николов Драгов
КУПУВАЧ – ЕИК / БУЛСТАТ 102836080 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД
Имот(вид, адрес) Поземлен имот, ПОЗ. ИМОТ №11538.504.355, ПО КАД КАРТА НА С.СВЕТИ ВЛАС, С АДРЕС ИНЦАРАКИ, С ПЛОЩ 1135 КВ М, А ПО НОТ АКТ 1143.24 КВ М, УРБАНИЗИРАНА, НЕЗАСТРОЕН ИМОТ ЗА КУРОРТНО РЕКРЕАЦ. ОБЕКТ, СТАР ИД: КВАРТАЛ 55, ПАРЦЕЛ ХV, №616.,
В Служба по вписванията – Бургас
Данни за лицето ИЗТОЧНИ ИМОТИ ПРИМ ЕООД ЕГН/ЕИК: 147141788
Вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 136292
№ от дв. вх. рег 8192
Дата от дв. вх. рег 28/06/2007
Книга ВПИСВАНИЯ
Тип Акт ДОГОВОР ЗА НАЕМ
Акт Том 005
Акт номер 215
Година 2007
Страни НАЕМОДАТЕЛ – ЕИК / БУЛСТАТ 102806080 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ООД
НАЕМОДАТЕЛ – ЕИК / БУЛСТАТ 147141788 ИЗТОЧНИ ИМОТИ ПРИМ ЕООД
НАЕМАТЕЛ – ЕИК / БУЛСТАТ 831686320 СТОПАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
Имот(вид, адрес) Поземлен имот, пл.No – 30 31 97 98, парцел – 2, гр.Бургас, БАНКОВ ОФИС ОТ 136.59 КВ М НА ПАРТЕР; Градски, обл. БУРГАС, общ. БУРГАС, гр.Бургас, П.Р.СЛАВЕЙКОВ, вх.Б, ет.П
http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/227-imotiprim
.
INSOMNIA!
Ти си
измекярин на БеСеПе и на Слав4о Подлогата!…
Оди го духай!
Бърже!
Ама, бърже…
.
Току-ко произнесеното от мен е всъщност цитат на казаното от Калин Вельов. До преди малко се колебаех, дали ще събера сили да го произнеса. Успях, все пак…
За INSOMNIA и за инсинуациите
Pardone moi, но ни поднасяте най-безцеремонно много изкривена информация и още повече манипулирищи смешни разсъждения. Няма да се впускам в оценки и подробности, но ще отбележа две неща:
п ъ р в о: умеете да манипулирате, признавам /приемете го, дори ако искате, като някакъв комплимент/, и не дотам добре информирания би могъл и да ви се хване първоначално на въдицата; това мотивира у мен мнението ми за вас като за „не безобидно обществено опасен“.
в т о р о: към собственика на тази трибуна – дефинирате, моля, някакъв лимит за използване на пространство; това, което бегло изкоментирах току-що горе, представено ни от INSOMNIA, от гледна точка на обем е пренатоварващо дори една съвременна ВиК система.
Вие, защо го четете? Никой не ви задължава
Всеки има свобода на волеизлиянието да пише каквото иска. Свободата на словото е заложена в конституцията, а и ние всички сме равни пред закона
Към Собственика на Блога: вземете незабавни мерки.
Зловонно мерише…
Вероятно, затлачена канализация…
.
Смърди
направо
на
трупна
Инсомния-Содомия
.
http://www.kultura.bg/bg/home
http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=6709
.
Смърди, братовчед,
смърди да се нетрае
направо
на
трупна
Инсомния-Содомия
.
Обичам те, Калине.
Пълня пиперки с ориз и кайма-смес, фъркай към къщи!
И ще ти пусна… хайде, и едно Въх Рамо.
Припкай
Току-що проведеният конкурс за директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“ или следващият пореден конкурсен гаф на културния министър Рашидов оставя вече впечатление, че макар в Културното министерство в последно време да се правят абсурдни неща и да се взимат абсурдни решения, в поредицата от министерски измишльотини има някаква последователност. Прозира гоненето на определени цели, отстояването на шуробаджанашки позиции, разчистването на нови творчески полета, или пък окупацията на стари такива, но попочистени от стари овехтели „бурени“, разбирай – досегашни ръководители, под предтект за некомпетентност или пък за несправяне с работата…
Това е. Простичко.
Възниква въпрос: кой казва – кое е компетентно и кое, не?
В крайна сметка, казва го – министъра Рашидов.
Подсказват му – съветници.
Казаната дума от Рашидов е – последна инстанция!!…
/Е, има и – жалване в съда. Но, един се пожалил, друг се прежалил, трети го поуплашили, че жална му майка… и т. н./
Думата на Рашидов е последна инстанция!!
Възниква в т о р и въпрос:
Е, добре де, ами ако сбърка – кой ще каже, че министърът е некомпетентен?
Примерно – Абсолютно некомпетентен… Не за едно взето неправилно решение, а за цяла поредица – за цял гердан?! – да си окачи на шията, за хубост, хубостника…
Уволнения, съкращения, трагикомично предопределени конкурсни решения, естествено в услуга на свои хора, и най-накрая – на гол тумбак чифте пищови, завалията Лувър ще прави?! – мегаломанията е тежка душевна болнавост, ама защо трябва да тегне над целия български народ…?!
И понеже Б. Б. няма да му скръцне със зъби /поне поради две причини: първо, Б. Б.-то си има къде-къде по големи гайлета, примерно, това с Европейското Руми, и второ – това е мнооо-го важно – Веждито му пише вежди! (засега) сред фесковците (нищо лично, против тях!) и бърка нейде и някому, ама яко!/ да вземем да поканим Б. Б.-то от Франция, тя и без туй си е прородозащитничка и мечкозастъпничка… че да вземе под закрила и Музикалния театър „Стефан Македонски“, и Филхармония, и Национална художествена галерия, и Художествено училище… – дето се вика, цялата ни култура да стане под нейна закрила…
Бриджит Бардо, а? Голяма работа! Ее-е, тя да ни стане закрилница…
А, отвъд кодоша и закачката, инак – нещата са страшни!
Защото, по мнение на мнозина на става дума за Министърска некомпетентност, а за сериозно обмисляни, корозиращи културата ни, престъпни действия!
Относно нещата в Музикалния театър, в. Труд от днеска пише, че артистите са се отказали от всякакви понататъчни споразумения и разговори и искат да се проведе нов конкурс за поста директор на театъра. От министерството на Вежди Рашидов са отговорили, че проведения конкурс е напълно законен и че нямат намерение да провеждат нов конкурс.
Hey, mnoogo hubavo ne6to sa 4u6ki s oriz! i edno Vuh Ramo, a.
Bravo, Mil4e
Ama i s kayma, de
.
Кой
пее
„Въх Рамо“
е
Пи4.
Appsolyutno!
.
…
А КОЙ НЕ ПЕЕ,
„ВЪХ РАМО“, БРАТ –
Е ПИЧ
НА КВАДРАТ.
Аа-Пп-Пп-Пп-СОЛЮТНО!
.
В абсурдните действия на министър В.Рашидов прозира гоненето на користни цели, отстояването на шуробаджанашки позиции и пр.
КОМПОЗИТОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ – БИВШ ЧЛЕН НА Ц К НА Б К П – НА БЯЛ ТРОЯНСКИ КОН СЕ ОПИТВА ДА ВЛЕЗЕ В МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!
Това – не е просто, заглавие, а самата истина, която – за да излезе цялата на бял свят – трябва да се обяснят някои стари факти и събития от музикалната история на Комунистическа България, както и от времето на Прехода.
Първо, кой е Йосифов?
Тази-година-навършващият-Юбилейните-Седемдесет Александър Йосифов, преди близо половин век оглавява апетитния тогава завод за производство на черни грамофонни плочи БАЛКАНТОН, и то в продължение на близо 20 години!
Младият комсомолски кадровик /инак завършил консерватория/ бързо и енергично се вписва в номенклатурното статукво на тогавашната комунистическа слънчева действителност. Следва да отбележим, че не му липсва енергия, кариеристичен талант, преданост – там, където е необходимо, и, до когато е необходимо – болшевишка безпардонност и също така, типичното слагателско-партийно блюдолизие.
През годините, Йосифов овладява до съвършенство, с перфиден професионализъм, тактиките и кондиките на постепенното личностно израстване – там където не може с натиск, заплаха и силов прийом – с пълзене.
Пиков момент в неговото административно-партийно утвърждаване е поредния Исторически Конгрес на Б К П, когато Вожда Другарят Тодор Живков произнася от трибуната на Конгреса написания му отчетен доклад, а на другия ден/!?!/ Александър Йосифов му приподнася – „топла-топла“ – Грамофонната плоча със словото на Любимия Вожд…! Впечатляващо и зашеметяващо!
След осъществяването на пряката „топла връзка“ Живков – Йосифов, последният, постепенно, губи всякаква мяра и „разпасва колан“ до такава степен, че неговите покровители изненадващо дори за самия Йосифов го изхвърлят от БАЛКАНТОН.
Малка компенсация е, че издигат за Член на ЦК на БКП.
/Разбира се, Йосифов, достатъчно стабилно вече се е окопал, и икономически и стратегически…
Ще отшумят събития, всяко чудо за три дни, пак ще захапе кокала…/
Но, идва 10 ноември 1989.
Комунистическият ешалон, къде групово, къде – поединично – се спасява. Бягат от кораба, и кой- каквото може да мъкне със себе си – и, да го отмъкне! – мъкне.
Но какво прави този, който са го свалили /и при това, своите!/ от кораба малко преди това?
Точно в такава ситуация е изпаднал Йосифов.
Чисто човешки погледнато – тежка ситуация.
Разбира се, Йосифов, не е сред бедната прослойка, той е натрупал достатъчно през годините на директорствуване в БАЛКАНТОН, но същевременно е изпаднал в „седма глуха“; по-старите от нас могат да си спомнят клеймящите митинги на СДС по улиците; сред позорно заклеймяваните бяха само две две-три музикантски имена, едно от които беше това на Йосифов.
Разбира се, малко шанс и късмет, малко нюх и усет накъде и откъде духа вятърът – и Йосифов се отделя „от дъното“, още в началото на 90-те. При това, той успя да го стори незабелязано – нещо много важно, предвид бурните променливи събития.
Подава му ръка, негов политически събрат и колега – композиторът Георги Костов. Авторът на десетки славещи Партията песни, бе избран за Ректор на Музикалната Академия и в продължение на близо двайсет години води устремно институцията към пропаст.
Макар и с много трески за дялане, така или иначе, Костов подаде ръка на много от Червените си комунистически колеги – може би, такава е била и предсмъртната повеля на партията – и един от тях бе Йосифов.
Бавно и полека, Йосифов, от „Абсолютния Господин Никой“ – се домогна до висши Академични цели и пространства! Става професор, става Дясната ръка на Ректора Костов /и, разбира се, Същата Тази Ръка извършва по-късно спрямо покровителя си Предателство!/, става Председател на Националния Съвет по Музика към Министерството на културата /предишния председател бе – направи само сравнение! – академик Марин Големинов/ , става постоянен Председател на почти всички национални Конкурси по музика, както и такива, за директори на музикални институти, Специален Член на ВАК /Висша Атестационна Комисия/ – без благословията на Йосифов, примерно, млад доцент не можеше да се направи и крачка напред към заветната професура; Йосифов щедро раздаваше благословия срещу ответно, щедро изразена материална благодарност.
Някъде по пътя, вероятно, поради конфликт на интереси /много сложен пъзел, в който участват дузина имена, сред които това на Георги Костов – нека не забравяме, че Костов е бил министър на културата от Ерата-Виденов, екс-министър Георги Йорданов, Чучков, Гранитски, екс-министър Данаилов,министър Рашидов, Явор Димитров и много други, както и небезизвестни, но много влиятелни неправителствени организации, чиито братски членове са голямата част гореспоменатите лица/ настъпва ожесточен конфликт между Костов и Йосифов, вероятно, не просто междуличностно, а преди всичко, като представители на две /или повече/ разнопосочни „зони“ на влияние.
…Тук може да се изнесе много /и в детайли!/ интересна информация, но най-същественото е следното: Йосифов предусеща, че отново може да бъде аутсайдер; и решава да се опита да „се окопае“ – за последно!
За п ъ р в и път в живота си Йосифов не е член /или Председател/ на Жури, назначено от Министерството на Културата! – а, животът и бъдещето му зависят от такова подобно жури!
/Каква ирония на съдбата?!/
Йосифов кандидатства за поста директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“ – миналата година, в края на Червеното управление на Тройната коалиция.
Изправя се в единоборство, не с кого да е, а със Светозар Донев, който успешно превежда театъра /независимо, от някои кусури и слабости, в частност – „семействено лансиране“/ през най-трудните икономически години за България.
Двете, оспорващи директорския пост страни, са много добре подготвени – предварителното дислоциране на силите, стратегически проучвания и всичко останало в стил „гер ала гер“ е изпипано. В крайна сметка, резултатът видимо е нулев, но за Йосифов – това е по скоро патов резултат. В шахмата – това, за силния противник, е „смешен“ резултат.
Единственият път, когато Йосифов се опитва да спечели битка! Той губи – наистина, по смешен и жалък начин!
А ако бе спечелил?
…Това би му донесло, освен директорския пост, поне две-три авторски премиери на оперетни творби /той, божем, си е повярвал отдавна, че е оперен композитор!/; поне още толкова – забележете, във всеки извън столичен музикален театър, било то, на разменни режисьорско-постановъчни начала, било то от позицията на „познатия натиск“ като досегашен Председател на конкурсно жури: „Ставаш директор, поставяш Йосифов!“
Нали този ключов механизъм е с доказано перфектно действие, той превърна Александър Йосифов в най-изпълнявания жив български композитор в Софийската филхармония!
Да, но не се получи…!
Всичко, случило се нататък, е много просто.
/…Разбира се остават и няколко въпроса, на които на този етап не може да се даде еднозначен отговор./
След – „позорната Загуба“ – Йосифов няма никакво време.
Смяната на правителството също така спешава Йосифов в реализацията на бъдещите му планове.
Всъщност, какви са те?
Просто и ясно: възвръщане на „капитанския рул“ и „пълен контрол“ върху „пакетът с акции“ – Национални конкурси, провеждани от Министерство на културата!!
Стига, обаче, новият Министър Вежди Рашидов да го остави на „капитанския рул“, защото идвайки на власт Властоприемника, божем, публично заяви, че ще се бори срещу всяка корупция и шуробаджанащина, на всички нива, и във всички отрасли, в т. ч., и в министерството на културата – сиреч, министър Рашидов би следвало до превежда до край и „до дупка“ политиката на Новата Власт.
ТОВА е ЕДИНИЯТ въпрос, на който /поне засега/ няма отговор!!! – как Членът на ЦК на БКП успя да влезе под кожата Вежди Рашидов?
… Заставайки на „капитанския рул“, Йосифов по бързата процедура пришпори няколко конкурса, сред които – скандалния, с утвърждаването на Явор Димитров за директор, трети последователен мандат! на Софийската филхармония, и сега, последвалия – още по-скандален, с назначаването на театралния жрец Панкин за директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Вълната от протести на артистите от Театъра е основателна!
Защото: Панкин е подставено лице.
Йосифов не успя да влезе в Музикалния театър на Бял Кон!
Сега се опитва да влезе на „Бял Троянски Кон“.
Конската Троянска подлога е – Панкин.
…Представете си:
На сцената на Музикалния Театър „Стефан Македонски“ е – втората за сезона /или третата!/, и така, цели пет години под ред, поредната нова премиерна творба от композитора Александър Йосифов Мюзикъла „Все едно… не се чете“, то – и, за слушане не е.
ВТОРИЯТ въпрос! – ако няма ясен отговор на ПЪРВИЯ, то защо, министър Рашидов толерира Йосифов, при какви обстоятелства, взаимни уговорки, условия и условности…
Общо взето, тежка му е работата на министъра, от тук нататък…
По важното е – Приятелите от Музикалния театър да устискат!
Кураж! – Стефане Македонски!!!
…Ми тo, ясно – си e зa Проkypop… Министърa на културата…
Относно нещата в Музикалния театър, в. Труд от днеска пише, че артистите са се отказали от всякакви понататъчни споразумения и разговори и искат да се проведе нов конкурс за поста директор на театъра. От министерството на Вежди Рашидов са отговорили, че проведения конкурс е напълно законен и че нямат намерение да провеждат нов конкурс.
Кураж! – Стефане Македонски – Кураж!!!
Кураж! – Стефане Македонски
Кураж!
Кур яж! – Yosifoff!
Вълната от протести на артистите от театър „Ст.Македонски“ е основателна – защото Панкин е подставено лице на бившия член на ЦК на БКП Ал. Йосифов
…Министърa на културатa… на Проkypop… a?
Това, което току-що прочетох, ако е истина, ами то наистина е страшно!
Значи всичко в тази държава е нагласено и подставено.
Ей, хора от „Стефан Македонски“, отстоявайте правата си. До край. Вдигнене много шум, ясно Рашидов играе против вас, в комбинация с нечии интереси, идете при Министър-председателя, идете в Парламента.
Пишете до Европейската комисия по култура. Пишете до ЮНЕСКО. Уведомете посланниците на Европейските държави у нас.
Но в никакъв случай не допускайте Троянския кон на Членът на Централния комитет на Българската комунистическа партия Александър Йосифов – у дома си!
Пазете свещенното име на Вашия патрон Стефан Македонски – чисто и свято!
Обичам ви, мои мили, любими пернати оперетковци!
Стискам ви палци! Поврага1
Нали там седят същите комунисти? Бокова къде е?
KOMSTANTIN-izmekyarin na BeSePe – 4upkata!
Tova ne sae otnasya za vas, Gospojo Milka! Vas Vi pozdravyavam za toplite i dobri dumi, kazani za Operetata!
A 4erveniya Komunist da go duha! Konstantin edna svyastna duma ne e kazal, nito za Operetata, nito za Filharmoniyata, day mu da blyzhe 4erveni zadnitsi!Are, gnido 4ervena, 4upkata!
Кой не пее „Въх Рамо“ е измекяр на Пoзитано.
Konstantin-izmekyarin na BeSePe – Odi go duhay!
Кураж, „Стефан Македонски“ !
Следва да се подкрепи и протеста на артистите от Музикалния театър. Назначаването на този ГЕРБ-директор е явно фарс.
Нали Борисов дойде с идеята да гони корупцията и шушу-мушу-роднинството. Да не говорим пък за политически назначения!
Днес в „Труд“ излезе силно писмо-размишление от поета Стефан Цанев в подкрепа на Музикалния театър. Изтъкват се факти, които говорят за икономически врътки „под масата“. Композиторът Александър Йосифов, като председател на журито за избор на директор, е упрекнат в некоректност и в приемане на вид „подкуп“ от страна на класирания кандидат Панкин, като сумите за които се говори, поне от позицията на моя скромен пенсионен доход, са направо астрономически – 40 000 – 50 000 лева.
Всичко това, явно става с мълчаливото съгласие на министър Рашидов. Какъв процент се отчислява персонално за него?
И как Александър Йосифов – повтарям въпроса от по-горния материал – но е много, много интересно, как той, като бивш член на ЦК на Комунистическата партия е приет от Гербистите; какви са критериите на тези хора, дошли с претенцията да обновят България и същевременно да приобщават бившата Червена плутокрация?
Уважаема „Въх Рамо“-Аудитория!
Впечатляващо е, че именно тук, в това пространство, където вече половин година, лични и безлични юнаци си мерят езиците и се надприказват по повод НационалХита „Въх Рамо Рамо“, явление ли е или не, позор ли е или – напротив, и тъй нататък – от „разпни го“ до „осанна“, именно тук се повдигна първо въпроса за неправомерностите в проведения конкурс за директор на софийската филхармония, и пак, отново – именно тук се обсъжда публично скандала с избирането на нов директор за Музикалния театър.
Ще мине време. Ще изтлеят много факти и събития. Но
Угасна ми електричеството! Пак ще изгасне, непредвидена повреда – успех на всички приятели!
Здрасти!
Т о в а – На вниманието на колегите и синдикатите от Музикалния театър „Стефан Македонски“ и Софийската филхармония:
Следва да се подредят, систематизират редица факти, случили се през последните години в Министерството на културата, за да се изяснят схеми и механизми в провеждането на национални конкурси, както и участието на конкретни лица, било то като членове на журита или комисии, или пък от ръководството на министерството на културата /от шеф на отдел до министър, включително!/.
Налага се впечатлението за участие в журита на едни и същи хора.
Примерно – „екзекуторът“ Александър Йосифов, в продължение на десет години, служи верно на две правителства, участвайки почти 100 процентово /там, където, разбира се, има определен интерес!/ във всички конкурсни комисии за музика.
Същевременно, през по-голяма част от същия период той е и Председател на Националния съвет по музика при Министерството на културата, упражняващ абсолютен контрол при вземане на важни стратегически решения.
Дори и в момента, при смяна на правителството и заявената от Борисов воля за промяна, Йосифов е член на борда на Фонд „Култура“ при Министерството на културата – там, където са парите!
Следва изводът – през последното десетилетие, Йосифов – пряко или косвено – е екзекутирал всички национални музикални конкурси и, съответно, е „рязал“ глави или е помилвал, съобразно изказаната към него персонално, сетне, щедра и тлъста икономическа благодарност, под формата на последвали постановки на негови музикално-сценични произведения.
Стефан Цанев, по този повод, в днешния „Труд“ цитира и обсъжда някои цифри; според него „паят“ за Йосифов от всяка подобна „сделка“ е около 40-50 хиляди лева. Това е наистина сериозна сума, ще рекат някои.
Тази сума изобщо не отговаря на истината. Тя касае договорен сбор за Йосифов – с а м о от един музикален театър.
Една Йосифова Оперетка, спретната успешно в София, се мултиплицира /поне/ във Пловдив, Варна и Бургас. Но също така, може, и в Русе, в Стара Загора… Там /и навсякъде/ директорите са ги препитвали джелатите на Йосифов /или самият той!/ и са обещали да изказват до десето коляно благодарности, инак, на следния конкурс, Йосифов ще ги натири на дръвника!
Да сборуваме: от една Оперетка, при такава обстоятелственост, някое авторче би си докарало за сезон-два не по-малко от 150 000 – 200 000 лева.
А ако Оперетките са, примерно, 3 или 4?
Защото авторчето било продуктивно?
Умножете всичко това – по двата мандата на БеСеПе и НДСВ и бихте имали представа за какви суми би могло да става дума.
Подобни суми, по правило, не отиват „за един човек“. По правило, те се преразпределят. Разбира се, фиксирани правила за това няма.
Правилата се се менят. /Или – не се менят!/
Менят ги – хора „отгоре“. Примерно – министър. Но по-често – хора, стоящи в страни, но и стояши много по-високо от министъра.
Т.е., случва се, министър да се смени – да дойде нов министър, /и ново правителство/, а нещата да вървят по старому – където е текло, пак да тече, със същия дебит.
Точно това се случва /или се опитва да се случи!, и да се утвърдят старите механизми на „чучура“ от предходното десетилетие/ при новия министър на Културата!!
Проведените, на бързо, няколко конкурса за директори на музикални институции, доказват, че „килърът“ е същият, от предишното време.
Защо?
Кому е удобен бившият член на Централния Комитет на БКП – професор Александър Йосифов???… На Рашидов, на Борисов?
Или на непокътнати от „промените“ икономически кланове и съответно, произтичащи трайни икономически интереси?
Министър Рашидов твърди, че двата конкурса /във Филхармонията и Музикалния театър/ са правомерно проведени. Естествено, ще твърди с а м о това, инак, вероятно ще накърни по-висши интереси.
А всъщност, трябва да постъпи – много простичко:
– Чуй, Вежди! – отстрани „палача“ Йосифов, з а в и н а г и! – и да го прати на прокурора.
Някой, горе бе казал: страх тресе филхармонията…
Страх тресе държавата… Ако я има!
А стига сте плюли султана!
Позитанковци.
Angel gran4arov – president na Balgaria i Macedonoia
Are pi4!
Който не пее Въх Рамо,
брат ми,
е измекяр на Позитано!
Госпожи и господа!
Благодарим на всички – за мненията, съветите, препоръките и добронамерените публикации – благодарим ви топло и сърдечно.
Благодарим на Блога Грънчаров и на неговия собственик – философа Ангел Грънчаров.
Имаме нужда от вашата подкрепа. От вашето съдействие.
От излизане на яве – на нови факти, от осветляване на събития, свързани с провеждането на конкурса за директор на Музикалния театър, както и от нова светлина върху факти и събития, свързани с лица, непосредствено участвали в този конкурс, в подготовката му, в провеждането му, и т. н. Затова, призоваваме ви, ако сте носители на такава информация, изнесете я на бял свят.
Предварително ви благодарим.
Уверяваме ви,ние ще се опитаме да отстоим позициите си. Трябва да постигнем това, по мнението на мнозина от нас – на всяка цена!
За съжаление, сред нас вече има и хора, огънали се, привикани в Министерството на културата и убеждавани, че ще е по-добре да са от „другата страна на барикадата“.
Това не прави чест на министъра, както и по-специално на ресорния зам. министър Дерелиев, излязъл вчера с интервю във в. „Труд“, размахвайки пръст, че няма да получим заплати…
Такъв натиск не е оказван над културна институция и по времето на Живков! При това, наченатата „министерска игра“ е нелоялна, с опити за нанасяне на „удари под кръста“. Силовите прийоми са вече факт!
Инак, ние вече очакваме, и „танковете да дойдат“.
Г-н Грънчаров,
Без да ви въвличаме пряко в нашата битка, в отстояването на нашата позиция, имаме необходимост от следното ваше съдействие:
Моля, сумирайте в отделна Блог-папка В С И Ч К О, написано досега за случая Музикален театър „Стефан Македонски“, както, също така, и няколко съществени „кадри“ от случая със Софийската филхармония и проведената и там „фарс-пародия“ с избирането на директор.
/Молим ви – в с и ч к о! – дори и… някои „невчесани“ мисли! Те, в общия поток на изтичаща информация, понякога дават по-образна представа за някои детайли./
При сегашните обстоятелства, всичко досега написано във Блога Ангел Грънчаров, е разхвърляно, неподредено и не-класифицирано!
Една коректна класификация /било то по реда на направените изказвания, било то, по някакъв друг начин/ би ни била много полезна, първо: от гледна точка на систематизирана и подредена информация, и, второ: една подобна пълна История на събитието бихме могли, при необходимост, незабавно да представим пред по-висока /в т. ч. и международна/ инстанция – което, ние не изключваме – на този етап – да сторим.
БОГ ДА ПАЗИ МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!
В културата става така: идва нов министър, идва ново правителство, а далаверите продължават да стават по старому – и със същия интензитет
С удоволствие изпълнявам молбата на господин Александров да подредя всички публикации по темата около действията на културния министър и средите около него, които приблизително можем да наречем „културна номенклатура“. Ако искаме да сме гражданско общество, следва да си помагаме и да сме солидарни, да откликваме на проблемите на другия.
Лично аз смятам, че случващото се в Софийската филхармония и Музикалния театър касае всички български граждани, даже и ония, които не съзнават това. Моля се протестиращите заради несправедливостите и злоупотребите в тази област да имат сили и да не се пречупят в отстояването на справедливите си искания. Те ще успеят обаче само ако цялата общност прояви съпричастност с тяхната борба и ги подкрепи. В този смисъл съм щастлив, че мога с нещо, макар и малко, да им съдействам чрез блога си.
А ето сега и списъка на всички публикации по визираната важна тема (ако нещо съм пропуснал, моля човекът, който констатира пропуска, да ми съобщи, за да попълня липсващото): Всички публикации, отзиви и коментари в блога на Грънчаров по проблемите на Софийската Филхармония и Музикалния театър
Бpaвo, Herr Ангел Грънчаров!
Congratulations!
Натискът, упражняван върху протестиращите в Музикалния театър и във Филхармонията, не е оказван над културна институция и по времето на Живков!
БОГ ДА ПАЗИ,
БОГ ДА ПАЗИ МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР
„СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!
.
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр
на Позитано.
.
Кой
пее
„Въх Рамо Рамо“
е
Пи4.
.
VELIKA PESEN!
А КОЙ
НЕ ПЕЕ,
„ВЪХ РАМО“,
БРАТ –
Е ПИЧ
НА КВАДРАТ.
A sno6ti Slav4o Marku4a napravo mi padna v o4ite!
To biva biva da plyue6, ama puk 4ak tolkova…
Yavno Boyko mnogo yako mu e bruknal!
Bat Boyko day gaz!
Vuh Ramo e velika pesen!
Спрете гаврата с музикалния театър „Стефан Македонски“.
Панкин е червивият избор на Александър Йосифов и Вежди Рашидов.
Панкин – вън!
Priyateli ma muzikata v Bulgariya!
S mnogo obich za golyamoto izkustvo na Muzikalniya Teatar „“Stefan Makedonsky““ – imate nashata morarna podkrepa!
Uspeh!
Е га-аа ти… Тука с тоа Рашидов и Йосифоф и Музикален театър и ПанкинМанкин стана …вавилонско стълпотворение. Аарее, ходом маршшшш – след Румито Желева… в Музея на забравените
Бойко да обяви нов конкурс за министър на културата, щото на тоя му е мини – културата… За два – три месеца ги забърка такива…
Панкин да си ходи
Рашидов след него
Да си земат Йосифоф да им пише частни мюзикъли
Музикалния театър да отдъхне
Аре… и България да отдъхне
Ей, от музикалния – нема да се давате!
Какво беше казал чичко Сталин – НАШО ДЕЛО – ПРАВОЕ!
Щом ви е емнал Рашида по сталинистки… и вие… по сталинистки… ЗъбЗаЗъб!
Армия сте!
Борис Панкин се оттегля от поста директор на музикалния театър
Министър Рашидов предложи на Борис Панкин и той прие поста съветник на министъра по музикално-сценични изкуства
Борис Панкин се оттегля от поста директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ и става съветник на министъра на културата Вежди Рашидов по музикално-сценичните изкуства. Това съобщиха от Министерство на културата.
По-рано днес в Министерството на културата беше проведена среща на министър Вежди Рашидов с новия директор на ДМТ „Стефан Македонски” Борис Панкин.
По време на разговора беше обсъдено създалото се напрежение в ДМТ „Стефан Македонски”. Като отчита явното нежелание на колектива и на синдикатите на Музикалния театър да приемат необходимостта от реформиране, развитие и осъвременяване на дейността на този културен институт, Борис Панкин заяви пред министър Рашидов своето желание да се оттегли от длъжността директор.
Отчитайки, че неподчинението в Музикалния театър се ръководи от двата синдиката, които в писмо от днес уведомяват министъра, че ще предприемат действия съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове, министър Вежди Рашидов оставя двата синдиката да определят как да се ръководи този културен институт в бъдеще.
Министър Рашидов предложи на Борис Панкин и той прие поста съветник на министъра по музикално-сценични изкуства. Заповедта за назначаването му влиза в сила от днес.
http://culture.actualno.com/news_280743.html
Insomnia-Sodomia, are 4upkata, gaden komunist
Приятели на изкуството,
От името на създателите на песента „Въх, Рамо, Рамо“ – солистката Биляна, „Готин Бенд“, както и целия творчески екип, работил по създаването на популярния български хит – изказвам нашата искрена подкрепа към артистите от Музикалния театър „Стефан Македонски“.
Еввввала ти правим „Въх, рамо“
Евала Беляно.
Евала Готин бенд.
Евала ти правим пич, дето си се скрил под Stefan The One The Great.
Па мое и да си пич-ка, де да те знам, ама тогава сигурно шъ си много готина.
Готина е песента ви, мамка ви
А слей туй сте още по-готини!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Честито на колегите от Музикалния театър!
Добрите новини са:
Борис Панкин се оттегля от поста директор на музикалния театър!
Артистите могат да си отдъхнат!
Обаче – В Н И М А Н И Е:
Министър Рашидов предложил на Борис Панкин и той приел поста съветник на министъра по музикално-сценични изкуства.
Колеги от Музикалния! – „Сагата“ не е приключила! Тя тепърва започва!
Какви ли „съвети“ от тук насетне ще дава „Отритнат Панкин“ на Министър Рашидов, в частност и по отношение бъдещето на М Т „Стефан Македонски“?
ТОВА – АБСОЛЮТНО САМОУБИЙСТВЕНО – РЕШЕНИЕ на Министъра на културата доказва, че става дума за „скачени съдове“ ЙОСИФОВ-ПАНКИН-РАШИДОВ…-…-…, а дирята, КЪДЕ-КАК-И КОЛКО
…КОЛКО… ПАРИ СА ИЗТЕКЛИ – ДИРЯТА МОЖЕ ДА ХВАНЕ С А М О ПРОКУРАТУРАТА.
опааа, прокуратурата е част о т мафията бе алооооооооооооооооо
Хип-хип Ура за Музикалния…!
„Стефан Македонски“ спечели Първия рунд!…
Егати, Някой усети Дебелия и бързо-бързо направи завой!!!
Глей кво нещо?!… – тц, тц, тц…
Я да видим кой?
Панкин?… – видимо е той, ама… не е той! – шушнали са му. Панкин е пионка. Само – пионка. Глей кво нещо – тц, тц, тц… Пионка.
Друг е!
Друг еее-е!
Там, измежду по-крупните!
Нищо, – и така! – на тоя етап е – добре!
Някой, гузен – си е подвил опашката.
Гу-зен!
Гузз-зен!
Г-у-з-е-н!
Как му казва народа на такъв: – Нагъзен, негонен бяга! Глей кво нещо – тц, тц, тц… нагъзен…
Това е временно, обаче.
Ей, хора от Музикалния…!
Може да има и – Втори рунд!
И хляба и ножа – пък, и, лъжицата и вилицата – са в други ръце!
Внимателно!
Еуфория! – днес?… – добре!
Утре? – с акъл.
Някой, по-горе, беше писал за един Троянски кон. Четох го внимателно.
Поразлистете Омировата приказка, към самия й край!
Да не ви нагласят някое друго Троянско конче…! Глей кво нещо – тц, тц, тц…. друго Троянско конче…
Абе, АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ
Инак, защо ли си мисля, че вече му е време на Министър Рашидов да си депозира отставката пред Премиера. Хайде, Готин!
Руми Желева вече го направи.
Кво, страх ли те е…?
Глей, кво нещо – а на вид, мъжко момче…Тц, тц, тц…
P.S.
Маестро Светозар Донев,
Защо се оттегли?
Много добра песен.
„Въх Рамо“ е образец на нов, оригинален подход към жанрове, които инак се ползват с не дотам добро име и престиж. Дано последват и други творчески сполуки.
Малко ме смущава политическата изостреност, но, всъщност, именно това е солта и пипера… Всъщност, не сме свикнали, да ни се пее по този начин.
Солистката Биляна е превъзходна, а музикантският екип /Готин Бенд/ е наистина впечатляващ. Великолепно свирене! Браво на създателите!
Биляна е социалистка
На тебе Майка ти е социалистка
а Билянчето е – от стар фабрикански джинс
Тичай на Позитано да се оплачеш
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр
на Позитано.
.
Кой
пее
„Въх Рамо Рамо“
е
Пи4.
.
Бат Бойко дай газ!
А-aa,
КОЙ
НЕ ПЕЕ,
„ВЪХ РАМО“,
БРАТ –
Е ПИЧ
НА КВАДРАТ.
…ot Karnobat!
are, begay pri Stani6ev!
…
Bat Boyko day gaz!
Da jivee Balgaria!
Честито!
