2 thoughts on “Наистина, какво става в българската блогосфера?”

  1. Летящите Чинии на Илюминатите – Владимир Терзийски
    Том 1
    ВЪВЕДЕНИЕ
    Това е първия превод на български език на моята книга с приблизително същото заглавие, която беше издадена в Лос Анжелис на английски език през 1994 г.. Тя бе посрещната с огромен интерес не само от уфологичните, аерокосмичните и конспиратологичните кръгове в САЩ, но също така и от най-широката читателска публика. За това свидетелстват и десетките интервюта и шоупрограми, които направих за американски радио и телевизионни станции в последните две години. Книгата написах по материали, които в някои случаи съм събирал почти двадесет години, и най-вече, след като около половин година работих като автор на научния сценарий и като главен научнотехнически консултант на документалния филм “Междупланетните полети на Третия райх”.
    Той бе заснет от режисьора Джуничи Яои и Нипон Телевижън – най-голямата частна телевизионна компания в Япония. За мащабите на документалното кино това бе двучасова суперпродукция с бюджет от един милион долара. Тя разкри за първи път пред японската публика сътрудничеството на немски тайни общества с представители на извънземна цивилизация, населяваща планетите около звездата Алдебаран, както и антигравитационните проекти и междупланетните полети с летящи чинии в Германия през 30-те и 40-те години на нашия век. Режисьорът на филма г-н Яои е нещо като японския Куросава на уфологичното кино. Той е най-продуктивния автор не само в Япония, но може би и в целия свят. Заснел е над 30 документални филма за НЛО през последните 25 години (Терзийски и Яои, 1994).
    Филмът на Нипон Телевижън беше показан при изключителен интерес през октомври 1994 г. на около 40 милиона затаили дъха си японски телевизионни зрители. За тях най-интересни бяха кадрите, разказващи за построяването на орбиталните и лунните изследователски станции от немските тайни общества преди края на Втората световна война, и най-вече за героичния полет до планетата Марс през април 1945 г. На летящата чиния-дреднаут с мистериозното име Haunebu-3, пилотирана от смесен германо-японски екипаж. Въпреки появилите се тежки повреди, тя успява да се добере до Червената планета през януари 1946 г. При аварийното кацане по корем двигателите се разбиват непоправимо, но екипажът остава невредим (ТХГ, 1991).
    Освен тези епохални немски постижения, отразени за първи път в Америка в моята книга, бях включил в нея и още една изключителна история. Според още по-невероятните разкрития, направени наскоро от виенското тайно общество Темпелхоф Гезелшафт, достойната кулминация на многогодишното сътрудничество между немското тайно общество Врил и извънземните учени бе полетът на другата антигравитационна чиния-дреднаут Врил Один. Тя бе построена в Германия от световните тайни общества на Илюминатите и от техните послушни немски клонове през 1944-45 година. Според тях това е първата земна летяща чиния, успяла да извърши полет до съседна звездна система. Тя отпътува от Германия през април 1945 г. на своята епохална междузвездна одисея, и пристига в системата на Алдебаран през 1965 г. Тя прелита за 20 земни календарни години разстоянието от 68 светлинни години между Слънцето и тази звезда, летейки три пъти по-бързо от скоростта на светлината.
    Моите лекции по света.
    През последните пет години изнесох пред най-различни научни конференции и аудитории в няколко континента многобройни доклади и семинари в областта на физиката на антигравитационните явления, частните космични програми с антигравитация и научно-техническото сътрудничество на тайните земни общества с 1
    много извънземни цивилизации. През март 1992 г. и януари 96 г. проведох специализирани семинари пред Института по физика на твърдото тяло на БАН. През ноември 93 г. изнесох в Япония цикъл от лекции пред университетите в Токио и Сендай. През януари същата година прочетох голям доклад на конспиратологичната конференцията „Global Conspiracy Т93″, „Глобалната конспирация Т93″, в зала Уембли в Лондон. През май 94 г. направих доклад пред академичната конференция „Време, пространство и гравитация“, организирана в Ленинград от Руската академия на науките, а след това и пред Руското физическо и Руското географско дружество. В голямата зала на Звездното градче край Москва през юни 1994 г. изнесох двудневен семинар за частните антигравитационни космични програми от последните 100 години. Освен това вече пет години почти всеки уикенд изнасям лекции и семинари пред многобройни специализирани конференции по целите Съединени Щати. Участвал съм в десетки радио и телевизионни програми. Автор съм на над 20 документални „самиздатски“ филма в областта на алтернативните научни изследвания, на три книги и на множество статии в списания и семинарни лекции.
