Българският народ е потънал в тъга…
Публикувано от Ангел Грънчаров на април 25, 2008
Единствената радост достъпна за хора обезверени, погазени и изнемогнали - е радостта, която задоволява съвестта. Във всяка друга радост такива хора виждат оскърбление за тяхната неволя, гавра с тяхната жалейка.
Българският народ е потънал в тъга. Той тъгува поради жестокостта и настървеността на своите вънкашни врагове, които го лишиха от правото да се урежда и управлява съобразно със своя дух, своите наредби и традиции, които му пречат да върви по пътя на прогреса и да бъде пълен господар на своите съдбини.
Той тъгува поради хищността и зверонравието на своите вътрешни врагове, на онези изродени български рожби, които жаднеят за власт и плячка, и като виждат своите домогвания осуетени, отмъщават си чрез коварство и предателство, стават покорни оръдия на българомразеца чужденец.
На тъгуващия български народ ние поднасяме в дар настоящата книга. Ние (ОЩЕ >>>> )
април 26, 2008 at 2:16 pm
В СВЕТЛИТЕ ВИСИНИ НА ИСТИНАТА
I………………..
II.Любов и щастие
1.
…Вярност,преданост,признателност,трудолюбие,бодрост,енергия,смиреност,чистота,солидарност,взаимопомощ - всички тези добродетели и още много други,които величаем у човешкото същество,у арабския кон,у пчелата,у мравката и прочее.Ние не се различаваме твърде много от тези животни и гадинки.
Ако е отредено,прочее,да си останем навеки такива,каквито сме сега - нашата поява на земния валяк не е била премного потребна.
Ала има това,което зовем напредък.
И нашето истинско различаване от гореказаните животни ще стане очевидно подир няколкостотин хиляди години - тогава,когато божественото у човека,разумната любов,ще засияе с всичката своя свещена и всеобемна сила.
2.
Няма любов без доброта.
Няма доброта без самопожертвование.
Няма самопожертвование без мъка.
Който е взел решение да служи на човечеството,осъдил е себе си на забрава,на презиране,на несправедливост от страна на своите съвременници.
За добротвореца казват - този човек е така доволен загдето може безпрепятствено да върши своята работа,че няма защо да му благодарим.
Той намира своята награда в себе си.
Това е много вярно.
Такъв човек намира своето възмездие в съвестта си,намира го в покоя на своето сърце.
Но това не му пречи да тъжи.Той тъжи.Самотник по пътя на живота - лишен от онези ободрителни и оживителни съчувствия и състрадания,които са най-великата потреба на човешкото сърце - той тъжи.Него повсеминутно гнети горестното съзнание,че той е гатанка неразрешима за хората,че той е изключен от милото единение на душите,че той е чужд между свои,безвестен в дома си,изгнаник в рода си.
Той тъжи.И всички подобни нему ще тъжат като него.
В мiре сего скорбни будете,дума Светото Писание.
Любовта е страдание.
Който люби,приковава себе си на кръст.
Исусовият кръст не бе друго нещо освен най-висока проява на божествената любов.
3.
- Сократе,душата ни жаднее за свръхвременното,за свръхпространственото,за безконечното,за всевечното.Обади ни къде се намират те!Обади ни къде обитава абсолютното!
- Абсолютното е в любовта.
Безконечното,всевечното,съществуват чрез любовта и за любовта.
Любовта не признава граници и предели,тя е обвивката и сърцето на всемира.Тя е закон единствен,ред първовърховен и всички други закони и нареждания биват само различни форми и прояви на тоя закон.
- Значи любовта е всеобемна;значи всека истина е в любовта…
- Да,само онзи,който люби безкрайно,обсебил е абсолютна истина и по тоя начин станал е достоен за безсмъртие,понеже абсолютната истина не може да погине.
Иначе казано,нашето съпричастие във вечното битие на всемира не е друго освен съпричастието на вечната истина,любовта,в нашия духовен живот.
Нашата дълговековност ние сами я творим.Тя ще бъде такваз,каквато я изработим.Тя ще бъде съразмерна с нашите достойнства.В нас ще бъде увековечено само това,което заслужава да бъде увековечено;тава,което не може да погине;това,което стои извън закона на гибелта и смъртта!
4.
Всяка абсолютна истина съпричаствува от качествата на вечността,понеже абсолютната истина не е подвластна на никакво световно ябление и се намира в зависимост сама от себе си.
Сократ думаше:”Аз съм безсмъртен,защото истините,които пребивават в мене,са безсмъртни!”
Един велик християнски светец би могъл да рече:”Моето аз няма да погине,и не може да погине,защото отражява върховния закон на света,любовта!”