БОГ
ПАЗИ
МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР
„СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!
Bravo!!!! –
HA МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР
„СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“!
Da zhivee Bulgaria!
Кой
не пее
„Въх Рамо, Рамо“
е измекяр
на Позитано.
Защо за червената Меглена може, а за жълтата Меглена не можеше?
“Меглена Плугчиева ще бъде новият представител на България в ЕБВР,
съобщи министър-председателят. Той добави, че по този начин дава пример как трябва да се отнасяме, когато има българска кандидатура.
Независимо от коя партия е, трябва да заставаме зад тях и да ги подкрепяме, заяви Борисов.”
Да припомням ли, че Меглена Плугчиева беше “острието” на Станишев, което той извади на финала на управлението си като възможно най-доброто, което има в екипа си и я направи вицепремиер?
Кой
пее
„Въх Рамо Рамо“
е
Пи4.
.
Бат Бойко дай газ!
е хубаво де, разбрахме
повтаряш се
абе пич , ти се изтърка бе
дай газ , дай гъс….ми да даде ББ един гъс да мирясаш
Вече е време Министър Вежди Рашидов да си депозира отставката пред Премиера. Хайде, Готин! Руми Желева вече го направи. Кво, страх ли те е?!
Браво, приятели от Музикалния!
Това е – артистите от „Стефан Македонски“ всичко могат – от време Оно са го доказали! – и да пеят, и да танцуват, и да скачат и да прескачат, и да плачат и да се смеят, и ако трябва, нечия мамица министерска да разплачат – ама да оцелеят!
Глей-ква рима, обаче, Ви спретнах!
Няма да се предавате! Защото, както гледам, битката ви от така нататъка, сега почва.
Като чета тука, като гледам, като чета она ден кво излезе и в Труд – Стефан Цанев, пък и другите, днеска в Уикенд – тая цапнатата в устата Кортенска пак ги е изтипосала /карай, Кортенце, до дупка!/ и тъй нататък из медиите – ми то, ЦЕЛИЙ СВЯТ ЗАД ВАС ЗАСТАВА!
Голямо ви е изкуството!
Аз съм – бая на години. Няма да ви кажа на колко съм, но като си помисля, че ония години, ее-хе-ее, съм се заглеждал по Великата Мими Балканска, доста отдавна беше! Целият ви репертоар знам, от тогава. Знаете ли, ама откога? – 59-та ли, 60-та ли, бяха ме зели „Запас“ 40 дни, тука в Комендантството, дето сега е на пъпа на София, НДК-то
…и тогава ни заведоха под строй да гледаме „Българи от старо време“!
Ей, Арончо Аронов, Великия! – ти още не пееше в Театъра!!…
Пак казвам – голямо ви е изкуството.
Сега – аз, освен че много ви харесвам /признавам, толкова не харесвам Операта!/, много обичам фолклорната музика, джаза и… да ме прощавате, ама и чалгата. Добрата чалга. Има и добра чалгия.
И това дето стана тука тия два-три дена или седмица, освен ако Г-н Грънчаров не го е нагласил, еша си няма!
На „сцената“ на баш-чалгийцата „Въх, Рамо, Рамо“, дето аз си умирам за нея, Музикалния театър „Стефан Македонски“ спретна такъв мач на Вежди Рашидов и съташачниците му, че ум да ти зайде!
Абе, и реферът беше готин – айде, Ангел Грънчаров!
Сега, обаче, трябва да се бият – дузпи! Отваряй си очите, Ангеле.
На Вежди, на Панкин, на Йосифов…
Яко дръжде фронта, момчета и момичета – следовници на великата Мими Балканска
Мноо-го шум за един театър, бе
Благодарим на всички съмишленици и приятели, които, тук, ни подкрепиха:
г-жа Клавдия Манолова
г-н Иван Пеев
г-н Маньо Манев
г-н Димо Миленков
г-н Марко Мартинов Марков
г-н Калин Милев
г-н Милан Семов
г-н Киро Кирев /Сабята/
г-жа Д-р Соня Кехлибарева
г-н Георги Костов
г-н Милко Галев
г-н Stefan Macedonsky
г-жо Пепи Петкова
г-жа Д. Захова
г-н Марин Тотев
г-н Prof. Dr. Anibal Kanibal
г-жа Гена Димитрова
г-жа Мара Марева
г-н Димо Маринкин
г-жа Милка Цачева
г-н К. Вельов
г-жа Лили Томова-Клаус
г-жа Мария-Магдалена Иванова-Фишер
г-н Исак Исаков
г-н Киро Асъл КъдравоЧервеникавоМустакичестия
г-жа Ани Бонева
г-н Иван Пеевски
г-н Стефан Тодоров
г-н Михаил Хорев /Минчо Хоругвата/
г-н Stefan The One The Great, Биляна и Готин Бенд
г-н Мартинов
г-н Свилен Кънев
г-н Иван Иванов
г-жа Мара Калинова
г-нЦветан Филипов
в. „Труд“ и г-н Стефан Цанев
в. „Уикенд“ и г-жа Кортенска
Блог Грънчаров и г-н Ангел Грънчаров
и хилядите наши верни фенове и почитатели.
Благодарим Ви!
За мизераблите Гошо и Жоро
Повтарям се щото
докато има „Позитано“
ще ви пеем – ВЪХ РАМО
Ше ви го пеем
докато ви отвеем!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Гошо и Жоро, ясно ли е?!
А
кой
пее
ВЪХ РАМО
е
пи4!
Добре де, махленски
щом ти шъ повтаряш и аз шъ повтаряш
А-aаааааa,
КОЙ
НЕ ПЕЕ,
„ВЪХ, РАМО, РАМО“,
БРАТ –
Е ПИЧ
НА
КВАДРАТ.
ГОРЧИВО!!!
“Меглена Плугчиева ще бъде новият представител на България в ЕБВР,съобщи министър-председателят Бойко Борисов. Той добави, че по този начин дава пример как трябва да се отнасяме, когато има българска кандидатура.
Независимо от коя партия е, трябва да заставаме зад тях и да ги подкрепяме, заяви Борисов.”
ГОРЧИВО!!!
Да припомням ли, че Меглена Плугчиева беше “острието” на Станишев, което той извади на финала на управлението си като възможно най-доброто, което има в екипа си и я направи вицепремиер?
ГОРЧИВО!!!С ГЕРБ И БСП НАПРЕД!!!ГОРЧИВО!!!
А
кой
пее
ВЪХ РАМО
е
пи4!
Поздравявам артистите от „Стефан Македонски“ с големия извоюван успех.
Бъдете живи и здрави!
Сега – за Блог Грънчаров:
Добре свършена работа, г-н Грънчаров.
Чета ви блога от година насам, но такова удоволствие не се изпитва всеки ден.
Да качите всичко написано, относно Музикалния театър, на едно място е много добра идея. /Някой горе ви я подсказа преди дни./
Прегледах всичко, което сте подбрали – поздравявам ви. Едно нещо, обаче, ми липсва. Мисля, че може да се поправи, или, по-точно, да се коригира.
Вие сте подбрали главно, как да се изразя, „едри“, глобални размишления.
Пропуснали сте някои дребни мисли, а – повярвайте ми, някои от тях са направо истински шедьоври, като, например, това на Исак Исаков – № 351, или № 336 – за „червената плутокрация“, или № 332 – очарователния бисер на госпожата Милка Цачева, явно голяма почитателка на оперетното изкуство: „Мои мили, любими, пернати оперетковци! Обичам ви!“
Има и много, много други, в това число, и казани по отпреди, по повод Филхармонията.
Вземете, че скройте от тези емоционални и сърцати мисли един пъстър гердан!
ГОРЧИВО!!!
“Меглена Плугчиева ще бъде новият представител на България в ЕБВР,съобщи министър-председателят Бойко Борисов. Той добави, че по този начин дава пример как трябва да се отнасяме, когато има българска кандидатура.
Независимо от коя партия е, трябва да заставаме зад тях и да ги подкрепяме, заяви Борисов.”
ГОРЧИВО!!!
Да припомням ли, че Меглена Плугчиева беше “острието” на Станишев, което той извади на финала на управлението си като възможно най-доброто, което има в екипа си и я направи вицепремиер?
ГОРЧИВО!!!С ГЕРБ И БСП НАПРЕД!!!ГОРЧИВО!!!
А
кой не
пее
ВЪХ РАМО
е
пи4!
Ti, KOPELE KOMUNISTI4ESKO, si podstaveno litse!
Gornite dumi ne mi prinadlezhat!
Dano prihvane6 – Le6oyadna GONOREYA, KOPELE KOMUNISTI4ESKO,
ще ви пеем – ВЪХ РАМО
докато има „Позитано“
Ше ви го пеем
докато ви отвеем!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
KOPELE KOMUNISTI4ESKO!
Тичай на Позитано да се оплачеш
ДА ЖИВЕЕ ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“
Да подкрепим нашта мила опорета в борбата им за справедливост
Нека все така да ни радват с музиката на Калман , Лехар и Щраус
ДА ЖИВЕЕ ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“
ЦЕЛИЙ СВЯТ ЗАД ВАС ЗАСТАВА!
BRAVO – „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“
ЦЕЛИЙ СВЯТ ЗАД ВАС ЗАСТАВА!
ДА
ЖИВЕЕ
ТЕАТЪР
„СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“
Да подкрепим
нашaтa опeрета
в борбата им
за справедливост
Кой?…?!…
Кой
не
пее
„Въх Рамо, Рамо“
е
измекяр
на Позитано.
…
…ще
ви пеем – ВЪХ РАМО
докато
има „Позитано“
Ше
ви го пеем
докато
ви отвеем!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Bat Boyko, day Gaz!
Are-eeeeee! –
Bat
Boyko,
day
Gaz!
отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.
А Бат Бойко само след 8 месеца ще за почне да мучи от екрана , оправдаващ своята безнадеждност, защото ние , така сме се закопали в собствените си бакий, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светий не мож ни оправи
Отговор
Мирослав Гунчев каза
октомври 4, 2009 at 8:13 pm
Господинчо Константинчо, абе, посбъркали са ти именцето! Че ти си – Тома Неверни.
Отговор
2.ivo ivanov каза
август 6, 2009 at 9:29 am
O-oooooooo, Bravo! – „Въх, рамо“ e Истинска песен на промяната
A stiga de Pederast!
Begay na Pozitano.
Lele 6to sam gorавгуст 10, 2009 at 4:34 pm
Imam edna pitanka. $Vuh, Ramo$ si ima avtor. I 6to stoi na tumno, mi ne zeme da izleze. Generala orden da mu dade. S lenta.
Puk, moje da ne e balgarin. Ili e nqkakav 4e6it. Ako be6e na6 Ganjo, do sega da e izlql na sergiqta i 6to kinti da e nakqril, aa? Ili puk e nqkoj golqm Barovec, deto 1000000 ne mu burkat=
Evala Barovec. Gotina e 4algiqta. 4as po 4as q slu6am.Mnogo silen takt ima. Da znae6, pesenta ti e, kato – koga gasi6 var u varnica!d!!!
Честита победа на артистите от Националния музикален театър „Стефан Македонски“! На добър час! Кураж! И попътен вятър!
Какво стана сега, г-н Грънчаров? – осраха ви Блога. Вземете мерки!
Всъщност, имате две възможности.
Първата е – да оставите „нацвъканото“, така, както е – за поколенията. Има известен резон, но не ви съветвам. Едно, защото вандалите ще продължават да го правят; и друго – Блогът ви е комуникативен, четивен и интересен; било то като прясна /или „отлежала“/ информация, било то, просто като забавно и развлекателно четиво, особено в „полит“-споровете „за и против“ песента „Въх, Рамо, Рамо“, и особено сега, около завъртялата се криминално-романтична сага за Музикалния театър – та той привлича читателя, който отбележете, рядко се задържа на едно място, ако не му е интересно – било то, с пикантна, но вярна информация, било то с някоя благозвучна клюка – но в и н а г и, всичко поднесено много интензивно! Това в последната четвърт от поредицата на записките ви е разрушено!
Коригирайте го! Всъщност, това е Втората възможност. Изчистете Блога от разлятата Фъшкия.
Не че, фъшкиеносците няма пак да опитат – сигурно, но вие пак ще почистите.
Поставете лимит, не особено ограничителен, но все пак – примерно 5000 знака! Това е предостатъчно за едно – дори научно изложение. Комуто, все пак, мястото не достигне, ще продължи п о в т о р н о!, но няма да има възможност да безобразничи!
Аз все пак се питап – кой стори това?
Има няколко хипотези:
– тинейджърска грозна и безотговорна фриволност? – по-скоро, не.
– някой „ощипан“ през последните дни и седмици по време на продължилите разговори и дискусии около проблемите на Музикалния театър и Софийската филхармония и техния „наставник“-принципал Министерството на културата; съмнявам се Александър Йосифов, Панкин и Ко да тръгнат да правят точно това… Въпреки, че биха могли да бъдат подкокуросници.
– фактът, че фъшкиеизливането се извършва от „позицията“ на ваш постоянен гост г-н Константин, следва да се търси мотива за състоялата се „серна“ баня заровен някъде в предполагаемо противоречие между този господин и други такива господа, в техни състояли се спорове.
– има и друг хипотеза, свързана изцяло и единствено с вашата личност и нанасяне на лична обида към вас, както и смъкване на рейтинга на блога ви, който несъмнено е висок.
В крайна сметка, не го взимайте навътре.
И вземете спокойно и уверено парцала…
Позабършете.
На добър час на Блог Грънчаров!
не виждаш ли , че има двама Константиновци
единият се пише Константин, а другият се пише КОНСТАНТИН
Според мен вторият ползува името на първия , за да прави диверсия
be da si odat i dvamata
Музикален театър!
Честито!
Браво!
Победа на изкуството над бакалството и администриращата посредстветост!
Дерелиев – оставка!
Рашидов, бишни Йосифов и му покажи публично кирливите ризи!
Панкин – на борсата!
Ми, това е!
Живота продължава!
Пей, Графиньо Марице!…
Пей сърце!
Е, ти го подкара като на годишно събрание. Първо, второ, трето.
Браво, колеги. Удържахте фронта. Опънахте се на мултака здравата. Глейте сега да не ви хакне някой позабравен тих комунистически „процедуршчик“ от старата номенклатура, пък да се окаже накрая, че пак Йосифов е спечелил конкурса…
Успех, колеги артисти от Музикалния театър!
МУЗИКАЛЕН…! – ЧЕСТИТО!
В НАШИЯ ДОМ, ВСИЧКИ НИЕ МНОГО СЕ РАДВАМЕ ЗА ВАС! ЗАЩОТО ВИ ОБИЧАМЕ!
ОНЯ ДЕН БЯХ СРЕД ВАС, ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО И СИ ОДРАХ ГЪРЛОТО ОТ ВИКАНЕ, СОЛИДАРНА С ВАС!
НА ДОБЪР ЧАС, ОРФЕЕВИ НАСЛЕДНИЦИ!
Кой не пее „Въх Рамо, Рамо“
е
измекяр на Позитано…!
Това го разбрахме.
Смени плочата.
Нещо от класиката, например от Омир.
Пей за гнева Генералски, Богиньо, гибелний гняв дето отвя бая души БеСеПарски,
я зяпей, ма, туй сладко „Въх Рамо“, че да чуе и мало и голямо:
„Се посра – туй Позитано“ !
….
А-а?!…
Нали искаш Класика? – Те ти, Класика.
Честито, на всички приятели на Оперетата.
Най-вече на колегите от „Стефан Македонски“, които се държаха много достойно и успяха да докажат, че Артистът в България следва да се уважава.
Колеги мили, победата е сладка, знам, но знам също, че тя е най-сладка, когато е ПЪЛНА ПОБЕДА!
Не се залъгвайте, трябва да доведете нещата докрай! /И-и, не забравайте, че в един момент, сред вас се появиха и немалко „отстъпници“. Не им се сърдете; колеги сте, но сега е точно мига да ги превъоръжите с малко повече „вяра“./ Та, трябва да си доведете нещата докрай, защото ВАШАТА КРАЙНА ПОБЕДА Е ВАЖНА НЕ САМО ЗА ВАС, НО И ЗА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА И ТЕАТРАЛНА КУЛТУРА!
Министърът се отметна от първоначалната си твърда позиция по няколко причини:
Първо, безспорно, усети Дебелия! – /гук е бъдещата му лична драма – Големият Скулптор – така поне го титуловат – не намери сили да се оттегли с достойнство! Оттук нататък, превърнал се в Малък министър, той отчаяно и безнадежно ще се опитва да трупа ефимерен имидж, я чрез БГ-Лувъри, я чрез Други Знаци и Знамения… Господ здраве да му дава!/
Второ, министърът се отметна, защото трябваше да спаси „Инструмента“ Александър Йосифов, което иде да докаже, че Йосифов служи открай време на среди и интереси, стоящи значително по-високо от една или друга власт или правителство!
Кому е служил, служи, /и, вероятно, ако Рашидов го спаси!/ пак ще служи, Бившият Кадър на ЦК на БКП Александър Йосифов? – още от времето на въздигналия го Тодор Живков, през трудната за оцеляване ситуация на началото на 90-те, когато намери подслон сред свои, но после ги предаде, през възхода на Пребоядисалите се БКП/БСП-ейници – 95-97 и последвалия ги тотален крах, когато пак, от същите „червени среди“ му подадоха спасителна ръка и Първанов го припозна за приятел…
Е-е? – Бившият Кадър на ЦК на БКП, вездесъщият и вездеслугуващият Александър Йосифов е „Вечният Кадър“ на една, уж! – унищожена от преди 20 години тоталитарна схема, която всъщност е
удивително приспособила се към новата среда и е по-жизнена и тургурна от когато и да е било!
„Вечната Амбър на Пост-комунизма – Александър Йосифов!“
Нека не забравяме, че не е само той…!
Трето: Рашидов трябваше да спаси Екипчето си – там, заместник-министърче, директорчета и директорши, защото ако си идеше някой, щеше да се наруши „статуквото“ на ред споразумения от времето, когато се раздаваха мини-стерските кресла.
Четвърто: /вероятно, след като Б.Б. му е поиздърпал ушичките, защото същия ден вие колеги – и аз бях там – протестирахте пред М С/ министър Рашидов, отстъпвайки „благо“, дава да се разбере, че той е „контактен“, „компромисен“ и т. н., сговорчив човек, може да вдява след разумна приказка и след диалог. А всъщност, последен диалог нямаше. Завойчето той си го направи – изведнъж!
Пето: дали не – от страх?
Шесто: /ако И това е имал предвид, Вежди Рашидов, не е за подценяване!!/ той спаси и Панкин! – Спаси ли го?… Ще видим! Времето ще покаже. По-скоро, с този еничарски ход, той – засега – спаси СЕБЕ СИ! Или, по-точно – спокойствието си.
Защото – той КУПИ ПАНКИН!
Ако не го беше купил, и Панкин бе останал на улицата, Панкин щеше да съди Министерството на културата, и щеше – безусловно – да го осъди, защото, формално, конкурсът за Директор за Музикалния театър бе проведен „перфектно“ и Панкин го е спечелил!
Защо са му на Рашидов такива ядове!
Съществуват още ДВЕ точки, които мотивират „Завоя на министър Рашидов“. Ще се въздържа да ги коментирам, но те са свързани, именно, със съдбоносното ви бъдеще, приятели и колеги от Музикалния театър!
Ще се въздържа, защото – са до голяма степен – хипотетични!
/Но, затова – бъдете нащрек!/
Сигурно е само едно: Рашидов спаси кожата. – това е и разбираемо.
Спаси кожата и на Панкин. – и това е разбираемо.
Спаси кожата и на Йосифов? – З А Щ О?
Сигурно е и още нещо: тия Тримата…, Т р и м а т а… Йосифов-Панкин-Рашидов, въобще не ги е еня за Българската култура. Ама – въобще!
Da jivee Be Ka Pe!
Анатема триждий
APE, AHATEMA Tриждий – x Tри, a?
Колеги от Музикалния театър, вашата крайна победа е важна не само за вас, но и за цялата българска музикална и театрална култура!
Да подкрепим братя и сестри
Протестите на Музикалния театър и Филхармонията. С право роптаят нашите мили музиканти и певци срещу кощунственото отношение на някои чиновници за слава и материялни облаги. Музиката е велик език. Музиката е Божествен език! Тя е първото изкуство и всички останали си нареждат след нея. Ние сме длъжни да запазим, съхраним и развием тези музикални традиции за бъдещото поколение , за нашите деца. Музиката е част от нас . Тя е нашето спасение. Тя трябва да бъде запазена!ДА ЖИВЕЕ ФИЛХАРМОНИЯТА! ДА ЖИВЕЕ ОПЕРЕТАТА ! ДА ЖИВЕЕ ОПЕРАТА!
Нека да издигнем високо меча на гражданското неподчинение.
Нека разберат тези спържави комунистически мутри, че ние сме достоини да бъдем свободни.
Стига с тия подкупи, корупция и ментърджийство. Ние всички сме данъкоплатци. Ние всички сме граждани и част от държавата. Ние имаме право и задължение да имаме нашта оперета, нашта филхармония, нашта опера.
Тези институции са стожер на нашта култура и ние трябва да бдим над тях. Всякакви гниди смучещи от творческите сокове на това културно цяло трябва да бъдат смазани и победени.
Много от тия комунистически мурафети сам нам до болка известни. Те целят отклонение на вниманието, лъжи и манипулации. Те искат да ни убият с апатията.
НЕ! НИЕ ИСКАМЕ МУЗИКА
НЕка бдим, вълците са навсякъде. ЗА това:
ПРОТЕСТ
Бъди герой пословичен и чуден,
разбивай спънките в живота труден,
от камък имай воля в тоя час,
от стомана обятията,
но теб пак ще те разбий у нас
апатията
Клюкарства подли , интриги покрити,
псувни, коварний шопот на глупците
прзирай ги : те немощни са змий,
не бой се от проклятията!
но завистта с едно ще те убий:
с апатията
Бъди велик гений на земята,
свят кат Христа, прав кат Сократа.
Но да умреш не нужно е у нас,
ни яд, нито разпятията:
по – зло оръжье стои в нашта власт:
апатията!
Abe, ne 4e ne si mi simpatichem…?! – ama mnogo mi myazash po stil na Konstantin-Filosof, onya Komunistcheto, deto odi da se zhalva na Pozitano i e sol-ta6ak s Parvankata!
Ya, re4i! – Кой не пее „Въх Рамо, Рамо“
е измекяр на Позитано…!
jalak rob
Da jivee „Vuh Ramo“
Obi4am te Bilyano
Призив за протест в защита на националните музикални институции като стожер на българската култура!
Vnuka mi se zanimava s internet i mi pokaza napisanoto tuk. I mi go prochete, a pak az go pomolih da otreagiram.
Ne,kategorichno Ne sum saglasna da se naplyuva egin chovek, bez toy da ima vazmozhnost da se zashtiti! Kategorichno ne sam saglasna!
Ot 1072 do 1991 rabotya v BALKANTON. Imalo e nyakolko direktora.
Po-dobar direktor ot G-n Aleksandar Yosifov ne e imalo.
Da go povtorya li? Ne e imalo.
Tuk sega mu vadite vsyakakvi „kirlivi rizi“ i mu pripisvate vsyakaakvi chudovishtni deystvya! Ne e pochtenno da se deysta po tozi nachin! Che bil Chlen na ZK, che bil Partien Chlen? Mi tova beshe gordost za vseki edin ot nas!
Ame che, kogato G-n Yosifov podnese na vtoriya den na kongresa na B K P gramofonna plocha s idkazvaneto na drugarya Todor Zhivkov tova beshe istinsko svetovno proizvodstveno postizhenie! Kakvo, che e bilo na Todor Zhivkov? Mozheshe da e – Zhelyu Zhelev, Petar Stoyanov, drugarya Georgi Parvanov – vseki edin ot tyah e prezident na Bulgaria…
I osven tova, po vremeto na G-n Aleksandar YOSIFOV, zaplatite v BALKANTON byaha mnogo dobri, usloviyata za rabota byaha napravo Evropeyski, na nas ot Proizvodstvoto ni davaha vseki den Mlyako i oshte mnogo drugi previlegii!
оооо, ма ти си яка комунистка
я, изчезвай от тук- стига провокации
Вижте госпожа
За да ги пишете тия неща показва,че Ви липсва напълно социална компетентност
Значи за Вас е достатъчно Вие да сте си добре, да сте сити, да сте на топло и сте готови да се съгласите с всяка мръсотия
Как не Ви подразни тогава онзи нереален измислен свят? За Вас е все едно – всекидневната комунистическа пропаганда, потъпкването на всякаква свободна мисъл, непрекъснатото втълпяване на едни и същи лозунги на БКП, промиването на мозъци с постоянното повтаряне на заучени празни фрази, хилядите убити , насаждането на масов страх, доктринерността, ……всичко за Вас е все едно, така ли?
а лагерите? забравихте ли ги?
а „диктатурата на пролетарията“?
празните магазини? лошокачествените стоки?
каква гордост ма? ти нормална ли си?
взеха земята на хората….
TOBA E!
Кой не пее „Въх Рамо, Рамо“
е
измекяр на Позитано…!
Успех, артисти от Музикалния театър!
Ха, ее, шукер. Най-сетне и нова песен запя.
Браво брато, признах те. След „Илиадата“ вече, те признах. Това що е – Отело, Макбет, Тримата-четримата мускетари, Данте, Веселата вдовица, Вергилий, Илирий, Катето Евро… абе още от Шумерско, а? се е , твоя почерк, а? – това Одисей, Оди поливай, а?…
Оди go-du-hay! – Позитано-измекяр
ЯКО ДРАПА ГЕРБ ЗА КОКАЛА
Бе Се Пе е гола вода!
Гербер цъфнал ми е, мамо!
Глей! – Борисов е на мода! –
оживление голямо.
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– как клеймосва Позитано!
И настъпват „Горе“ смени.
Чувам разни мълви хорски –
за рокади и промени…
Серго ми бил прокурорски…!
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– яко клейми „Позитано“.
Що е БеСеПе-министри:
„Анатема!“ – и в панделата!
Всички били Антихристи,
реве Гербер-цитаделата.
Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
– Как дамгосва „Позитано“.
Питам!
– Чутури зелени!
Не са ли туй стари схеми?
…Че съзирам през бинокъла! –
Яко драпа Герб за Кокала!
YPA-AAAAA!
Komunisti, are, 4upkata!
Яко драпа Герб за Кокала!
YPA-AAAAAAA!
Музикален театър! – Честито!
Честито! ОБИЧАМЕ ВИ!
Една комуноидна другарка защищава директора на БАЛКАНТОН Ал.Йосифов понеже при социализма всеки ден й били давали мляко!
DA JIVEE Be Ka Pe, be
U raa-aaaaaaaaaaa
Are-ee Drum!
si4kite GERBisti
sa biv6i Komunisti
ne si dale4 ot istinata
Аа Въх рамо рамо рамо рамо
е страхотен чалгун
блясък с трясък
и солистката е като слънчев лъч в тъмното на комунизъмат / be happy happy Jivkov, аре! изчезвакис-Теодоракис!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! /
та Биляна е – здрасти! мое слънчево утро …леле как сладко пееш ненагледна моя сладчице
BRAVO – БилянO!
„Въх рамо“ e… –
блясък с трясък!
Afferim!
Ey, da ne ya vzeme6 v Harema
Опит за обобщаващ коментар около Сагата „Музикален театър“
Изтеклата седмица предостави напрегната, интензивна и пълна с обрати програма: – от взривни протестни действия на Оперетната гилдия пред Министерския съвет, съпроводени с много медиен шум във всички ежедневници и жълтеещи се седмичници, до – …ненадейно „свиване на знамената“ и от двете страни.
Вождът на Културата, след като многократно декларираше, че проведеният – от Министерството на културата – конкурс за директор на Оперетния театър е „перфектен“ и резултатът му не подлежи на съмнение, че Панкин е бъдещият директор, след намеците-заплахи /изречени от халтавият му зам.-ресорен министър/ за всякакъв вид разправа, в т. ч., че „няма да има заплати“, и т. н., – Рашидов направи рязък завой; Панкин, взе че се отказа „доброволно“ от директорските мераци /не, че Рашидов му е шепнал да го стори!/ , Рашидов си го прибра „под крилото“ – е, този ход/!/ е направо „троен лупинг в четвъртото измерение“ – направи го съветник по театро-музикантските въпроси /ама, как ще го съветва Оня, дето му създаде толкона проблеми и неприятности…?!?!/, Рашидов заяви и, че Съдбата на „Музикалния…“ от тук насетне е в ръцете на „Музикалния…“ – /виж ми окото, плува ли корабче…?!?! – колеги от Оперетата, м н о г о-оо внимавайте!/, всичко, видимо утихна, сви се като гнойна набрала пришка, побоцната с губерка, но язвата остана непочистена.
Вождът на Културата, вероятно е бил видимо доволен, защото си подсигурява временно спокойстние /и без туй, проблемите около Европейското Руми създадоха доста дертове/, туширайки вълната от протести, спасява и /спасявали го?!/ „имиджа“ на „Главния екзекутор“ на конкурса, Председателя на журито проф. Александър Йосифов и, купувайки „временно“ Панкин, си подсигурява още едно спокойствие, защото, ако Панкин не бе влязъл „на бял кон“ в Музикалния театър, можеше да съди Принципала, а Вождът на културата не долюбва да бъде съден! /от край време е известно, още от времето, когато полицай му нанесе побой… или, как… – обратно ли, май, беше?…/
И така, Принципалът – отдъхна.
В „Музикалния…“ – имаше, „хип-хип“, естествена еуфория след победата /Искренно – Браво!, поздравления Големи Артисти!/, и… няколко, последвали крачки – я, встрани…?!, я – назад…?!, я – незнайно накъде…?! – впрочем, бъдещето ще покаже.
Отказът, например, от исканата оставка на зам.-ресорния министър, за изречените обидни думи във в. Труд, констатираната от страна на зам. министъра „лумпеност“ на артистите…
„Успокояването на топката“, от една страна, изглежда добре. В крайна сметка, това е на пръв прочит „цивилизовано“. Въпросът е, какво следва нататък?
Какъв е сценарият на Принципала? Не води ли това привидно успокояване /защото, точно за това става дума!/ до приспиване на бдителността на Музикалния театър?
Искаме само да припомним думите на Стефан Цанев, казани пред в. Труд, думите на М. Кортенска, казани пред в. Уикенд, както и казаното в Блога Грънчаров от 17-ти януари:
Вълната от протести на артистите от Театъра е основателна!
Защото: Панкин е подставено лице.
Йосифов не успя да влезе в Музикалния театър на Бял Кон! – /кандидатствайки неуспешно за директор преди половин година./
Сега Йосифов се опитва да влезе на „Бял Троянски Кон“. /Поставен от Рашидов за Председател на конкурсното жури на Новия конкурс за директор!/
Конската Троянска подлога е – Панкин.
Какво се е променило?!…
Единствено: – Панкин е оттеглен.
Но, Панкин – не е – Главата на тенията.
Другаде е заровено Кучето.
Значи, набралата гнойна пришка, остана непочистена.
Да продължим:
Какво друго спаси Вождът на културата?
Безусловно, туширайки вълненията, предотврати абсолютно необходимото в такива случаи подаване на оставка?
/Как така: Рашидов и – оставка?!… А кой ще бере, в други ден аплаузния урожай по повод сапунения мехур на БГ- Лувъра… – по-горе някой го бе назовал „Мулташка стряха“./
Рашидов спаси и, както стана дума по-горе, макар и временно, „имиджа“ на най-интересния и тъмно-многолик персонаж в случая, „конкурсния екзекутор“ Ал. Йосифов, и разбира се, спасявайки го – Големият Скулптор /както се Себепривижда Той/ се превъплъти в Малък Мини-министър.
Връщаме се отново, към казаното от Стефан Цанев, М. Кортенска, както и към изреченото на 17 януари в Блога Грънчаров:
Кому е удобен бившият член на Централния Комитет на БКП – професор Александър Йосифов???… На Рашидов, на Борисов?
Или на непокътнати от „промените“ икономически кланове и съответно, произтичащи трайни икономически интереси?
Министър Рашидов твърди, че двата конкурса /във Филхармонията и Музикалния театър/ са правомерно проведени. Естествено, ще твърди с а м о това, инак, вероятно ще накърни по-висши интереси.
Първо, в интерес на историческата правда, следва да бъде внесена с ъ щ е с т в е н а корекция:
Александър Йосифов н и к о г а не е бил Член на ЦК на БКП!
…..
Името на Александър Йосифов /в навечерието на Конгреса на Партията/ е било в Проектолистата на Членовете на ЦК на БКП, но в последния момент е „смъкнат“ в листата на „кандидат-членовете“ на ЦК на БКП.
Това е. Александър Йосифов е избран за кандидат-член на ЦК на БКП.
Друга корекция, която следва да бъде внесена, пак произтича от съпоставяне на редица факти, а именно:
Стефан Цанев прави опит „да тегли чертата“ – колко ли би взел Йосифов /за много пари става дума!, ако Панкин би влязъл в Оперетата? Стефан Цанев много старателно се опитва да направи това, но сметката му не е вярна, или, по-точно – непълна, защото „далаверите Йосифов“ са много по-значими – ако, въобще за далавери може да става дума, защото на небосклона изгрява внушителна „корупционна схема“, която междувпрочем работи с години!
Отново цитираме: “ – Бившият Кадър на ЦК на БКП, вездесъщият и вездеслугуващият Александър Йосифов е „Вечният Кадър“ на една, уж! – унищожена от преди 20 години тоталитарна схема, която всъщност е удивително приспособила се към новата среда и е по-жизнена и тургурна от когато и да е било!
„Вечната Амбър на Пост-комунизма – Александър Йосифов!“ /край на цитата/
Става дума за „изтекли суми“ в гигански размери! Десетки милиони.
Става дума за период, значително по дълъг от последните десет години, когато „корупционни схеми“ са дали възможност Йосифов да бере плодовете им!
Оше през периода 1995-1996, по време на Виденовото правителство, Ал. Йосифов получава „карт блаж“ за действие!
Вече ш е с т н а д е с е т години!!!
Включително, и при сегашното правителство, идещо със заявката – за промяна!
Кой сте вие, всъщност – Александър Йосифов – с а м о „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ – или…?!
.
Изумително!!
Впечатляващо отвратително!
Опит за обобщаващ коментар около Сагата „Музикален театър“
Ангеле, земи вържи тия двата материала и оня долу – в едно. И ги кръсти „Трио“. Или „Триптих“ ги кръсти. Оня нали е композитор – значи, Трио!
Ще го кръстиме, „Трио за Вечната Амбър на ПостКомунизма“. Кантата! – или – Оратория. А-аа? Звучи перфектно.
Пращаш му го на оня, на Александър Йосифов – това е ТЕКСТА на кантатата! да напише музиката.
И да я изпълнят в зала България със Софийската филхармония, нали са гъсти със Директора Явор Димитров. Само от мен има пълна зала минимум три вечери. Кинтите от прихода ги делим наполовина.
За Ангел Грънчаров ще пуснем 5 гратиса.
Аре, 15.
А?
Хърби…?
И така – „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ е силно раздразнена.
