Първоначалната интуиция за чисто човешкото (16.1)
Публикувано от Ангел Грънчаров на април 13, 2008
ЛЕКЦИЯ ШЕСТНАДЕСЕТА: Човешката субективност и екзистенцията
16.1.Първоначалната интуиция за чисто човешкото
Светът, външно погледнато, в една съвсем първоначална представа, не е друго, а хаотичност и стихия, в която всичко е примесено и неразграничено. В него, така погледнато, сякаш господства някаква абсурдна пълна аморфност, безформеност и неразличеност. Дали обаче една такава повърхностна представа изобщо е годна за нещо? Мога ли да си представя един такъв свят? А заслужава ли той да се нарича “свят”? Каква дума би прилягала за определянето на неговата неопределеност? Може би думата… тъма?
Изглежда точно такъв е бил светът за човека някога, в най-първичните времена, когато човекът е съществувал в една архаична ситуация на плашещия, на ужасния, на изпълнения с всякакви чудовища жесток и безчовечен свят. Но светът, който имаме като представа в съзнанията си сега, съвсем не е такъв. Светът, който сега ние имаме в съзнанията си, е съвсем различен: той е светъл, хармоничен, подреден, красив. Дали пък тъкмо съзнанието не е структурирало света, не го е подредило в картината, която аз виждам и си представям?
Възможно е светът сам по себе си наистина да е хаос, но (ОЩЕ >>>> )(АРХИВ)
април 13, 2008 at 6:02 pm
Един малък експеримент: видеоклип с лекция по философия, именно върху проблема Коя е обикновената хорска представа за философия? Имам намерение да направя такива клипове по целия курс по философия - ако е живот и здраве…