    По образование съм инженер-физик. През 1974-1980г. следвах и завърших с отличие бакалавърския курс по физика и магистърския курс по електроника на Токийския университет в Япония. През 1985-88г. следвах в магистърския курс по социология на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Владея писмено и говоримо японски, английски, немски и руски езици, и ползвам също така с речник технически публикации на френски, испански и италиански.
    Нашата „Академия на дисидентските науки“.
    През 1993 г. основахме заедно с видни американски колеги физици, писатели и политически дисиденти „Американската академия на дисидентските науки“. В момента тя има около 2 000 членове от много държави в света. Нейната цел е да разпространява сред земното население всички онези систематично цензурирани, иззети и заличени стари знания в областите на алтернативната наука, на окултните познания на тайните земни общества, на алтернативната медицина, на конспиратологията, уфологията, на езотеричните и метафизични познания. Тази информация е била почти напълно премахната от световните библиотеки и бази данни по нареждане на Илюминатите – най-секретните висши рангове на масонството, за да се предотврати нейното използване от непосветеното човечество. Точно по същия начин и политически неудобните факти от старата история или науката се изтриват и премахват от библиотеките на тоталитарна Англия в епохалния роман – политическа фантастика “1984” на Джордж Оруел.
    Друга основна цел на нашата Академия е да събира, класифицира, разпространява и популяризира новите клонове на познанието, които се разработват в момента в секретни военни или частни проекти по целия свят, и които все още не са „разрешени“ и „позволени“ от тайните общества за масово използуване от населението на Земята.
    Съоснователят на нашата академия д-р Ал Биелек е един от учените, работили рамо до рамо с Алберт Айнщайн и Никола Тесла в тъй наречения „Филаделфийски експеримент“, проведен през 1933-43г. В него учените не само постигат пълната невидимост на американски боен кораб, но също така успяват и да го телепортират от Филаделфия до Норфолк, Вирджиния, а освен това и до други точки напред и назад във времето (Терзийски (или Терз) и Биелек, IX.92 и V.93).
    Нашата виртуална академия няма устав, няма раздут щат или бюджет. Нейната сбирка от уникална литература и видеокасети е една от най-големите частни колекции в света (разбира се извън проектите на военните или на спецслужбите). Тази сбирка е нашето най-голямо богатство. Списъка на почти 2 000 доброволни члена, които ревностно купуват и разпространяват нашите публикации, видео и аудио материали по целия свят е следващото наше голямо богатство. Освен това те постоянно ни доставят уникална и трудна за намиране информация. Моите огромни лични връзки, познанства и 2
    непосредствени контакти с болшинството големи американски автори, изследователи и колекционери – окултните познания на тайните земни общества, а също и с повечето автори и изследователи в тази област от четирите краища на света, са били основната двигателна сила на нашата академия.
    Накратко за настоящата книга.
    Книгата ще запознае читателите с елементарната теория и практика на жироскопните антигравитационни двигатели, разбулвайки най-накрая великата енигма на антигравитацията. Тя ще покаже колко е просто наистина да победим и превъзмогнем силата на земното привличане и да се издигнем нагоре чак до седмото небе с помощта на изучаваното в средното училище физическо явление на жироскопната ротация около вертикална ос. Един път получили този магически ключ към мистериозното антигравитационно царство, ние ще започнем да изучаваме заедно с читателите най-простите и примитивни от многобройните антигравитационни летателни апарати с конвенционални двигатели, които бяха построени в Германия по времето на Третия райх от секретните проекти на Луфтвафе и Вермахта.