Йосифовата чест е силно накърнена и „културният“ екзекутор е бесен. Ден след публикациите в „Труд“ и многобройните изказвания в пространството на Гръчаров-Блог, Александър Йосифов гневно изригва, отново на страниците на в. „Труд“ /19. 01. 2010/ – „Зад всичко това стои проф. Георги Костов!“
Да припомним част от една интересна публикация от Блог-Грънчаров /18. 01. 2010/ на Клавдия Манолова:
„Днес в „Труд“ излезе силно писмо-размишление от поета Стефан Цанев в подкрепа на Музикалния театър. Изтъкват се факти, които говорят за икономически врътки „под масата“. Композиторът Александър Йосифов, като председател на журито за избор на директор, е упрекнат в некоректност и в приемане на вид „подкуп“ от страна на класирания кандидат Панкин, като сумите за които се говори, поне от позицията на моя скромен пенсионен доход, са направо астрономически – 40 000 – 50 000 лева.
Всичко това, явно става с мълчаливото съгласие на министър Рашидов. Какъв процент се отчислява персонално за него?
И как Александър Йосифов – повтарям въпроса от по-горния материал – но е много, много интересно, как той, като бивш член на ЦК на Комунистическата партия е приет от Гербистите; какви са критериите на тези хора, дошли с претенцията да обновят България и същевременно да приобщават бившата Червена плутокрация?“ /край на цитата/
И така, Йосифов е бесен от факта, че се говори за финансови „взятки“ от порядъка на 40 000 – 50 000 лева, които Манолова определя „от своята скромна камбанария“ като АСТРОНОМИЧЕСКИ?!
Това ли е, всъщност, причината?
Да, но – не! Йосифов прекрасно знае за какви реални суми става дума, „реализирани във времето“ – повече от 16 години – и също така прекрасно знае, че ако кълбото започне да се разплита – може би, връщане няма! Затова е бесен Йосифов!
Между другото, в изказването си във в. „Труд“, ден след скандалното интервю с ресорния зам. министър Дерелиев, Йосифов изпуска фразата:
“ Музикалният театър – ми е м н о г о с к ъ п!“ /край на цит./
Има си хас, да не му е скъп! – ами че „загубата на контрол“ над най-касовия столичен театър – /след като Панкин не успя да го вкара на „Бял троянски кон“/ си е „огромен икономически ущърб“!
Как ще приключи цалата сага Йосифов?
За първи път, след като близо половин век на ушенцето на Александър Йосифов е пято единствено „Осанна!“, сега се вадят, една след друга, публично „кирливи ризи“, скатавани не от днес или утре, а трупани с години. И нищо чудно, че струпаното Сашково бельо смърди ужасно! – Авгиева смрад!
Приповтаряме, това не са дребно-хайдушки набези на един оставен на воля да бастисва с години „Храбър Юнак-културтрегер“, а с години градена „корупционна верига“, така плътно вградила се в обществото ни, че не подлежи /поне досега!!/ на разграждане при нито едно правителство!!!
…Междувпрочем, Александър Йосифов продължава да се окопава и обгражда: отскоро той е назначен в Борда на Фонд Култура при Министерството на Културата; професор Александър Йосифов е поканен да преподава в престижния Нов Български университет /на какво ли ще учи „Културният екзекутор на България“ в този университет българските студенти – Бъдещето на България?!?…
Нищо чудно, сагата ЙОСИФОВ ДА БЪДЕ ПОТУЛЕНА, за кой ли – пореден – път!
Действията на Вожда на Културата ни, подсказват именно това – Рашидов не ще неприятности.
Но Йосифовото бельо – смърди! Авгиевите обори си искат своя Херкулес.
Има един, дето, обещава, обещава… – пъне мускули…!
Поживем, увидим…
Ако всичко това, изложено тук – както и по-горе – е вярно, пиратът Дрейк – ряпа да яде.
Г-н Йосифов слага Великия Дрейк, ей тъй, просто – в малкото си джобче.
Аз, в интерес на истината – моля любезно да бъда евентуално извинен – за пръв път чувам за такъв композитор.
Ами, той е просто – върхът. От пет прави – петдесет, от петдесет – петдесет и пет хиляди…! GREAT!
Премиерът да го вземе веднага – за съветник ли, за ковчежник ли…?! И-и никакъв прокурор!! – то е ясно, че ако сега мине през прокурора – при тоя медиен шум, при този разиграл се театър с Музикалния театър – жална му майка.
Никакъв прокурор! – такива хора са златни!
Бе дай ми го тоа Къмпоузер първо да го отманафим тука два-три пъта!
Нема ти стане! Той е 130 кг – сух
.
Кой не пее „Въх Рамо, Рамо“
е
измекяр на Позитано…!
ВЪХ РАМО
Е
Е П О С!
.
Пей, сърце.
.
Аа-бее Въх рамо рамо
е страхотен чалгун
блясък със трясък
аа?!
Чугун чалгун!
змей!
Като ви гледам и двамата сте Чугун чутури Ех да ви се не види. не мирясахте с тая долна вмирисана анадолска чалгия брей… Долно. по-долно. най-долно. най-поподолно. Ввъх рамо. това е. по-долно нема.
Има има. Дооо-ооо-лен Комунист!
Изказах се преди 3 дни в подкрепа на г-н Йосифов. Пак ще кажа. Работила съм дълги години във завода БАЛКАНТОН. Не сме имали никога по-добър директор от нашия директор. Искам да кажа от Александър Йосифов. Той беше навсякъде и се грижеше за всичко и за всички. Със всички си общуваше и не беше вирнал нос като днешните като Иван Костов например.
Господин Йосифов, тогава Другарят Йосифов, повдигна фабриката ни най-световно равнище. При нас се правеха плочи за износ за цял свят, правеха се поръчки от други фирми, защото нашето качество и било на много високо качествено ниво. Нашата продукция е имала авторитет във целия свят. И именно заради това, др. Тодор Живков направи др. Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия. Тука някой пише, че бил само кандидат член… Ми може и така да е, вече не си спомням точно. Ами то е почти същото! Кой друг български музикант? Примерно Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на БКП?
Г-н Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример. А на да бъде хулен.
Срамота.
Каква срамна помия тече навсякъде.
То не бяха долни лъжи и обвинения към един честен и предан човек.
Спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Ал. Йосифов
Ей! Аре ма, како, ти вече един път горе писа! Разбрахме, че си комунистка! Вземи си го, препарирай другаря Йосифов.
Марийке, ти ли си ма?…
Ама, четох те по-горе, ама не се сетих за тебе и чак сега като прочетох за Панчо Владигерон, нали ти живееше на улица Якубица близо до него, та се сетих че си ти. Изпращал съм те.
Ами да. Марийка. Беше ни комсомолски отговорник. И други работи…
Хее, не си права Марийке, никак не си права, ама хайде – да не ровиме стари кокали и да спи зло под камък.
значи, Вие явно не може да разберете, че БКП -то са си живи престъпници
това че 50 години сме живяли в трас не е гаранция за нормалност
всички комунисти са криминални…..за това сме там където сме
тая па….ти си съсем прадухана ма
може ли комунист да бъде гражданин и патриот ма алооооооооооооо?
нали се бори за победата на комунизма ма ..къв патриот ма
Кой не пее „Въх Рамо“
е
измекяр на Позитано…!
ВЪХ РАМО
Е
ВРЪХ – Е П О С!
.
Пей, сърце!
=
Be pey si, ma ne tuka.
Egati tapata pesen
Apsolyutno tapa!
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“
е
измекяр на Позитано…!
ВЪХ РАМО
Е
ВЪРХОВЕН ВРЪХ – Е П О С…!
Пей, сърце!
!
!
!
ЕЕЕЕ-ех, тъгъдък-тъгъдък
ББ-бе, бабо-тъгъдък
И да кажеш-тъгъдък
Ссссс-съска тъщата-тъгъдък
Ее-еееех, нека си съска!
УУ-унгарките и те съскат
ДДДо-като
УУ-ууругвайките
ПППП-ппредано те
ЕЕЕ-ее-бават.
Това е, пич!
Ха
му
прочети
в
е
р
т
к
а
л
л
а
!
Клатим
60т съм
брат4ет
халаа
Въх Рамо!
I Jeni Jivkova si pee s kef Vuh Ramo Ramo
Спрете да хулите другаря Ал.Йосифов! Срамота! Стига сте сипали помия срещу светлата му личност на комунист и музикант!
Ooo-oo, ч е р в е н – App-solyutno!!!!!!!!!!!!!!!!
В случая с Музикалния театър лъсна отвратителния лик на „елита“ на тотално корумпираната българска „музикална“ комуномафия
Е, как така „да живее“, като вече е – отживял?!
Да живее Маркс!
Да живее Ленин!
Да живее вечно… Бабини деветини!
Ми той живял, чичко Ленин, живял, поживял, отживял си… и така
Така е и с комунизЪма. Аре – Орландовци
ВЪХ РАМО – is GREAT!!!!!!!!!!!!!!
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“
е измекяр на Позитано…!
ВЪХ РАМО
E-eee! – Това го разбрахме.
Смени плочата.
Zum bei Spiele – InterrNationala! a?
DAY GAZ! – InterNationala
Tra- La- La -Las … ….InterNationala!
A?
Смени плочата.
Спрете!
Срамота.
Спрете!!!
Каква срамна помия…!
Спрете да хулите големия български композитор Александър Йосифов.
Марийке?
Марийке, спри де! Нали ти казах, че не си права за др. Йосифов и – да спи зло под камък и старите там неща да не ги ровиме.
Хайде успокой топката.
Виж каква една хубава песен има тука, за „Позитано“ и за Бойко Борисов, ама не е от другаря ти Йосифов.
Земи я чуй, пък му я пусни и на него – да се научи как се пише готина песен, а?
какво предизвиква чувството на срам?
от какво да се срамя и пред кого?
оооооооооооооооооооооооооо лельо
празна си кат каца за зеле по летоска
такива кат тебе требе да ги пребират бе….аре оди да въртиш кюфтета на мъж ти
Виж, за Вожда на културата! – може. Нека си живее. Да си поживее. Да си – отживее!, както му е на сърце. И както му е на душа. И както му е… според културата /му!/. Амаа, да не ме учи на култура! Щото такива ги е забъркал, че еша си няма. Ми той, Културна революция сякаш е тръгнал да стъкмява.
Ей, Товащищ-Аркадаш-Геноссен-Ефенди Маестро Рашидов,
К Р О Т К О!
Какъв вожд бе?
Вожда ти две думи на кръст не може да каже – едно ми ти просто изречение… Мъ-каа-ааА, а две прости изречения свързва с „…Ъъ-ъъъ-ъъъЪ…“ и нечленоразделно пъшшШ-Шшшкане…
Виж от едно време насам прическата му е винаги у ред, загладен-пригладен е, ама това не може да му скрие Плоското на Аспиринчето, с Една Гънчица, брат ми!… Са-мо Ед-на!… Sorry!
И както сам казваш, такива ги е забъркал, че еша си няма!
Инак, е добро момче, за компания, ако му ходиш по свирката, ако му правиш „еввала“ от време на време – не много!! – само от време на време, защото инак се усеща и пак става зъл, и ако си му колега – да не си по-талантлив от него!… И „равен“ не може да си му!
Освен, ако вече ни си станал Безсмъртен!!… Но, ако си още – смъртен, сиреч ако си още сред живите – не може! Само – Под него…
Момчето е много чуствително и даже – по женски, ревниво…
Дали е талантливо?…
Е…? – питаш ме, дали е много, ама мно-оого талантливо?…
Талантливо? – дд-да; ама – мноо-огоо, чак – Аллах керим! – като стане Безсмъртен,тогава ще видим!
Сега, Господ здраве да му дава – по човешки, просто, го казвам, а на нас пък, яка гърбина да дава, ако трябва да му износим щуротиите…
Щото, като култур-началник – отвсякъде издиша. Веждито.
Един култур-началник за 4 години може такива да ги надроби, че свят да ти се завие.
Някъде горе четох, една госпожа умно казва, че симфоничен оркестър се отглежда като английска ливада – сто години. След сто години казваш – имам английска ливада или – казваш, имам симфоничен оркестър.
А, колко му е, да го съсипеш…?
Щото, „твое момче“ – ама некадърно отвсякъде! – е обяздил оркестъра и бая време го пришпорва по нанадолнището… юррруш! – даа-а, ама – „твое момче“, като братя сте, даже друг-другиму „БраТ“ си викате: „БраткО МоЙ“ – „една зидария“ зидате, как да го махнеш?
Аз да поспра дотук, щото продължа ли, то май става дебела…
Жив и здрав, Вежди…
Ама, давай, по-кротко.
Не си давай много зор.
Колкото по-малко – толкова по-добре.
Ей! – К о л к о т о п о-м а л к о – ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ!
За недомислията. Става дума.
Аа, и за чашката също – важи.
Е, – То си е, божем, твоя лична работа, ама – за здравето е по-добре… А ии-ии – за фасона! – все пак.
Бива ли публична личност – пиян фасон…!
И към пишещия, и към по-долу коментиращия Грънчаров: Аз също имам някои бележки към стила на действие на сегашния Министър на културата, но считам че трябва да има някаква „граница“ в поплювките към големия ни скулптор, както и към държавника – той в момента е едно от лицето на културна България!
Кой определя тази граница, за която говорите ?
и необходимо ли е да има такава?
Стига фалшива етика, след като виждате , че морал и без това няма….След като са допуснати масивни грешки , те трябва да бъдат критикувани, дори и с болезненото оръжие на цинизма.
от какво се притеснявате?
Към Харалампиев:
Като е на България Лицето – да си плисне две шепи вода, щото целия е в гурели.
Константине, И Э Ч Е З В А Й
Ех, Вежди, Вежди, бива ли така: публична личност – пиян фасон?!
.
„Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“ е измекяр на Позитано!
.
Тази песен е обида за сърцето на всеки православен българин. Тия ориенталщини могат да се пръкнат само в комунистически мозъци, дето сега искат да се викат гербари или гербери – за мен те са сите „гъбари“. Ние трябва да издигнем високо кръста и в името на Нашия Спасител, Бог и Отец Исус Христос да пометем цялата тая гмеж. Подобни песни и чалги развращават душите на нашите деца, вменяват им чувство вулгарно, ниско. Те звучат от Преизподнята и аз съм сигурен, че само душа отдала се на съблазните на Дявола може да допусне тия музикални, волни, гнусни излияния. Нашата цел е да смачкаме глава на змията , която ни души непрестанно. Зло не спи под камък. Братя, осъзнай те се . Комунистите са вълци в овчи кожи- сега, искат да се преправят на други, за да ни доят отново. Сатаната говори от тяхната уста. Пускат подобни песнички пълни с разврат и манипулация. Да стъпчем главата на змията. Анатема!
Тая твойта песен вече сме я чували!
Ясно че си бясна червена бабичка. И мъжка да си – пак си Пиютка непоръбена!…
Комунизмът си отива-ааа, не разбра ли, червен лаком червей?!?!… Ей, последните си отиват – посока О Р Л А Н Д О В Ц И
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“ е измекяр на Позитано!
.
Съгласен.
„Въх…
За пръв път я чувам. Много добра песен. В техникума на брат ми са луднали по нея.
„Въх Рамо“ е добра творческа находка, на фона на всичко, което чуваме в последно време.
Изключителна солистка. Чувам този глас за първи път, ще го запомня!
в техникума може …..тя и без това е за там
Пак лъжеш, криминалогенен. Винаги си казвал че Въх Рамо е лоша песен, но изпълнителите ти харесват. Е, не си ли червена измекярска лопата?
Какво се случи, приятели?
Всяко чудо за три дни. Вдигна се малко повече шум около проблемите в Музикалния театър, аха, да се случи нещо – мъждукаше някаква надежда дори Министър Рашидов, след толкова грешни ходове, да си подаде оставката, или – ако не той, поне неговия заместник г-н Дерелиев , който вулгарно нагруби артистите от Театъра – аха!…, но Министърът по „МистерСенковски“ /по младите едва ли помнят Факира на всички времена!/ прибра в ръкава си явно „губещата карта Панкин“, извади я през другия ръкав и публично я изтипоса в ново „амплоа“ – п е р с о н а л е н министерски съветник, хвърли прах в очите на обществото, че проблемите на театъра ще решава самия театър/?!?/, поуспокоиха се страстите сред актьорите, които междувпрочем не бяха достатъчно единни, дори в „пика“ на противостоенето имаше големи пробойни, благодарение на подмолната игра от страна на Министерството на културата и упражнение груб, невиждан от тоталитарно време натиск! – пошумя се, пошумя… и всичко отшумя…
Не си въобразявайте, приятели, казвам го към онези – „лъчезарно-безгрижните оптимисти“, които се надяват, че бурята е отминала!
Ни най-малко.
Както се казва, Министърът спаси кожата. От тук насетне предстоят от страна на Министър Рашидов тихи, подводни и подмолни, стратегически действия за превземане на пространството в театъра; междувпрочем, тези действия са вече факт и артистите ще „берат плодовете им“ явно още през следващите две-три седмици.
Междувременно друг „театрален скандал“ вече можем да проследим по медиите, отново свързан с абсолютно некомпетентните изказвания на Вежди-Рашидовия съветник Панкин! – столичните драматични театри са изправени на нокти!..
Дали отново това ще бъде – „чудо за три дни“?!…
Всъщност, Световният Скулптор, за кой ли път доказа, че владее умението да ссе изплъзва и измъква от конфузни ситуации. Тактиката с „всяко чудо за три дни“ проработи по време на скандала със Софийската филхармония, перфектно „отсвири ситуацията“ по време на скандала с Музикалния театър, дори не се чу за проблемите във Варна, където също бе проведен конкурс за директор и бе назначен „Гербер“… – ето, и сега – новата „столична театрална супа“…
Всяко чудо за три дни…?!?…
Хайде, Уважаеми Господин Министре! Подайте си оставската! Ще мине и ще замине. Всяко чудо за три дни. И – Вашето чудо… По реда си.
Правилно казвате – всичко утихна и ще се забули. Така става всеки път.
Виновните за скандалите със Софийската филхармония и Музикалния театър „Стефан Македонски“ да понесат заслуженото.
Панкин няма място в Министерството на културата.
Александър Йосифов, ако е сгафил, на прокурора.
Министърът – оставка!
Мултакът-министър (на културата – пази ни, Боже, от такива!) Вежди Рашидов се сниши по тодорживковски и чака бурята да отмине
|Не сте прави.
Вежди Рашидов е Художник от европейска и световна класа. Хулите, с които го обстрелване са непристойни.
Като министър, може и да направи грешка, човешко е – но това не намалява величината му като творец.
и каква е величината му като творец?
айде моля ти се ….а стига
ако беше така…
голям творец -министър не става, остави ти тия работи
Константине, изчезвай!
Грънчаров, чупи подставеното си измислено „виртуално копеле“ Константин. Няма дя съжаляваш.
До Милен Памуков, дето крепи мултака Рашидов.
Що да не сме прави Бе?
Художникът си е художник. Добър – слаб, негова работа. Може и – за велик да се мисли. Негова работа. НО…! – Министърът, ако е нанесъл сериозни щети на Българската култура – чуй!!! – требе да си оди! – Шоп го е рекъл!
Тре-бе да си о-ди!!-!!…
ЧУЙ.
Чуй! – какво е Вежди Рашидов /или, все едно кой! – Рашид Пенкелерев/ в сравнение с 80-годишната филхармонична история на България, която Вездесъщият Рашидов захвърли в прахта?!…
Какво е Същият Вездесъщ Юнак, в сравнение с Дълголетната музикална ОПЕРЕТНА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ?!…
Ни-що. Н-У-Л-А.
За това става дума.
И ако думичките са малко по-остри…?, знайте, уважаеми г-н Министър, чувствата са още по-неудържими. Вървете си.
Махни Константин – завинаги
„Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“ е измекяр на Позитано!
.
Mahni – Konstantin
Hast Du mir verstanden
А стига с туй Рамо де. Смени малко репертоара. Въх рамо рамо, въх рамо рамо… да й нещо ново. ей и премиера смени двама трима от правителството. смени и ти плочата. Въх, кълка, кълка например, а?
да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
лелеййййййййййййййййййййййй
вие се объркахте, ами сега
Ами да. Това е – България.
Около Музикалния театър „Стефан Македонски“ всичко поутихна и вероятно пак ще се забули. Ама така става всеки път. Това е България. „Третия свят“ на Континентът Европа, нещо като „Афро-Екваториален пояс“ – ама на Балканите.
Ами да. Това е – България.
Гангстерите се измъкват по пантофи, не ги лови ни милиция ни полиция, ни прокурор, а и да ги лови, задържат ги за двайсет и четри часа и пак ги пускат. Максимум, за четиридесет и осем часа, ако са убийци или нарко трафиканти. Това е…
Ами да. Това е България.
Господи! Стори този път – да не е така.
Нека тоя път виновните за скандалите със Софийската филхармония и Музикалния театър „Стефан Македонски“ да понесат заслуженото.Българската културна общественост, изстрадалият български музикант иска да чуе истината, иска да повярва, че живее в правово и демократично общество, а не в ориенталско-дивашка, нагласена по вкуса на шепа мултаци и пезевенковци, феодално-мутренска държавица.
Господин Панкин няма място в Министерството на културата. Бил се отказал „благородно и самоволно“ от „завоювания“ пост Директор на Оперетата?! – и за туй министърът го бил приютил под крилото си… Годсподин Панкин – на борсата, да погладува малко!
Г-н Александър Йосифов, ако е сгафил, директно – на прокурора.
Чета по-горе, г-н Йосифов се бил окопал навсякъде, в Музикалната академия, в Нов Български университет – абе акъл имат ли тия хора, бе, Ректори, Декани, Настоятели! – абе как може този ми ти Анти-Музикант да бъде приет да преподава на децата ни и да ги учи на музикално „четмо и писмо“, да оставим настрава низкият му граждански и обществен морал?!
Да им е честит проф. Александър Йосифов на Академията и на Мов Български университет! Ама за децата, за студентите, жалко… За България жалко.
А, Негово превъзходителство Министърът Вежди Рашидов – оставка! Немедлено!
Отговор
Я, да видя аз! –
„Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“ е измекяр на Позитано!
.
Казах го преди половин година и пак ще повторя: (ако трябва и ще потретя, пак след половин година, пък ако трябва, може и по-рано да се случи, ще видим!)
Голяма е тая Музика!
Голяма е…
Песента „Въх, Рамо, Рамо“ възпява хероично Генерал Бойко Борисов. Който води уверено България – Напред!… И все по-напред!
Голяма песен за Велик човек!
Пей, народе! – „Въх, Рамо, Рамо“!!
Пей Биляно! – „Въх, Рамо, Рамо“! – Извий меден глас!… Цял ми ти Свят те слуша, стаено, в захлас!… Яко дръж такта, „Готин Бенд“!… А тъй…! Балкански ритъм и такт, ситно накъдрено, надъхано, да ти настръхне кожата… Велика е тая музика – нашта, Балканската! Нигде я няма!
Българино, запретни ръкави – голяма работа ни чака.
Света да удивим! Българио, напред и нагоре!
Генерал ни води!
Дай Газ, ГЕНЕРАРЕ!
БатБойко, дай газ! Настъпи твоя Звезден час!
Да прославим нашта свидна България и в двете Полушария…!
Ура.
По повод продължаващата обидна кампания срещу големия български композитор и деятел на Българската култура господин Александър Йосифов, ще повтора казаното преди 4 дни:
Изказах се преди 3 дни в подкрепа на г-н Йосифов. Пак ще кажа. Работила съм дълги години във завода БАЛКАНТОН. Не сме имали никога по-добър директор от нашия директор. Искам да кажа от Александър Йосифов. Той беше навсякъде и се грижеше за всичко и за всички. Със всички си общуваше и не беше вирнал нос като днешните като Иван Костов например.
Господин Йосифов, тогава Другарят Йосифов, повдигна фабриката ни най-световно равнище. При нас се правеха плочи за износ за цял свят, правеха се поръчки от други фирми, защото нашето качество и било на много високо качествено ниво. Нашата продукция е имала авторитет във целия свят. И именно заради това, др. Тодор Живков направи др. Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия. Тука някой пише, че бил само кандидат член… Ми може и така да е, вече не си спомням точно. Ами то е почти същото! Кой друг български музикант? Примерно Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на БКП?
Г-н Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример. А на да бъде хулен.
Срамота.
Каква срамна помия тече навсякъде.
То не бяха долни лъжи и обвинения към един честен и предан човек.
Спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Ал. Йосифов
Абе, 6о мана портрето на др. Живков бе? Па аз си го цалувах като икона
Ако не спрете долните лъжи и псевдообвинения срещу г-н Йосифов, ще обява Стачка!!! и на всеки 24 часа /а може и по-често, ако реша/ ще протестирам тук и на други места!
Протестирам!
А тази песен, заради която гледам си чешете езиците и я хвалите и прехвалвате, я чух: Въх какво? Дивотия.
Какви песни пишеше навремето др. Йосифов и все на „Златния Орфей“ и първи награди получаваше
хахахахахахахахахахахахаа…../_:-)))))))))))))))))…..хехеххехей)))))
Искам, ама много искам да повторя „мот-а-мо“ още веднъж това дето го казах днес сутринта – извинявам се много – заради другарката Мария Георгиева и заради нейния любим фаворит Маестро Александър Йосифов, и, да я видя – как ще стачкува!
Аз – нея.
Ами да.
Това е – България.
Около Музикалния театър „Стефан Македонски“ всичко бързо поутихна и твърде е вероятно пак да се забули. И между впрочем така става всеки път. Това е – България. „Третия свят“ на Континентът Европа, нещо подобно, като „Афро-Екваториален пояс“ – само че, на Балканите. Тук е той „Балканският Трети свят“. Ами да.
Това е – България.
Гангстерите се измъкват по пантофи, не ги лови ни милиция ни полиция, ни прокурор, а и да ги лови, задържат ги за двайсет и четри часа и пак ги пускат. Максимум, за четиридесет и осем часа, ако са убийци или нарко трафиканти. Това е…
Ами да. Това е България.
Господи! Стори този път – да не е така.
Нека тоя път виновните за скандалите със Софийската филхармония и Музикалния театър „Стефан Македонски“ да понесат заслуженото.Българската културна общественост, изстрадалият български музикант иска да чуе истината, иска да повярва, че живее в правово и демократично общество, а не в ориенталско-дивашка, нагласена по вкуса на шепа мултаци и пезевенковци, феодално-мутренска държавица.
Господин Панкин няма място в Министерството на културата. Бил се отказал „благородно и самоволно“ от „завоювания“ пост Директор на Оперетата?! – и за туй министърът го бил приютил под крилото си… Годсподин Панкин – на борсата, да погладува малко!
Г-н Александър Йосифов, ако е сгафил, директно – на прокурора.
Чета по-горе, г-н Йосифов се бил окопал навсякъде, в Музикалната академия, в Нов Български университет – абе акъл имат ли тия хора, бе, Ректори, Декани, Настоятели! – абе как може този ми ти Анти-Музикант да бъде приет да преподава на децата ни и да ги учи на музикално „четмо и писмо“, да оставим настрава низкият му граждански и обществен морал?!
Да им е честит проф. Александър Йосифов на Академията и на Мов Български университет! Ама за децата, за студентите, жалко… За България жалко.
А, Негово превъзходителство Министърът Вежди Рашидов – оставка! Немедлено!
На 11 август 2009 публикувах това мое мнение.
Общо взето, от тогава, малко неща се промениха. От друга страна, България и българското общество пред света имат променена визия.
Затова смятам, че мога да си позволя да се повторя.
И така:
Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност… и на Атака – смятай! на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.
Друго искам да споделя в тази връзка.
За песента „Въх рамо“.
Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и на шир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това „простолюдие“ са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – Вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?
Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен /вметвам, понятието е Ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!/, на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна „квота“ в БНР /макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса/, на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
Природата не търпи празни пространста! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. /Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!/ Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на „надсвирването“ и импровизацията.
Значи – има, все пак – добра поп-фолк музика, талантливо направена, и – друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.
Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените?
Какви са мотивите им?
И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател /и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност/ значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на „чалга избирател“!
Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят…
Та питаш, „кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените? – и – Какви са мотивите им?“
Ми то, от самолет се вижда: на комунистите песента /цитирам!/ „им бърка в гъза“!
И тая бъркачка е, как да кажа, до голяма степен си е болезнена. Пък и понеже става публично, нали разбираш, естетиката ти отива на кино, че не само естетиката ти: гол червен гъз, такован на светло, пък и публично…?!
Аре някой друг път ще си продължа мисълта, че от сутринта сняг вална и отивам да ударя два-три скьорски тигела на Алеко…
Песента „Въх, рамо, рамо!“ е възторжен химн на промяната
„Въх, Рамо, Рамо“. Велика Музика.
Така е.
Велика е тази Музика.
Най-сетне Чалгийският мътен поток „си намери Майстора“ с тази песен. Страхотно изпълнение.
Великолепна солистка. – Биляна! неподражаема. И музикантите са изумителни. – Готин Бенд! – Факири. Е, бати респектиращата свирня!… Кои сте бе? Излезте на бял свят! Да ви се поклоним. Поне аз, ще го направя.
И – Кой е този STEFAN THE ONE THE GREAT? – повече от половин година – пълно мълчание! Потресаващо. Казвам го не случайно.
Ако това са хора от бизнеса – и да не си обереш лаврите, славата и парите – просто „нещо не е в такт?!“ А инак – как може да са други хора, които ДА НЕ СА ОТ БИЗНЕСА…?!
Единствено! – ако песента е предварително поръчана, яко заплатена и купена от Поръчетелят и той сега прави с нея каквото си иска./Има си кинти, човека. Кинти, ама мнооо-ого. Не пет или петдесет милиона. Пъти – повече. Десет пъти. Двайсет./ Знам ли. Щото, ако това беше песен на Славчо Дългия, досега така да се беше разцвилил, глей какво съкровище съм създал…! И всеки друг от чалга-шоу-бизнеса така би постъпил!
В тая песен има тонове кинти!
Както и да е.
На автори и изпълнители – да сте живи и здрави!
И… Генерал Бойко Борисов да докаже, че заслужава тая песен! Има бая път да бие! Има и време, разбира се. Ама не, много!
Дай газ!
Защото – Хората искат Промяната. Чакат я. Петимни са да я усетят.
Браво! за тази песен. Гледам, че се върти повече от половин година. З пръв път я чувам. Без да съм голям привърженик на поп-фолка и чалгата, тази музика ми допада. Преди всичко с доброто изпълнение, не мога да кажа нещо повече, така по-специално, защото не съм специалист, но вътрешно ми допада и солистката и оркестъра, свият и пеят сърцато. И разбира се, най-вече ми допада острия и критичен текст. Разбира се, че открито и безусловно подкрепям ГЕРБ и Борисов.
А дали Борисов заслужава песента или пък, песента – Борисов, това е – как да се изразя: дай да си чешем езиците!
Борисов, вярвам, ще успее.
А песента, щом е хубава, нека се слуша и пее от повече хора!
Да го кажа накрая „едно към едно“ – харесва ми „Въх, Рамо, Рамо“. И на мен, и на цялото ни семейство. Със здраве, към създателите на музиката.
Песента „Въх, Рамо, Рамо“ възпява хероичния Генерал Бойко Борисов, който уверено води България напред!
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“
е Агент и Измекяр на Позитано.
А БеСеПе то да яхва метлата и да отлита.
И…
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“
е Агент и Измекяр на Позитано.
А тъй! не само Измекяр, и Агент стана.
Евала ти правим пич. Имаш развитие
ОЛЯХТЕ СЕ С ТАЯ ГНОЯСАЛА ЧАЛГА.
СМЪРДИ НА ОРИЕНТАЛСКА МРЪСОТИЯ. КАФАНСКА ПОДСЛАДЕНА ПОМИЯ, ИЗКЪЛЧЕНА МУЗИКА ЗА ИЗРОДИ, СЕРСЕМИ И ПОМИЯРИ. ТОВА Е ТУЙ „ВЪХ РАМО РАМО“.
Давай Пею, комунист си срама няма. От теб ако зависи, песничката и на Народен съд ще я дадеш. Жив и здрав бъди. Слушай си Интернационала и Шумете дебри и балкани
Абе, шо го галиш тоя бе. Па и жив и здрав му желаеш да бъде.
Ей Комунист неиден, изроди серсеми и помиари сте сичките и тая песничка се пей така, шото да ви бръкне яко и… да залинявате и иии да заминавате!
Раун дъб срещу мръсен комунист знаеш кво е? Е тва е Въх Рамо Рамо. Три пъти на ден го пръскай, демек пей му го , шото е жилаво майка му стара гадното червено копеле, много кръвчица е насмукало…
По повод излиянието на т. н. „Гилзата“: Език свещен на моите деди!
P.S. Не, че имам нещо против песента Ви…
Българската културна общественост, изстрадалият български музикант иска да чуе истината, иска да повярва, че живее в правово и демократично общество
Край!
Край!
Обявявам Стачка.
В подкрепа на Големия Български Композитор и Гражданин Твореца Александър Йосифов
СТАЧКА!
Отново и пак, пак и отново ще кажа. Работила съм дълги дълги години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН. Никога не сме имали никога по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от Александър Йосифов. Той беше винаги навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички. Истински директор, с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните началници и политици като Иван Костов например и други такива.
Господин Александър Йосифов, издигна и повдигна фабриката ни БАЛКАНТОН на най-световно равнище. Тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни фирми, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено ниво. Нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят. И именно точно заради това, другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия…! Кой друг български музикант? Примерно Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на БКП?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример навсякъде. А на да бъде хулен и пръскан с кал.
Боже, Срамота.
Каква срамна, долнокачествена помия тече навсякъде.
То тука не бяха долни лъжи и обвинения към един честен и предан човек.
Спрете! Спрете. Спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Ал. Йосифов
Марийке ма ти съвсем си откачила. Вземи се в ръце и млъкни.
Тая е превъртяла.
От седмица се мотае тука. Съвсем си превъртяла, Маро. Къде ще стачкуваш? Пред Балкантон ли или на жълтите павета. Или пред ВеждиРашидовото министерство? Ми ти ще се прочуеш много ма! Ми що не каза тия силни думи преди седмица, че Борисов да те прати на мястото на Румито Желева в Европейското…? Лее-ле-ее, къф пропуск!
Кой не пее „Въх, Рамо“
да яхва метлата и да отлита.
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А
В подкрепа на Големия Български Композитор и Гражданин Твореца Александър Йосифов
С Т А Ч К А!
Втори ден!
Отново и пак, пак и отново ще го кажа. Работила съм много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН. Ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от г-н Александър Йосифов. Той беше винаги навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички. Истински директор, с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните началници и политици като Иван Костов например и разни други такива.
Г-н Александър Йосифов, издигна и повдигна фабриката ни БАЛКАНТОН на най-световно равнище. Тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено ниво. Нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят. И именно точно заради това, др. Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия! Кой друг български музикант, примерно Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Г-н Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример навсякъде, а на да бъде хулен и пръскан отвсякъде с кал.
Боже мой, Срамота.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде.
То тук не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Александър Йосифов
Извинете Госпожо,
Бих ви помолил, с тиха, много тиха и кротка стъпка да се изсулите и да изчезнете завинаги!
Ква стачка ма? Ти си луда. Я дигай гълъбите
Кой хули и пръска с кал другаря ти Йосифов, бе Марийке? Няма такова нещо. Я чети горе, всички го дават за пример, как е могъл да надруса толкоз пачки… Такъв човек е златен ма. Аре стига си стачкувала, че ще ти смеят и кокошките.