5.
Единственото нещо,което може да даде на човешкото същество - в земния този свят - понятие за безконечност,е любовта.
И това се знае от онези,които обичат пламенно и неуморно ближните си.
Те знаят,че колкото повече раздават и пръскат своята любов,толкова повече тя расте и се усиля!
6.
Морал самотен,морал за себе си,морал заключен,вграден в себе си няма.
Всяка проява на морал е израз на любов.
Всеки израз на любов е дело на самоотверженост - отвежда към самопожертвувание.
Истинската,великата,светата любов е винаги съпровождана от забрава на себе си.
Тя е всаждане на личното в общото.Тя е вселяване на една душа в милиони души.Тя е символ на единното всесветовно битие.
7.
Чрез любовта всеки живее за всички и всички живеят за всекиго.
Любовта отвежда към самоотречение,но самоотречението докарва единство на съществата и единство на живота - сиреч създава обща душа,създава човечество.
8.
Обичаш ли - бъди готов да се жертвуваш.
Най-повелителните длъжности са онези,що ни налага нашето любящо сърце!
9.
Любовта и геройството не са едно и също нещо.
Но няма велико геройство,което да не изхожда от любов.И няма велика любов,която да не поражда геройство.
10.
Обичаш ли ближния си,бъди готов да се жертвуваш.
Нашите най-повелителни длъжности са онези,които ни създава нашата любов.
“Господи - дума блажений Августин, - ти насади любов в сърцето ми и ето ме твой всегдашен и неизменен заробеник!”
11.
Самоотверженост в любовта - ето крайния предел в нравствено-духовния възход на човешкото същество.
На тая висота човек става вече съратник на Бога!
12.
Колкото повече нараства в нас любовта,толкоз повече се разширява нашето добротворство.
И обратно,колкото повече се разширява нашето добротворство,толкова повече нараства в нас любовта.
13.
Най-потребното нещо за човешкото същество е любовта и предаността на друго човешко същество.
Тежко на самотния,дума Светото писание.
А най-мъчителната самотност е самотността на сърцето.
14.
Любовта и добрината са неразделни от вярата.
Убеденият атеист - ако един атеистможе да има крепки убеждения - е винаги човек лишен от всякакви алтруистични чувства.
15.
Челядта е връзка между нас и отечеството.
Отечеството е връзка между нас и человечеството.
Обикни първом брата си,ти,който говориш за солидарност с хотентоти,лапонци и зулуси.
16.
Снизхождението прощава - съчувствието оправдава - солидарността защитава - милостта помага - състраданието утешава: а любовта върши всичко това едновременно!
17.
Науката иде от човеците и затова е ограничена.
Любовта иде от Бога и затова е безпределна.
18.
Презирай праха,от който е създадено твоето тяло.
Същинската твоя личност,твоето отличително и неизменно аз,това е любовта,която обитава в сърцето ти.
19.
Науката не уверява,а предполага.Законите,които тя открива,са противоречиви.
Любовта не предполага,а уверява.Тя съзнава своето надмощие - тя знае,че е пръв и върховен закон.
20.
Умът често отказва пищата,която му поднасяме.
Само сърцето не знае що е насита.
21.
Не търсете всички добрини и съвършенства у онези,които ви обичат…
И сам Бог не проявява подобна взискателност!
22.
Рано или късно земната любов упътва добродетелния човек към любов свръхземна.Любовта е богосътворена и богоданна - и намира покой само в Бога!
23.
Истина без любов - ето най-великото заблуждение.
24.
Знанието дава предвидливост;любовта дава мъжество.
Знанието въоръжава;любовта побеждава.
25.
- Какво вършиш? - питаме ние постоянно науката…
И тя отговаря: търся!
И търси,действително - от дълги векове насам повседневно,енергично,упорито,неуморно търси.
И още дълги векове ще търси.
Но това,което тя търси -любовта,отдавна го е намерила.
26.
Умът иска:той се обогатява чрез това,което получава.
Сърцето предлага:то се обогатява чрез това,което дава.
27.
Каквито мощни да бъдат човешката логика и наука - техните твърдения често имат потреба от подкрепа свръхлогична и свръхнаучна.
Има работи,които биват очевидни за нас,когато ги чувствуваме,а не когато ги знайме - сиреч,когато преминават от ума ни в сърцето ни.
Рано или късно сухото умуване ни омръзва,почваме тогава да дирим подкрепа в сърцето.
Биографията на много философи може да бъде съкратена така:
Почнах с любов към знанието;подарих най-после знание в любовта.
29.
Недейте измъчва онези,които ви обичат…
Как люто смъртта би отмъстила за тях,ако ги грабнеше ненадейно!