    Дузини от най-добрите тайни немски конструкторски бюра работеха денонощно, мъчейки се да върнат назад хода на времето и да спечелят обратно за Германия тази вече загубена война. Те създадоха в тази побъркана треска близо сто различни модела на антигравитационни апарати с формата на летящи чинии, задвижвани от конвенционални двигатели и построени от традиционните авиационни материали на Третия райх. Еволюцията на техните модели започна от класическите двигатели с вътрешно горене и “примитивните” антигравитационни устройства на базата на материалното жироскопиране, получени чрез въртенето около вертикална ос на тежки физически маси. Те използваха въртенето на масивните части на целите корпуси на летящите чинии, заедно най-вече с тежките резервоари за гориво и развъртащите ги авиационни двигатели. Постепенно проектите еволюираха през по-съвършените и леки хибридни антигравитационни двигатели, основани на едновременното въртене на по-малки маси, и за компенсация на това на по-големи по размер, но значително по-леки полета – например електромагнитни полета. Те бяха построени като компактни свръхпроводими и бързооборотни електродвигатели, специално видоизменени за целта в плоска дисковидна форма. Следващата неизбежна стъпка беше усъвършенстването на тези електромагнитни антигравитационни двигатели до моделите, работещи на принципа на безплатната енергия. По времето на самия полет те изсмукваха като през сифон енергията, необходима за техния полет, включвайки се резонансно към неизчерпаемата вортексна енергийна мрежа на Вселената.
    Кулминацията на тази уникална еволюция от летящи машини бяха най-компактните и не въртящи се електромагнитни антигравитационни двигатели, основани на още по-бързото ротиране само на леки полета. Надеждни двигатели, които не включваха никакви въртящи и износващи се материални части в цялата летяща чиния – освен разбира се дръжките на вратите на кабините за екипажа. При тях цялата подемна сила се получаваше от все по-бързото жироскопиране около не въртящия се корпус на кораба-чиния на най-различни видове енергийни полета с прогресивно увеличаваща се честота и финност.
    Накрая ще разгледаме потвърждения от независими негермански източници от целия свят за развитието на антигравитационните летателни апарати и съпътстващите ги фантастични технологии на Третия райх. В последната глава ще се опитаме експериментално да докажем факта, че въртенето около вертикална ос създава антигравитация чрез демонстрирането на различни прости физични експерименти, подкрепящи тази теза. Те са пригодени за лабораторни упражнения по физика в началните и средните училища. Един от тях е изпробването на модел на жироскопираща 3
    летяща чиния, задвижвана с бензинов двигател, която се продава в магазините за … детски играчки в САЩ.
    Настоящата книга ще разкрие за първи път и многобройните тайни космически полети, които бяха успешно предприети преди края на Втората световна война от частните илюминато-германски програми. Ще бъдат обсъдени полетите на жироскопни чинии, развъртани и задвижвани от стандартни ракетни двигатели, извън земната атмосфера, по орбита около Земята и до Луната. Също и изобретяването от немски учени на генератори, работещи с безплатна енергия, и тяхното използване за задвижване на най-мощните електромагнитни летящи чинии, предназначени за продължителни космически полети. Ще се запознаем с тайните немски общества, организирали това титанично изследователско усилие, и с техните скрити зад димната завеса на войната “братски и нерушими” връзки с техните по-големи братя – с британските и американски клонове на … същите глобални тайни общества.
    За първи път ще се дискутира огромното супер-секретно сътрудничество на най-висшите ешелони на тези тайни немски общества с извънземни учени от няколко различни раси и цивилизации, работили в немските подземни бази по време на Втората световна война (Терз, Биелек и Джонсън, XI.93). Ще обсъдим създаването от немците на колонията Ню Берлин на Южния Полюс (Терз, II.93), посветила се на генетичното инжениране на новата раса-господари на изгряващия Нов световен ред на Илюминатите. Ще говорим за нейната военна защита и финансиране след войната от същите глобални тайни общества на международното банкерство, финансирало само две петилетки преди това идването и на Хитлер на власт, а след това и на цялата експлозия на човешка грозота в Третия райх.