Къде стачкуваш ма, пред президентството ли или на централната гара
За последно ти казвам, разкарай се
да живее
Бе Ка Пе
те ти булка Спасовден
Къф Спасоф-ден бе, Петльоф-ден бе, дупе се бара
About Christ, Jesus, and forged history
За Христос, Исус, и фалшифицираната история
http://karutzar.blogspot.com/2009/07/about-christ-jesus-and-forged-history.html
Santana Just feel better
Whoops – Funky Lounge – mixed by DJ Dimsa (www.mixupload.com/djdimsa)
Аа-а така! – Гггъз-за-аа!… По случай Петльов ден! Ама, защо е, чини ми се, женски?… Мъжко дупе трябва. Съвсем го оперверверзихте.
Shhh – Chillout Lounge – Mixed by DJ Dimsa http://www.mixupload.com/djdimsa
Содомия-Инсомния! – долен Комммм-мунизъм излъчва мириззз-змата ти! Въххх-ххх, отвратттт-ттт…!
.
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А!
В постоянна подкрепа на Големия Български Композитор и Гражданин Твореца Александър Йосифов!
С Т А Ч К А!
Т р е т и ден!!
Отново и пак, пак и отново ще го кажа и повторя.
Работила съм много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН. Там ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от господин Александър Йосифов! Той беше винаги и навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички нас. Един истински директор, който с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните високомерни началници и политици като Иван Костов например и разни други такива господа.
Господин Александър Йосифов, издигна БАЛКАНТОН на най-световно равнище. В онези незабравими години, тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено световно ниво.
Нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят и именно точно заради това, Другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия!! Кой друг български музикант или композитор, примерно Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример навсякъде, а на да бъде всячески хулен и пръскан отвсякъде с кал.
Срамота. Боже мой, Срамота.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде срещу този достоен човек.
Вече толкоз седмици, то тук не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете, спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Александър Йосифов!
А ти яхвай метлата и изчезвай заедно с другаря си Йосифоф
Извинете Госпожо,
Отново… бих ви помолил, с тиха, ама с много тиха и кротка стъпка да се изсулите и да изчезнете завинаги!
А ти веднага яхвай метлата и изчезвай заедно с другаря си Йосифоф
Йе, лелю, ти съвсем мръдна ма. Ма ква стачка правиш ти ма, къде си стачкуваш в къщи? Кво стачкуваш ма, гладуваш, не ядеш или пък плюскаш двойно в знак на протест, кво правиш ма как го протестираш това ма? И че тоз другар Алекс Йосифов къфтий ма, че от негово име чак пък толкоз протестираш?
Ма много смешно го правиш, ма лелю.
/Стачка! Трети ден/
И искам да кажа още, на тези които лаят лаят срещу г-н Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката!
Ма кой лай ма? Ти лайш най много ма, и ти мирише устата
Марийке, то бива, бива – ама такъв урсуз гюпек, не бива! Млъкни ма, кучка такава червено разгонена
аре стигь си я гъделичкал тая бе. бати комунисткака
Кой не пее „Въх, Рамо, Рамо“
е Измекяр на Позитано.
Тва е
в е л и к а
п е с е н
Чух ви песента „Въх Рамо“.
След царя иде падаря!
Тъй е, но е повече от тъй!
Царя, единия Борисов си отгледа другия Борисов. Да му се грижи за имотите.
И косъм няма да падне от коронованата глава.
То, и косъм там няма.
Аз тая песен „Въх рамо“ ще я запея пред Народното събрание на глас и ура ще викам, когато Борисов вземе декарчетата на Н. Величество и ги върне на България.
Ясно?!?
Аааа-аааа да видим!
На куково лято.
Да живее
Б К П!
Б К П!
Да живеее
Б К П!
Да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
Към г-жа Мария Георгиева и нейната тридневна стачка в подкрепа на Александър Йосифов:
– Госпожо, нещо нередно усещам във Вашата позиция? Не Ви ли прави впечатление?
Post Skiptum
– Оттеглете се, госпожо. Просто, прескочете един ден.
Да живее
Б К П!
Простащина и чалга си пасват
„Простащината и чалгата си пасват“…?!? – твърди проф. Иван Славов.
Ангел Грънчаров твърди ли го… или, просто само го… препечатва?
Не е прав Иван Славов с това си твърдение.
Сега… когато една публична личност от такъв ранг заяви подобно нещо, общо взето, то се приема едва ли не за „константна истина“. А това не е добре. Още повече, когато не е вярно.
Аз бих се съгласил с Иван Славов, ако той внесе малка корекция в този смисъл: Простащината и чалгата могат и да си пасват: – сиреч, Понякога; Често; /но, НЕ – винаги!/
Защо ли?
Аз бих предоставил възможността на Професора да направи подобна съпоставка, след като му дам следния конкретен пример.
И така – аз познавам две дузини столични парвенюта-простаци /и още два пъти по толкова!/, които ходят поне два пъти месечно в Националната опера, в Зала „България“ също, и всеки път външно-емоционално пръхтейки „Ах и Ох“, макар и „нищо да не отбират“ от ставащото на сцената.
Една от последните прясни случки бе през декември в Операта; представяха „Електра“ от Рихард Щраус – сложна музика, сложна драматургия и т. н….
В залата, фрашкано със сноби-„парветнюшковци“. Цитирам един от тях: Велика музика от велик композитор. /Това, междувпрочем, е така! – прочел го е в програмата!/ Обаче Парвенюшко, искайки да блесне с познания /чул-недочул/, изтърсва:
„Той… и прекрасни виенски валсове е композирал!“
Това е.
Разлика някаква между Йохан и Рихард… видимо, никаква.
Този Парвенюшко, уверявам ви, познавам го от близо 20 години, тръгвайки от Магурата и достигайки шеметни икономически висини, не се е променил на „йота“, бе Простак и си остана такъв Простак!
Питам професора: Може ли да направи някаква подобна „съпоставка“ ежду „Простака и Оперната сцена“?!?
Аз лично не бих могъл. Въпреки че… 100 %-ов простак влиза в Оперния театър…
Та-каааа…
Професор Славов! Вие знаете ли какво означава „Чалгия“?
Видимо, не знаете.
Просто – свирня. Народна свирня.
И когато се каже, например: Я, каква чалгия – се подразбира, че тя е ДОБРА!
Чалгия не означава н и щ о друго!
Не обиждайте и не товарете с „неприличности“ хубавата турска заемка!
И още нещо. Професорът пак е посбъркал!
Как тъй – в Сръбско можело, там имало „хава и мая“, а у нас не можело?
Ами че Брегович на малкия пръст не може да стъпи, примерно, на Ибрияма, или на Ялдъз Ибрахимова, или на тези „анонимни“ страхотми музиканти от Готин Бенд, представяйки зашеметяващо срутилата преди половин година Ю ТУБ и българските медии очарователна песен „Въх Рамо, Рамо“!
Не сте прав проф. Славов!
ОБЯВЯВАМ
С Т А Ч К А!
В постоянна и пълна подкрепа на Големия Български Композитор и Гражданин Твореца Александър Йосифов!
С Т А Ч К А!
Ч е т в ъ р т и ден!!!
Пак и отново ще го кажа и повторя. И ще потретя!
Работила съм много много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН на Красно село. И там ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от господин Александър Йосифов! Да, той беше винаги и навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички нас. Един наистина истински директор, който с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните високомерни началници и измислени политици като Иван Костов например и разни други такива господа.
Господин Александър Йосифов, издигна БАЛКАНТОН на световно равнище, на най-високо ниво. В онези незабравими СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ години, тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРИ ТОВА, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено световно ниво. СВЕТОВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО КАЧЕСТВО! Никой не може да го отрече!
Кое е по-добре, при СОЦИЯЛИЗМА или при капитализма?
Тогава нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят и именно точно заради това, Другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия!!! Кой друг български музикант или композитор, примерно известният Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример наистина навсякъде, а на да бъде всячески хулен и пръскан отвсякъде с мръсна кал.
Срамота.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде срещу този наистина достоен човек.
Вече има толкоз седмици, то тук и на всякъде не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете, спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Александър Йосифов!
И искам да кажа още това, на тези които не престават да ЛАЯТ ЗЛОСТНО и непочтенно срещу г-н Ал. Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката!!! До край ще устоя!!!
Лельо, яхвай метлата и изчезвай заедно с другаря си Йосифов!
Марийке, друм!
Hayde stiga s tazi izmislena stachka!
Grancharov, vzemi i dumata na taya! ili obyavi za Svetitsa!
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А!
В подкрепа на
Големия Български Композитор и Гражданин Александър Йосифов!!
С Т А Ч К А!
П е т и ден!!!
Отново ще го кажа и повторя. И ще потретя! И почетвъртя!
Работила съм много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН на Красно село. И там ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от господин Александър Йосифов! Да, той беше винаги и навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички нас. Един наистина истински директор, който с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните високомерни началници и измислени политици като Иван Костов например и разни други такива господа.
Господин Александър Йосифов, издигна БАЛКАНТОН на световно равнище, на най-високо ниво. В онези незабравими СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ години, тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРИ ТОВА, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено световно ниво. СВЕТОВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО КАЧЕСТВО! Никой не може да го отрече!
Кое е по-добре, при СОЦИЯЛИЗМА или при капитализма?
Тогава нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят и именно точно заради това, Другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия!!! Кой друг български музикант или композитор, примерно известният Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример наистина навсякъде, а на да бъде всячески хулен и пръскан отвсякъде с мръсна кал.
Боже, Срамота.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде срещу този наистина достоен човек.
Вече има толкоз седмици, то тук и на всякъде не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете, спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Александър Йосифов!
И искам да кажа още това, на тези които не престават да ЛАЯТ ЗЛОСТНО и непочтенно срещу г-н Александър Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката!!! До край ще устоя!!!
Марийкееее-еее… ? ? ? ? ? ?
Аре лельо яхвай метлата и скорострелно изчезвай.
Кой не пее Въх рамо
е агент на Позитано
Госпожо „Стачкуваща“,
Вашето си е живо нахалство. Кой ви гледа, кой ви слуша, кому правите впечатление…?
а ДА НЕ ГОВОРИМ, зад каква ЗЛОВЕЩА фигура сте застанали…
Дори да сте му била любовница, пак не си струва.
Съчувствам ви.
Вие… да не сте БЛОНДИНКА?
Професор Славов, не обиждайте и не товарете с „неприличности“ чалгата – толкова хубавата турска заемка!
Кой не пее „Въх Рамо“ е измекяр на Пoзитано.
Пей, сърце, любимата песен на Генерала!
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А!
С Т А Ч К А !!!
В подкрепа на
Големия Български Композитор и Гражданин Александър Йосифов!!
С Т А Ч К А!
Шести ден!!!
Пак и отново ще го кажа и повторя. И ще потретя! И почетвъртя!
Аз съм работила много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН на Красно село. И там ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от господин Александър Йосифов! Да, той беше винаги и навсякъде и се грижеше всякога за всичко и за всички нас. Един наистина истински директор, който с всички си общуваше и не беше вирнал нос нагоре като днешните високомерни началници и измислени политици като Иван Костов например и разни други такива господа.
Господин Александър Йосифов, издигна БАЛКАНТОН на световно равнище, на най-високо ниво. В онези незабравими СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ години, тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРИ ТОВА, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено световно ниво. СВЕТОВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО КАЧЕСТВО!
Никой, никой не може да го отрече!
Кое е по-добре, при СОЦИАЛИЗМА или при капитализма?
Именно тогава нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят и именно точно заради това, Другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата партия!!!
Кой друг български музикант или композитор, примерно известният Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример наистина навсякъде, а на да бъде всячески хулен и пръскан отвсякъде със мръсна кал.
Боже, Срам.
рамота.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде срещу този наистина достоен човек.
Вече има толкоз седмици, то тук и на всякъде в медиите не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете, спрете да хулите големия български композитор и гражданин и патриот Г-Н Александър Йосифов!
И искам да кажа още това, на тези които не престават да ЛАЯТ ЗЛОСТНО и НЕПОЧТЕНО срещу господин Александър Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката До край ще устоя!! До КРАЙ!!!
Абсолютно тъпа и безсмислена!
Така изглеждате!
С риск да се повторя, госпожо /или другарко!/ „Стачкуваща“,
Това, вашето си е живо нахалство. Питам се: – Кой ви гледа, кой ви слуша, кому правите впечатление…?
а въобще ДА НЕ ГОВОРИМ, зад каква ЗЛОВЕЩА фигура сте застанали…?!
Дори някога да сте му била любовница, пак – не си струва.
Съчувствам ви. Искренно.
Вие… да не сте БЛОНДИНКА…?
Марийке…? ? ! ? ! ? ! ? ! ? !
Грънчаров, вземи и махни тая комунистическа гнида – аут!
Uberite, pozhaluysto, etu nahalnuyu babu. Ona zdes vse polomit.
„Zabastovka“!?! – baba sovsem s uma soshra!
Pust bastuet doma, a muzh – po mordu! Klyacha zhydovskaya!
A nu-ko, smyvaysya.
Другарке Мария Георгиева,
Моля, времето ви изтече, напълно и безвъзвратно. Не на вас – коя сте вие?… хайде да не казвам как ми изглеждате… – на вашата партия и на всичките й канцерогенни образувания и остатъци. Така че, както казваше някога дядо ми: – Минке, дигай гълъбите! /Минка се казваше съседката, а той не я долюбваше, защото тя наистина хранеше гълъбите на целия квартал!/ Минке-Марийке, драга гражданко на едно отдавна отмряло комунистическо общество, хващайте последния влак и… нанякъде!
Какво сте се вкопчила в тоя Ал. Йосифов, не ми е понятно, четох в пресата, че бил крал много! – значи въпросът е прокурорски…
Хайде, другарке Мария Георгиева, по живо по здраво!
.
Кой
не пее
„Въх, Рамо, Рамо“
е
измекяр
на
Пoзитано.
Пей,
пей,
сърце,
любимата песен на Генерала!
.
Въххх-ххх….
Ааа, и лудата Кака да си ходиииии$$$$$$$
Ама що не стачкуваш като земеш да ядеш
Ейй аре стига с тая измислена тъпа стачка. Кой та гледа кво правиш ма?
Много тъп ви е станал Блога. Оня ден бях в него, сега пак, ама нема нищо интересно. За закриване е направо. Преди време се дискутираше попфолка, неква готина песен беше Въх-Мъх, а сега сте се фанали за гушите за некви сериозни музики и сте направо гола вода. Гола вода сте. Го-ла-во-да. Сте. Аре ше ходиме на други места дето е по-гот и е по смърфово.
Извинявай, ма Пикаем ти на блога
Кой
не пее
„Въх, Рамо, Рамо“
=
он си знае
Да живее БКП
и
КПСС
И Ангел Грънчаров!!
А посмеЙ да го изтриеш сега! въшльО!
зАПАМЕТИЛ СЪМ ГО!
Да живее БКПСС
Вся власт Советов!
ггъ-ззъ!
сиреч – жопе!
Ух ты, кудрявая куропатка
Може ли др. Мария Георгиева да си ходи най-сетне!
Стига стачни действия. Искаме секс!
Кво беше, кво стана.
Въхрамовци, тука стана скучно.
Да се знае! –
Кой не пее
„Въх Рамо“
е измекяр
на Пoзитано.
Пей, сърце, любимата песен на Генерала!
Въх-рамовец, пей, ти казвам, със страшна сила!!
Стачка!
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А!
В подкрепа на
Големия Български Композитор, Човек и Гражданин Господин Александър Йосифов!!
С Т А Ч К А!
Ден С е д м и!!!
За седми пореден път – Отново ще го кажа и повторя.
Работила съм много години в завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН. През всичките тези години ние никога не сме имали по-добър и по-грижовен директор от нашия директор, от господин Александър Йосифов! Господин Александър Йосифов беше винаги и навсякъде и той се грижеше всякога за всичко и за всички нас служителите от БАЛКАНТОН. Един наистина, наистина истински директор, който с всички си общуваше и по време на работа и след работно време ако се наложеше, и не беше вирнал нос нагоре като днешните високомерни началници и измислени политици като Иван Костов например и разни други такива господа.
Господин Александър Йосифов, издигна БАЛКАНТОН на световно равнище, на най-високо ниво. В онези незабравими СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ години, тук при нас се правеха плочи за износ за целия свят, правеха се поръчки от други световноизвестни авторитетни фирми, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРИ ТОВА, защото нашето качество е било наистина на много високо качествено световно ниво. СВЕТОВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО КАЧЕСТВО! Никой не може да го отрече!
Кое е по-добре, а? – при СОЦИАЛИЗМА или при капитализма?
Тогава нашата продукция е имала авторитет във целия съвременен интелигентен свят и именно точно заради това, Другарят Тодор Живков направи другарят Александър Йосифов Член на Централния Комитет на нашата Българска Комунистическа партия!!!
Кой друг български музикант или композитор, примерно известният Панчо Владигеров да е бил Член на Централния комитет на Българската Комунистическа Партия?
Господин Александър Йосифов трябва да бъде даван за пример наистина навсякъде, а на да бъде всячески хулен и пръскан отвсякъде с мръсна кал.
Боже, Срамота. Истински срам.
Срамна, долнокачествена помия тече навсякъде и отвсякъде срещу този наистина достоен човек.
Вече има толкоз седмици, то тук и на всякъде не бяха долни лъжи и скроени обвинения към един честен и предан човек и родолюбец.
Спрете!
Спрете, спрете се да хулите големия български композитор, човек и гражданин и патриот господин Александър Йосифов! Той е сред най-ценните творци и професори на Република България!
И искам да кажа още това, на тези които не престават да Л А Я Т ЗЛОСТНО и непочтенно срещу г-н Александър Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката!!! До край ще устоя!!
Ще устоим!!!
Твърдо ще у с т о и м!!!
Еййй Седем дни стачка. Бре Бре Бре аа? Голема работа си ти, комунистката аа?
И що си говориш на ВИ аа? двойна ли си ква си а?
А отдъхни малко а? То на седмия ден и Господ си е почивал а?
Пък ако се разкараш
еша си няма да имаш ааа?
Алоо-о! Няма ли кой да я изръчка тая от тука бе? Стачкарко-оо!
Що си говориш в множествено число, ма
с кого ще устоиш ма
на кого си пачавреста червена подлога
алооо
За каква стачка говори тази другарка?!
Изгонете я от тука!
Марийка ли си каква си, хайде на бегом!
Няма ли ред в тоя блог?
Изхвърлете я тая другарка
Разбра ли сега къде е заровено кучето?
Къде?
Хайде, Марийке, да си ходиш с добро. Седем дена смърдя, стига.
То не бе стачка, не бе чудо!
Хайде…
До
господина автор и собственик на тоя блог!
Предварително моля за извинение.
Тук няма ли правила или всеки може да се изсекни колкото пъти си иска? Тази госпожа, за нея правила няма ли, че ще демонстрира някакви болнави стачни съновидения, вероятно подтиквани от някакви стари свои неосъществени блянове с конкретен дискутиран тук господин-творец?
То била „психо“, бива, ама пък чак толкова на публично място?! Нали, ако някой ваш гост публикува нещо отявлено нецензурно вие или ще го коригирате или пък изцяло ще го свалите?… Ами цялото това психарско поведение си е – своего рода – цинизъм!
Нито имам желание да чета това, което тя ми предлага, нито пък – последвалите коментарии. По-рано влизах тука заради дискутираните проблеми с Филхармонията и Музикалния театър, но сега е станало неописуемо непоносимо. И е – скучно.
Моля, вземете мерки! Госпожата Мария Георгиева да си ходи, или пък поне и сложете някаква усмирителна ризичка, знам ли?
Бау! Аре ма кучко! Бау. Бегай се. Кучка бесна в гъзъ тесна.
Бегай се. Бау-уу!
И з в ъ н р е д н о Съобщение
О Б Я В Я В А М
С Т А Ч К А!
В подкрепа на
Големия Български Композитор, Човек и Гражданин Господин Александър Йосифов!!
С Т А Ч К А!
Ден С е д м и!!!
Спрете, спрете се да хулите големия български композитор, човек и гражданин и патриот господин Александър Йосифов! Той е сред най-ценните творци и професори на Република България!
И искам да кажа още това, на тези които не престават да Л А Я Т ЗЛОСТНО и непочтенно срещу г-н Александър Йосифов, да ги уведомя, че докато не прекратят – няма да прекратя стачката!!! До край ще устоя!!
К о л к о т о
и
д а л а е т е – щ е
у с т о и м
до край!
Ти си вулгарно пряма! Евала ти правим.
Ама ти е време да го духаш.
Докога тази дама ще се подиграва с всички ни?
Хайде, Марийке, да си ходиш.
Мислех си, с добро, по живо по здраво. Ти не миряса. Такава си беше и тогава. Бясна кучка комсомолка. Дойде в Балкантон действително в най-хубавото му време. Кой те доведе, не си спомням, но помня, че още на първото комсомолско събрание се изказа и направи впечатление на шефа. Тогава не беше – Мария Георгиева. По баща беша, ама не си спомням точно. Туй, името Георгиева – след като се ожени за оня, баламата и му натътрузи чуждото копеле.
Такааа. Мина не мина година и вече беше комсомолски отговорник. Леле що беше горда. Човек, по-ниско от тебе, трябваше да говори с теб след записване, ама поне една седмица предварително.
Духаше ли го вече? Мисля че, да.
Първо на шефа на цеха. И вървеше все по-нагоре.
Накрая обдуха и другаря Йосифов. То си беше публична тайна. Публична тайна си беше, че той открай време си падаше по тънката част. Ожалвахме жена му. Ама накрая, тя май усети, че е все тая – и мисля, не му остана длъжна, сложи му рогцата, и тука и в Австрия, там се бе омъжила по-късно щерка му. Марийка, между впрочем, тайно се надаше да измести и законната съпруга. Леле колко тъпа си била?
Ха да спра до тука, Марийке! Хайде помисли си добре и си дигай дърмите! Пък ако утре ми продължиш да стачкуваш, ще разпърдя на ляво и на дясно, ама поименно! – кого си обдухала, кого си наклеветила, щото през 80 -85 беше пръв доносчик в завода, кого си измамила, защото зимаше от тоя ъи от оня заеми, ей тъй по 200 по 300 леза /бая пари бяха!/ за по един месец, пък утре ще ги върнеш – пък се измъкваше с едната свирка, щото, истина е, путка не всекиму даваше. И аз не я получих.
Ей, свирката върви – максимум 5 лева.
Хайде, Марийке. Още шмаш шанс – по живо, по здраво. Остави го другаря Йосифов.
Марийке, давам ти още един шанс да си тръгнеш. Последен. Инак, повярвай, ама и ти си го знаеш, ще стане страшно.Марийке…
Че бива ли така бе г-н Стоянов? Че вие ще прогоните другарката Мария? А че да ти кажа, с тая стачка, голям сеир пада, и голямо вътрешно вълнение. И въобще, интерес, да ти кажа. Не сте съвсем прав г-н Стоянов, стратегически не сте прав, от позицията на общественото наблюдение, да се натрупа повече информация, да са налице редица факти! Вие може би от своя лична и собствена позиция реагирате, и вероятно от такава позиция същностно све донякъде прав, но не сте прав съвсем. Къде се е случвало друг път така да се обявява в публичното пространство стачка да ти кажа…
Сусс! Не я гони, бе! Тъкмо ще й обявя КОНТРА-СТАЧКА!
Браво за Иван Стоянов! Браво!! Кака Марийка днеска не повърна! Дали пък ще се въздържи и утре…? И въобще…?
Всъщност, още не е късно.
Все пак, Браво! – Иван Стоянов!
Абе-пич-шо-манахте-Марийка
Бат-Саш-Йосифофата-сфирка?
.
Да се знае! От всички!! –
Кой не пее
„Въх Рамо“
е измекяр
на Пoзитано.
И Агент! Също!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
.
Виж какво, да ти кажа, песничката не е толкоз лоша, ама с това, дето ги редиш все едни и същи, само й вредиш, да ти кажа. Виж, певицата е национална гордост, да ти кажа!
Да се повторя отпреди седмица – може ли?
БРЕЙ, ОЛЯХТЕ СЕ С ТАЯ ГНОЯСАЛА ЧАЛГИЯ! АМА СЪВСЕМ!… СМЪРДИ НА ОРИЕНТАЛСКА МРЪСОТИЯ. СМЪРДИ ТА СЕ НЕ ТРАЕ. КАФАНСКА ПОДСЛАДЕНА ПОМИЯ, ИЗКЪЛЧОТЕНА МУЗИКА ЗА ИЗРОДИ, СЕРСЕМИ И ПОМИЯРКОВЦИ. ТОВА Е ТУЙ ВАШЕТО ПРЕХВАЛЕНО „ВЪХ РАМО РАМО“.
Уважаеми г-н Инчев!
Струва ми се, че прекалявате. Преди дни Ви четох изказването, сега мисля, настоящото е с подобен нелицеприятен почерк и стил! Защо – се питам? Изобщо тук забелязвам, когато някой не се харесва другиму, да се нагрубявате взаимно: – някакъв странен вид „балканско каубойство“ и „надсъперничествуване“, дядо ми някога казваше – ербап сеир! А може да се каже, по човешки – просто! – т о в а не ми харесва. Не го приемайте, моля, лично. Това едва ли е някакъв „модерен“ белег на „демонстрация на Балканско самочувствие“, което нещо, поне аз лично не си спомням преди години, да ни е било присъщо, поне на нас българите. Дали можем да се отърсим от тази придобивка? Питам се? Питам и Вас?
И Вас питам, г-н Собственик на Уважаемия и твърде интересен „Блог Грънчаров“, който понякога посещавам, както сторвам именно сега и ще продължавам да го правя, защото тук се проведе една много разгорещена дискусия по въпросите на Филхармоничността, както и за Великолепния Музикален Театър „Стефан Македонски“, който аз извънредно много ценя и обичам, особено от годините на моята младост, когато живеех постоянно в България – та питам, можем ли да си говорим – разпалено, противоречащо един към друг, и същевременно да се обичаме – като хора от една исторически Велика нация, на която – защо пък не!,
Уважаеми г-н Инчев!
Струва ми се, че прекалявате. Преди дни Ви четох изказването, сега мисля, настоящото е с подобен нелицеприятен почерк и стил! Защо – се питам? Изобщо тук забелязвам, когато някой не се харесва другиму, да се нагрубявате взаимно: – някакъв странен вид „балканско каубойство“ и „надсъперничествуване“, дядо ми някога казваше – ербап сеир! А може да се каже, по човешки – просто! – т о в а не ми харесва. Не го приемайте, моля, лично. Това едва ли е някакъв „модерен“ белег на „демонстрация на Балканско самочувствие“, което нещо, поне аз лично не си спомням преди години, да ни е било присъщо, поне на нас българите. Дали можем да се отърсим от тази придобивка? Питам се? Питам и Вас?
И Вас питам, г-н Собственик на Уважаемия и твърде интересен „Блог Грънчаров“, който понякога посещавам, както сторвам именно сега и ще продължавам да го правя, защото тук се проведе една много разгорещена дискусия по въпросите на Филхармоничността, както и за Великолепния Музикален Театър „Стефан Македонски“, който аз извънредно много ценя и обичам, особено от годините на моята младост, когато живеех постоянно в България – та питам, можем ли да си говорим – разпалено, противоречащо един към друг, и същевременно да се обичаме – като хора от една исторически Велика нация, на която – защо пък не!, да принадлежи и Бъдещето!Благодаря Ви.
Бъдете мили и внимателни един към друг, Българи!
Извинявам се и съжалявам за „механичното повторение“ но нещо се случи с компютъра, което така и не разбрах, но ске влючих повторно, защото изрично исках да кажа, че аз обожавайки класиката: – музика, изобразително изкуство, балет, театър, храня най-дълбоки и трайни опознавателни чувства също така към съвременната музика – и класика и съвременни течения, обичам и тача българската фолклорна традиция, както ие някои произтичащи от нея течения и прояви – тогава, когато те са оригинални и сполучливи. Та в този смисъл, на мен ми харесва толкова много дискутираната тук месеци наред творба „Въх, Рамо, Рамо“ в изпълнение на забележителни изпълнители и солисти. Това, всъщност, бе и конкретния повод за да си позволя да взема думата. Моля да бъда извинен, ако съм Ви доскучал.
Нека Бог да бди над Българския Род.
Много смислено и съдържателно изказване. Поздравявам ви г-н Караделев!
Ама не си прав, Иванчо! Че бива ли така да прогониш момичето. Аз осми ден стачка чакам тука, и сигурно не само аз, щото стана бетер от интересно! Ей, госпожо Марийо Георгиева,госпожо ли – другарке ли – да знаеш, горещо ти подкрепям стачката и сигурно не съм само единствения аз само! Ами че това е първата в историята на блоговете стачка, друга не е имало мисля, поне в българската блог-история! Иване-Иванчо, какво направи ти, защо така нагруби жената и жестоко я подплаши, че ей на, днес тя още нее направила Стачно изявление! Да каже, твърдо да заяви: Осми ден! Стачка!
Ама не си прав, Иванчо!
Вие тук май шега си играете. Или просто гледате сеира на една не съвсем умна истеричка.
Това е някаква абсолютно измислена история в името на, знам ли! – някоя още по-измислена история, която „авторът“ е явно забъркал за да става по-интересно, защото от известно време е – скука.
Това е цялата истина.
И много ми напомня на оня случай с др. Тодор Живков преди 9-ти септември 1944 годдина, дето бил изпаднал в НЕЛЕГАЛНОСТ! И за това знаели само той и жена му Мара Малеева!
Добре е, че тази госпожа със стачката днес повече не се появи.
Уважаеми читатели на Блог Грънчаров, не зная дали на всички Ви е известно, че от една седмица в Музикалния театър „Стефан Македонски“, на мястото на овакантеното, така и не заето, от г-н Панкин Директорско кресло, има назначен Нов – макар и временно, макар и „и. д.“ – Директор. До провеждането на нов конкурс.
Лично на мен, новото име Тодор Димитров съвършенно нищо не ми говори.
Изказвам и споделям някакво н е о п р е д е л е н о смущение около потайното му назначение. Споделих това с мои приятели от Оперетата, служители или изпълнители, и те почти единодушно казаха, махайки с ръка: – в смисъл – мир да има, спокойствие да има, и да си получим заплатите…
Арр-рре! Като един
Зад нашия Генерал
единно стоим!
Днеска – Лондон!
вчера – Берлин!
…Зад нашия Генерал
единно стоим!
Да се знае! От всички!! –
Кой не пее
„Въх Рамо“
е измекяр
на Пoзитано.
И Агент! Също!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
А ну-ко, Сука! Не подправляй Меня! Раз, сказал! – так, сказал!
Пошел ты нахуй! Жопа демократтическая!
Что я сказал: – Пахнет болшевизмом!!!
Разве не так?!?!?!
Това е. Няма стачки, няма квачки, т и ш и н а. Еххх!
Глей ква тишинаа-аа с а м о…
…И едно „Въх, Рамо, Рамо“…
Пей, сърце, любимата песен на Генерала!
.
Т И Ш И Н А…
…И само-оо
едно
„Въх, Рамо“…
Любимата песен на Генерала!
.
Товаа-аа – го разбрахме. Ама да си отговаряш сам на себе си, без никой да те е питал…?! Малко на шизофрения отива, ааа-а?
Ако ще е Тишина, да е ТИШИНА.
А?
Тишина.
Инак, аз лично бих прочел нещо повече за Софийската Филхармония или за Софийските драматични театри… Всъщност, не само за тях, и в цяла България…?!
Гледай, братко, какво нещо е Тишината?! … Като тих превъзбуждащо-непогален гъз след узряло късно-есенно зеле.
М е т а ф о р а…
А-аа, стига бе?!
С т а н и ш е в…?!
.
Ний..
зад наший Генерал
единно стоим!
Да се знае! От всички!! –
Кой не пее
„Въх Рамо“
е измекяр
на Пoзитано.
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
.
Туй е – райска песен!
„Въх, Рамо, Рамо“ е – райска песен, Божествена….! А пък текста е – думи нямам направо!…. А пък солистката е – Билянче-ее, черен хайвер на бяло хлебче. А?
Екстра!
Уважаеми приятели на Грънчаров блог!
Ще повторя казаното от мен в началото на месец януари.
Защото случилите се драматични събития около Софийската Филхармония, Музикалния театър „Стефан Македонски“, редица Столични драматични театри, бяха „умело“ потушени или привидно овладяни, но проблемите в културната сфера остават нерешени!
Настъпи някакво смутно, привидно спокойствие, което вероятно е жизнено необходимо лично на Министъра на Културата г-н Вежди Рашидов, но то нее в съзвучие с тягостната и вътрешно-напрегнатата и нагнетена ситуация…
Още веднъж, приемете моите извинения!
Преди всичко, разрешете ми да поздравя всички с настъпилата Нова 2010 година.
За всички нас – с Божията благословия – крепко здраве, сполука във всяко добро начинание, и духовна светлина в душите ни!
Амин!
Приятели!
Позволих си на връх Коледа, провокирана от публикуваното тук шаржово писмо от господина Пламенчо Джубрев, както и от прочетената във вестник „Уикенд“ статия от уважаваната госпожа Кортенска по проблемите на Софийската филхармония и в частност по повод проведения наскоро от Министерството на културата конкурс за Директор на същата институция, да изкажа някои мисли.
След седмица, надникнах в Блога, и що да видя – в известен смисъл, вярвайте ми, приятно съм изненадана.
Явно има хора, които се вълнуват от проблемите на музиката, прочитайки тези няколко рознолики и интересни мнения по проблемите на симфоничната музика – особено много благодаря на изказалите се госпожа Клавдия Манолова, на господинът Милен Велчев(както се досещам,досатъчно показно дистанцирал се от един свой мастит съименник), благодаря на апокрифно-псевдонимния Д-р Ох Боли – (не зная какво ви е въздържало да изпишете името си, вероятно някаква екстевагантна екцентричност, що ли?, както на присъединилия се по-сетне към него(не по-малко фамозен) д-р Анибал Канибал. Благодаря особено и на господина Иван Пеев, който ни увери, че след зъвръщането си от пътуване – ако този форум продължи – би разказал нови и интересни неща и аз лично очаквам думите му с достатъчно голямо любопитство, защото – макар, и името му да е достатъчно, как да се изразя, „конвенционално“, подозирам, че това е известен български музикант-интелектуалец, и той би споделил интересни, важни и съществени неща за историята и развитието на нашия тъй представителен национален симфоничен оркестър, както и за неговия така дискутиран директор. Благодаря, не на последно място и на гасподина Пламенчо Джубрев, който, в една или друга степен, се оказа „виновник“ за случващото се.
Преди седмица изрекох – сега ще го повтора: Боготворя музиката!
Боли ме страшно за нещата, които се случват в градинката на българската култура.
Аз ще повторя английската поговорка: аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
А се съсипва – за броени часове!
И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!
И ще попитам отново:
Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
Това – не е, просто – престъпление!
/Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/
Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!
Ще повторя наново – ще потретя:
– Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?
…. ….
Сега, от позицията на 10 февруари 2010 година, позволяван си да питам отново:
– Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до… … проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?… В час ли сте, г-н Министре?
Арре бегай с тъз симфонии
Заради гурели, ей като тоя, българската култура и България въобще, може и да не прокопса. Гурел с гурел.
А към позицията на д-р Кехлибарева се присъединявам абсолютно.
Министърът се изсули като „глуха кучка“. Но и аз имам впечатлението, че напрежението в тези институции остана, макар и на пръв поглед всичко да изглежда наред.
И какво стана със Сашко Йосифов? Потъна, ни лук ял, ни лук мирисал.
Шшшш-шшт! Тихо, ще дойде оная ненормалната стачна фурия-Мария.
