Такова безпардонно зло никога не е съществувало из българските простори
Публикувано от Ангел Грънчаров на април 25, 2008
На днешния ден преди около 2000 години Спасителят е прикован на кръста заради нашите грехове: способни ли сме поне на този ден да почувстваме с цялото си същество величието на неговата жертва - и готови ли сме да се покаем най-искрено?! Учителят на човечеството в тази толкова възвишена истина на свободата ни дава един незабравим нравствен пример: въпреки слабостта си имаме шанса да се преизпълним с духовна сила само ако останем насаме със себе си и пред спомена за онази Голгота най-смирено поискаме прошка за греховете си, погнусени от нерешителността си - и заради малодушието си.
Днешният ден е ден за покаяние: който се покае, ще се спаси. Който усети в сърцето си искрена скръб заради саможертвата на Спасителя, ще се пречисти. (ОЩЕ >>>> )
април 25, 2008 at 3:04 pm
Б О Г
П р е д г о в о р
Единствената радост достъпна за хора обезверени,погазени и изнемогнали - е радостта,която задоволява съвестта.
Във всяка друга радост такива хора виждат оскърбление за тяхната неволя,гавра с тяхната жалейка.
Българският народ е потънал в тъга.
Той тъгува поради жестокостта и настървеността на своите вънкашни врагове,които го лишиха от правото да се урежда и управлява съобразно със своя дух,своите наредби и традиции,които му пречат да върви по пътя на прогреса и да бъде пълен господар на своите съдбини.
Той тъгува поради хищността и зверонравието на своите ВЪТРЕШНИ врагове,на онези изродени български рожби,които жаднеят за власт и плячка,и като виждат своите домогвания осуетени,отмъщават си чрез коварство и предателство,стават покорни оръдия на българомразеца чужденец.
На тъгуващия български народ ние поднасяме в дар настоящата книга.
Ние поднасяме надежда на обезнадеждените.
Ние поднасяме надежда на обезверените.
Отчаянието поражда безволие и заслепение.
А безволието и заслепението докарват упадък и провала - (CORRUPTION)!
Ние поднасяме духовно благо на обезнаследените.
Тая книга говори за дълг,за доблест,за търпеливо пренасяне на неволи и изпитания,за самоотверженост и самопожертвувание,за върховната добродетел на християнина - добрината.
Но преди всичко и повече от всичко тая книга говори за Бога,за божествената правда,за божественото у човека,сиреч за светостта и безсмъртността,за отвъдгробовните съдбини.
И ЗАТОВА ТАЗИ КНИГА Е ОЗАГЛАВЕНА Б О Г.
Човеците обичаме,когато ги познаваме.
Бога познаваме,когато го обичаме.
Мъдростта не е изходна точка на богопочитанието.Наопаки,богопочитанието е изходна точка на всяка мъдрост.
Ето какво учи тая книга.
Любовта към Бога е върховен дълг и върховно благо,условие за духовен възход,извор на всяко съвършенство.
Ето какво учи тая книга.
Вселената се състои от самостоятелни светове,между които царят пълна хармония,пълна солидарност,сиреч ред ненарушим; ред ненарушим не може сам да се сътвори и да се наложи на безчислените самостоятелни светове: за подобен ред е потребен уредник,за подобен закон е потребен законодател. Тоя уредник,тоя законодател е Б О Г.
Ето какво учи тая книга.
У Бога има безконечна мъдрост и доброта. Той е сътворил Всемира и човечесвото с любов и от любов. Нищо не може да погине - и не погинва - ни дух,ни твар - защото всичко,което съществува и светува,е съставна част,потребна и неотемлима част от космическата наредба.
Принцип на нищожество е принцип лъжовен,защото НИЩО не може да бъде НЕЩО.
Принцип на всемощно,на тържествуващо и всепоглъщащо зло е принцип лъжовен; злото е разрушително - и да би било всесилно,отдавна би унищожило вселената; а във вселената ние виждаме,наопаки,безконечен устрем към вечна обнова,безконечно сияние на вечната младост.
Ето какво учи тая книга.
Тя учи още,че както детето излиза от утробата на майка си и се вестява на бял свят - исто(СЪЩО-на старобългарски)така човек напуща земното си живелище и се преселва в други сфери,отвъдземни или свръхземни.
Прочее,нека всички жалеещи и плачещи прочетат това ръководство за душевна утеха и енергия.
Нищо не избърсва човешките сълзи тъй скоро,както убеждението,че Бог Творец е едновременно Бог Баща,сиреч неизменен и неуморен наставник,ръководител,закрилник и охранител на своите рожби,човешките същества - чието разумно и геройско битие Той допълва чрез светло и блажено свръхбитие!
Велики четвъртък,16.АПРИЛ.1925г.
Стоя Михайловски
Из:ПОЛИТИЧЕСКИ И ФИЛОСОФСКО - РЕЛИГИОЗНИ РАЗМИШЛЕНИЯ