    Тази книга е само кратко въведение и обобщение, малък пътеводител, в моята богато илюстрирана и разширена поредица на същата тематика, озаглавена “Летящите чинии на Третия райх”, първите два тома от която ще излязат скоро от печат в САЩ от издателската къща на нашата академия. Тъй като количеството от събраната досега информация е огромно – става дума за десетки книги и списания – за повечето от които няма никаква възможност да се намерят в някоя библиотека, а от друга страна обемът на сегашната книга е доста ограничен, се налага преобладаващата част от фактите в нея да бъдат дадени без съответната библиографска справка и авторова преценка на тяхната достоверност. Това ще стане възможно в следващата разширена поредица, спомената по-горе.
    Най-голямото потвърждение на моите теории получих от безценната и доскоро супер секретна информация, съдържаща се в многото папки, оригинални документи и автентични фотографии, до които успях да се добера в процеса на заснемането на филма с Нипон телевижън. Това стана по времето на моите лични интервюта с членовете на Виенските клонове на тайните общества Врил и ТХГ, или Темпелхоф Гезелшафт – немския клон на рицарите-темплиери. Тази информация все още продължава да пристига при мен от Виена и Германия. Тя ще бъде постепенно “обнародвана” в цялата многотомна поредица от серията “Летящите чинии на Третия райх”. Затова бих помолил читателите за малко търпение, докато се доберат до всички оригинални документи.
    И накрая, за да разпалваме любопитството на нашите читатели за следващите книги от тази поредица, само ще загатна за огромното строителство на “евакуационни и оцеляващи” колонии за земния елит на Луната, по планетите на Слънчевата и другите близки звездни системи, започнало преди около 80 години, и продължаващо с пълна пара и до днес. Ще открехнем също и капака на супер-секретните изследвания на дълбокия космос в нашата галактика със свръхсветлинните кораби с атомни реактори, построени частно след войната от … Рокфелеровата фондация в САЩ по поръчка на нейните господари – Илюминатите. Тези епохални изследвания бяха популяризирани пак с техните щедри пари в “научнофантастичните” американски ТВ сериали “Бък Роджърс”, и 4
    най-вече в “Стар трек” и неговите многобройни деривати, като “Петият Вавилон” и “Далечна космична база №9”. Благодарение на щедрите финанси, на съвършения декор, отлични артисти, и най-вече на цялата положителна медийна обработка, сериалът “Стар трек” стана най-гледаната в света ТВ програма на всички времена, не само от деца, но най-вече от възрастни. Което масовизиране беше и … първоначалната голяма цел на тази може би най-важна за ХХ-я век от многобройните глобални образователни и възпитателни операции на Илюминатите и на бялото планетно братство зад част от тях, стремящи се чрез нея до имплантират в съзнанието на земния човек бъдещите насоки на развитие на нашата планетна цивилизация през следващите няколко века.
    Настоящата книга представлява единствено моето скромно лично мнение по всички противоречиви въпроси, обсъждани в нея. Не е необходимо това мнение да съвпада, или да се подкрепя от моето издателство – “Литера Прима”, а също и от рецензентите, коректорите, или от когото и да било от специалистите и корифеите по въпросите на популярните немски аерокосмични изследвания от времето на последната война. Това е изключително моето, и само моето частно виждане върху обсъжданите въпроси.
    За по-нататъшни запитвания до нашата Академия, за списъка на нашите публикации и видеофилми, които можете да си поръчате от нас, можете да ни пишете на нашия постоянен адрес в САЩ, даден в края на книгата.
    5
    ГЛАВА1:
    МОЕТО „ОТКРИТИЕ“ НА АНТИГРАВИТАЦИЯТА С ПОМОЩТА
    НА … KУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА МИТОВЕТЕ:
    Корелации между антропологични „истории“ за антигравитационни летящи
    устройства от различни епохи, континенти и култури.