Извинете грешка моя
Абе-пич-шо-манахте-Кака-Марийка
Баш-Бат-Саш-Йосифофата-сфирка?
Да живеее
Б К П!
Дa – ж и в е е…!!!
Да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
Да Ж И В Е Е…!!!
Урр-рраааа-ааа…!
От цялата тази днешна словесна галимация и маструбация, единствено казаното от д-р Соня Кехлибарева има стойност. Извинявайте.
Кой си ти, че да даваш оценки тука. Кой си бе да ти го фукна.
Сводникът на Майка ти.
.
Я запей ми, мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мамо,
и мало ий голямо!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
.
Гледам нещо, нова вариацийка си завъртял. Браво, шизофренийката ти се развива.
Пък, що не земеш да поспреш за два-три дена, седмица да речем, пък после от само себе си ще ти се отще, а!… И ще зарадваш, както се пее в новата ти шибана вариацийка „и мало ии голямо“!… Ми така ами. Айде, Калинко, айде милото ми полуидиотче. Земи се пробвай, да млъкнеш замалко, ехе-ейй. Чудо ще е.
Милчо Балев-Цалев тинтири-минтири, да го духа. А любимата песен на генерала – да кънти яко! Якооо-ооо! Да им трепти козината от страх на всичките мъхнати комуняги. Зъбките да им тракат мамицата
Няма да спираш! Въх Рамо, Рамо – до дупка!
Пак ще кажа – туй е, райска песен.
„Въх, Рамо, Рамо“ е – Божествена…! А пък текста е – направо нямам думи!! А пък солистката е – Фърст!…Билянчее-еее, каспийски черен хайвер на бяло московско хлебче.
А?… Екстра!!
Райска песен.
„Райска“? За раята. Абе, обрасъл попфолк.
Бас фащам, че си Иванка Иванова Иванова…
Хей, няма да ми срамиш името!
Иванкее, ти си обрасла отвсякъде, мустаката вълнеста комунистка!
Драги приятели на музиката,
Преди седем месеца, в пространството на YOU TUBE, се появи за пръв път песента „Въх, Рамо, Рамо“, в изпълнение на Биляна и „Готин Бенд“, станала любима мелодия на хиляди българи.
От мнозина песента се възприе като „Символ на промяната“ и бе приветствана възторжено; други я посрещнаха сдържано и дори – критично, вероятно подразнени от словесното послание, което песента им носи… Аз благодаря на всички – на всички български приятели, както и на приятелите от целия свят за оказаното внимание…
Преди броени часове песента „Въх, Рамо, Рамо“, в трибуната на YOU ТUBE, „отчете“ своя Двадесет хиляден „посетител“.
От името на създателите на „Въх, Рамо, Рамо“, моля, разрешете ми да пожелая на всички ви крепко здраве и успешен творчески път. Нека се сбъдват мечтите ни и нека заживеем в един по-добър, слънчев и сговорчив свят.
На добър час, Българийо!
Добре де готина ви е песента. Страхотна е, ма що ни се кажете името бе, хора? „Въх рамо рамо“ требва да си има автор, без автор не може.
Дай я тая Билянка на бял свят, дай ги тия Готин бенд на бял свят, пък и ти излез на бял свят, на бял кон мини. Да те изаплодираме.
Ей Стефан Дъ Грейтов, кажи кой си?
ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
МАЙ Е ПОЛУДЯЛО.
ДЕНЕМ-НОЩЕМ САМО
ПЕЙ „ВЪХ, РАМО, РАМО“!
.
Арр-реее!
Бат Бойко,
дай газ!
„Въх, Рамо, рамо“ – Велика песен за Велик човек!
Пей, сърце!…
Любимата
Песен
на
Генерала!
.
Congratulations, StefanTheOneTheGreat!…
Парчето е направо! – скрива ти топката! – ве-ли-ко!!… Ама, и моят гъдел е – кой е авторът на „Въх, рамо, рамо“. Кой си ти?
Зад тоя СтефанВеликият /StefanTheOneTheGreat/ явно стои готин и железен, абсолютно модерен екип! Музиката и текстът са с железно сцепление! Или авторът на текст и музика е един, или са в страхотен екип, но тогава – това е писано заедно, едновременно – бас фащам. Голяма песен.
Използвам чудесния случай да поздравя авторите и изпълнителите на песента. „Въх, Рамо“ е не просто добра авторска находка. Тя е образец на оригинален творчески подход в жанра! Браво на създателите! А главната изпълнителка, очарователната Биляна, е наистина пленителна! Слушаш гласа й и зримо усещаш усмивката й!
Музикантите от „Готин Бенд“ са неподражаеми! Толкова много и толкова красиво и неподправено – буйно Балканско чувство. Стихия!… Изотвътре. Музикант с 34-годишен стаж съм, щастлив съм да ви поздравя всинци!
„Въх, Рамо, Рамо“ е – Майсторска работа!
ВъхРамовци!
Предлагам Великия хит „Въх, Рамо, Рамо“ и StefanTheOneTheGreat за държавен орден. Господин Ангел Грънчаров, забрави ли, дествувай!…
Стара планина.
Амии, гледам ви, слушам ви, така де, много внимателно и се питам: в ред ли сте, не сте ли в ред?! А и това, с ордена, ако е за закачка, някак си ще го възприема, но като ви разгледах внимателно глупостите, дето сте ги щуросвали през лятото, и брэтвежите, там много сериозно сте го орденоносвали брадясалото си фолкпарче, значи – не сте съвсем у ред! Не сте в ред, братя Въхрамовци.
Ало-ооо! „Бърза помощ“ ли е? Моля, линейка…
А аз се надявах, че ще се осъзнаеш! Иванке, що ми срамиш името?… И, грешиш, Иванкеее, не, линейка, катафалка ти трябва!
Мръсна долна чалга пак се пръкна и България цялата помръкна
Песента е хубава. Малко сърби от текста, този когото го сърби, разбира се, инак песента си я бива. Браво на екипа.
„Въх Рамо“ ще има да се пее дълго.
Песента е отвратителна, извинете! – ако въобще може да се използва думата „песен“.
И за Лилито Крайчева – Интернационала!
Слушай си Интернационала, Обрешко
Орден за ВъхРамовците!
Стара Планина!
И, докато се драпате, аз ви спастрих набързо едно Блог-клипче от пет класни коментарчета! Немат си равни! Г-н Грънчаров, орден за ВъхРамовците! Немедлено!
Д-р Илия Петров, 6 август 2009
Петимен съм да узная кои са създателите на „Въх, рамо“?
Великолепната Биляна вероятно е млада професионална народна певица. Впрочем, вече, всенародна. Аз обаче, в нея не припознавам русокосата фолк-дива Биляна за която споменава в. „Шоу“.
„Готин бенд“ респектира и пленява със забележителен саунд и динамика. Яко свирят момчетата /най-вероятно, момчета/.
А относно автора на песента, този потайник StefanTheOneTheGreat, имам някои догадки. Все си мисля, че това не е мастит стандартен профи от поп-фолк гилдията. Прекалено своеобразна, чудата и „шарена“ е песента, макар и на пръв поглед, да изглежда проста и непретенциозна. Иначе казано – извън калъпа е. Трябва да притежаваш много вкус, усет към динамика, чувство за оригиналност и …интелект, за да постигнеш такава простота.
Майсторска работа. Ашколсун.
Миле Брчковски, август 7, 2009
„VUH RAMO RAMO“ – ЕНЕРГИЧНО – ОВО Е ХИТ!!
И ПОДРШКА ЗА ЛИДЕРОТ БОРИСОВ И СИТЕ ЩО СЕ ОБЕДИНИА ЗА ДЕМОКРАТИА! ДА ЖИВЕЕ СИЛНАТА ДРЖАВА БУГАРИА!!!
Гошо Братанов
август 7, 2009
Уважаеми господин Борисов.
Страхотна ти е песента, бат Бойко. Право еша си няма. Яка джибра дъха от нея. Рандеман! Туй Рамо рамо въх – е силна ракия. Чиста глътка. Най ме кефи обаче онуй мъшкарското А саа де – голем глас го вадиш. страховит! и после като зачурулика онуй с тънкото гласче, меден първак потича. И пак – бат Бойко: а саа де. И третия път: а саа де! Туй му викат троен припек!
Тъй ще е и в държавата. Ред и работа. Ама и резултат. това очакваме от вас господин Борисов.
Пък надвечер, опъни една Батбойковица за отскок. А саа де!
Ди4о Караджов, август 7, 2009
Страхотно я гърлиш песента Биляно.
Въх рамо рамо. И глей кво шоу стана. турлюгювеч. Сериозно -песента си я бива и – точно е целнала ситуацията. В крачка. Аз съм вече 6та година боди по найт-клубовете, такъв гърч не съм виждал. Тинейжър – до баба се кефи. Вчера на сточна гара мангал ми пробутва СД за 5 кинта. „Рамо рамо вика“. Викам, дай, ама нещо ме светна, държа парите и влизам в баварката да проверя диска. Пускам. Нема никой. И мангала го нема.
Страхотна песен…
Милко Дачев, август 24, 2009
Звезден миг от историята на съвременна България, уловена на фокус, в изящно-любопитен ракурс – това е всъщност малката песничка „Въх рамо“.
Г-н Грънчаров!
Орден за ВъхРамовците!
Извинете ме, ще добавя още едно – за да присъства и една дама!
Стефка Тодорова, септември 19, 2009
„Добра песен. Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!“
Г-н Грънчаров!
Орден за ВъхРамовците!
Най-сърдечни поздравления за хубавата песен. Браво. А на фона на пошлата задръстеност в поп-фолк жанра „Въх, Рамо, Рамо“ си е добра сполука.
Изпълнителите: Превъзходна, отлична певица – лиричен, красив, овладян и изчистен глас, носещ темперамент и неподправеност. Оркестърът е изключителен. Такова хъс-свирене рядко се среща. Още повече, че това са събрани музиканти – повече от сигурен съм! – ако беше действаща банда, щях да ги позная!
Текстът – б р и л я н т н а, съкрушителна сатира – насмешлива ирония, сарказъм… – приподнесени с порция „съвсем мъничко“ елегантна спортна злоба… и-иии, с мноо-го вкус…!
В е л и к о л е п н о!
Е-ее – …Съвсем естествено е, някому – и да поприседне!
Браво, за тази песен!
„Въх, Рамо, Рамо“ е – не, просто, сполука – а, светлинка в поп-фолк битака! Дълго ще се помни и ще се пее.
Накрая, сега остава и надеждицата – и БатБойко да си заслужи песента…
A na men tazi pesen ne mi dopada. Nikakva pesen. Vzemete samo zaglavieto: kakvo e tova – „Vuh, Ramo, Ramo“? Che i anonsirano na Latinitsa?!?… (Az, mezhduvprochem, imenno i zaradi tova, segi pisha na Latinitsa! – vizhte kolko e grozno!)
Българийо, стани рано
за да чуеш „Въх, Рамо, Рамо“.
Чуруликай ми, Биляно,
с меден гласец, „Въх, Рамо, Рамо“.
Няма вече, ала-бала –
твърдо пипа Генерала!
Жив и здрав бъди ни само! –
Дай газ, Бат Бойко – „Въх, Рамо, Рамо“!
Аз съм, вероятно, един от първите слушатели и почитатели на тази песен – чух я в самото навечерие на изборната победа на ГЕРБ и Борисов, струва ми се в петък срещу събота и – първото, което си казах, бе: – защо тази песен не звуча поне седмица или две предварително?… Така и не разбрах. Вероятно, тогава са я написали авторите й. Така и не разбрах също защо авторите й се скриха зад името StefanTheOneTheGreat, какво, всъщност, прикрива това „име“, скрива ли се нещо съществено или се създава някакъв напомпан имидж или легенда…?!
Вече няма значение. Песента създаде невероятен медиен интерес, аз лично не помня да е имало подобен аналог в поп-фолк пространството – е! „всяко чудо за три дни“, макар, че Чудото продължи рейтинговата си лавина повече от два месеца, а и до днес песента се пее навсякъде. Недоброжелателите злорадо ще кажат: – да де, ама, със „затихващи функции“!
Признавам! Аз съм БОЛЕЗНЕН ФЕН на тази песен! Считам я за нещо изключително! /Казвам го, за да не скрия, че съм – пристрастен!/ Песента е явление – изключително! – като песен, като музика, като драматургично изграждане „куплет-рефрен“, като вътрешни музикални връзки, като аранжимент, като абсолютно профи-изпълнение! – на малкия пръст на тоя „ГотинБенд“ не могат да стъпи чалга-музиканството на България – тези просто са колосални! Кои сте вие, бе, пичове??
Биляна е – мии, просто, това е – Биляна… педя над всичко останало!
Песента, освен, че е изключително явление, сама по себе си, като художествено произведение, е и истински връх в една превратно нова политическа ситуация!… Някъде бях чел, че някакъв немец или швейцарец бил казал: Точната песен, на точното място, в точното време! – това е „Въх, Рамо“.
Да.
Еми, какво повече?!
Ще останат купища въпроси, които вероятно с времето си ще намерят своя отговор. Естествено, първият е: кой си ти – СтефанВеликия?
Аз вече имам своя отговор: – Велик си, Стефане!
Така и въпросът за останалите изпълнители – ще почакаме, ще видим.
Как е създадена песента? – поръчка ли е на Генерала Бойко Борисов или е щастлива негова „Бяла лястовица-спътничка“, това едва ли някога ще узнаем…
По важното е, че песента я има. Обичана, възхвалявана – „Въх, Рамо, Рамо“ е символ на надеждата, че сред нас ще има най-сетне промяна.
Това е достатъчно.
Гадна чалгийска помия. Музика за отрепки. Отвратително. Мерише на отходна яма.
Обичана, възхвалявана, обругавана „Въх, Рамо, Рамо“ е символ на надеждата, че сред нас ще има най-сетне промяна!
Чрез г-н Ангел Грънчаров до г-н Георги Гагов
Нямам чест да ви познавам, г-н Гагов. А и не държа много. Позволявам си, все пак, да споделя нещо по повод вашето кратко и съдържателно клозетно изказване.
Първо, не крия, че ми стана изключително неприятно, че вашето екстремно вкючване е непосредствено след споделените от мен мисли. Но, това е живота – какво да се прави?!
И все пак… – Разрешете ми, моля!
Позволих си да се включа в това вече седем месечно Вавилонско надприказване около песента „Въх, Рамо“, защото внезапно се появи нейният автор StefanTheOneTheGreat и на всеослушание обяви посещението на двадесет хилялядния почитател на песента в Ю Тюб. Нали разбирате сам – това е един вид празник, нещо като „на нарожден ден“ – и аз, като един от хилядите големи фенове на песента споделих своите мисли. Обидих ли някого…?
Казах, че харесвам песента. Мотивирах се. /Разбира се, опонентите могат да донесет и друга кладенчова вода, разбираемо е./
Казах, че харесвам изпълнението. Мотивирах се. /Всъщност, по отношение на изпълнителите, дори най-върли полит-опоненти не отричат великолепните изпълнителски качества на солистката Биляна и „Готин Бенд“!/
Това съм казал.
А, да – и думите на Шваба: Точната песен, на точното място, в точното време! – това е „Въх, Рамо, Рамо“.
Всъщност, последното е, може би, лютивата чушчица, подпъхната ви отзад, която ви припарва! – извинете ме, опитвам се да вляза поне малко във вашия образно-музикален строй.
…
…И вие изляхте устремно съдържателния си концентриран клозетен флакон, а именно: „Гадна чалгийска помия. Музика за отрепки. Отвратително. Мерише на отходна яма.“
Какво пък, твърде вероятно, да са ценни и напътстващи мисли…!
Моля, обяснете ги? Мотивирайте ги? За-що…?
P. S.
Уважаеми г-н Грънчаров,
Благодаря ви оказаното внимание. Моля, в интерес на историческата правда, обединете двете ми изказвания.
Изпълнявам предложението Ви…
Като те гледам, много си чувствителен, г-н Лисев. Ма не им обръщай вниманиие на такива като посерко ти Гагов. Пък и на всичко ти отгоре, да ти обясни по-късно защо се е посрал?! Че той няма тая гънка… Липса на гънка…!
Инак, си го казал добре! И е много ценно, това, което отбелязваш относно „старт“-а на „Въх, Рамо, Рамо“!
Но щом си фен, казваш запален фен, нам’ти’къф’фен, значии! – отстояваш Каузата „Въх-Рамо“ т в ъ р д о!…Нема да си чупиш характера, гръбнак и прочее, не дай боже – китката!, твърдо – Въххх! Защото „Въх, Рамо, Рамо“ е истински гъзобрък на комунистите, те от това са бясни и място не могат да си намерят!
„Въх, Рамо“ е исторически комунистически гъзобрък, началото на нетленния Орландовски покой на БеКаПе-изма! Но това не става отведнъж! Много са се насмукали, майка им стара, с много кръвчица са се напоили и все още им е яка силата… Но, Щ е Го Б ъ д е!
И ако нещо лично мен ме безпокои, то е – убедени ли сме докрай в Алтернативата?!
Ще устиска ли Борисов?… А?
Нейсе. Пей сега, „Въх, Рамо“, пък ще видим.
Грънчаров!
Орден за ВъхРамовците! Какво се ослушваш? Нали ти си гъст с Гоцето?
Господинът Пеев!
Господинът Иван Пеев, вие тука ментор ли сте, че ви чета навсякъде;като квартален отговорник акъл давате, на всяка манджа мерудия! Ей тъй, като прегледах на диагонал, от 6 август миналата година като сте се разшътали и не сте спрели…
.
Я запей ми, мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мамо,
и мало ий голямо!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
…И зайченцето бяло
май е полудяло.
Денем-нощем само
пей „Въх, Рамо, Рамо“!
Пей, Зайче,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
.
Мисля си, малко да понамалите интензитета на изявата си?!
То не бяха – сърца, зайци, генерали – денем-нощем?!? Чухме ви! Разбрахме ви!
Имайте го предвид – аз не съм противник на тази песен. Приемам я. Но всичко – с мяра, моля! И прекаленият Светец Богу не е драг.
…И дали Нечие бягство от отговорност, или нечие безхаберие не води до …проявления, родящи се с духовен национален геноцид?!
Чувате ли ме, г-н Министре?…
Подкрепям този зов на госпожа Кехлибарева. През последния месец в медиите много неща се изрекоха, но после изведнъж всичко някак заглъхна. Министърът на културата трябва да отговори на редица въпроси, свързани с националните ни културни институти – какво стана със Софийската филхармония, Националния оперетен театър и други…?
Абе, нещо живнахте около тая мърлява песничка, а?
Въх, рамо – няма вас да слушам само
Да живее-еее…!
МИ, ДА.
Да живее
Б К П!
Дa – ж и в е е…!!!
Да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
Да Ж И В Е Е…!!!
Урр-рраааа-ааа…!
Айде, пак.
.
Явно, зле сте с нервите.
Запейте песента на Генерала и ще ви олекне.
От началото на седмицата, професор Александър Йосифов НЕ Е ЧЛЕН НА ВАК! /Висшата атестационна комисия/
След скандално избрания директор на Софийската филхармония Явор Димитров, на явно нагласен конкурс, проведен от Министерството на културата с „авторитетно“ жури под председателството на Ал. Йосифов, след още по-скандалната Сага около „недоносения директор Панкин“ в Оперетата, отново преминала под екзекуторството на Ал. Йосифов, след успешното временно потулване на двата национални скандала от страна Министерството на културата и лично от Министър Вежди Рашидов – най-сетне, Н о в и н а!
Вероятно поради огромния медиен ураган, развихрил се през месец януари, вероянто поради други, засега неясни, причини /разчистване на сметки, „изгърмял бушон“… – тепърва ще разберем и за това!/, Негово Най-Високо Несменяемо Превъзходителство проф. Александър Йосифов, бе освободен от ВАК – Висшата Атестационна комисия, която определя съдбата на бъдещите млади професори. НАУЧНОТО БЪДЕЩЕ НА НАЦИЯТА СИ ОТДЪХНА!
Нека, все пак припомним кой е – Александър Йосифов.
Преди близо половин век, току-що завършилият Консерваторията млад музикант /и твърде активен Комсомолски апаратчик/ е назначен, без практически нито един ден трудов стаж на длъжност – Генерален директор на Завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН!
В онези болшевишко-комунистически времена, подобен „отскок“ може да се сравни само „с извеждане в космическа Орбита“…!
Младият и енергичен директор /а както по-късно ще стане ясно, и – изпечен „икономически манипулатор“/ успява да укрепи позициите си, особено след като връчва на „топла-топла“ грамофонна плоча, току-що произнесения конгресен доклад от другаря Тодор Живков, няколко часа след историческата му реч!…
От този момент нататък, пред Алескандър Йосифов падат всякакви възможни прегради!…
Както е известно – той е всеяден композитор /да ме извинят колегите му композитори, че използвам тази дума – композитор!/ – той е навсякъде, където има аванта, келепир и далавера!
Член и председател на всякакъв вид национални и международни журита, в т. ч., разбира се и на „Златния Орфей“ – значи, разбирай – че Йосифов е изпълняван от Лили Иванова, Емил Димитров… и т. н., не защото му са „фелни“ песньовките, а защото, ако посочените от него певци не пеят неговите песнички – ще видят грамофонна плоча на куково лято!…
Току-що даденият пример се съотнася към всички направления в музикалната ни култура; поискал Ал. Йосифов да му се постави поредната Опера /“Хан Крум“, например – имаше и такава гротеска!/ – поставя се! …Защото инак няма да последва ответната Балкантонска Порция! И така, навсякъде!!!
…Натрупаните с годините компромати, все пак доведоха до отстраняването му от поста, но другаря Тодор Живков, малко по-късно, все пак го включи в Елитната Партийна Листа на Държавата – КАНДИДАТ-ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ!!!
Не си запушвай с шепа устата, драги ми млади приятелю, казвайки, че /сега/ умираш от СМЯХ…!
Защото тогава мнозина честни творци, притискани от Александър Йосифов , умираха от СТРАХ!
…
Безспорно, най-интересна, вълнуваща, и същевременно – изключитело забулена в тайнственост, е най-новата история на Йосифов – след 10 ноември 1989 година.
Като мнозина абсолютно опетнени и компроментирани култур-трегери, първоначално той се потопи „в дълбокото“! И изчака „бурята да отмине“!
В онези години, края на 1989-та, и зимата и пролетта на 1990-ва, Улицата издигаше всякакъв вид ДатДзиБау /вие, най-младото поколение, знаете ли що е това?!/, включително и яростни и унищожителни ДатДзиБау срещу Александър Йосифов /и в интерес на истината, имената от музикантството се брояха на пръсти, което още повече иде да потвърди какъв нелицеприятен имидж е имал тогава Ал. Йосифов!/.
Александър Йосифов умело се наведе и „дочака“ бурята да отмине. В онези тежки икономически времена той не е чувствал недоимък, защото предварително предвидливо бе отделял „бели пари за черни дни“. Дали Партията му е дала и Куфарче, едва ли някога ще се узнае.
По-същественото е, че през следващите двадесет години, годините на промяната, при всичките разноцветни правителства – от екстремно „демократично синьо“, през царствено жълто и алено-социалистическо червено, та и до днес – Александър Йосифов у с п я в а ДА ПРЕУСПЯВА! – някъде горе прочетох да бъде назован „Вечната Амбър“!
Александър Йосифов е практически навсякъде – бившият Кандидат-Член на ЦК на БКП става:
Редовен Професор в Българската музикална академия;
Професор в Нов Български университет;
Постоянен Член на ВАК
Постоянен Председател или член на всички /значими/ журита на национални конкурси, обявени от Министерството на културата, независимо какъв е министърът – „червен, жълт, син или Гербер“!
Член на Фонд Култура при Министерството на Културата;
Член на „всякакъв“ вид Управителни съвети;
Председател на Националния обществен съвен по музика към Министерството на културата;
Председател /или – Член/ на международни музикални конкурси, провеждани в България;
/списъкът може да бъде продължен, като обем – поне още толкова!/
Една от последните покани, отправени към проф. Александър Йосифов, е от НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ! На пръв поглед, нищо шокиращо – всичко сякаш е наред.
Това е времето, когато Ал. Йосифов предусеща, че има вероятност хоризонтът пред него да се стесни и започва да търси нови контакти и пътища!
Но този му контакт, реализиран с Нов Български университет е потресаващ!
Кани го /тогава, преди една година/ самият Ректор, доц. Сергей Игнатов, понастоящем – Министър на образованието в кабинета на Генерала.
Внимание: КОЙ Е РЕКТОРЪТ НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ?
Син на Другаря Симеон Игнатов, секретар ИВД на Централния Комитет на Димитровския Комунистически Младежки Съюз, и Областен партиен Секретар от град Видин… а по-късно – последният Генерален Директор на БАЛКАНТОН от Живково Време – сиреч „Кръвта Вода не става“!!!
Ето как „Палачът на българската музикална култура“ /просто преповтарям казаното от преди!/ се озовава и в Нов Български университет.
Дали освобождаването на Йосифов от ВАК ще доведе до разплитане на „магическото“ Йосифово кълбо?
Ще видим!
Все пак – това е Добра новина.
Годподине, ако това, което ви е току-що изнасяте, ако всичко това е вярно, ами тази държава мигновенно трябва да бъде разпусната.
Не ви провокирам, а просто, вероятно, разсъждавам малко по-емоционално! Аз преди да кажа това, което всъщност именно сега казвам, поразгледах всичко казано преди, включително линковете на г-н Ангел Грънчаров, свързани с провеждането на конкурсите с Филхармонията и Оперетата, и направо се хванах за главата! Това ли е българската държавност?!
Е, и за да бъда конкретна, от моя, от чисто моя позиция, като музикантка, като съпруга на музикант, и като майка на млад музикант, студент в Нов български университет – какъв извод следва да направя?
Синът ми е студент, вече 4-та година, значи, седми семестър в НБУ, вложили сме значителни средства за обучението му /между другото, дъщеря ни възнамерява и тя да продъжи своето образование в НБУ, сега вече сякаш ще бъдем на друго мнение?!/ и вие ни съобщавате, че небезизвестният „Палач на българската култура“ проф. Александър Йосифов преподава в Нов Български университет – какъв извод следва да си направи една майка и какво следва тя да посъветва сина си?
Ква е тая песен бе? Дръж ме мамо да не падна? Половин година и аз да не я знам. Пропуск, ама голям пропуск. Къде може да се купи на СД? Велика песен. И много готина изпълнителка. Аз тая Биляна не съм я чувал друг път, това не е оная Биляна, на Пайнера, ако не се лъжа. Тая е страхотна. Ей момиченце, ти не знаеш какъв златен гласец имаш.
И Готин бенд, Браво
Аз съм Дечо Калов.
Още през лятото го предложих, предлагам го и сега:
Бойко Борисов награждава „Vuh, ramo, ramo“ i StefanTheOneTheGreat с ОРДЕН!
Тиквен медал.
И… на ПРАСЕТО!!
Г р ъ н ч а р о в!!
Нали си гъст с Гоце!?!
Орден!! За ВъхРамовците?!
…Горе една ми каза, че съм бил „интендант“ и „на всяка манджа мерудиия“!
Няма да ти върша работата! Дествай!
„Въх Рамо Рамо“ – о р-д е н!
Нали сте с Гоце – сол- …такованката…а?
Дали освобождаването на Ал. Йосифов от ВАК не бележи края на палача на българската музикална култура?
Ако всичко това е истина, тази държава мигновено трябва да бъде разпусната!
Е ба ти хамалската песен!
Да се разчуе – хамалска песен!
Въх, мъх, ебахте на един дъх-хамалска песен!
А саааде!
Ии-и защо се задъхваш? от злобица се задъхваш май, от червена злобица…! Ами ти както се задъхваш, май си – 17 мига пред инфаркт, бе!?
Яя-я поспри, поеми дълбо-ооко въздух и както досега си пял с цяло гърло шибания ви Комунистически Интернационал, запей – „Въх, Рамо, Рамо“! аа-аа…? скива ли? – жи-иив си…! Аре, бегай!
.
Я запей ми, мила мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мила мамо,
и мало ий голямо!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Г е н е р а л а!
П е й, с ъ р ц е!
.
Ми да.
Да живее-еее…!
Ми, Да.
Апп-псолютно!!
Да живее
Б К П!
Дa – ж и в е е…!!!
Да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
Да Ж И В Е Е…!!!
Урр-рраааа-ааа…!
Айде, пак.
Ми да.
…
Лелеее-ее… Колко ле ще изкара още?
И двамата сте заа… айде да не казвам!
Айде: за да има мир – и двамата в Сибир!
Може ли всеки ден, едно и също… всеки ден, едно и също… всеки ден, едно и също… всеки ден, едно и също… – ето това сте вие двамата – до скодоумно затъпяване!
По повод изявлението на господин Георги Моцев, както и последващото на г-жа Мария Петрова:
Ей, вие ми бръкнахте в здравето с този Александър Йосифов!?
Значи, аз мислих да кандидатствам „Музика“ в НБУ, защото отвсякъде в последните години чувам, че нивото в Нов Български университет било много високо, че „климатът“ бил по-различен от всички останали музикални институти /в т. ч., в сравнение и с Музикалната академия!/, че имало много добри и подготвени преподаватели, като между другото, последното е сигурно до голяма степен – вярно, защото познавам някои от тях и споделям това мнение.
И така: изведнъж, Блага вест за кандидат-студента, виждате ли, профосор Александър Йосифов бил „такъв, и такъв, и такъв“!… Дали да вярвам?… или – да не вярвам…?!
Не в това е въпросът!
Колко му е на един млад човек, да му „пуснеш фитила“ и да бъде разколебан?!
Веднага искам да кажа, аз не съм „първа младост“, вече минавам 30, близо десет години съм свирил по кръчми из цяла Европа, посдиплих малко „мъни“ и искам да си взема ной-сетне академичното музикалното образование. Бях решил, Нов Български университет!
Тук, както по-горе се изразих, ми бръкнахте в здравето! Не че е кой знае колко важно, Александър Йосифов ли преподава там или не преподава – до колкото ми е известно, срещу добрите пари, които студентът плаща всеки семестър, има право, съответно и да си избира преподавателя /или, не съм прав…?!?!/. По-важното е, че хората от моето поколение, особено тези, които поживяхме десетина и повече години на Запад и се изживяваме помече или по-малко като категория „свободни хора“ с разкрепостено мислене, същевременно се сблъскваме /след повече от 20 години преход!!/ с такива пост-комунистически Мастодонти!
Не, г-н професорът Йосифов е – основния проблем?!… А, к о л к о?? са такива като него, приобщени и прислонени в Академичните български учебни заведения, в това число, и в НБУ!
В „Програмата“ си Нов български университет пледира и претендира за нов демократичен творчески подход на обучение. Прочел съм Сайта „от кора до кора“. Нашето поколение – чете! Поколението на баща ми – в е р в а ш е. За това сме на този хал.
Ние, не вярваме на празни приказки. Четем. И ако не ни е ясно, питаме. Е, и аз – простете – питам: ако този нов демократичен подход от Програмата на Нов Български университет включва и приобщаването на подобни пост-комунистически Мастодонти в преподавателския екип – п ъ р в о: кое е „новото“ в така изградената „демократична“ Програма, и, в т о р о: все пак, колко такива екземпляра от типа „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ тип Александър-Йосифовци ще ми преподават, за да си правя, в края на краищата сметката?.. И не само аз, разбира се!
Колко са пост-комунистическите Мастодонти, приобщени и прислонени в Академичните български учебни заведения, в това число, и в НБУ?!
А на съвсем уместния Ви въпрос си позволявам да отговоря така: много са, твърде много са посткомунистическите мастодонти от типа на Ал.Йосифов, подслонени на топло в българските академични учреждения, прекалено много са, цял легион, и още толкова по толкова, безчет…
На вниманието на Уважаемите от Блога на г-н Грънчаров!
И моята доловена информация потвърждава, че професор Александър Йосифов е сигурно о т з о в а н тези дни от Висшата атестационна комисия /ВАК/!
Без предумисъл, изказвам мнение, че повдигнатата дългосрочна медийна кампания в подкрена на Софийската филхармония и Националния ни оперетен театър „Стефан Македонски“, и, в частност по повод извършените безогледни Безобразия от Председателя на Журиращата комисия на Министерството на културата Александър Йосифов, са до голяма степен причината, щото Последния да бъде отзован от ВАК! В този смисъл, моите искрени поздравления към всички демократично мислещи, както и лично към Блога на г-н Грънчаров!
Има смисъл, Уважаеми, Човек да намери сили и да изкаже гласно своята човешка и гражданска подкрепа в името на Правдата и Справедливостта!
Веднага бих искала също да уверя изказалата се Госпожа Петрова, справедливо разтревожена майка на двама студенти от Нов български университет, че напълно споделям тревогата ви.
Аз също съм майка, а вече и – баба, и изживявам много сърцато всички тревоги, свързани с по-младите хора около мен. Опитвам се да помагам, къде – с кураж, къде – със скромна финансова подкрепа, къде – с „мъдър съвет“, е, понякога в мъдрите съвети на по-възрастните, по-младите не се вслушват, но минава известно време и те признават, че сме били прави!
Не ви внушавам съвета си, но съм преживяла подобна „академична ситуация“ преди малко повече от двайсетина години, тогава, като по-млада лекарка, в типично „свойска“, медицинска среда, в конфронтация с един новоизлюпен и наперен „лекарчо“-комунист!
Водих битка, Уважаема! Словесна, професионална, дори – морална!, защото „лекарчето“ ме наклевети и аз – месец преди 10 Ноември – останах без работа!…
В края на краищата, спечелих битката, но това ми костваше извънредно много!… По-важното, което искам да кажа е, че водих тази битка, не толкова заради себе си, а заради друг, много близък човек…!
Така, че, Уважаема, заради вашите деца – не отстъпвайте! Как ще сторите това, сърцето и познанията ви сред вашата музикална област ще ви подскажат, защото общите приказки и цитирани стериотипи на особено помагат. Все пак, вероятно, следва да се срещнете с академичните си колеги от Университета, ръководители на вашите деца-студенти и да поговорите с тях, нали?
Много съществено е, обаче, и самите деца да участват в обсъждането на проблемите и във взимането на съответните решения, да бъдат в час с проблемите около тях! Сиреч, не дундуркайте децата си…
На добър час. И кураж.
Поздравления за д-р Кехлибарева!
Г-жо Петрова, разрешете ми да ви пожелая тревогите ви да се разсеят!
Нов български университет е едно действително добро академично заведение! Имам лични впечатления и твърдо заставам зад това мое становище! Разбира се, обучението там е, как да се изразя, на относително различни нива, имайки предвид различните профили, там назовавани – „Департаменти“.
В частност, що се касае департамент „Музика“, обучението е много добро. Там дълго време ръководител бе забележителната педагожка и пианистка проф. Милена Моллова, личност с огромен международен авторитет, успяла през последните години да увлече след себе си един забележителен творческо-преподавателски екип. Така че, имайте доверие в Департамент „Музика“ при Нов български университет!
Разбира се, присъствието на такима мастити „личности“ като Александър Йосифов в една университетска среда не внася особен конфорт – но, такъв е живота! Аз наскоро, някъде по-горе в блога на Грънчаров взех за кратко думата и изрекох, че Александър Йосифов се измъкна: пак и отново – ни лук ял, ни лук мирисал! – да, той умее да прави това и аз твърде много съм очудена, че не е остискал мястото ти във ВАК?!… Ако това е дейсвитело вярно, това е Добрата новина.