30.
Не говорете,че не можете да обичате затова,защото не намирате хора достойни за вашата любов.
Слънчевата грейка склонява да бъде отражавана от уличните локви!
(следва)
От:Стоян Михайловски - 1927г.
април 26, 2008 at 11:07 pm
(продължение)
В СВЕТЛИТЕ ВИСИНИ НА ИСТИНАТА
април 27, 2008 at 12:07 am
(продължение)
В СВЕТЛИТЕ ВИСИНИ НА ИСТИНАТА
II.Любов и щастие
31.
- Сократе,ако атинската младеж ти поискаше едно мъдро изречение,което да и служи за ръководно житейско начало,как би се отзовал на на подобна продба?
- Бих и предложил такава поука:
Сърцето си не давай на трендафил -
че кратки са му дните!…
- Значи,човек не тряба да възлюби нищо,понеже може да изгуби това,което е възлюбил - и скръбта му ще бъде безконечна?
- Не!Не давай сърцето си на трендафил,то значи не го давай на химера,на преходна омая,на тленна красота;но има красота всевековна - духовната красота:нея можем да обичаме - даже сме длъжни да я обичаме!
- Но духовна красота има у човешкото същество;а от две същества,които се обичат,едното ще трябва,кога да е,да каже последно сбогом на другото,другар или другарка.
И това последно сбогом ще бъде за преживяващия зачало на безконечна жалейка!
- Знаеш ли какво казват очите на любещо същество,когато то е на умиране?Те казват:”Чакам те!До свиждане!” И същото чувство изпълня сърцето на преживяващия.
Какво общо може да има жалейката с тая пълна и непоколебима увереност за най-скорошно срещане,за ново съединение?Жалейката е за онези,които живеят в нелюбов.Който люби,няма защо да жалее!
32.
Най-грозната и опасна заблуда,която бихме могли да посейме в духа на младежта,е твърдението,че първото човешко право в туй земно битие е ПРАВОТО НА ЩАСТИЕ.
Животът е една мисия.Човек е пратеник божий на земния свят.Нему е поръчано да работи за възтържествуването на доброто и да върши това от любов към доброто.Иначе казано,нему е възложен дълг да се грижи за усъвършенствуването на ближния си и да усъвършенствува едновременно себе си.Той ще дава отчет за делата си и нему ще бъде въздадено според делата му.
Това,което наричаме щастие,би било нелепица и безсмислица - да би значало друго освен следсмъртна награда за изпълнение на едно велико послание.
Да роптайме,загдето не доброденствуваме тук на земята,то значи да роптайме,загдето не сме получили възмездието си предварително!
33.
- Где да търсим щастие,Сократе?
- В покоя на сърцето.
- Но как да овладейме покой на сърцето?
- Тряба да забравим себе си и да подкачим да се грижим само за благото на ближния си!
- Значи тряба да презираме своето лично щастие,за да бъдем щастливи!
- Не тряба да го презираме,а да го заслужим;а заслужаваме го само когато го доставяме на ближния си!Върховният закон на живота е тоя:всякой тряба да услужва на всички,всички тряба да услужват всекиму,никой не тряба да услужва на себе си;при тези условия,всеки отделно,и всички вкупом,ще добруват,светлеят и благодушествуват!
34.
Не правете никога разлика между усъвършенствуването на душата и нейната доброчестина.
Истинското щастие изхожда от съзнанието,че постоянно умножаваме в себе си непогибващи съкровища и нетленни блага.
35.
- Сократе,земните блага,иначе казано,веществените блага,биват достояние на себелюбивите хора,нали?
Така е.
Щом е така,аз се отказвам от подобни блага,отказвам се от щастие,което изисква от нас да обладаваме кораво сърце!
- Е добре,узнай,че от тази минута ти заживяваш живот действително щастлив.
36.
Поетите говорят често за великите тайни на живота.
Най-великата от тези тайни - тайната на щастието,е отдавна отгатната.Ето я:
Щастливо за да живейме,тряба да управляваме чувствата си и да бъдем управлявани от разума си!
37.
Само мир на сърцето и на съвестта поражда онова велико добро,което човеците зоват щастие;а мир на сърцето и на съвестта се добиват чрез строго съблюдаване на божествените наредби.
Историята не посочва нито едно човешко същество,което да е овладяло щастие извън закрилата и подкрепата на Бога.
38.
- Сократе,търсих щастието,търсих го вред по света,няма го нигде!
- Не ми е чудно,че не си го намерил.Ти си го търсил вред по света,а трябаше да го търсиш вътре в себе си!
От:Стоян Михайловски (1927г.)