    Причината, поради която поставих думата “откритие” в кавички е много проста: по мое мнение само в последните два века антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели. Била е “спонтанно” откривана и веднага след това … “забравяна”, или по-вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно вече много столетия. Ето защо това мое “откритие” е доста закъсняло да претендира за земното първооткривателство в областта на антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. To също така e и сбъдването на най-съкровената мечта на моята младост, тъй като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй непостижима.
    Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията – тази най-голяма за мен енигма във физиката – аз разбрах, че бях закъснял не само по време, но и „по същество“. Защото от огромната уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията, но по-важното – бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни двигатели.
    Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото се разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във Вселената могат да се приемат като отправна точка и като най-важния начален аргумент на нашата дискусия за многоликата същност на антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна до тези висши откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси, публикувани в САЩ. Такива са книгите, издадени от запасния полковник от авиацията Вендел Стивънс, като “НЛО – Контакт с планетата УММО” (Стивънс, В., 1985) или “НЛО – Контакт с планетата Ярга” (Стивънс, В., 1986).
    Това са само два от над тридесетте тома от специализираната поредица, разказваща за контактьорски сведения, получени от различни напреднали цивилизации. От всичките извънземни материали обаче най-интересни за мен като откровения за комплексността на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните контактьорски дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия духовен център в Швейцария (Майер, 75-95). Освен в тези извънземни източници, аз открих безценни сведения за антигравитационната космична физика в различни трактати-откровения – например в монументалните философски книги “Урантия” (1955) или “Оаспи” (1882), за които ще говорим по-късно в тази глава.
    Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето твърде фриволно първоначално предположение, че вероятно във Вселената са създадени безброй много различни и неповторими типове антигравитационни двигатели. Принципът им на действие почива на безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на още по-безчетни възможни инженерни и хардуерни решения.
    6
    Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в записките на Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от звездния куп Плеяди вече са описали в бордовите си компютри около … един милион и осемстотин хиляди различни интелигентни цивилизации, открити при изследователските им полети в нашата част на Вселената. Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600 различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели. Моето откритие потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само закъснял по време, но и по същество. Докато аз не бях открил и един единствен антигравитационен двигател, около мен Вселената гъмжеше от безброй много най-различни такива двигатели. Около това място някъде влиза илюстрация
    U043: 32 УФО профили със следния текст:
    Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани от американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на всички тези разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около вертикалната ос.
    Zzzzz
    Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или и на двете заедно.
    В събирането на информация и изследването на най-различни и несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм използвал единствено метода на културната антропология на митовете и легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология, слушани през моите три години следване в магистърския курс на социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Този метод не е нищо повече от просто “филателистично” събиране на първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема – антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране, коригиране, натъкмяване или “полиране”.
    След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята тази огромна колекция от истории, митове и легенди за антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от академичните физически среди по света като “таблоидни басни и измислици”, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина по който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни “шизофренични слухове” за невероятните небивалици на древногръцките герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след като прочел „Илиадата“ и воден от своята непогрешима интуиция просто решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино. Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и археолозите по неговото време като „налудничави видения“ и „злостни подигравки“ по адрес на техните академични позиции по въпроса, така по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства, които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично осмивани и дискредитирани като “лунатична наука” от маститите корифеи на теоретичната и експериментална физика на този век.
    Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от „съмнителна митология и непотвърдени слухове“, точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани “безотговорни измислици” за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150 години.
    7
    По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, – Ерик фон Деникен – събра през последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от “болни примитивни мозъци”. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки материални доказателства – произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във всички кътове на Земята.
    По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си зададох този най-важен въпрос: “Може ли да има някаква реална фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в още по-обилния “фолклорен” материал за стотиците хиляди наблюдения на НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства пред медиите и телевизията?”