Аз, на ваше място, бих изчакала малко и не бих предприемала още днесрязка интервенция спрямо Университета, в смисъл – срещи с университетските ръководители на вашите деца, с ясното чувство и мисъл, че бих могла и да им навредя.
Изчакайте някакво време, защото у мен се поражда надеждата, че и в Нов български университет /както впрочем вече се случи в Музикалната Академия/ ще узреят, че такива „кадри“ като Александър Йосифов вредят екологично на околната Академична среда!
Разбира се, не чакайте дълго. В смисъл, ако няма промяна.
И нека, завърша отново с това – Нов български университет и добро място за децата ви.
Аре, стига бе, стига сте му бабували на тоя Й о с и ф о в!…
Ма бил вече извън ВАК…?! – ми, браво!
И оттук насетне – навсякъде и направо: Й о с и ф о в – В Ъ Н!
Какво го усуквате по килифарски? Не разбирам. Вреден ли бил, по-малко вреден ли бил, повече вреден ли бил, от кого по-малко вреден бил… а? А бе, човекът се е повреден. ПО-ВРЕ-ДЕН! Повреден човек си стои кротко в къщи. Пък ако не седи кротко, има чалъм – връзват го. Ии-и – по етапен ред. Ди-рект-но…!!!
Ама вие, на повреден човек, вместо да си седи в къщи, да му опънете килимчето и да му се кланяте в Университет си, в Консерватория ли, в Обсерватория ли – ми тоз, дет му е опънал килимчето – ми, и той е за връзване…! Най! – за връзване е той!
Кой е – той? – питам. Ми-и, тоя дето е опънал пред Йосифов килимчето. Той е. Той, или Тя – все едно. Някой от Нов Български университет.
А от утре, и Т о я, дето в е ч е знае, кой е опънал килимчето, ама си прави оглушки…! Кой е – т о й? – питам. А-бе, Някой, от Нов Български университет.
Портиера ли…? – Ъъъ-ъъ…
Питам: няма ли кой да му дръпне килимчето? – Декан. Ректор. Инспектор…?!
– ЪЪЪ-ъъъ…
Александър Йосифов – ВЪН! – ОТ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Г-н Кино Проданов е прав – много го усуквате!
В момента в българските университети, във всичките най-разнообразни академии, висши школи, всякакви частни Сорбони, всякакви Американски, Аборигенски и Пигмейовидни Uni-та и прочие – е такъв невиждан хаос и такъв невероятен пъзел от взаимно-вплетени /всякакъв вид пост-комунистически и пост-Царепроизтичащи/ интереси, че си е един неразплетаем Възел! И само някой днешен цар Гордий може да му види цаката. ДЕ ГО, ДЕ?
Затова, Мамче – да ме прости милата ни г-жа Петрова – г о н и! до д у п к а, ако това е в интерес на децата! До д у п к а…!
‘Щото – Нов ти Български университет е абсолютно на същия хал, ако не – и в по-сложна ситуация. Ама, хайде, да не разлайваме кучетата… Ал-лоо, Богданов…?!
…
Тъй.
…
Колкото до милинкия ни „Вечен Амбъровец“ Александър Йосифов и отправения по негов адрес гражданско-обществен възклик: – В Ъ Н!, то аз съм на абсолютно коренно /при това, на квадрат!/ противоположно мнение: к’во е това – Вън?…
– На прокурора! ии-и… В ъ т р е!! – в панделата.
.
„Въх, Рамо, рамо“ е Велика песен!
И Светът със нея е – чудесен…!
.
Благодаря на всички, които участваха в тази импровизирана дискусия по повод проблема, възникнал в НБУ. Всички бяхте много отзивчиви и съпричастни, някои – по-остри и темпераментни, други – по-спокойни и себеобладани, всъшност, това е съвсем нормално. Различни характери.
Аз внимателно прочетох всички мнения, препоръки и съвети. Благодаря на трибуната на Блог Грънчаров! Уверявам ви, вие много, много ми помогнахте за да стигна до конкретно решение, което вероятно ще реализирам при първа възможност, още през другата седмица.
Във връзка с това се обръщам с гореща молба към г-н Ангел Грънчаров, да бъде така добър /аз зная, че това по принцип е възможно!/ да обедини в „Единен Постинг“ всички изказвания от уважаемите приятели, а именно: освен първото, на г-н Георги Моцев, придружавано от моето /Мария Петрова/, също така – тези на Евгений Лазаров, д-р Кехлибяарева, Магдалена Кривошиева, Кино Проданов и Иван Шишков.
Така единен, този компактен постинг дава много ясна, и същевременно многолика, представа за проблема в НБУ, а и също така е – мобилен, преносим, както в електронен вид, така и разпечатан на хартия.
Уверявам ви, при успех, ще споделя отново, точно какво се е случило.
На всички от сърце – здраве.
Утре е Сирни Заговезни.
Прошка.
Прощавам на всички ви!
Вие, на мен?… Надявам се.
Бас хващам, че не може да помръднете Александър Йосифов от Нов Български Университет! С Председателя на Настоятелството, проф. Богданов – двамата са много гъсти. От много време…
Чета ви дискусията мно-оого внимателно. Цял ден ви наблюдавам и ви се радвам как си хортувате. И както сигурно е отбелязал с почуда Господина Собственик Ангел-ми ти Грънчаров, днес още не бях се обаждал!
Защото вчера една сура кака ме натири, че съм бил на всяка манджа и прочие… мерудия. Да де, ама юнашко сърце – не трае…
Пардон, ребята!
Значи: Първо – Оня трябва да си ходи – отвсякъде. И завинаги. Йосифов.
Второ – тръгнало е… /да не мине котка път…! – тпу…тпу…/
Трето – ако са толкова пък „гъсти“, както ти казваш, Богданов и Йосифов, не е задължително да го „м р ъ д н е м“…
… а да п р ъ д н е м – така, че да се размерише тъй, щото на проф. Богдан Богданов да му стане „ексик“ от Йосифов!
Богданов е от стара коза яре, вдява от мъничко, като види дебелия… – Йосифов фръква!
Тъй че, следва… хуу-убаво да се размериш-шшее…!
Не зная… Ако е необходимо… Малко – екстремно ми се вижда! Като начин на мислене…
Вижте! Аз ще ида в НБУ, след понеделник! Каквото и да се случи! Ако имам съмишленичество – добре!
Ходи на майната си.
Бе утре Трифон зарезан. Ставаш рано, отзарано, всичкое зарезано, въх рамо рамо, тва е.Важен празник. Е и жените ше връзват халва. И да прощаваш, ше се ъпрощаваме. Аз ще проста на всички.После, ще видиме, след вечера може и да не и простъ! Дасме живи и здрави и да се прощаваме.
Да са живи и здрави и също така бате Боийко и биг Брадър. Тигри са. Лъвове. Айде Въх рамо
Ти освен че си Митьо Шареното, ка то гледам си и Митьо Тъпото. Инак изглеждаш – добър човек, а? Хайде, де сме живи и здрави и да си прощаваме.
Александър Йосифов – ВЪН ОТ НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ!
Гледам, вие тук сте се зели съвсем насериозно! Царя ли ще сваляте?
Завери всякакви… Това са бабини деветини за слободни хора. А Александър Йосифов е голям български композитор и можете само да му миришете прахнта отзад. Подвеждат ви всякакви негови завистници и неосъществени „тарикат-демакратковци“!
Композитор…?! – казваш. И-ии, г о л я м Композитор – казмаш. Ми, тъкмо. Един композитор да влезе в панделата. Да се разчуе! Аре, Йосифов, на прокурора и – в панделата. Тъкмо!
.
Чуй сега…!
.
Я запей ми, мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мамо,
и мало ий голямо!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Ааа-а така…!
…И зайченцето бяло
май е полудяло.
Денем-нощем само
пей „Въх, Рамо, Рамо“!
Пей, Зайче,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
.
Аа-аа тъй…
На всички – прошка!
Да сте живи и здрави…
П е й С ъ р ц е…
А тъй, Калине! Тъй и до многотомник може да го докараш! Прави са хората, дай го по полека, през ден примерно, или – два пъти седмично! Писва. Язък, за хубавата песен. Послушай ме!
Прав е другарят!. Ти попрекаляваш малко. Понамали темпото, другарче.
Ур-рррааа…!
Да живее
Б К П!
Бе Ка Пе!
Да живеее
.
Урр-ррааа…!
Да живее Б К П!
Да живее
Б орисовата
К омунистическа
П артия
Urrr-rrraaaaaa…!
абе и ти ако малко помлъкнеш А? Шъ кажа на бат ти Бойко, че си го попрефалил да вземе да ти намали стипендията
В грънчаровия блог се манипулират изказванията! или се свалят тенденциозно! Стачка. Обявявам стачка срещу подобно поведдение .
Аре бе не е верно! Читав си ие Блога.
Бе може и да прави някакваредукция или селекция . де да знам.Имам някои такива наблюдения. Появяват се материали и после ги няма. Гледам го това няколко пъти. Не е редно.
Аа-сса-аа де…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Аби има манипулации като навсякъде
абе, ако ни редуцира така … ще стачкуваме. ми да. като оная кака Йосифовата
http://video.google.com/videoplay?docid=-8573201752525597441#docid=1007803576370799691
Ааа-аа появи ли се? Давай и Константин! и всичките – на Поитано! Грънчаров – измекяр на позитано. това е1
За Грънчаров. И понеже ти знам мръсните номера! – а си го свалил от шибания ти блог, а съм го разсмърдял из Целиот Свет! Ама по Македонски! Аре! Стачка. Против Комуниста и Фашиста Грнчаров!
Тонът ви не е добър, господине. И начинът на изказ, и квази-македонизираният привкус, въобще – не мога да ви симпатизирам. Съчувствам ви…
Аа-сса-аа де…!
Пей…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
Въхххх Рамо…
П е й, с ъ р ц е!
Леле колко сте скучни
.
Чуй!
Чуй сега…!
…И завинаги!
.
Я запей ми, мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мамо,
и мало ий голямо!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Ааа-а така…!
…И зайченцето бяло
май е полудяло.
Денем-нощем само
пей „Въх, Рамо, Рамо“!
Пей, Зайче,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
.
Аа-аа тъй…
На всички – прошка!
Да сте живи и здрави…
П е й С ъ р ц е…
П е й!…
АМИ ТО КАТО ТЕ ГЛЕДАМ, САМО ТИ ОСТАНА ТУКА
Здравейте! Как сте?
Забравих да кажа. Тук съм заради една хубава песен, която много ми допадна. Поздравлявам автори и изпълнители. Песента е истински шедьовър. Благодаря.
Извинете ме, но пак забравих. Става дума за песента-шедьовър „Въх, Рамо, Рамо“, в изпълнение на певицата Биляна и Бенда „ГотинБенд“. Благодаря за вниманието.
Мммм-ммммм… Бау!
Пей…!
Пей…! Аа-сса-аа де…!
Пей…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
Въхххх Рамо…
П е й, с ъ р ц е!
Е, и – к’во?
Бау.
Амии, тука нема никой. Що така…?
Dancin’ The Boogie – Silvan Zingg (piano), Will & Maéva ♫ ♪ ♫
Peter & Sigrid Boogie Woogie
Boogie-woogie World Championships 2007
MALIN AND MARCUS BOOGIE WOOGIE LAG SM 2008
Bugg final Showcase Andreas och Elizabeth
Final Bugg vuxen Andreas och Martina SM 2009
Отново протече блог Грънчаров!
ВиК Помия! Помощ! Ако няма друго, то поне помощ от пожарникар, може ли? Помощ! Грънчаров съвсем сдаде багажа! Въхх-ххх-хххххх-ххххххх…
.
Въх, рамо, рамо…!
Пей…!
Ее-ее, хей!
Пей…! Аа-сса-аа де…!
Пей…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
Въхххх Рамо…
П е й, с ъ р ц е!
Ангелее-еее…! Защо извади старото мръсно бельоооо-о…?!
Инсомния = болшевишки комунизъм!
Леле – колко тъмно и стръмно! И, обидно…
Защо бе, Ангеле…???
А н г е л е!!!!!!!
Тт-ц-ццъ…
Oooooo-ooo…!
Аа-сса-аа де…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
OOO-ooo…!
Pey de!
Аре бе, само аз ли останах?
Емии-ии…
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Сам съм. Други няма.
…Любимата песен на Генерала!
Пей, сърце.
Тъй шъ е тя. От трън та на глог – грънчаров блог. Ареее, шъ гу затваряме…
Таа – Въх, рамо, рамо… …говно голямо!
По-голямо да е – да ти затъкне мръсната червена комунистическа устичка.
Кожй си ти бе педераст
Грънчаров, влез в час. Някой ти мъти водата.
Арре-ее –
Народе-ее!
Въх, рамо, рамо…!
Пей…!
Ее-ее, хей!
Пей…! Аа-сса-аа де…!
Пей…!
Пей, сърце,
любимата
песен
на
Генерала!
Въхххх Рамо…
П е й, с ъ р ц е!
Арре-ее…!
Народеее…
Oooooo-ooo…!
Аа-сса-аа де…!
Пей, сърце, любимата песен на Генерала! П е й, с ъ р ц е!
OOO-ooo…!
Ма само аз ли останах бе…
Е. Ти и Грънчо. Ако „Ти“ – Не си „Той?!…
З а т в а р а м еее-еее…
Aaaa-aaa…
Oooooo-ooo…!
Eeee-eee!
Аа-сса-аа де…!
Пей, сърце, любимата песен на Генера…
По-рано четях интересни мнения, сега – нищо.
Има ли някой, тука…?
Да кажа – аз съм сред тези, които харесват песента на StefanTheOneTheGreat.
ВЪХ РАМО РАМО
ГЛЕЙ СЕИР САМО
НА ПОЗИТАНО
КАК ТРЕПКАТ МАМО
НЕМА АЛА БАЛА
ВЕЛИКАТА ПЕСЕН НА ГЕНЕРАЛА
Е КАТО ХАЛА
ПЕЙ СЪРЦЕЕЕ…
Абе, и с най-главни букви да пишеш… Н Е М А – Н И К О Й!
Пей сърце
Генерала
Въх рамо рамо
Ас-саа де
Бауу. Тука, само питекантропи
Бау!
Братя и сестри!
Освободете се от напрежението!
Дайте да си говорим за „Въх, Рамо, Рамо“!
Каква хубава песен е, а?
Бау – мяу, кому е нужно?
А стига с тая чалгосана глупост, де. Въх рамо рамо, нема вас да ви слушам само.
Що не дискутирате примерно песните дето днес ще избирате една за евровизията примерно. Ама понеже в туй се пее за Герб, нали. Герб-марка, Куче-марка. нали.
Абе какво го милваш тоя Карапелиев – виж му само фразата: „Що не дискутирате примерно песните дето днес ще избирате една за евровизията примерно“…?! – Ебати кристалната червена /пардон! – червива/ мисъл!
Уважаеми г-н Карапелиев,
Дълбоко не съм съгласен с вас.
Както с позицията ви, така и със „словоизраза“ ви.
На 11 август миналата година изразих позицията си. Позволявам си да я припомня отново!
Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност… и на Атака – смятай! на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката.
Дано не им бъдат напразни надеждите.
Друго искам да споделя в тази връзка. За песента „Въх рамо“. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и на шир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право.
Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това „простолюдие“ са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – Вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?
Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен /вметвам, понятието е Ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!/, на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна „квота“ в БНР /макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса/, на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
Природата не търпи празни пространста! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. /Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!/ Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на „надсвирването“ и импровизацията.
Значи – има, все пак – добра поп-фолк музика, талантливо направена, и – друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.
Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените?
Какви са мотивите им?
И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател /и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност/ значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на „чалга избирател“!
Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят…
Въх-ххх…!
Честит национален празник, братя и сестри българи!
Бъдете живи и здрави, и куражлии! Вярвам, че ще бъдат и по-добри дни за България!
Господ да е с нас.
Амин.
… И не си прав, г-н Ангел Грънчаров. Зорлем си прогони публиката.
За добро или за зло – нали това е Б л о г ъ т н а „Въх, Рамо, Рамо“?! Великата песен, която стопли сърцата на стотици хиляди българи, вярващи в Промяната.
А какво направи ти?
Вярно – даде трибуна на няколко десетки привърженици на Музикалния театър „Стефан Македонски“ и на Софийската филхармония в подкрепа на справедливата им кауза. Дотук – добре. За месец се изписха томове мастило тук по тази тема. И, това – добре.
Обаче…! – изрази личното си становище по този въпрос, малко да е, десетина пъти, извеждайки темата „под черта“! И направи същото за иначе превъзходно изразени мнения на твоите посетители по въпросите на поп-фолка и чалгата като животрептящи и интересни социални явления /и в частност за „Въх, Рамо, Рамо“/ един единствен път, сега през изминалия месец февруари!
При наличието на повече от хиляда „включвания“ по темата, десетки от които са истински филосовски и даже музиколожки бисери и откровения. Взри се още в самото начало, например – мнението на г-н Мишо Йорданов! С каква дълбочина и разбиране по проблемите на фолклорната традиция и влиянието й върху съвременната балканска култура говори човекът!… Или пък последното изказване, казано преди дни – това на Янчо Янчулев, в което той се автоцитира отпреди половин година…
Не си прав, г-н Грънчаров! Сам си прогони публиката.
Тоя Иван Пеев, мътните го взели – прочетох внимателно всичко дето е писал месеци наред тука – е явно голям чешит и, вероятно, кибритлия, но… по принцип – е много прав!
Въх, народе! Честит празник!
Пей, „Въх, Рамо, Рамо“ –
надеждата крепи ни само!
С Генерала наш, напред – марш!!
Нема-никой.Сам-съм-с-тъпия-ми-блог
Хей, Господин „Никой“, ако визираш Блога на Грънчаров, не ти е добра усмивката – мерише на сволоч. Няма и как да те напсувам „на майка“, щото си „под прикритие“.
Вярно, Грънчаров допусна ужасни грешки, но Блогът му за „Въх, Рамо, Рамо“ е, почтии-и, Черешката на сладоледа. За „почти“-то, да го духат също и измислените „виртуалчета“ Константин и други Нему-подобни. Създателят им – си го знае.
А ти, г-н „Никой“ – айде, потъвай.
Б ъ л г а р и н о, ч у й!
Чуй сега…!
…И завинаги!
Я запей ми, мамо,
туй „Въх, Рамо, Рамо“!
Да я чуе, мамо,
и мало – ий голямо!
Пей, сърце, любимата песен
на Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Ааа-а така…!
…И зайченцето бяло /от Петър Ступел ли беше?!/
май е полудяло.
Денем-нощем само
пей „Въх, Рамо, Рамо“!
Пей, Зайче,
любимата
песен
на Генерала!
П е й, с ъ р ц е!
Аа-аа тъй…
Да сте живи и здрави…
П е й, С ъ р ц е…
Ехе-хе-хееее-еее…
А, тъй! Бий тъпана. Пък, дане се сберат ергените…
Sorry! Лапсус. Д а н о се сберат!…
Марш! Марш!
С Генерала наш!
„Въх, Рамо, Рамо“ –
наш Гоце се е посрал, мамо!
Ле-лее, Гоцее, бегай у село да ти го сменат памперсо.
Акт на президентството може да предизвика дипломатически скандал
http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=10861582
Странно затишие при вас. Тук преди месеци се ширеха бурни дискусии. И в интерес на истината – забавни и интересни.
Колкото до песента „Въх, Рамо“ – жалко за добрата песен. С друг, неангажиран и необременен от политиканстване текст, песента би имала по-дълъг живот.
Евва-лаааааа! След 3 месеца някой да се обади!
Грънчаров, бързо пращай КОНСТАНТИН, ВСИЧКО ДА …!
Илиев, прав си … до някъде… но … „Въх, Рамо“ си остава велика песен.
Хора! Върнете се в Блога! Пишете! Беше интересно! Но и Грънчаров предаде собствения си блог
о и Грънчаров се поддаде на чужди интереси и предаде собствения си блог.
Туй „Въх Рамо“ е – боклук чалгия, ти казвам. Срамотия за българина.
Ей такива, оня ден ги гюбециха през Храма на „Александър Невски“. Прост народ, загубена държава.
Накъде вървиш, народе възродени??
Боклук си – ти, Първанчо. Като ти гледам само глаголчето „гюбециха“, си представям колко ти е акълчето. Ама то – голяма тиква, малко акъл – не боли.
Виж, със социално-обществените ти обобщения – не съм съгласен!… Вярно, демокрация е, всичко можеш да изречеш на глас, ама… „Прост народ, загубена държава“ – цитирам те, Първанчо, някак си, тъй с баданарката, да обобщаваш – не върви, а?…
Чакай, да те попитам: майка ти, баща ти, децата ти, сестра, брат… – да са живи и здрави! – те – не са ли от този същия „прост народ“ или, незнайно как, са свише ашладисани?…
На „червенко“ понамирисваш ти! Първанчо!
А песента е – добра.
„Vuh, Ramo, Ramo“ – it’s a great song!
Bilyana, „Gotin Band“, StefanTheOneTheGreat – Bravo!
Herr Boyko Borissov hat heute Geburgstag.
Congratulations!
Бъдете ни жив и здрав, господин Борисов! Честит Ви рожден ден.
Поздравяваме Ви от Мюнхен с любимата ни песен „Въх, Рамо, Рамо“.
Аз друг такъв по-шарен и по-шантав Блог не съм виждал.
Г-н Грънчалов, вземете и издайте всичко в една отделна книга, ама барабар и с битките около Филхармонията и Музикалния театър.
Бестселър! Голям купон ще падне!
И като добавка-притурка сложете СД с „Въх Рамо Рамо“!
Здравейте!
Не си падам много по тоя жанр – слушам предимно рок и джаз, както и електронна музика, но тая песен, на фона на банално-безличното и мръсно поп-фолк поточе си е направо шедьовър! Изпипана е музикантски отвсякъде; прекрасни изпълнители – солистката, никому незнайната Биляна блести с вокалното си „везмо“, с перфектен стил и овладяно поднесен диалектен говор, който сам по себе си прави песента приятно-присмешлива и очарователна.
Отново – никому незнайният „Готин Бенд“, буквално, респектира с професионалния си перфекционизъм; аз по-добра българска банда не съм чувал! Заслушан в нюансите на свирнята се опитвам да отгатна кои са те – по-вероятно, това е сборна формация, събрана специално за случая, отколкото – постоянно свиреща група, защото иначе те щяха да са на „гребена на вълната“ и щяхме да сме ги чували и друг път. Дали пък това не е кавалът на Теодосий Спасов? Но той свири с определени известни музиканти, които аз познавам – а тези, определено, са други…
Самата музика – действително е прекрасна находка. Оригинална, близка до Балканската фолк-традиция. Песента се пее, остава в съзнанието, безспорно и благодарение на потресаващия текст! Друг е въпросът, че така поднесен – някои от думичките са твърде неудобни за ляво-политическото ушенце. Затова е и напълно разбираема, разразилата се по-горе разгорещена дискусия.
Браво на екипа, създал „Въх, Рамо, Рамо“! Несъмнено StefanTheOneTheGreat е псевдоним на талантлив Liedmacher.
Питам се, защо е пренебрегнал същинското си име – все едно кой е – известен, неизвестен или много-много известен?
Както разбирам, песента вече се върти близо година; аз я чувам за първи път едва вчера. На първо слушане – бях „заекващо“ впечатлен. Чух я вече няколко пъти, с непресекващо удоволствие и интерес.
Имам само едно, лично мое, вътрешно питане: дали след време Рейтингът на Главният й Герой ще бъде на височината на вдигнатата професионална летва на „Въх, Рамо“. И ако – не, може би, тогава авторът й ще съжалява, че не се е насочил към друга тема.
Но това е рискът на злободневната, с политически привкус песничка.
Здравейте, приятели!
Иска ми се да споделя няколко думи за песента „Въх, Рамо, Рамо“.
Не си падам много по тоя жанр – слушам предимно рок и джаз, както и електронна музика, но тая песен, на фона на банално-безличното и мръсно поп-фолк поточе си е направо шедьовър! Изпипана е музикантски отвсякъде; прекрасни изпълнители – солистката, никому незнайната Биляна блести с вокалното си „везмо“, с перфектен стил и овладяно поднесен диалектен говор, който сам по себе си прави песента приятно-присмешлива и очарователна.
Отново – никому незнайният „Готин Бенд“, буквално, респектира с професионалния си перфекционизъм; аз по-добра българска банда не съм чувал! Заслушан в нюансите на свирнята се опитвам да отгатна кои са те – по-вероятно, това е сборна формация, събрана специално за случая, отколкото – постоянно свиреща група, защото иначе те щяха да са на „гребена на вълната“ и щяхме да сме ги чували и друг път. Дали пък това не е кавалът на Теодосий Спасов? Но той свири с определени известни музиканти, които аз познавам – а тези, определено, са други…
Самата музика – действително е прекрасна находка. Оригинална, близка до Балканската фолк-традиция. Песента се пее, остава в съзнанието, безспорно и благодарение на потресаващия текст! Друг е въпросът, че така поднесен – някои от думичките са твърде неудобни за ляво-политическото ушенце. Затова е и напълно разбираема, разразилата се по-горе разгорещена дискусия.
Браво на екипа, създал „Въх, Рамо, Рамо“! Несъмнено StefanTheOneTheGreat е псевдоним на талантлив Liedmacher.
Питам се, защо е пренебрегнал същинското си име – все едно кой е – известен, неизвестен или много-много известен?
Както разбирам, песента вече се върти близо година; аз я чувам за първи път едва вчера. На първо слушане – бях „заекващо“ впечатлен. Чух я вече няколко пъти, с непресекващо удоволствие и интерес.
Имам само едно, лично мое, вътрешно питане: дали след време Рейтингът на Главният й Герой ще бъде на височината на вдигнатата професионална летва на „Въх, Рамо“. И ако – не, може би, тогава авторът й ще съжалява, че не се е насочил към друга тема.
Но това е рискът на злободневната, с политически привкус песничка.
Не си падам много по тоя жанр – слушам предимно рок и джаз, както и електронна музика, но тая песен, на фона на банално-безличното и мръсно поп-фолк поточе си е направо шедьовър! Изпипана е музикантски отвсякъде; прекрасни изпълнители – солистката, никому незнайната Биляна блести с вокалното си „везмо“, с перфектен стил и овладяно поднесен диалектен говор, който сам по себе си прави песента приятно-присмешлива и очарователна.
Отново – никому незнайният „Готин Бенд“, буквално, респектира с професионалния си перфекционизъм; аз по-добра българска банда не съм чувал! Заслушан в нюансите на свирнята се опитвам да отгатна кои са те – по-вероятно, това е сборна формация, събрана специално за случая, отколкото – постоянно свиреща група, защото иначе те щяха да са на „гребена на вълната“ и щяхме да сме ги чували и друг път. Дали пък това не е кавалът на Теодосий Спасов? Но той свири с определени известни музиканти, които аз познавам – а тези, определено, са други…
Самата музика – действително е прекрасна находка. Оригинална, близка до Балканската фолк-традиция. Песента се пее, остава в съзнанието, безспорно и благодарение на потресаващия текст! Друг е въпросът, че така поднесен – някои от думичките са твърде неудобни за ляво-политическото ушенце. Затова е и напълно разбираема, разразилата се по-горе разгорещена дискусия.
Браво на екипа, създал „Въх, Рамо, Рамо“! Несъмнено StefanTheOneTheGreat е псевдоним на талантлив Liedmacher.
Питам се, защо е пренебрегнал същинското си име – все едно кой е – известен, неизвестен или много-много известен?
Както разбирам, песента вече се върти близо година; аз я чувам за първи път едва вчера. На първо слушане – бях „заекващо“ впечатлен. Чух я вече няколко пъти, с непресекващо удоволствие и интерес.
Имам само едно, лично мое, вътрешно питане: дали след време Рейтингът на Главният й Герой ще бъде на височината на вдигнатата професионална летва на „Въх, Рамо“. И ако – не, може би, тогава авторът й ще съжалява, че не се е насочил към друга тема.
Но това е рискът на злободневната, с политически привкус песничка.
Извинявам се за“тройната“ публикация. Моля, г-н Грънчаров да почисти излишното.
Dzihan & Kamien – Ford Transit
Dzihan & Kamien : BASMANTI
Dzihan & Kamien – Ay Ay Ay
Uau-uu! Golyama pesen. Bravo!
Nishto obshto s dosega poznatata chalga-muzika. Ima nyakakav zarazyavasht puls v tova parche.
Dumichkite sa zashemetyavashti!
Uau-uuu! Vuh Ramo Ramooo-ooo…!
Krasyo v nedelya chu tazi pesnyovka v edin priyatel v Chernomorets u kogoto sme na gosti v hotela mu, i veche treti den az samo tova si slusham – v kolata, v hotela, na zakuska, na vecherya, na plazha… Snoshti byahme v edin restorant-gradina – Krasyo nosi mp3 i kara orkestara da ya pusnat i da ya peyat! – shtyaha da ni izgonyat, shtoto Sobstvenrkat bil „cherven“!===
Pomosht!! Kak da vkaram muzhat si v praviya put…
ВЪХ РАМО РАМО
ГЛЕЙ СЕИР САМО
НА ПОЗИТАНО
КАК ТРЕПКАТ МАМО
НЕМА АЛА БАЛА
ВЕЛИКАТА ПЕСЕН НА ГЕНЕРАЛА
Е КАТО ХАЛА
ВЕЧЕ ЦЯЛА ГОДИНА!
АЙДЕ, ХАИРЛИЯ – ДО ГОДИНА ДО АМИНА!!!
ПЕЙ СЪРЦЕЕЕ…
Днес се навършват една година откак Генерал Бойко Борисов държи юздите.
Здраво ги държи!
Да върви напред колата, да не трепка пред нищо!
Дерзай, Генерале! България ти вярва!
И певци песни за тебе пеят!
„Въх, рамо, рамо“! Каква песен само, а?!
И други песни се написаха, и още ще се пишат, ама тая е сякаш най-добрата!
Пей, Биляно, сърцето ми трепва, колчем извиеш меденото си гласче!
Аз тука преди полвин година го казах и пак ще го кажа: велика е тази песен! Трогателна!!
На добър час, Генерале! Води България към светло бъдеще! Да ти е живо и здраво името!
Аз внук чакам! Е, или внучка. Снахата рече, момче го видяли на видеозона. На теб ще го кръстим – Бойко! Ако ли пък е женско – Бойка ще бъде! Снахата тия дни влиза в деветия месец, стискаме й палци и я гледаме като писано яйце! Ами, как иначе! Бабата, и тя трепти, пърха, пърха! Зодия Лъв щяло да бъде! Голяма работа!
На теб, Генерале, ще го кръстим! Пък, ако те помоля да му станеш и кръстник, пък и ако се съгласиш, по-щастлив човек от мене няма да има на тоя свят!
Ей, началниците на тоя сайт, а направете тъй, че това ми писмо да стигне до Генерал Бойко Борисов! Ама много ви моля!
А на генерала – здраве, здраве и здраве!
Да води България напред!
За чудо и приказ!
Амин, дай боже!
Велика песен! Ве-ли-ка!!!
Марш! Марш!
С Генерала наш!
С „Въх, Рамо, Рамо“ –
напред и нагоре!
Арее, пак старите муцуни се качиха на клона! Стига с тая бълвоччалга. И генералчето ви се е оплело като пате в кълчища, време му е да си ходи.
Евалаа, ти праим, Зарко! Точната дума е – бълвоччалга!
И буламаччалга, също!
Зарко и Миро, не Ви прави чест, момчета! „Въх, Рамо, рамо“ е отлична песен! Пък ръзходете се малко нагоре-надолу из архивчето на Грънчо, що мастило изтече и хартийка се изписа, че песничката НЕ Е ЧАЛГИЯ!
Иначе, поздравления – Бълвоччалга и Буламаччалга – си е направо нова светлинка в терминологията! Браво. Ама адресът е друг.
Хайде, със здраве и мир…
Какво ме миросваш ти бе, гърбата чифутка?
Ти му говориш като на човек, а той… аре сега, чифутка?!
Оди цуни бабината си @утка.
За Иванчо Пеев /постоянното присъствие/ и другите будали:
Иване, то и с просто око се вижда, че си наето Гербче-адвокатче, ама суровата истина е абсолютно друу-гааа!!…
Ей, на – в Борисовата градинка юначетата капят като гнили круши! Гледай какво стана – и Лъчко Иванов се издъни.
Не е първият, няма да е и последният!
…Корупция, братовчед!
Шуро-баджо-тинтириминтиринщина…
Тъй, а сега – за „Въх, Рамо, Рамо“.
Та любимата ти песничка – на тебе, и на още два-три файтона хора-будали – може като музика да не е лоша /чалга ли е, не е ли чалга – не споря, не съм капацитет, че да я обсъждам по музикантски!/, ама като текст – нещо й куца и трябва да се попромени, а?!
Виж, какво предлагам:
Бат Бойко, дай газ!
Щото хората ти не са в час!
Глей, бат ти Лъчко е – аут!
Гербер ми се гърчи в нокаут!
Това е истината! Голата истина!…
Ама ти, него взимай много навътре.
Не страдай.
Айде, както ти казваш – със здраве и мир!
Евала ти праим, Зарко! Те това е текстот! И оня ми ти педераст Ванката го навря в кучи гъз!
Твърде елегантно се изразявате, уважаемо и мило Вампирче. Честно казано, такава стилистика не ми е по вкуса. Но не мога да се въздържа и да не отбележа, че на мен лично песента „Въх, Рамо, Рамо“ ми допада. Преди всичко – като позиция!
А инак, Вие, и по-горе подкрепяният от Вас г-н Зарко – просто манипулирате събитията и фактите. Вярно, д-р Лъчезар Иванов постъпи неправилно, но и чест му прави, че изпи горчивата чаша докрай! Аз лично познавам от години колегата: това е почтен и порядъчен човек, както и превъзходен специалист.
Одабрявам и реакцията на министър-председателя. Решително се разграничи от доктор Лъчезар Иванов – не го прикри, но и не го „екзекутира“. В такива случаи е прието да се казва: наблюдаваме мъжко поведение.
Подобно поведение е рядкост днес, особено сред политиците.
Ето, заради това именно „Герб“ печели привърженици.
Искрено поддържам г-н Бойко Борисов и му желая успех!
ВЪХ РАМО РАМО
ГЛЕЙ СЕИР САМО
НА ПОЗИТАНО
КАК ТРЕПКАТ МАМО
НЕМА АЛА БАЛА
ВЕЛИКАТА ПЕСЕН НА ГЕНЕРАЛА
Е КАТО ХАЛА
А-А, САА ДЕ…!
ДА ГО ДУХАТ КОМУНЯГИТЕ.
МИРО ВАМПИРО И ДРУГИТЕ, ВСИЧКИТЕ ТАМ, ЧЕРВЕНИТЕ, ПЕДАЛИТЕ
ДА СИ НАЛЕГАТ ПАРЦАЛИТЕ.
АРЕЕ-ЕЕ!
Здравейте. Не съм ви посещавал, кажи-речи от миналата година. Поздрави на уважаемия Ангел Грънчаров.
Абе тука нещо не ми се нрави. Дърляте се, ругаете се, няма човешка приказка.
Ей, Константине, къде се затри, моето момче?
Константинчооо! Попреглътна ли туй пусто „Въх рамо“?
Добра песен е, Константинчо.
На всички ви, здраве и късмет. От бате ви Мишо Йорданов.
Хайде, да върви светът към добро.
Привет, уважаеми!
Действително отдавна не сте се появявали.
Приемете най-дълбоките ми почитания. Чел съм много внимателно всичките ви мнения и изказвания, още от началото на м. август миналата година, включително и пренията ви със златоустия т. н. Константин. Мисля, че даже го нарекохте Константин Философ.
