ANGEL.G-tv: видеоблогът на Ангел Грънчаров

Истината ни прави свободни

Епохалният спор между “нравствените титани” Слави Трифонов и Георги Пирински

Публикувано от Ангел Грънчаров на декември 20, 2008

f83d4a2cbbfc77e632513ba71c91899dМоето разбиране, моята реакция като обикновен гражданин по визирания в заглавието спор може да се прочете тук: Защо “народният трибун” Слави Трифонов разиграва толкова пошло театро и плещи чак такива глупости?

Приятно четене и приятни размисли, приятели! Не се оставяйте да ви подценяват чак толкова, съпротивлявайте се толкова грозните опити да ви правят на идиоти!

6 коментара за “Епохалният спор между “нравствените титани” Слави Трифонов и Георги Пирински”

  1. Всичко това е кукувича прежда, хисарски домашен белот, циганска пръдня.

  2. insomnia1304 каза

    Кога и защо виолистът Трифонов стана политически анал-лизатор?
    http://podozritelen.blogspot.com/2008/12/blog-post_5917.html

  3. insomnia1304 каза

    Клод Леви-Строс на 100 години

    На 28 октомври тази година, известния френски антрополог Клод Леви-Строс (Claude Lévi-Strauss) навършва 100 години. Роден в Брюксел (Белгия) израства в Париж, на улица наречена по-късно на големия френски художник Никола Пусен, от чието творчество Леви-Строс се възхищава.

    Първоначално учи право и философия в Сорбоната. Но след среднощен разговор с известния криптозоолог Луис Дейли той не продължава правното си обучение. През 1931 г. взима състезателния изпит по философия, който му дава право да преподава в образователната система.

    През 1935 г. след няколко години преподаване като учител в Secondary school (за деца от 11 до 18 години) Клод Леви-Строс приема в последната минута да бъде част от френска културна мисия в Бразилия и е поканен да бъде гостуващ професор в Университета в Сао Пауло.

    Леви-Строс живее в Бразилия от 1935 до 1939 година. През този период той започва първият си етнографски терен – провеждане на периодични изследвания в Мато Гросо и Амазонските тропически гори. Първо изучава индианските племена Гуакуру и Бороро живеейки сред тях за известно време. Няколко години по-късно той се завръща за едногодишна експедиция за изучаване на обществата Намбиквара и Тупи-Кавахиб. Този опит утвърждава Клод Леви-Строс като професионален антрополог. Тези експедиции дават един от най-известните трудове на Леви-Строс – “Тъжните тропици” (1955). В тази книга той започва изследването си върху митологиите на индианците от Централна Бразилия, което продължава във фундаменталния му труд Митологии т. 1-4 (1964-1971). В него Леви-Строс анализира вариантите и трансформациите на множество митове и показва единството на човешкото мислене.

    Илюстарация към ”Пътят на маската” (La Voie des Masques), маска на Квакиутъл
    В годините на Втората световна война Леви-Строс живее в Ню Йорк, където формира научните си възгледи. Приятелството с Якобсън му помага да оформи теоретични си възгледи (двамата са считани за едни от централните фигури, върху които е базиран структурализма). Влияние оказва и познанството му с Франц Боас пионер на модерната антропология наричан още “Бащата на Американската антропология”. През Леви-Строс 1948 г. се завръща в Париж и защитава докторат в Сорбоната с “Семейството и социалния живот на индианците Намбиквара” и “Елементарните структури на родството”.

    Леви-Строс е създател и най-ярък представител на френския структурализъм. В “Елементарните структури на родството” (1949) той формулира брачните правила и това произведение се превръща в една от най-важните антропологични работи върху родството. Книгата е рецензирана от Симон дьо Бовюар (френски писател и философ), която вижда важната роля на жената в незападните общества. В “Структурна антропология” търси мястото на етнологията и социоантропологията сред другите науки и обяснява същността на структурния метод. С този метод той оказва огромно влияние върху развитието на съвременната хуманитаристика. Структурния му метод е повлиян от структурната лингвистика, естествените науки, френската социологическа школа.

    http://oikumen.info/index.php

  4. insomnia1304 каза

    Краят на безомразието

    Малко преди да се спасят от протестиращите граждани като като хлебарки от чехъл, депутатите от управляващото мнозинство избутаха напред председателя си, за да размаха пръст на медиите. Според Георги Пирински те си позволявали твърде рязък език – “език на омразата”, което било несъвместимо с морала и демокрацията.

    Нека уточним термините. Ако беше Доган, щеше да каже “дискурс на омразата”, без да се съобразява с избирателите си, които биха различили в сложната думичка звукосъчетанията “диск”, “курс” и още нещо, пораждащо далечни асоциации с езика. “Езикът на омразата” обозначава реториката (присъща на на представители на крайната десница), против малцинствени, етнически, религиозни, сексуални, национални и други групи хора. “Език на омразата” има когато тези групи биват публично обвинявани за източник на обществените беди и неуредици.