    U044: 48 УФО профили от ВВС учебник:
    Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти от Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки „най-официалните“ уверения на говорителите по печата на същите ВВС, че извънземните летящи чинии не са нищо повече от формации на диви патици, извършващи полети със … свръхзвукова скорост.
    zzzz
    Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество от съвършено несвързани помежду си древни истории за пилотирани огнедишащи бойни колесници и между огромния брой съвременни контакти с извънземни летателни апарати. Можем също така да открием и аналогии между летящите вимаани от митологичните предания и … от най-съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-гравитолети в суперсекретните “черни” проекти на американските военни например. Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма право да знае абсолютно нищо.
    1.1. Общият знаменател на ротационната симетрия – най-важната
    геометрична характеристика на наблюдаваните НЛО.
    В десетки страни са написани досега безброй доклади от военни, академични и цивилни организации, обобщаващи наблюденията на НЛО по целия свят. Независимо от безкрайното разнообразие на външните форми на забелязаните апарати, и независимо от това, че някои от тях имат наистина доста странни и несиметрични форми (като триъгълници, пентаграми, бумеранги, и какво ли не още), може съвсем уверено и определено да се каже, че главната характеристика и най-важният общ знаменател на топологията на външната повърхност на огромното болшинство от наблюдаваните около цялата наша планета НЛО е преобладаващата ротационна симетрия около вертикалната ос. (За нашите по-нататъшни дискусии това винаги ще бъде оста, спускаща се към центъра на Земята.) Независимо от най-различните форми на напречни сечения на тези летящи апарати, в преобладаващото си болшинство чиниите могат да бъдат завъртяни около своята вертикална ос, без да “бият” или да “хлопат”. Което на популярен език значи, че те имат осова симетрия по тази ос.
    8
    По аналогия на това общо свойство на летящите чинии, и всички земни транспортни средства, също имат своя общ знаменател – независимо от тяхното огромно разнообразие. От малкото детско велосипедче до … високата 100 метра пълзяща стартова площадка на космичните кораби Аполо-Сатурн. Читателят веднага би се досетил, че този общ елемент е … обикновеното колело, което присъства във всеки различен представител на земните возила, и което също е ключът към разгадаването на физиката на преместването по повърхността на земята.
    Да видим сега какво пък би ни донесъл като ключ към разгадаването на физиката на антигравитационния процес и по-нататъшният анализ на общия и видим знаменател на летящите чинии – тяхната осова или ротационна симетрия.
    1.2. Потвърждения от различни епохи на осовата симетрия – главната
    характеристика на извънземните гравитолети.
    Общата характеристика на болшинството от наблюдаваните НЛО беше първото мое “откритие” по пътя на разгадаването на тайната на магическата сила, движеща летящите чинии. Скоро си зададох и следващия въпрос: “След като болшинството от наблюдаваните НЛО имат ротационна симетрия около вертикалната си ос, то тогава може ли да се очаква тази симетрия да има наистина връзка с един реален процес на въртене на нещо в тях около същата тази вертикална ос? На част от корпуса например, или дори на целия корпус? Може би на някой невидим за нас, но издаващ шум детайл, скрит под корпуса на чинията? Или пък на нещо невидимо, но светещо, около самия корпус?”
    Нека да хвърлим поглед към литературата за НЛО – към много от статиите в може би най-доброто списание от този род в света – английското “Флаинг сосър ривю джърнал”, “Обзор на летящите чинии” (Уайтхед, 86). Нека да потърсим там потвърждение и отговор на горния въпрос.
    Една преобладаваща категория конструкции се откроява сред случаите на наблюдавани от земята най-различни типове летящи чинии, отразени в многобройни съобщения на очевидци, на които просто няма място да се спра подробно в тази кратка глава. Тази първа категория се отличава със следната забележителност: при нея се наблюдава въртене около вертикалната ос или на целия лещовиден корпус на летящата чиния, или само на неговия най-външен пръстен.