За Бога, не го привиквайте, та той е и з м и с л е н о, подставено лице-герой на уважавания от вас Грънчо!
Опазил ни господ от Сенките на Хадес!
Кротувай, Константинчо!
Гадна песен. Гадна музика. Гаден текст. Посредствени изпълнители. Кои са тия, бе?
Долна, гадна чалга. Това е вашто Въх рамо.
Това е. Изсрано от дълбините на човешката простотия.
Аа! Рекоха ли ти го? Исрано от дълбините на човешката простотия. Чакай да го повторя целото, че да ти стане гот! Мнооого гот!
Гадна песен! Гадна музика! Гаден текст! Долна и гадна чалга! Това е Въх рамо.
Исрано от дълбините на човешката простотия.
Евала ти правим, Карамитев. Удари в десетката.
От дълбините на човешката простотия – исрано!
Пардон, за арменската забележка, приятелю. Не се пише „исрано“, а иЗсрано!
Преди близо година си казах мнението за симпатичната песничка. Защо толкова ви дразни, не разбирам?
Ето, открих го. Това съм казал. И не смятам, че съм сбъркал. Песничката и добра.
Хари Халваджиян казва:
август 19, 2009 в 9:21 pm
Намирам песента „Въх, рамо, рамо“ за много интересна. Автори и изпълнители са поработили старателно. На пръв поглед, изпъкват връзките с поп-фолк музиката и балканските чалга-тенденции, но песента, като завършен продукт има далеч по-сериозни връзки с други песенни тенденции от по-ранни времена. Текстът е много остър и, вероятно, ще разсърди мнозина, но пък у други ще породи усмивка. Някъде прочетох, че текстът бил злобен /“гаден, отвратителен, пошъл“ и т. н./;
внимателно го прочетох няколко пъти: – тук няма злоба, ненавист. Има ирония, и всички онези тънки чувства с нюанса на присмехулството и „зевзеклъка“.
Изключително професионално изпълнение.
Великолепна певица – никому незнайна Биляна, която поздравявам. Сериозно музиканстко присъствие – темпераментен и същевременно, с точна мярка „Готин бенд“ – също, никому незнаен оркестър.
Кои сте вие? Браво!
Някъде из глоговете бях прочел: – „народна песен“.
Има всички шансове да остане задълго в съзнанието на хиляди българи. И да се пее.
Благодаря Ви сърдечно за добрите, насърчителни думи.
Сладка си, Биляно, хвала ти.
Господ ти е укендрил гласище, та нема накъде. Айде, ожени се за мене, ма, само дека ще пееш и ще нюриш, а? И само един мед и бутер ще ручаш.
Аз съм от Трън. Трънска невеста ще си. И трима деца ще добиеш. Е, то само с едно пеене не става. Ама я съм як. Не ми вреди. Час пееш, час нюриш, после съм я. И отново, па си ти, па па съм я.
У Трън речат: Я ю яя. Те така, 120 години. Дедо, да знаеш, още га може. Та и я – по дедовия. Ехеее.
Аде ма Биляно. А речеш – да – па идеме.
Аре, в тоя блог само сватба не е имало! Г-н Ангел Грънчаров ще кумува!
Г-н Грънчаров, уйдисваш ли?
Марш! Марш!
С Генерала наш!
„Въх, Рамо, Рамо“ –
у Трън, сватба, мамо!
Нема проблеми, ще кумувам – ама заслужавам ли тая голема чест?! Питам се, не е ли по-правилно кумът да е по-виден наш сънародник?! А нима не е най-правилно кумът да е г-н Борисов – хайде него да призовем по-напред, че честа по право е негова?! А иначе кой съм аз та да му отнемам заслуженото право?!
Виж, кво, Грънчоо – момчето е от Трън. Я, кви ги реди: укендрил се… я ю яя… мачка руча поганец…!
Кумът, по право от тоз край ще трябва да е! Какво ще речеш – за наш Гоце?
Пък накрая да поведе Гоце и едно Право хорце на „Въх Рамо“! – от мегдана на Трън, нагоре по реката, по реката… та чак до ждрелото…
Страхотна идея, Ванко! Гоце води хорото. На първа линия – комуняга до комуняга: Серго, Румен Първи, Румен Втори, барабар и със Симо Втори… ареее-е, по реката, по реката, та у Сръбско. Халал да им са.
А Ангел Грънчаров – ще го излъчим, кандидат за президент!
Грънчооо – Пардон, г-н Грънчаров, кандисваш ли? – за президент!!
Внимавай как се обръщаш към мен; простаците съвсем не са ми по вкуса, то и простотията, пък и нахалството не трябва да са прекалени, щото стават непоносимо гадни…
БЪДЕТЕ КОРЕКТЕН, ГОСПОДИНЕ, КЪМ ИСТОРИЯТА!
/Препратка към Първото изказване в Блога на Ангел Грънчаров от 6 август 2009 година./
Боян Казанджиев
kazndjiev@kazandjiev.bg
92.247.197.17
Същото айпи
Абе аз не разбрах, Трънска сватба ще има ли?
Марш!
С Генерала наш!
„Въх, Рамо, Рамо“ –
у Трън, сватба, мамо!
На любезното внимание на историка Ангел Грънчаров:
По повод, казаното от Вас, г-н Грънчаров, относно репликата ми за изявлението на Константин от 6 август 2009, следва да ви обърна внимание: дали въпросният Константин е реалност или фикция – това не влияе на добрия ми сън.
Но вие не обърнахте внимание на констатацията ми, че изказах мнение относно хронологията на изказвания и събития във вашия блог. Все пак, очаквах го. Разбира се, блогът си е ваш и имате исконното право да правите в него каквото ви е на сърце – каквито и да са вашите лични щения.
Но тъй като в самото начало вие изрично споменавате, че го правите в името на историята, то позволете ми да изразя съмнения, че това се родее с познати от миналото „преиначени истории“.
Всъщност, аз нямах, пази Боже, каквото и да било изкушение да ви подлагам на критика, а просто, приятелски – да ви посъветвам да коригирате хронологията на фактите, което вие, в някаква степен сте сторили.
Имате тази възможност, ако разбира се, го има и мотивираното ви желание.
В частност, преглеждайки днес детайлно блога ви, както и свалената информация от старата му редакционна подреденост от преди, приблизително, половин година, аз констатирах, че никъде не се срещнах с лично ваша изразена позиция /като на историк, гражданин, обществена фигура, пристрастен фен на музиката и т. н./ относно песента „Въх, Рамо, Рамо“: харесва ли ви /простете шаблонния израз!/, оригинална ли е, банална ли е, просташко-първичен кич ли е, оригинална ли е, съзвучна ли е с процесите и събитията, актуална ли е, слагаческо-нагаждаческа ли е – както някъде из пространството твърдеше Инджев, пропускайки факта, че „Въх, Рамо, Рамо“ се появява в навечерието на изборната победа на Борисов, а аз имам и достатъчни основания да смятам, че песента е създадена минимум 4 дни преди публикуването й в „U Tube“.
Аз действително си позволявам непреднамерено да ви запитам, интересно ми е да чуя вашата чисто човешка позиция? – какво представлява за вас появата на песента на „Въх, Рамо, Рамо“. Как оценявате вие взривната неподправена вълна на интерес у българина през лятото на миналата година?
Впрочем, наскоро се върнах от посещение в Щатите и Канада; останах с недвусмислено впечатление, че тепърва у българинът в чужбина се формира жив интерес към песента.
Нали – не е обидно това, че се позволявам да ви попитам?… Г-н Грънчаров…
Драги г-н Казанджиев, благодаря за въпроса, ще Ви отговоря накратко.
Песента „Въх, рамо, рамо“ за мен също е интересна; моят блог беше първият, който я рекламира, и то веднага след появата й. Тази песен също така за мен е твърде показателна и изразителна: говори за разпространената сред днешните българи психология, пък и за вкусовете, които се ширят сред тях. В този смисъл песента за мен е нещо като „паметник“ и знак – музикален, психологически, естетически, ценностен, народностен, човешки. Показва що за хора сме. Показва ценностите на мнозинството сред нас. И също така сочи за разпространената сред народните маси естетика и психология. Говоря за широки народни нагласи и вкусове. Които моя милост, уви, не споделя. Аз в тоя смисъл принадлежа към човешкия тип, който не се поддава и не споделя широките народни представи, влечения, вкусове, интереси. В този смисъл, предполагам, съм „извратен“ и различен. Аз съм нещо като, тъй да се рече, особняк и индивидуалист. И, глобално погледнато, съм „антинароден“. Аз постоянно критикувам и съдя народа си, драги г-н Казанджиев, да си призная и този грях. Аз не споделям всеобщите влечения към наший народний кумир Бойко Борисов, за който народът, както видяхме, даже песни пропя. Но този народ според мен съвсем скоро ще запее съвсем друга песен за своя доскорошен кумир. Мисля, че бях достатъчно категоричен в преценката си. И, накрая, да кажа и това: аз не харесвам тази песен – нека и този грях да се запише за моя сметка в райските тефтери. Не мога да я слушам, дразни ме. Друга музика, друг тип музика вълнува моята душа. Да прощава нашата певица Биляна, може да пее хубаво, но нейното пеене не предизвиква положителна емоция в душата ми. Толкова много други грехове имам в този живот, та нека да си призная и този.
Това е в основни линии. Аз иначе, надявам се, забелязвате, съм открит, прям и честен човек. Не мога да кажа на бялото черно и на черното – бяло. Не мога да си кривя душата. Не мога да се стремя към суетността да бъда харесван – и не ща да угаждам на широките народни копнежи. Аз съм пряка противоположност на типа, който олицетворява предмета на песента на Биляна, именно, наший народний генерал Бойко Борисов. Такива като мен ги мразят, докато него народът го обича, нещо повече, богоговее пред него. А пък такива като мен много след смъртта им някой може и да каже: прав беше за много неща тоя човек, и беше достоен, ала едва ли и това ще кажат. Общо взето не ми пука какво ще кажат за мен. Аз държа на едно: да не си кривя приживе душата. И да не изневерявам на истината, такава, каквато ми се открива. Толкова. Извинявайте, ако казах прекалено много неща и ако мнението ми Ви е раздразнило с нещо. Всичко добро Ви желая!
Ле-ле, Геле, що си мазен и нежен. И „червеничко“ откровен! Ми, даа!
Геле „Въх, Рамо“ не обича, Геле народний генерал Борисов не обича, щото Геле ми е Позитанковец. Дай му на Геле да се слага на червен велможа – на Серьожа, на Румен Московчето, на другия Румен Чичибаба… Те, и сичките му песни уж против Гоце са си само сапунени мехурчета… Нема лошо! Геле – си е наше момче. От Червен сой: сичките – чичковите червенотиквеничковчета.
Е, щото Геле рече и – цитирам Геле: „Общо взето не ми пука какво ще кажат за мен.“ – да не му пука на Геле, кво мислят за него: Нерде Гоце, нерде Геле – се е префтасало зеле! Въхх…
Хей, идиот, целуни-бойко-гъзовец, рекох ти да си мериш приказките! Твоят кумир Бойко е комунистът щото заради членската си карта в БКП е напуснал навремето пожарната! Не ми говори на мен че съм позитанковец, щото много си се объркал. Бойко е „дълбоко законспириран“ позитанковец и скоро ще се разберат игричките му даже и от целуни-бойко-гъзовци като тебе…
Баси наглата червена ченгесарско-кагебистка сган!
А относно Вашите препоръки за „хронологията на изказвания и събития във вашия блог“, признавам си, не можах да разбера какво точно се иска от мен и как изобщо мога да го направя. Много неща в блоговете не могат да се променят след като веднъж са се случили…
И още едно нещо – не съм историк, а съм философ, ако това има някакво значение…
P. S. Междувпрочем, поздравявам ви за създадената атмосфера и проведената интересна дискусия през пролетта по проблемите на Софийската филхармония и Музикалния театър „Стефан Македонски“.
За съжаление, проблемите си останаха.
Извод: подновете дискусията – на фона на предстоящата реформа в сферата на културата.
А за дискусията по проблемите на филхармонията и музикалния театър заслугата не е моя: кой знае как и защо много хора почнаха да идват, да четат, да оставят интересни коментари и пр. Аз се постарах да облекча и да подрепя с каквото мога дискусията. Готов съм и сега да направя каквото мога в тази насока. Днес, примерно, се подписах на Главната улица на Пловдив в подписка за спасяването на Пловдивската опера. Ще видя какво мога да направя за да се поднови дискусията по тия проблеми, за които моят блог може да осигури нужното гостоприемство. За мен може да е само голяма чест да покажа гостоприемството си по такива важни национални, културни и духовни въпроси.
Здравейте, уважаеми приятели!
Аз бях една от тези, които се включиха през зимата в разгорялата се дискусия по проблемите на Музикалния театър „Стефан Македонски“ и Националната Филхармония. Уверявам ви, разговорите, проведени тук в блога на г-н Грънчаров не бяха безинтересни. Разбира се, те очертаха няколко основни линии на поведение и, респ. на социално мислене и израз на определена политическа позиция; в един момент Диалогът /бих си позволила да се изразя – Многологът/ се превърна едва ли не във Вавилонско надприказване, и в този смисъл, лично на мен, в един назрял момент не ми достигаше Обобщението, което, може би, г-н Грънчаров следваше да стори. Бяха дискутирани, междувпрочем и няколко обществено-известни имена като това на г-н Вежди Рашидов, например, в качеството си на Министър на културата, на неправомерно избрания за директор на Филхармонията /съгласно някои твърдения, към които аз се твърдо присъединявам!/ г-н Явор Димитров, както и на силно подкрепящия го /бивш кандидат-член на ЦК на БКП/ г-н Александър Йосифов. /Струва ми се, че аз първа споменах тук, че проф. Йосифов е освободен от ВАК./ Оставам без коментар и обявената абсурдна стачка от г-жа Мария Георгиева в подкрепа на г-н Йосифов, но тази абсурдна и неадекватна изява на дамата /разбира се, склонна съм да я разбера като жена, ако навремето е била някак привързана към своя тогавашен работодател и евентуален Кумир, или пък да се опитам да я разбера от позицията си на лекар!/, чертае един безумен щрих на остатъчни пост-явления, които за съжаление, продължават да присъстват и /удивително и жизнено!/ да оцеляват, независимо от преминалите двадесет години на демократичния преход в България. /Добавка, след прочитането на вече написания текст от брат ми, който ми е на гости: – (с усмивка) „А, има ли го?…“ (демократичния преход). До колкото ми е известно, от началото на другата седмица в Нов Български университет начева провеждането на приемни изпити за нови студенти, в частност – по музика. Сред журиращата комисия следва да бъде и проф. Александър Йосифов. …Без коментар!
Все пак, не съм съвсем склонна да смятам, че проведената дискусия тук в крайна сметка остана като „глас в пустиня“. Вярно е, че някои от проблемите останаха: г-н Я. Димитров успя да съхрани поста си, г-н професорът Александър Йосифов бе приютен в Н Б У, но г-н Панкин понесе поражение в Музикалния театър. Разбира се, настоящият г-н министър го прибра под крилцето си в министерството на културата и от своята ключова административна позиция там /ако не се лъжа, като съветник(!?!) на министъра по музикалните и театрални въпроси/ систематично громи своите бивши опоненти.
Не е „глас в пустиня“, защото, разлиствайки през зимните месеци многообразната дневна и седмична вестникарска преса, не веднъж случвах да прочета материалче, което като информация се родееше с казаното тук, на проведената дискусия – /вярно, преимуществено в „жълтата преса“, и понякога силно изразно-словесно преначена./
Като вметка: всъщност, уважаеми г-н Грънчаров, в този ред на мисли, които току-що изразих, аз си давам сметка, че без да имам това за цел – направих някакво Обобщение. Нещо такова, струва ми се, биха очаквали приятелите на участващите в блога при вас – едно очертаващо параметрите на протеклата дискусия Резюме.
Като финал: препоръчвам ви, тази дискусия /както и други, по проблемите на културата – например, за реформата в културните институти/ да бъде възобновена.
Аз съм много зает човек, рядко участвам в подобни изяви, но ето – сега, отделих двайсетина минути. Пак ще го сторя, защото има смисъл.
Българската култура трябва да оцелее. Духовността на българина е застрашена. Силна нация сме, уверена съм, че ще преодолеем неравновесието. Но няма нищо по-ценно /като не включвам здравето и обичта!/ от Времето и нищо по-безвъзвратно и безполезно изгубено от безполезното му пропиляване!
Все пак, да изрека – като лекар: Неравновесието – означава неправилно функциониращ живот; и води към състояние на Болест.
Никой няма да ни помогне, ако не осмислим дълбоко необходимостта да помогнем на самите себе си.
Ежедневно мисля за това. И правя, каквото е по силите ми.
Затова участвах тук. И пак ще го сторя.
Позволявам си да приключа тъй: – Живот за България! За българската духовност и култура.
Д-р Кехлибарева, благодаря Ви за обобщението, за чудесния коментар, който е добра основа за продължаване на дискусията! Аз предишния път правех каквото ми беше по силите, най-ценните коментари ги публикувах като отделни постинги, само чат-пат се обаждах, щото не съм много навътре в конкретните проблеми и взаимоотношения. От мен се искаше да осигуря условия и свобода за дискусия, смятам, че драгите читатели на блога ги получиха. Ще се радвам ако дискусията, след известно прекъсване, продължи, но този път под постинга с Вашето обобщение, който след малко ще публикувам. Понеже тук темата е съвсем друга, и не отговаря на очакваната дискусия. Аз миналия път правих много опити да се пренесе дискусията на отделно място, не тук, дето се обсъждаше предимно чалгата „Въх-въх и прочие“, но това не се получи, да видим сега дали ще се получи. Призовавам всички сериозни участници в една нова дискусия за проблемите на музикалната ни национална култура, да се съобразят и да пишат коментарите си към публикацията, чиито линк ще сложа след малко.
Понеже тази страница е с прекалено много коментари, което създава трудности за отварянето й, предлагам дискусията по проблемите на българската култура, по-специално, музикалната, да се пренесат под тази публикация: Духовността на българина е застрашена: българската култура трябва да оцелее! Благодаря!
Моето мнение за песента-химн на Бойко Борисов, наречена „Въх, рамо, рамо“
Ми ТвА е! СтРаХоТнО е ТуЙ „ВъХ РаМоО“
Аа, саа, де!
ВЪХ РАМО РАМО
ГЛЕЙ СЕИР САМО
НА ПОЗИТАНО
КАК ТРЕПКАТ МАМО
НЕМА АЛА БАЛА
ВЕЛИКАТА ПЕСЕН НА ГЕНЕРАЛА
Е КАТО ХАЛА
А-А, САА ДЕ…!
ДА ГО ДУХАТ КОМУНЯГИТЕ.
Въх-ххх!
Такаа!
Тъй ми рече дълбоко неуважаемият г-н Ангел Грънчаров, /виж 16 юли т. г./, цитирам го:
„Хей, идиот, целуни-бойко-гъзовец, рекох ти да си мериш приказките! Твоят кумир Бойко е комунистът… “
/и по-нататък/: „Баси наглата червена ченгесарско-кагебистка сган!“
Та да си дойдем на думата. Аз тебе, Геле, и д и о т! – не съм те назовавал.
Имаше на времето една детска скоропоговорка-проказка:
„Който тъй ми вика, в устата си го тика, че даже – и отзад!“
Кво да ти река – същото.
Като доуточним, че „идиот“ не е обида, а диагноза – потвърждава се!
Е, знам ли, може да си – п о л у…!
Ама, по-страшно е! Щото – П ъ л н и я…!, можеш да го сложиш под „пълно запрещение“!
А виж, П о л у-идиома…! – си развява байрака както му уйдисва… Какъвто е и случая!
/А и с пръст не мож го пипна!/
Както и да е. Аллах керим.
Живот и здраве. То от това – не се оздравява.
И не се оправя. Като при Гърбавото е.
Все пак, хората следва да са добри помежду си.
Та аз ти давам един шанс: ако намериш сили да ми се извиниш, ще ти разреша да свалиш от сцената на твоето Блогче моята ремарка. /А понеже ти познавам и зъбките и предусещам, че си петимен безцеремонно да ме „съкратиш“, аз съм го публикувал и другаде./
Еех, Геле!
Нерде Гоце, нерде Геле – се е префтасало зеле!
Така, ОК, драго нагло комунистическо насекомо, облекчи ли си най-сетне подлата и гадна душица? Имаш ли още отрова в жилото си? Понеже се преструваш на „добряк“ бъди така добър повече да не посещаваш моя блог; тук е място за нормални, възпитани и мислещи хора – а не за комплексирани завистливи злобари като тебе. Ако продължаваш нагло да се обаждаш и да се нахвърляш с обиди към моята личност, ще те трия от този момент постоянно – както човек, за да се предпази от досадните насекоми, ги смазва барем с вестник…
Мноо-оого страдаш.
И, мноо-ого те е яд.
С осезааа-аемо без-силие – та чак до разтърсващо-разграждаща се аморфност.
Погледни – чисто философски. Намери сили в себе си.
Поднеси ми своите извинения. Аз – не те назовах „идиот“. Ти – мене. Намери сили, драги, да се извиниш.
Така – ще се пречистиш. Ще усетиш емулсията на духовен катарзис. И ще придадеш човешки израз на Буратино-философа.
Думата идиот е най-сърдечен комплимент за такива като теб! Изобщо не се ядосвам, забавлявам се: аз съм изследовател и скоро такова нагло насекомо, подобно на комар, не бях срещал, затуй и ти подхвълрям разни реплики, за да си покажеш скверната, мръсната душица. В моя блог е дошъл и ми дава съвети какво да правя; все едно да ми дойде в дома и да почне да ми сквернослови! Но комуноидите изцяло са лишени от нравствено чувство – ето, порадвайте се на гарченето на гнусен червей като тоя 🙂
Иван Пеев
peev_i@abv.bg
92.247.197.17
Естествено, както очаквах, главният комуноид има същото ай-пи 🙂
Леле, че сте готини и двамата!
Аз това диалогче вече съм си го копнал и го пращам директно в УИКЕНД.
„Философ трепе насекоми.“ Гот. Густо, майна.
Абе, защо не се срещнете и да пиете по една бира?… И двамата сте пичове.
На Ангел Грънчаров съм му чел две-три книжки, бива си ги – особено „Изкуството на мисълта“, излезе май по Царско време, така ли е, Ангеле?
Пък Иван Пеев, ако е същия за когото си мисля, Ванката Пеев е пич-акъл отвсякъде – не е за пренебрегване! – Ванка, малко си остър, що не дръпнеш назад?
Инак, Ангел не харесвал „Въх, рамо“? – бива. Иван я харесва – ми, пак – бива. Трета Световна, не бива.
Аре, момци, кандисвайте и пийте по бира. Аз плащам. Ако сте навитак – бия място на срещата. Само после, да не ме изкарате сводник.
А диалогчето го пращам немедлено из газетките.
Към г-н Ангел Грънчаров: по повод споделеното току-що от мен, ще си позволя да ви посъветвам, ако вземете решение да подновите дискусията по проблемите на културата, да поканите чрез страницата на блога активно-участвалите през зимата: по памет ми изплуват имената на г-ж Клавдия Манолова, господата Иван Иванов, Георги Костакев, Васил Недев… Тези имена са останали в главата ми. Моля, попрегледайте изказванията, вероятно ще откриете и други, с оригинално изразени мнения.
Благодаря.
Особено съм впечатлен от изказването на д-р Кехлибарева.
Прощавайте, госпожо. Моите почитания. Позволете ми въпроса: – Вие харесвате ли песента „Въх, Рамо, Рамо“?
Нека не ви притеснява това, че аз съм особен неин почитател.
Не споделям възторга ви.
Не зная как да поканя предишните участници в дискусията. Да се надяваме, чуе те сами, лека-полека, един след друг, ще се върнат да участват наново в дискусията, понеже тия въпроси сега отново стават прекалено актуални…
Ангел Грънчаров, аз мисля, че прекалихте. Внимателно проследих диалога ви с Иван Пеев. Както и включванията му в този блог /а и не само тук/, още от самото му начало. Остър или не, езикът му респектира с много широка палитра от познания, в ред дискусионни моменти той дори е отстоявавал и ваши позиции, а според мене най-същественото е – и вие трябва да сте му благодарен за това – че в редица дискусии и препирни той умело е „поддържал огъня“ на спора, с подстрекателска спортна злоба, но – не в повече. Не познавам Иван Пеев лично, ще ми бъде интересно да го срещна; умението му да подстрекава в диалога първоначално ме усъмни, че той е печен журналист, но големите му общи познания ме отдалечават от това ми първоначално съмнение. Безспорно, това е хипер-колоритна личност, която с лекота успя да ви изведе от равновесие. Съчувствам ви. Показаният от вас „жълт“ или „червен“ картон рефлектира изключително върху вашата личност.
Препоръчвам ви се извините на Иван Пеев, а именно, че сте го нарекли „идиот“. Очаквам да го направите, а направите ли го – повярвайте ми, ще спечелите аудиторията.
Макар в последните думе на Пеев контекстово да са заложени огромна ирония и сарказъм, естествено насочени към вас, по същество те са верни: „Така, ще се пречистиш. Ще усетиш емулсията на духовен катарзис.“
Аз, човекът с относително голям опит, бих превърнал опонентът си в съмишленик.
А с последните си действия вие удивително несръчно успяхте да го превърнахте във враг. И, Удивително! – вие отвоювахте врага, клеймите го и т.н, а той не ви отвръща с омраза…
Не е императивно наложително да ми отговаряте, достатъчно е да вземете своето вътрешно обективно решение и, разбира се, евентуално да го изразите.
А аз си запазвам правото за още една коректна реплика.
Благодаря за толкова „добронамерените“ съвети и за загрижеността Ви за моята личност, за моя морал и за моето спокойствие. Трябва да имате предвид обаче, че към простаците, нахалниците и наглеците съм безкомпромисен. Лицето, нарекло се „Иван Пеев“, ме преследва под различни имена във всичките ми блогове и в изявите му проличава извънмерна злоба, наглост, простотия. Не съм го канил в блога си, а пък и който посещава чужд блог само за да хули и плюе по собственика му, ако беше все пак някаква личност, можеше да си спести тия емоции просто като престане да идва в блога, чиито автор не харесва толкова много. Вашето впечатление, че лицето „Иван Пеев“ и твърде „възпитан“, „начетен“, „културен“, „толерантен“ и пр. човек ми показва единствено това, че Вие лично имате твърде погрешна представа за това що е възпитание, култура, толерантност и пр.
Следя с противоречиви чувства бурята в чаша вода.
Слабичко, г-н Грънчаров.
Разочаровахте ме.
Вземайки предвид това, че изобщо не влиза в целите ми да очаровам някого, Вашето разочарование от моята скромна персона е проблем, който не ме касае изобщо…
Иван Стоянов
stoyanov_i@yahoo.com
92.247.197.17
Все същото ай-пи 🙂 Бравос!
Запек. Леле, колко интересно стана! Направо го чопвам за УИКЕНД.
Въххх…
Леле, ква тишина-ааа!!…
Аа, саа де.
По повод току-що казаното от Ангел Грънчаров относно моята скромна персона.
Разбира се, че не следва да споря с вас.
Не ме послушахте. Това е ваше право. Ще отмина и нелюбезната ви изказност.
Позволявам си накрая, като професионален жест към вас – аз съм лекар – да ви припомня, че „лицето Иван Пеев“, както вие се изразихте, ви извади поразително лесно от равновесие и контрол. Обърнете внимание на това.
Или както се изрази също днес очарователната колежка д-р Кехлибарева, с която отлично се познаваме, и която аз сърдечно приветствувам, и в частност, за напълно правилно произнесените от нея думи: „неравновесието – означава неправилно функциониращ живот. И води към състояние на болест.“
Това е. Всяка коза, на свой крак.
Моят – явно не за тази полянка.
Дано моето отсъствие ви е от полза.
P.S. Използвам случая да се опитам да осъществя пряка връзка: към г-н Иван Пеев.
Г-не, бих искал да се запознаем. Ако все пак посетите това пространство, моля, свържете се с мен на адрес: titi_titikaka@yahoo.com / за д-р Гален филчев. Благодаря.
Благодаря за загрижеността Ви за моето здраве, ала нямаше нужда; все пак не съм Ви искал компетентното мнение; отдавам го на професионален дефект, свързан с професията Ви. Разбира се, на който не му харесва това или онова от личността на друг човек, не общува с него, не посещава като гост дома му, в случая блога му. Желая Ви всичко добро!
Гален Филчев
filchev@filchev.bg
92.247.197.17
Айпито, разбира се, е същото 🙂
Любезний ми г-н Грънчаров,
Свако ми Ангел, светла му памет, имаше един любим лаф:
– Кой ми сра в гащите?
Помълчи, помълчи, пък бръкне във вътрешното си джобче и извади малко огледалце. Позабърше го и се изплези на отсрещния: – Да не би ти бе Ангеле?
Въх, Рамо, Рамо,
На Позитано
Съвсем
Им
Превъртя
Ангела!
Тука не е добро людско място.
Да си ходим.
Пажалуйста, идете си, таваришчи! Тук наистина е лошо място за арогантността и простащината, не е приятно тук и за наглеците. Идете и си играйте кючеци под шеметните ритми на Въх, рамо, рамо 🙂 Ех, идилия, идилия…
Калин Вельов
velyov_k@yahoo.com
92.247.197.17
Тоя, разбира се, има все същото ой-пи 🙂
О, непочтенни люде, всички вие, които се осмелявате да плюете един велик човек!
Как си позволявате?! Вие, там, низконагонна Въхрамовска твар, знаете ли кой е Ангел Грънчаров? Какви са неговите искросъзидателни ценности, какво знаково люботворчество струи от всяка негова дума!
Мерзавци.
Чуйте ясната му, слънчева мисъл и се потопете в безбрежната й дълбочинност.
Изречена е тук, на 15 юли, с пророческа проникновеност!
„Аз“ – Казва Великия Учител – „в тоя смисъл принадлежа към човешкия тип, който не се поддава и не споделя широките народни представи, влечения, вкусове, интереси.“
Какво по-ясно от това. Той, Ангел Грънчаров – е Водач.
Води ни, Водачо!
Но нека внимателно проследим нататък ясната му мисъл: „В този смисъл, предполагам“ – продължава неповторимата си проповед Ангел Грънчаров – „съм „извратен“ и различен.“
И нататък – само Велик Водач може да изрече поредната мисъл: „Аз съм нещо като, тъй да се рече, особняк и индивидуалист.“
Само възвисокият му Лоб може да сътвори подобен шедьовър.
Казано е от Него, както единствено и само не по-малко Великият Апостол Васил Левски, бе казал: Народе-е!!!!!!!
Вижте и осмислете, как, по свой начин, се въздига до Апостола Философа Ангел Грънчаров: „И, глобално погледнато“ – афишира Водачът Ангел Грънчаров – „съм „антинароден“.“
Прост и затъпял, гнойно-гнидав народ, осмисли тези Знатни, Велики Думи.
Не случайно се взира непреходната мисъл на Ангел Грънчаров в Метафората на Апостола Левски.
Единият е – Апостол. Другият е – Ангел.
Каква двуизмерна Метафора. Какъв Знак от Бога!!!
Опомни се, Затъпял народе.
Коленичи – пред Великия Водач на Природата Ангел Грънчаров.
Ей, Сашко, благодаря ти от сърце за благодатното изявление. И пак ти благодаря, че ме светна! Прочетох току-що словото на милия Ангел Грънчаров от 15-ти. Как съм го пропуснал, действително велико.
А сега, мили Ангел Грънчаров. Впечатлен съм от обнародваните ВИ мисли.
Ще споделя срамежливо: аз съм гей.
Нали не ВИ смущава това?
Нас ни назовават „различни“, но всъщност това е съвсем погрешно.
Аз много смутено си позволявам да ВИ запитам, ВИЕ назовавайки себе си „различен“, хора като мен ли имате предвид? Ще ми бъде особено, особено драго ако е така.
Казват, че древните народи са осмислили правилно секса и любовта, но после варварите са прибавили и жената. Какво кощунство!
Разбира се, прочетох и това, до споделяте, че ВИЕ сте „извратен“. първоначално това ме смути. Аз силно се надявам, че това са само думи, изречени в контекста на общоизвестното наложило се варварско общуване между мъжете и жените, което няма нищо общо с истинската и вечната древна любов.
Моля ВИ, милий Ангел Грънчаров, силно надявайки се посоката на моите мисли да е много правилна, подскажете ми ВАШ електронен адрес за да ВИ чатна.
Възхищавам ВИ се. Надявам се на ВАШАТА искрена дружба.
Мили Мими! Безкрайно съм щастлив, че създадох у теб конфорт.
Нека споделя с теб съкровено, че аз също безкрайно се възхищавам от Ангел Грънчаров.
Имаш ли желанието да се срещнем. Аз бих искал. Намери ме: galchev@galchev.bg.
До скоро, Мили Мими.
Сашко Галчев
galchev@galchev.bg
92.247.197.17
Абсолютно същото ай-пи 🙂
Защоооо?!!
Много, много остроумно и духовито, ала, уви, не проявявам интерес към такива като Вас, Мими 🙂 Да си различен в терминологията на философите не значи непременно да си гей, държа поне това да уточня. Всеки е индивидуалност, в този смисъл е раз-личност, забележете корена: личност. Следователно няма как да си личност ако не притежаваш качеството раз-личност. И прочие, ако се интересувате от тия въпроси бих Ви препоръчал да си изберете някоя от моите книги, примерно моята Психология, излязла досега в три поредни издания, книгата ми Еротика и свобода, да речем, ли книгата ми Етика на достойнството, или Универсумът на свободата и пр. Ако имате някакви въпроси, задавайте ги тук, в блога, ала не под тая прословута тема за „песента“, наречена „Въх, простотио, простотио“, която, за жалост, стана химн на нашето време, ще ги обсъдим… Успехи!
Момченца Сашко и Мишко,
Само да не ви заболи.
Аз не съм от вашта кръвна група. Фен съм на „варварското“ общуване.
Не зная как бих се чувствал, ако синът ми дойде някой ден и ми съобщи, че не е „варварин“. Инак, как да се изразя, като не е в моята къща – не пречи.
В службата ми има едно момче – отвсякъде е гей. Но лоша дума на кръст не мога да кажа срещу него: възпитан, коректен, винаги перфектно облечен и издокаран, кара нова кола – взе си Шевролет на лизинг, вътре – чисто като в аптека, много точен, може би – най-точния сред всички ни… Така де, всеки има право на своя избор. Пък може и да е – природа.
Не разбирам, какво сте се лепнали към г-н Философа.
Ей го, въпросният мой млад колега – Гей. Ми то, кажи-речи, да си гей, едва ли не – талант трябва. Осанка, визия, някаква по-особена аура.
С колегата, с малко притеснение от моя страна, и с никакво – забележете! – от негова, и по тия теми сме си говорили. Веднъж, помня, изрече следната фраза: Всичкото е – до въздуха който дишаме.
Викам: каквото за нас, това и за вас! – кислород.
Аа, не, казва, ние дишаме озон. Затова изгаряме по-бързо.
Е, питам, не съжаляваш ли, че изгаряш по-бързо?
Не съжалявам.
Значи има разлика, между – Гей и най-обикновен Педераст.
Та не разбрах, какво сте се лепнали към Философа?
