Емоционални инвалиди ли сме вече?!
Публикувано от Ангел Грънчаров на март 26, 2008
В последните дни ме е овладяла изследователска треска: изследвам, както е обичайно за мен, човешката природа. Една малка история провокира моя интерес: Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма. Ето вчера реших да направя изследване с ученици от 12 клас в едно пловдивско училище. Поставих им следния казус и открих ужасяващи неща, за които ще спомена най-накрая:
Представете си, че седите сам в кафене. В един момент идва някаква жена на около 40 годишна възраст, видимо крайно разстроена, която, поради липса на празна маса сяда при вас, след като пита може ли. Забелязвате, че жената е наистина развълнувана силно, плаче, пали нервно една цигара, веднага я гаси. Неудобно ви е, но я питате все пак: “Извинете, госпожо, мога ли да помогна с нещо?”. Тя малко по малко се отпуска пред вас, явно й печелите доверието, и през сълзи ви разказва следната своя история:
Непосредствено преди коледните празници, два-три дни преди започването им, започнах работа ей в онзи хотел като камериерка. (Жената сочи към намиращия се съвсем наблизо хотел “Евро” в Пловдив.) Иначе по професия съм учителка, но понеже дълго време не мога да си намеря работа, се принудих да започна каквото и да е. (ОЩЕ >>>>>> )
март 26, 2008 at 9:36 am
Нещо на прима виста…
(непретенциозно)
За отношението и “СЛУЧКАТА” между безработната будителка -”измислен” работодател (95% у нас са такива - с предварително намазани филии) - и представителите,т.е.продукта на панелните поколения/учениците,а защо не и родителите им/.
“Каквото посееш,това и ще жънеш”!Това е трайно наложил се синдром у нас(описаното от Вас премеждие от страна на учителката),без изглед скоро да отшуми. Мисля си,че метастазите са видими у нас дори от самолет…
Потресаващо-за нормалните хора,но не и изненадващо за анализаторите.
Така реагират днес не само младите,а и нашите безродници - “капиталисти” от всички възрастови групи,за жалост!Четох някъде ,че боравели с около 400 думи речников фонд…Когато им споменеш за Рилке,те си мислят че им говориш за Рила планина…Каквито и “дипломи” да размахват,винаги ще са ЧЕРВЕНИ!
Кой да се сети и попрочете нещо за Татко Песталоци?
Десетки години,родителите им,дядовците им посяваха ветрове,сега всички жънем и ще жънем бури.
Атеизъм,атеизъм и пак атеизъм; липса на традиции и още нещо!Лошото е че пуска корени и то дълбоки…Тъжно,много тъжно.
Спомних си,че в едно от своите есета,Мишел дьо Монтен казваше - цитирам по памет -”…Обикновено хората се смеят и плачат за едни и същи неща…” - много поучитело,както и всичко друго в неговите “ОПИТИ”!!!
Ето,това е подходяща тема за днешното Ви участие в телевизия Вяра!Успех!
Благовещение мина.Наближава и Велик Ден!
Да си спомним,че сме хора!!!…
март 26, 2008 at 10:08 am
Разказа на тази жена е ТИПИЧЕН за много българи, които живеят и работят в България по този начин.
На 21 март в Търново загинаха двама човека при извършване на изкоп от строителна фирма на бивш зам.кмет БЕЗ трудови договори.
Тази порочна практика, за която всички отговорни институции в страната си затварят очите, поради факта, че фирмите нарушителки са на техни хора или на силните на деня.
НЯМА ПРОМЯНА в манталитета на българина, който става жертва не само хищните работодатели, но за съжаление и на собствената си наивност.
НЯМА ПРОМЯНА в маниера на работа на институциите. Някой трагичен случай, журналистически дандании и после пак “куче влачи диря няма”.
Докато тоя народ не проумее, че написаното право на книга ТРЯБВА СЕ ОТСТОЯВА по всички възможни начини- така ще е.
В този смисъл аз не упреквам младите, че не проявяват съчувствие към човек, който НЕ ЗНАЕ и НЕ ОТСТОЯВА правата си, а подхожда сантиментално и състрадателно към самият себе си и търси съчувствие у другите.
Аз не бих търсила съчувствие и състрадание нито у познати, още по- малко сред непознати, а правото си на труд и заплащане.
За социално слаби и безработни има адвокати без хонорари, които ги представляват безплатно в съда.
Има толкова служби, към които човек може да се обърне за защита.Ако не е компетентен,невъзможно е да знае всичко, но може да пита, да се интересува и да намери начина да отстои правото си на съществуване и труд.
Няма в този живот “Спусни Боже, дай Боже”. Всичко е борба.Който иска и може- бори се и си отстоява правото на труд.
Една учителка може да се преквалифицира в толкова много други сходни професии, които могат да й гарантират и изява, и доходи. тъй че, освен емоционалната страна на нещата има социална. Може би младите се оказват по- подготвени за това, което ги очаква и са проумяли, че със сълзи и рев, Неволята не идва.
март 26, 2008 at 10:15 am
К Ъ Д Е Е О Р Ф Е Й ?
Как комунизмът турцизира и циганизира България?
http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,4032.0.html
март 26, 2008 at 5:52 pm
“Усмивки и озъбване”
http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3216582,00.html
март 27, 2008 at 2:44 am
Този стил на работа се превръща в нещо като еталон. И най- лошото е това, че бизнесмените, които действат по този начин, не могат и не могат да проумеят едно простичко правило на маркетинга: “В бизнеса можеш да излъжеш САМО ЕДИН ПЪТ. След това падаш зад борда.”