    При по-нататъшен анализ се откроява и втора голяма категория от наблюдавани случаи. При нея земните наблюдатели, случили се наблизо, не са забелязвали никакво външно въртене по корпуса. Но затова пък са чували подозрителен и издайнически шум. По думите на самите очевидци, „силен шум, подобен на този, произвеждан от електрически генератор или от електрическа бормашина“. Става дума за шум, който идвал от вътрешността на неротиращия корпус на чинията. Това говори може би за наличието на мощни въртящи се електрически агрегати, монтирани в невъртящия се и непрозрачен за любопитния външен наблюдател корпус на гравитолета. Скрити вътре в корпуса невидими агрегати, които все пак издават достатъчно мощен шум, за да бъдат чути понякога и на километри разстояние. Честотата или интензитета на шума е пряко свързана с мощността на антигравитационното поле, излъчвано от този тип „шумни“ двигатели.
    Тази зависимост най-определено показва, че става дума не за някакъв страничен агрегат, а за шума идващ от основния двигател на чинията-гравитолет. Не става дума за включената бордова … самобръсначка, извинете ме … стригачка, обслужваща готвещите се за среща със земните хубавици щедро окосмени извънземни космонавти-снежни човеци – или “крачещите китеници” – както гальовно наричат в Космоса братята на Чубака – косматия герой-горилочовек от филма Междузвездни войни на Джордж Лукас.
    9
    В третата категория от случаи на наблюдения на НЛО от земни очевидци не се забелязва въртене на корпуса на чинията и не се чува никакъв шум от нейните вътрешности. Но пък нашето желание да разгадаем тайната и на този нов тип двигатели се възнаграждава отново. Защото тук земните наблюдатели са забелязали въртящи се светлини, жироскопиращи обикновено по периферията на летящата чиния, в хоризонтална плоскост, около нейната централна вертикална ос. Може би тези ефекти да са умишлено засилени “до откат” от извънземните пришълци, стараещи се напразно да впечатлят задрямалите мозъци на земните учени, поради което цялото НЛО изглежда като някаква гигантска светеща … панаирджийска въртележка, величествено въртяща се в небето. Тези светлинни явления вероятно са видим страничен ефект, неумишлен или съвсем умишлен, получен от различни видове бързо въртящи се и невидими за човешкото око високочестотни енергийни полета около неподвижния летателен апарат. Тук отново оборотите в минута, интензитета и честотата на мигането на светлините (в случаите когато това се налага от физиката на процеса), са също така пряко свързани с мощността на полето, генерирано от антигравитационния двигател.
    Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет летящи чинии се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина, около тяхната централна вертикална ос на симетрия: въртене на материалния корпус – на целия, или на части от него. Или въртене на невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно въртящи се електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини, жироскопиращи в кръг, “на хоро”, по повърхността или около корпуса на гравитолета. Или пък произволни комбинации от тези три основни параметъра.
    U046: 30 УФО профили от японска книга:
    Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-построени) НЛО. Забележете неизменната ротационна симетрия около вертикалната ос независимо от най-различните форми и геометрии на извънземните гравитолети, говорещи за използването на най-разнородни физически ефекти като източника на генерираната антигравитационна сила.
    ZZZ
    От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на “въртеливи откровения”. Индийските свещени писмени паметници като “Махабхарата” разказват за съществуването в древността на летящи огнени колесници, или вимаани, дадени на древните герои от техните извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои. След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия древен пилот-изтребител да се рее в небето.
    От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски откровения на XX век, като книгата “Урантия” например. Тя представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след “Новия завет”. В многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се “подчинява”, да не се поддава на гравитацията – т.е. да се “изолира” чрез своето въртене от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност
    (Урантия, 1).
    10
    През 1952г. немското списание „Дас уфер“, публикува серия статии върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума “летящ жироскоп”. Статиите бяха озаглавени “Летящите чинии – не са ли това немски летящи пумпали?”, „Fliegende Untertasse=Deutscher Flugkreisel?“. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и … жироскоп. На 2.IV.l959г. друго немско списание – „Хайм унд Велт“, също публикува статия, в която употреби ключовия термин “летящ жироскоп” още в заглавието: „Flugkreisel, irdisch“. Директният му превод значи „Земни летящи жироскопи“, като контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в … Германия още по времето на войната.
    В книгата “Урантия” се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигра

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s