    В западните общества законът ясно е регулирал гражданската и наказателната отговорност за злоупотреба с такъв дискурс. Призивите за колективна саморазправа предизвикват намеса на държавата и може да се стигне до тежки санкции, включително затвор. Ако в България се прилагаха такива европейски критерии, Волен Сидеров щеше най-малкото да е лишен от политически права. По-нюансираните случаи стигат до съда по жалби на асоциации от обидени и засегнати лица. Льо Пен има богат опит в тази област. Като емблематичен случай се помни характеристиката му за асоциативен лидер от африкански произход, когото той определи като “Голямо, лудо зебу” и така предизвика шумен съдебен процес.

    Във всички случаи на прекаляване и словесни подхлъзвания на политици в медиите се активизира санитарен рефлекс за политическа коректност. Неуместните думи дълго дрънчат като тенекета, вързани за неудачния оратор по политическия му път. Такъв е случаят с “прочистването с Каршер” (с пароструйка), препоръчано от Саркози като решение за умиротворяване на бунтовните парижки предградия.

    Важен момент във възприятието на езика на омразата е, че той не се отнася за политическите групи, които могат да си се мразят колкото си искат. Като се почне от “лъжци” и “лицемери” и се свърши с “бандити”, “мафиоти” и “мошеници”, характеристиките за политиците подслаждат разговорите на маса, пъстрят печатните медии и ефира, и валят от трибуните на предизборните митинги. По време на стачки и манифестации настъпва истински словесен и визуален разгул.

    Не е пресилено да се каже, че правото да мразиш политиците и да го казваш свободно е основна демократична ценност и свещена крава в обществения договор на западните общества. Затова не се е случвало и няма да се случи някой политик да заведе дело срещу работнически или студентски синдикат за това, че са му изгорили чучелото или са го замеряли с яйца. Големите политици стават големи, защото с делата си печелят по-голям процент обществена любов, отколкото омраза.

    В демократичните общества призивите към контролиране и цензуриране на медиите се възприемат от общественото мнение именно като “език на омразата” срещу демократичните ценности, като атака срещу обществения договор. Със сигурност нито един политик, който се е опитал “да обуздава” медиите не е прокопсал в дългосрочен план.

    Пирински явно функционира по друг обществен договор, с друг морал. Според него манифестантите ги замерят с яйца от прозорците на министерството (на Гагаузов), разследващите журналисти ги овалват в катран и пера (според агента на ДС Кеворк Кеворкян), бият ги през устата, пръстите и всички части на тялото (според Румен Петков), разузнаването дебне не чужди шпиони, а български медии (ДАНС), а антимафиотите гонят и сплашват не бандитите, а блогърите (ГДБОП).

    За последната година омразата към демократическите правила изби от всички пори на наследниците на палачите от Белене и Ловеч, и резултатът тутакси беше отчетен в докладите и класациите на правозащитните организации и на европейските институции.

    Лошото е, че всички тези явления все по-малко приличат на ехо от комунистическите времена, когато правилата на мразенето и любовта бяха твърдо разписани за медиите: всеотдайна любов към властта, безпощадна омраза към нейните врагове. В посегателствата срещу свободата на словото вече се усеща системност и планиране. Все по-често от високи трибуни нервно се порицава разпасаността на медиите и се препоръчва повече разписаност и регулиране. Докъде ще доведе тази тенденция ли? Погледнете бъдещите енергийни трасета, с които се хвали властта.

    Предстои една омразна година на избори. Решителна година, през която ще се реши кой ще празнува 20 години преход през ноември – мимикриралата тирания или нейните жертви. Парадоксът е, че ако искаме демокрацията в България да оцелее, трябва да дадем воля на омразата си към тези, които искат насила, със СЕМ, с ЧУК или с други трибуквеници да потушат омразата ни към тях. Ако искаме да прекратим техните безобразия ние, пишещите, трябва да прекратим с безомразието и също да реагираме системно и координирано.

    Тяхната омраза се материализира в средства за принуда и инструменти за мъчения, нашата се въплътява в средства за убеждение, инструмента на презрението и постоянното напомняне за престъпния произход на противника.

    Защото не мога да си представя, че има колеги достойни за професията на истината, които дори да са смирени и да не мразят никого по принцип, изпитват нещо друго освен морална погнуса и презрение към сговорната дружинка от лъжци, крадци, бракониери, ДоноСници, поДтиСници и консултиращите ги рекетьори.

    http://www.atanas.fr/lang-bg/articles/politics/96-bezomrazie

  5. Трендафил Акациев каза

    Аз също ще кажа:обичам си родината,но мразя дребното човече,хамелеонче Гоце Седефчов,серГЕЯ и цялото му правителство,мадридския мошеник,циганина Сава и всички техни протежета.Ако българите се вдигнат на въстание ,аз съм първия,който ще се върна в родината,за да пометем тая сган,заради която напуснах най-красивата страна на света.Няма друга страна с по-хубави дадености от България,всичко си имаме,само дето сме тъп народ и не можем да си изберем управници.

  6. insomnia1304 каза

    http://www.glasove.com/column.php?column=13

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>