Мишо /Мими/ Даев
mimi@mimi.bg
92.247.197.17
Тоя Мишо-Мими има същото ай-пи като останалите. Значи кресливите проповедници на морала се оказаха просто един патологичен случай, като тук нямаме шизофренично раздвояване на личността, а тук имаме цял „букет от личности“, пардон, от безличности 🙂
Пич, ти имаш БРИЛЯНТНА МИСЪЛ!
Сашко Галчев
galchev_sashko@yahoo.com
92.247.197.17
Все също ай-пи!
До собственка на блога Грънчаров.
Драги, бях един от първите, които изказаха мнение тук – още на 20 август, м. г.
Приветствах появата на шлагера „Въх, Рамо“.
Просто, бях в отпуска и имах малко повече време да початкам из сайтовете.
Дори не подозирах, че ще се разрази дискусия.
От вчера, отново съм в годишен отпуск и надзърнах да видя, какво става.
Впечатлен съм – многопосочно.
Държа да кажа, обаче, следното:
За кавгата, която се е заоформила, основна „заслуга“ имате вие. Така, като попреглеждам текстовете, това ми е мнението.
Освен това, Драги, вие много си противоречите.
Някъде, по-горе прочетох ваше изявление, че: никой няма право да гони когото и да е от вашия блог. Правилно.
По-сетне – сам започвате да гоните, тези които не ви свирят по гайдата. /Това, хайде, ще го разбера, от човешка гледна точка, ама дни преди това, елегантно заявявате, че: общо взето, какво говорят за вас – от нищо не ви пука. Е?
Пука ви, и още как.
Само, че дайте да се разберем: то не може само една „осанна“ на ушенце да звучи.
Човек, като си даде дупцето под наем – /нямам предвид конкретен типаж, и затова мисля, че ще се съгласите с мен, по принцип ,а?/ – трябва да е наясно: като му мазнат дупцето с медец – приятно е; ама трябва да и жилцето да преглътне и поизтърпи.
Разочарован съм.
Горе – сред изказванията на последните пишещи, прочетох: Тук не е добро людско място.
Споделям го.
Става дума за възпитание, за уважение, за нормални човешки отношения. Не става дума за друго. А какво ще правя в и с блога си, все пак решавам аз, а не някой друг, понеже блогът е мой. Не претендирам, че съм безгрешен, напротив, знам, че съм много грешен, но пък съвсем няма да слушам „умните съвети“ на някакви вечно недоволни мрънкала, които са се разпищолили в блога ми; на никой не ща да се мазня или да угаждам, никому не се подмазвам, винаги ще има недоволни, ала тия, дето се вълнуват прекалено много не от темите, които поставям в блога си, а са се съсредоточили предимно върху кусурите на моята личност, нека да имат добрината да престанат; аз съм прекалено толерантен човек, но хич не съм толерантен към няколко неща, а именно, към наглостта, арогантността, към простащината и пр.
Густо, майна! Светът е луднал. Ебати джем-сейшъна.
Снощи го пратих на УИКЕНД, ма това тука от днес е направо върхът.
Пак ще го изгазетчиме. Г-н Грънчаров, нали не си протиф?
Днеска, цел ден съм free, мислех да ходим на Рударци на плаж, ама ще кибичим тука и ще гледам кво се вае. Въххх!
А утре и в „Труд“ на Валерия Велева – ще й го подам!
Ти си глупак, Маринчо. Бас давам, че в твоя Уикенд пукната пара не дават за дивотиите на Грънчаров.
А Валерия само тебе чака, да й го подадеш. Я, по-добре го подай на Ангел.
МОМЧЕТА,
СПРЕТЕ ДА ПЪЛНИТЕ МЕЛНИЧКАТА НА ГРЪНЧАРОВ.
ФИЛОСОФА – ДЕРИБЕЙСКИ ЗАПОЧНА ДА ГОНИ. НЕ МУ ОБСЪЖДАМЕ МОРАЛА.
ДА СИ ОСТАНЕ С МИСЛИТЕ СИ.
ТАКА ДЕ, ИЛИ ДОБРО ИЛИ НИЩО.
Все си мислех, че феновете на песента „Въх, простотийо, простотийо“ не са наред, но тук неколцина показаха, че съм бил твърде мек в очакванията си; положението, дами и господа, е по-зле даже отколкото изобщо можем да си го представим – трагично е! Мила, скъпа, драга Българийо, какво ли те чака с такива твои чада?!
Ооо, Санта… ква беше… Грънчарика!
Бе, момче, няма ли покрай теб – майка, сестра, жена, пък може и – мъж, знам ли те къф си… – пък сподели с близък човек ситуацията, акъл поискай! – ти не вдяваш ли, че от три дни си станал за смях, вече по минералните бани те разнасят!…
Да ти кажа – само, кротко – синът ми, довчера те бе фен, от днес и със салфетка не ще да те избърши… ей сега ми звънна от Сливен, бил в Сливенските минерални бани – и в басейна, на подбив са те взели… Само не казвай: „Мила, скъпа, драга Българийо, какво ли те чака с такива твои чада?!“
И аз това се питам, чадо, докъде ще я докараме с таквиз като теб?
Вземи, че кротни. Покрий си главата с пепел.
Какъв човек, господи…
Брях да му се не види, цялата бойковистка паплач най-сетне се нахвърли върху мен! Леле, горкият аз, какво ли ще правя тепърва?! Щот въхрамовците, както разбрахме веч, не са друго, а НАРОДЪТ! Дали да не взема да се огъна под тия колосални по мощта си набези на родната простотия връз моята слаба особа?! Таварищи бойковисти, таваришчи въхрамовци, моля за милост!!! Смилете се, простете, че наскърбих свещената ви простотия, че сякаш уязвих непобедимата ви простащина! 🙂
Преди малко взех думата, около двете палета, но забравих да кажа, че от този г-н Ангел Грънчаров съм абсолютно разочарован и няма да пристъпя повече тук.
Знам, че туй няма да му помогне. Ама и никому няма да вреди.
Напред, Българийо!
Към Ангел Грънчаров.
Пак бързаш. Пак сбърка.
Чуй – аз, за разлика от другите, дето ги гониш, или дето са разочаровани от теб и казват, че кракът им няма да стъпи в твойто блогче, ще поостана. Е, ако ме обидиш – ще си тръгна.
Чуй сега: първо – пусни си кепенеца, двайсет и четири часа – каквото и да те плюят, както и да те разпъват на кръст – млъкни за малко, бе човек. Кротни. Овладей си нервите. Ми, ти си бил, пърле пред майка си.
Такаа. Мълчиш. И Б. Б. да те провокира, и Серго, и Сталин – мълчиш. И на мен, също така, няма да ми отговаряш.
След ден – прави каквото искаш. Но в този ден – осмисли ситуацията. И, ако имаш близък човек, вземи акъл. На оня – Иван Пеев, дето го направи Герой, бих намерил начин да се поизвиня.
Второ: и с това свършвам. Мери си приказките. Нямаш никакво римско право да се изразиш така: Цялата бойковистка паплач?!?! /за твоя частна информация, аз гласувах за Костов./
Какво излезе – че аз съм те предизвикал да изречеш „Цялата бойковистка паплач“.
Ми откъде знаеш, от коя паплач съм аз.
И да съм ти казвал – Цялата АнгелоГрънчарова паплач, че да ми го върнеш „око за око“.
Стига. Дотук.
Днес е Неделя. Поотпочини. – Воскресение.
Попробуй – воскресьнуть.
Понял? Завтра, голова будеть умнее.
Darf ich auch es auf Deutsch sagen?
Мога го и на френски. И на английски.
Но смисълът е един и същ.
Горе, в твойто блогче, у една лекарка го прочетох.
Равновесие.
Влез в час, драги.
Защо ми се струва, че утре по туй време ще ми поблагодариш…
СТОЯН Ж. СТОЯНОВ
stoyanov_st@yahoo.com
92.247.197.17
Все същото ай-пи!
До националната комисия по Електронни медии
На вниманието на всички участници в настоящия блог на Ангел Грънчаров
Уважаеми!
Днес, 18 юли 2010 г. около обяд – в момента не разполагам с настолна информация, тъй като пътувам, утре сутрин ще разполагам с абсолютни данни и параметри – Собственикът на Блога Ангел Грънчаров е СВАЛИЛ своеволно ДВЕ вече депозирани авторски мнения: първото, като отговор на двама участника в блога Сашко Галчев и Мишо Даев, започващо с текста „Момченца Сашко и Мишко“ – разполагам с пълния текст на изказването, разположено в конфигурация с предхождащ и последващ текст; и второто – изказване на Георги Тодоров /второ негово за деня участие/ – разполагам с пълния текст на изказването, както и конфигуративното му подреждане, а именно: предхождащ текст на Ангел ТодоровСмилете се, простете, че наскърбих свещената ви простотия, че сякаш уязвих непобедимата ви простащина! 🙂
До националната комисия по Електронни медии
На вниманието на всички участници в настоящия блог на Ангел Грънчаров
Уважаеми!
Днес, 18 юли 2010 г. около обяд – в момента не разполагам с настолна информация, тъй като пътувам, утре сутрин ще разполагам с абсолютни данни и параметри – Собственикът на Блога Ангел Грънчаров е СВАЛИЛ своеволно ДВЕ вече депозирани авторски мнения: първото, като отговор на двама участника в блога Сашко Галчев и Мишо Даев, започващо с текста „Момченца Сашко и Мишко“ – разполагам с пълния текст на изказването, разположено в конфигурация с предхождащ и последващ текст; и второто – изказване на Георги Тодоров /второ негово за деня участие/ – разполагам с пълния текст на изказването, както и конфигуративното му подреждане, а именно: предхождащ текст на Ангел Грънчаров, с последни негови думи: /цит./“Смилете се, простете, че наскърбих свещената ви простотия, че сякаш уязвих непобедимата ви простащина!“/ – следва сваленото изказване, което е последно, до публикуване на настоящото мое.
Не коментирам морала на действието на Ангел Грънчаров, утре официално ще уведомя Отговорните инстанции за действията на Гореназования от мен и ще пледирам за незабавно разследване на случая и санкции.
Току-що ме уведомиха, че горната моя публикация е вече нотариално заверена, със съответната фото-разпечатка и котфигурация спрямо предхождащия я текст.
До г-н Ангел Грънчаров
Г-не, изпитвах дълбоко вътрешно противоречие дали да споделя по-долу от мен изложеното. Намерих сили.
По същество: през зимата участвах в една дискусия по проблемите на културата, проведена на „ваш терен“.
По принцип – не съжалявам. Огорчението ми иде от друго – редом с участието ми, аз ви повярвах. Бях подведена от вашите действия, че сте достоен, уравновесен, почтен човек.
Това, което срещат очите ми в последните няколко дни из вашите страници, рязко и категорично променят мнението ми за вас.
Оттеглям доверието си от вас и вашата трибуна. Запрещавам ви правото на ползване на мои текстове и части от тях.
Клавдия Манолова
Съгласно вашите тълкования, една – от цялата Бойковистка паплач и ярка представителка на свещенната простотия на България.
Благодаря, госпожо! Безкрайно съм Ви задължен! Хубави дни Ви желая!
На вниманието на всички !
Изказването на г-ж Клавдия Манолова от 18 юли 2010, 17:35 – е нотариално заверено.
Цялата страница в настоящия й вид, от 16 юли до настоящия момент е нотариално заверена.
Евстатиии!
Я си върни думите назад. Глупак съм бил!
Я виш кво стана.
Не „Труд“, „Тïmes“ ще го глътне като топъл хляб.
Е гати скандала. Густо майна.
Г-н Грънчаров, що не уфейкаш бързоношката за Китай. Май за там виза не требва.
Милярд и кусур са. Де ще открият.
Симптом на все по-засилващата се авторитарност и недемократичност на партия ГЕРБ
Не давай грешни съвети на философа.
В Китай за такова… екзекутират. Публично.
Абе, много горещо яйце му се пече на гъза.
Георги Тодоров
todorov_g@yahoo.com
92.247.197.17
Същото ай-пи!
До господин Ангел Грънчаров!
Г-н Грънчаров, подобно на преждеизказалата се г-жа Манолова, аз също имах вътрешно противоречие дали да взема думата или да се въздържа.
Много кураж трябва да има днес човек, за да намери сили да загърби неща, които до вчера са му били същностни.
И аз, както г-жа Манолова, участвах през зимата в дискусията по проблемите на културата, проведена при вас. Подчертавам, с дълбоко вътрешно удовлетворение.
Нещо повече. Преди само един ден, струва ми се, когато повдигнах въпроса за провеждането нова дискусия, предложих да бъдат поканени и досегашните дискутиращи, сред които и, ако не се лъжа, подсказах името и на г-жа Манолова.
Какво бе днес удивлението ми, когато, влизайки в тази страница, прочетох изказването на г-жа Манолова, с което тя мотивира отказа си за всякакви бъдещи контакти с вас.
Много внимателно, уверявам ви! – много внимателно прегледах и препрочетох всички изявления, в т. ч. и вашите.
Няма да повтарям дословно нейните думи за огорчението й, предизвикано от вашите действия и приказки, но аз, също така – особено неположително впечатлена от неуравновесеното ви /простете ми, че изписвам тази толкова нехубава дума/ поведение – се оттеглям от бъдещи контакти с вашата личност, за да запазя доброто си равновесие, душевно спокойствие и някакъв мой, дълбоко личен – с години изграждан и отстояван – статус за човешки морал.
Естествено, всичко онова, което прочетох, изказано от вас, както и начина ви на изказ – към редица участници във вашия словесен маратон, вкл. и към уважаемия доц. д-р к. м. н. Г. Филчев, категорично променят мнението ми за вас.
Оттегленото ми доверие спрямо вас, естествено е придружено и с молбата ми да не ползвате в бъдеще мои текстове, публикувани пред вашата трибуна.
Соня Кехлибарева,
представяща се единствено чрез името си, но напълно споделяща финалната ремарка на г-жа Манолова
Благодаря Ви, уважаема госпожо! Решението си е изцяло Ваше. Възхитен съм от Вашето така изтънчено морално чувство. Безкрайно съм Ви задължен за любезността…
Хубави дни Ви желая!
Изказването на д-р Соня Кехлибарева от 18 юли 2010 г. , 21:46 е нотариално заверено.
Към същия този час е ноталиално заверена и цялата „реновирана“ страница от Ангел Грънчаров, с възстановените две изказвания, съответно – на Стоян Ж. Стоянов /13:06/ и Георги Тодоров /13:47/.
Много ми е приятно, че това се случи. Не го казвам с ехидност, просто съм удовлетворен. На Грънчаров лъсна истинският му лик. То, не може – целият свят в лайна -и, гледай, един философ – в бяло.
Господинът допусна ЦЯЛА година всякакви долнопробни дивотии да се публикуват, без мярка в езика, то не бяха ругатни и псувни. Бял, незацапан човек не остана. Но виж, като му настъпиха джапанката, разлая се. Как? Най-долнопробно.
Какъвто домът, такъв и стопанинът. Такова и псето. Само дето, псе и стопанин в един полог са се пръкнали.
Нищо лично не влагам.
Сещам се за една история.
Като умира Ленин, за два-три дни болшевиките спастрят временен мавзолей. Да приютат препарираната гнида.
Студ. Московски студ.
Като копаят на Красная плошчад да фундират гробницата, работниците срязват ВиК тръба. Ама нали е студено, всичко замръзнало, та помията се била вкоченясала.
На другия ден последвало рязко затопляне.И помията около Ленин се размирисала. Непоносима воня!
Тогава Патриархът на Русия произнесъл:
Каквото Мирото – такъв и Елеят.
Съжалявам ви, Грънчаров.
Аре бе, ти още малко го сравни с великия чичко Ленин! Ми той утре може Мавзолей да му се прииска?
Евстати
evstati@evstati.bg
92.247.197.17
19.07.2010 at 12:16 pm
| In reply to Марко М. Марков.
Марко М. Марков
markov_m@yahoo.com
92.247.197.17
Забележете, че айпито на т.н. Евстати и на т.н. Марко Марков е едно и също, ерго, един болен комуноид разговаря със самия себе си, борейки се срещу народния враг Ангел Грънчаров; Сега ще ида да проверя айпитата и на другите другарки и другари 🙂
Мартин Мартинов
martinov@martinov.bg
92.247.197.17
и тук е същото ай-пи! 🙂
д-р Соня Кехлибарева
kehlibareva@kehlibareva.bg
92.247.197.17
Абсолютно същото е ай-пито и на уважаваната дама 🙂
Марин Бобев
bobev@bobev.bg
92.247.197.17
И при „уважавания г-н“ Бобев айпито е съвсем същото 🙂
Мерси за загрижеността относно моята персона; немаше нужда обаче… 🙂 Проява на най-обикновен комунизъм е злобната раздразнителност от това, че някаква личност не отговаряла на бедните представи на тоя или оня за това какво трябва да прави, мисли, живее и пр. Всеки има пълната свобода да бъде какъвто си иска, а ония, дето са се загрижили чак толкова за личността на други, явно го правят, защото тъкмо при самите себе си не намират такова нещо като личност, с което да се занимават – и за което да са загрижени. Нормалното е всеки да се грижи за собствената личност, комунистът обаче, нямайки такава у себе си, се грижи за личността на други хора – и обикновено само злобно мърмори, плюе, храчи и пр. Най-точен признак за комуноидност е заниманието с чуждата личност и опитите тя да бъде вкарвана в някакъв тесен кълъп на комуноидността; хубавото обаче е, че в днешно време таварищите-другари комунисти само злобеят и плюят, докато едно време директно убиваха ония, които не им харесваха. А за мен лично е истинско удоволствие да наблюдавам грозните гримаси на късното комуноидно съзнание и на и остатъчната психология на комунизма, а пък че умея да ги подтиквам да си разкрият грозния нравствен лик, това се вижда и в този случай – виждате ли как ги накарах да беснеят и червена пяна да тече от мръсните им бърни 🙂 И, разбира се, се сетиха за вожда си Ленин – за кой друг да се сетят, комунистът няма никакво въображение…
Клавдия Манолова
manolova_kl@yahoo.bg
92.247.197.17
Все същото ай-пи 🙂 Явно комуноидът е все един и същ, сиреч, е едно лице (не мога да го нареча личност щом така подло постъпва, присвоявайки чужди самоличности!)
Изказването на Марко М. Марков от 19 юли /8:18/ е натариално заверено.
Утре преди обяд ще бъдат депозирани в Електронните медии пред доц. Георги Лозанов изготвящата се днес възразителна документазия относно Блога на Ангел Грънчаров.
Многоглавото чудовище пък иначе има страхотно чувство за хумор, бравос: утре щяло да ме дава на съд и то не къде да е, а у самия доц. Лозанов! 🙂 Каква ли ще ми е присъдата? Белене? Или на свинете ще ме дадете, за да ме ядат, а, таваришч? 🙂 Умница ты мая!
mocheta, toia ne e dobre. ostavete go v zabvenie.
Slavi Mihov
mihov@mihov.bg
92.247.197.17
същото ай-пи 🙂
ЛАТЕНТНАТА ДЕСТРУКТИВНА ДИНАМИКА НА МАРСИЛСКАТА КСЕНОФОБИЯ
И за това би следвало да стане дума по-долу, ако на разположение биха били необходимите за целта на това незакрепостено изследване поредица от факти, както и прецизното им последователно подреждане в естествената верижна последователност на историческата им проявеност.
Всъщност, достоверността на фактологичността, сама по себе си, е вече и достатъчно основание за оптимизирано взиране в посока на бъдещо-изложения конкретен материал, разкриващ многообразието на разглежданата по-нататък полифункционалност на латентната деструктивна динамика на една псевдо-напрегната социална среда, гдето именно се осъществяват първичните ксенофобски проявления и се обвързват органично и неизменчиво в един пара-глобалистичен естествен лавинообразен кръговрат, както по отношение на социалната среда и диспропорционалността на предходни сродни в сравнение с последвали по-късни процесуалности, така и по отношение на естествената глазурност на изменчивостта на технологичната изобретателност на тотално-организиратата флексибилност на по-късно приемствените и добили пост-първична генетична полифоно-и-поли-а-рестипикулярностична диаметрално-мета-физи-хидравлично-симбионалистичност.
Иначе осмислено, става дума за прекомерността на едно пара-про-генетично явление, което го наблюдаваме в естествената му среда само в изключителни случаи и в останалото време, го констатираме, като константна ката-мориоцелифалстичност и в редки случаи на изо-кариентологични изменения в естествената му затворена среда, то може да премодулира и, в крайност, при преимрегнираност на енцефористендорите му да прегенерира генезиса си в качествено нови програми, които не са наблюдавани досега.
По-късните наблюдения върху динамиката на Марсилската ксенофобия, безспорно поразява преди всичко с фокусирането на интереса върху Латентността на динамичните процеси, поразяваща с външно излъчвано „абсолютно спокойствие“ на обособената фракционно-симилатурбо-среда, както и с външно изразената лъжлива причудлива „заспалост“ както по отношение на механизма на съзряване на наблюдаваните „предтечови процеси“ така и в развитието на цялата прецесуалност на събитийността и – по-нататък…
Наблюденията поразяват с „външна непредсказуемост“, но всъщност става дума за строга и стройно-изградена моноструктура, в която за генетично вградени и абсолютно абсорбирано-приспособили се поли-дифоно-ксилофорагонеамилистични инкримино-гастроно-периативни „клики“.
Прецизното обследване на всяка „клика“ и поставянето й на перманетен, повсеместен и прецизен анализ ще доведе до нови заключения за качествената изменчивост на наблюдаваните процеси.
/Следва продължение/
Изумително!
Брилиянтна мисъл…
Здравейте,
П
и
ч
о
в
е
е
е
е
!
!
!
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.-
.
.
ЪъЪъ!
Тука е много тъпо бе
Като гледам, позамлъкнаха диванетата.
Зле.
Тоя с Въх Рамото да си я напъха отзад.
Тц…
Песента, която тук така свирепо дискутирате е много приятна. И като музика, и като изпълнение, и като остър политичен текст, разбира се – колкото и да им е неприятно на червените привърженици на БСП.
Друг е въпросът, че колкото повече минава времето, толкова повече си мисля, че Герб не заслужава такава хубава песен.
Сорри, кофти песен
Za6to si progonihte auditoriata, g-n Gran4arov?
Щото е Грънчар. Глинена чутура.
Честит стодентски праздник! Ако знаете колко ми пука за вашето „Въх…“ И за вашият Грънчаров…
Написал се неправилно СТОдентски… Пише се – ДВЕСТАдентски…
Капут. „Въх Рамо“ е Върхът!
Бе ква аудитория бе? Тука всичко е нагласено. А Грънчаров си е, изворна вода – комунист.
Г-жа Кристалина Георгиева – Президент…
Ха, то ще е след ГОЦЕ – „преоблякал се Алия… пак в тия!“
През 87-ма или 88-ма, чичо ми е приемал Кристалинка в Партията, поръчител й е бил!
Ле-лее, де що тръснеш клона… маймуни…
Да живее БеКаПе
В кошарата, на една шугава овца й прокапало,
та тя проблеяла: Бее-е, капе…!
Докато вие тука се драпате, почина Надка Караджова.
Голяма певица! Грандиозна!
И чалга – никога не е пяла!
Ти ще кажеш! Ми туй квартет „Славей“ си е чиста софра-чалга.
Пепел ти на езика. Надка е светица.
Долу тъпанаринът Грънчаров! Да живее славната БКП!
И Капе-еС-еС!
Д,ебъ есесовците.
Грънчаров е против Бойко Борисов. Толкоз му е акъла.
Който е против бате ти Бойко е без акъл, така ли? Ами ако самият Бойко е без акъл?! 🙂
Абе, я виж колко си бе? Метър и двайсе – без акъла. С него – и деветнайсе.
ГРЪНЧАРОВ, ЗА ТЕБЕ СТАВА ДУМА!
…Та, бат Бойко – с Веждито – отишли в Париж, на командировка.
Два дни, фрашкана програма, от сутрин до полунощ – нема лабаво!… Среща след среща. От важна, по важна.
На Веждито му писнало и рекъл: „Бе, Бойко, тука сме в Париж, от два дена…. не съм ходил още… в Лувъра…“
… …
„Аа-ааа… Внимавай!… Глей, може да е и… от храната!“
Чудя ви се на ума.
БойкоБорисов – БорисБойков, от А до Я – все АйкоЯйков – ЯйкоАйков…
А стига с това Въх Рамо. Разбрахме – велико е…
Само това ли и е?
Вчера видях в Интернет – България участва на конкурса на БиТиВи – „Нека народите пеят“ с някаква страхотна българска фолк-формация?!…
Уважаеми г-н водещ! Сложете в ред блога си! Изчистете го от „помията“
Пък напишете нещо конструктивно.
Примерно, за това участие в „Нека народите пеят“.
Кои са тия българи?
Требва да е неква нова група. Не я знам. Кво, чалга ли бичи?
Нема да е чалга. Би Ти Ви не знаят кво е чалга. Пък мое и да знаят.
И кво пеят? Пеят ли свират ли.
Бе тия са ескимоси бе. Ескимоси от Патагония.
Бря, няма оправия в тая държава. Що тъпотия, що помия се изля тука.
Та кажете нещо хубаво за тия девойчета, гдето прославиха България!
Че в БиБиСи и „Нека Народите Пеят“ да чуят, че на Балканите няма само поп-фолк.
Оня ден ги видях в интернет, мисля че беше предаване на Българската национална телевизия, от 7-ми февруари в Сутрешния блок – култура. Беше някъде към края на предаването. Две-три минутен видеоклип, пяха някаква бърза песен. Изключителни са. Дъхът ти спира.
Г-н водещ, че ако имате възможност, моля ви, дръпнете клипчето и го поставете тука – за чудо и приказ!
Дайте ако обичате адрес където може да се намери това клипче
may e tova! http://www.youtube.com/results?search_query=dragostin+folk+digu+digu+di&aq=f
Тия са върха!
Клипче – слипче, аре чупката.
Тука е за Въх Рамо.
Нека народите пеят – въх рамо!
tova sa.
Ne sa ot Pdtagonia. gotini sa. Peiat kato orkestar=
Това е страхотно!!!
Bravo na tazi grupa. Kade moga da si kupia CD?
Браво на тази група! За пръв път я чувам – перфектно пеене!
Сигурно за тези тука „Драгостин Фолк“ ше чуем отново.
Браво!
Bravo na Angel Gruncharov! Oshte predi godina v tozi blog razkonspirira i razoblichi Prof. Alexsandar Yosifov – Agent „ROLAND“ ot D S!
Благодаря, но заслугата не е моя, а на читателите на блога! Но все пак благодаря – от тяхно име!
Bravo na Angel Gruncharov! Oshte predi godina v tozi blog razkonspirira i razoblichi Prof. Alexsandar Yosifov – Agent „ROLAND“ ot D S!
Само да речем на Комуниста Грънчаров и Измишльотиника му Константин, че:
„Въх рамо, рамо“ се пее!
В простора се рее!
БеСепе-то немее!…
А, БатБойко се смее!
И хич не му пука!
Дерзай, БатБойко!
Две години как вече си тука
и ринеш боклука….!
(оставен от БеСеПарчета
и техните измекярчета –
всякакви там – помиярчета.)
Дерзай, БатБойко!
Нека мръкнат от мъка!
Развали им дослука
и фес-рахатлъка!
Дерзай, БатБойко!
Строши на Комунизма черупката!
Отровния зъб – на Змията!
На Скорпиона – жилото…!
Дерзай, БатБойко!
…И, да не ти пука…!
Води ни нагоре – към Билото
и Върховете сияйни…!
БатБойко! – наслука!
Кастрирай Гнилото!
Изтрий Гнидите от земята!
БеСеПе – чупката…!
Дай газ, БатБойко – наслука!!…
Най-новият стихотворен шедьовър, посветен на великия ни вожд-мъжкар; който още не го е чел, да има това неизразимо с думи щастие: Дерзай, БатБойко! И, да не ти пука! Води ни нагоре – към Билото и Върховете сияйни! Въх!!!
Г-н Грънчаров,
Моля, защо все още държите публично отворен този боклук – „Въх, рамо“?
Препоръчвам ви – отворете нова страница!
Вижте и чуйте какви чудеса твори нашият български хор „Драгостин фолк“ на конкурса „Нека народите пеят“ в Манчестър!
Влезте в You Tube. Чуйте песента им BULGARIAN BENEDICTION. http://www.youtube.com/watch?v=_umLV1QYb-s
Това има смисъл да се поощрява!
Прав е преждеговорившия д-р Иванов! Баста – с тоя кирлив поп-фолк!
Чуйте музиката на „Драгостин фолк“! Вълшебници!
Как ви се струва и на вас, г-н Грънчаров?
Медиите от два дни са луднали, а фейсбук е пълен с коментарии-суперлативи….
Ето – малка част от тях!
Г-н собственик на кирливия ВЪХ-ПЛЪХ-РАМО Блок, дайте шанс на голямата музика!
СИМЕОН ДИЧЕВ каза: 2011-10-20 11:01:43
ПЯХТЕ ПРЕКРАСНО!… Племенничката ми живее в Любляна и пее в Словенския детски хор – очарована е от вас! Всички словенски деца са влюбени в музиката ви… Били са безкрайно щастливи, че след концерта ви на „Нека народите пеят“ сте пяли заедно. Бог да благослови таланта ви, мили момичета от Драгостин Фолк!
Ганчо Дичев каза: 2011-10-20 10:22:11
Доброто си е добро! Да сте живи и здрави, български звънливи гласове. А, явно, професорът ви е подбирал и по глас и талант, и по ликост! „Драгостин фолк“ – красота!
Милена Хинчева каза: 2011-10-20 07:53:18
Браво, момичета от Драгостин Фолк! Горда съм, че съм българка!
Д-р Петър Матеев каза: 2011-10-20 07:15:00
Изключителна музика. Брилянтен перформанс! Бог да Ви благослови, господин професоре! Още дълги години да творите тази вълшебна музика и да я възнасяте чрез божествените гласове на фантастичните певици от Драгостин фолк. Поклон!
краси кънев каза: 2011-10-18 21:32:18
Тия момичета от Драгостин Фолк са страхотни!
Като запеят Въх рамо, тогава ще ги видим колко са страхотни
БРАВО!
Я да попитам: кога им е концерта в НДК?
Кога ще ги излъчат по БНТ?…
Ало-ооо! – Министерство на културата…!
Бойко Борисов е велик! Комунистите да му го духат!
Ей, тука не сте писали, има-няма 2 години. Да го кажем, днес е 4-ти януари 2014-та! Комунисти са на власт, т. е., наследниците на ония, гдето пращаха хората на заточение в Лагерите в Белене, в Сибир… Абе, кажи-речи, както Хитлер пращаше нему неприятните в Аушвиц и Бухендвалд, например… Същата работа. Нерде – хитлеристи, нерде – комунисти… Социалисти… и т. н.
А трябва да стане промяна.
Как?…
Лично аз, нямам достатъчно убедителен отговор.
Няма „светлинка в тунела“! – Г-н Грънчаров, ти виждаш ли… такава?!
И… ГЕРБ – партията, за която аз гласувах, впрочем – се провали.
Питам, обаче… – КОЙ?! – не се провали?
Комунистите от 96-та с „хиперинфлацията“? /…макар, тогава да имахме, може би, най-читавия Министър-председател;/
Костов… – с 10%-ните си крадливи перекендета…?!
Т. н. – „Цар“… – пръдлю-крадлю…
След туй – Стани-шеф-чето…?!
…от там насетне… и кучетата ги знаят.
И-и, през всичките тези години и ман-дааа-ти, почти всички до един си имаха по един фес на главата… Отгоре – фес, за отпред-фасадата, а отзад…?! – …го почувства целият български народ…
…народе… НАРОДЕ… /колко бяха/…!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-дивините…
И, понеже, тука, в крайна сметка, ни е събрала /така са се стекли обстоятелствата/ една песничка – Въх Рамо… а тя, не е виновна за нищо: нито за неуспеха на Бат’й-Бойко, нито пък за успехите му /сигурно има и такива/, нито неудачите и на сегашните управляващи, и т. н., нека да кажа – убеден съм в това: песничката е много хубава, НАХОДКА е; поп-фолк ли е, Архимандрит-фолк ли е /да ме прости Светата Църква!/… в жанра на „чалгата“ друга такава свежест в последните годинки не се появи; ама, че текста бил „солен“ – ами да, яко почесва комунягите и… това не им е на сърце! – но, че е песен…. появила се – на точното място, в точното време… и т. н., както се казва – така е!… Никой досега, обаче не е казвал: готина е песента… оо-ба-че… бат’ви-Бойко /кой-беше/… не я заслужава…!
Аз продължавам да питам? – кой е авторът й?
След 4 и половина години, никой не скочи да рече – аз съм!
От срам…? – не-е, казвам: песента е готина!
От Ссссссс-трах…?! – туй, по-може да е…! – ама, пак, не вярвам.
Кой го написа „туй бижу“!… Кой се крие зад – StefanTheOneTheFreat?!
К’ви са тия – Готин Бенд!?! – много са готини…! Класни музиканти. …’що пък – поне един не проговори: – да рече, а бе, добре ми платиха, затуй си мълча… ама – това сме ние: – Пенчо, Генчо…
Коя е тази екстраординерна /държа на думата! – чуйте я…/ Биляна!… да сте я чували в друга песен…?! Ни вопъл, ни стон!
И-и, почвам да се замислям…има нещо… нередно!
Това, са – свръх-музиканти! Безспорно! /Чуйте пак записа!/ Няма ги в „звуковото ни ежедневие“! Отсъстват – аб-со-лют-но…!
Да са – … Марсианци…?!
Кажи-речи… това остава.
Аз съм… петимен /думата е позната на хората от по-старото поколение и е навлязла в българския език от „комшийския“ гръцки!/ – петимен съм… да узная кои са създателите на „Въх Рамо Рамо“!
Г-н Грънчаров, издал си толкова книжки, вземи, че публикувай в книжле/е-е, може би, малко редуцирано!/ цялото това многолико „творческо изпражнение“ /не се стряскай от миризмата на нужника!/… нямаш си представа… колко интересно ще да е като четиво! – и за десиденти и за опоненти!
А-а, най-паче – вземи, стори нещо, за да излезе ноа бял свят истината за авторите на тази очарователна песничка!…
И-и, искам да река още веднъж на бат’ми-Бойко: – Ей, пич… не я заслужаваш!
Ей, момчета и момичета, аз знам кой е авторът на песента. И на текста. И коя е Биляна и Готин Бенд! Ахааа! Да кажа ли?
а кажи де. ама не ти стиска
стиска ми бе. ама некой требва да плати. информация е това. не е шега работа.
…значи, ама съвсем честно да ви кажа, вече съвсем-съвсем не мога да си сдържам мълчанието и да не споделяпред всички вас, пред многомилионната българска и чужбинска аудитория, както и пред милионите избиратели от изстрадалия през всичките тези тежки и измъчени години български народ, сподвижниците на партия „Герб“, а естествено и пред опонентите на „Герб“ в лицето на Българската Социалистическа партия и останалата скупчила се около нея многолика сбирщина, че авторът на песента „Въх Рамо Рамо“, толкова обичана и възхвалявана и същевременно толкова низвергвана и оплувана, в изпълнение на Неповторимата Биляна и Знаменития Готин Бенд, всъщност авторът и на музиката и на текста на „Въх Рамо Рамо“, е всъщност и авторът и на аранжимента на същата велика и неповторима песен, той е сред най-титулованите и известните български творци и името му е известно далеч зад границата, написал е хитови творби и името и фамилията на този толкова популярен композитор-музикант е