Пиянството на един народ, любител на най-сълзливи мелодрами (26)
Публикувано от Ангел Грънчаров на януари 4, 2008
През лятото на 1996 година се случи едно събитие, което беше крайно вълнуващо за всички нас, неузрелите глупави български тикви: Симеон се завърна в отечеството си точно след 50 годишно изгнание! Това наистина беше исторически момент, Царят беше посрещнат като месия от отчаяния народ, комуто тепърва предстояха истинските изпитания на жанвиденовата зима. Стана така, че Симеон – или неговите умни съветници – подбраха най-подходящия психологически момент за завръщането му, което изведе на улиците и площадите мало и голямо: толкова народ никога не беше излизал, това беше същинска монархическа револуция!
Да, така беше, и аз бях сред възторжената тълпа и си мислех, че участвам в историята, във възстановяването на Царство България – как да не се вълнува човек в един такъв момент?! Даже, спомням си, че написах тогава една невероятно глупава статия, в (Продължава тук.)
януари 4, 2008 at 3:21 pm
Левски е казал още: “… защото който ни освободи, той ще да ни и пороби!” А историята учи, че никой не се учи от нея…
януари 4, 2008 at 7:28 pm
ПСИХОФИЗИОЛОГИЯ
НА ДЪРЖАВНОТО РАЗБОЙНИЧЕСТВО
В историята на българщината има работи,които поразяват съвестта и слисват разсъдъка.Винаги - ab antiquo,до ден днешен - българинът е бил управляван от художниците на гнета,от теоретиците на злотворството,от протомайсторите на мамилото,от не знам какво властителско франкмасонство,безстидно в своите посегателства,безжалостно в своите светотатства.
У прабългари,у нови българи - се една песен:чернилото еде отгоре!
Управникът е лекар на държавата;какво да се прави,когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза?
Какво да се прави,когато ядът се крие у носителя на противоядие?
На тези питания нито прабългаринът,нито новобългаринът намира отговор.И охкаше първият,и охка вторият в съзнание,че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.
Богомилите думаха:Махни управника,ще премахнеш кривдата!
Турската рая думаше:Царят ни е даваджия!
Псевдоеманципираният сегашен българин дума:Пазачът е палач!
Българинът заместя вечния жид - той е хилядогодишен сиреч…В старо време,във времето на Йоана Екзарха,българските властници думаха:”Искаш ли да управляваш лесно,да господстваш безкрамолно,събаряй,съсипвай,разорявай;бойните инстинкти,духът на съпротивлението произлизат от богатството,мъжки се бори охолният,у него има кръв буйна и желязна воля;истинската,единствената укротителка на тълпите е безхлебицата!”
И разоряваха,и опустошаваха.Тогавашната РАЯ - раята на православните сатрапи,раята на онези Асеновци и Шишмановци,които не бяха може би татари,но бяха втатарчени - тогавашната рая бе едно грозно сборище от опросели и оголели клетници.И когато османлиецът нахлу в българско,тези клетници се съюзиха с него,помогнаха му да сгази тяхната българска УПРАВА,помогнаха му - често думаха:”Всяка друга власт,каквато и да бъде,ще бъде по-добра от нашата!”
И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо:за да могат навеки да ездят ПРОСТОНАРОДИЕТО,за да запазят своите привилегии,за да останат и под турско владичество официални грабачи,смукачи и дерачи,българските велможи и управници приеха мюсюлманството.
За агарянския хомот,за фанариотския ярем е излишно да говорим.Има една българска поговорка многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност,която гласи:”Турчин със сила и грък с книга - докараха ни до тоя хал!”
В тези двадесет думици четем историята на пет дълги столетия!
Па ето ви и друга,още по-характерна продумка:
“Да кажа криво,не смея от Бога,да кажа право,не смея от бея!”
Каква горчивина от това подмятане,каква плач в тая гавра!
Освободи се България…
В кратко време епопеята се превърна във фарца.
Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара…
Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия:
Захари Стоянов,тая циничен родоначалник на свирчовщината,тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество,се провикна еднъжки в Търново:”Във всяка българска къща има бел леб,във всяка българска къща има тригодишно вино.Българският народ е много повилнел,защото е много заможен…Натоварете го с данъци и ще го укротите!Той мирува само когато му бъркаме в пазвата!Не бойте се,котката има девет души,българинът - двадесет и девет:няма да го осмъртите тъй лесно!Берии и тегоби докарват тегло у другете народи:у нас те са цяр против теглото!”
Свирчовци се придържат раболепно о тая програма!
Те изгладняват българина,за да му дадат дохаки,/вкарвам в ред,давам заслуженото/осъждат го на банкрутство,за да го стреснат,за да го сплашат,за да го направят гъвкав и податлив,за да го направят лесно управляем.
Да,банкрутството стои на прага ни!
Преди десет години първото издание на стамболовщината роди торбопесъчие!
Днес второто издание на стамболовщината поражда убожество.
Мамелюшкото сбирище,което смее да се титулува Народно събрание,гласува финансовите сделки на Петковци и Савовци с една бързина,която напомня трескаво подвизаване на влъхвата в жилище без пазачи:ха скоро,ха скоро,грабете да грабиме,догде не е дошъл домовладиката.
Свръхсметните кредити,гласувани до тоя час,достигнаха сумата 41 милиона лева.
А подир разграбването на публичното съкровище иде,разбира се,опленяването на недвижимите богатства.
Законът за мерите има за цел оплячкосването на имоти,които струват стотини милиони;разбира се тяхната същинска стойност се потуля;според бюджета продажбата на тези имущества щяла да даде /1/ един милион /900/ и деветстотин хиляди лева!Свирчовци,Петровци,Савовци не се задоволяват с 350 хил.лева безотчетни фондове:тая сума едва ли ще стигне да се изплатят дълговете на партията;ама за по-нататък?”Ще настъпят може би гладни години,си думат те - от нас зависи да бъдем сити дори и тогава,когато ще престанем да се насищаме.Ако народът е длъжен да ни плати еднаж загдето властваме,той е длъжен да ни заплати дваж,загдето се излагаме на опасността да изгубиме завинаги властта.”
Но и протомайсторското плячкосване може да докара все пак лоши последици…
Трябва нещо повече - трябва пълна,абсолютна,гарантирана безнаказаност.
И за такава задача има решение.
Народното представителство защо е велемощно - ако не за да обвързва бедността,да изменява неизменяемото,да намира извинение за неизвиняемото,да издава позволение на непозволеното,да законодателствува чрез потъпкване на законите?
Йоновци намират отговор за всичко:”За да не ви съдят един ден,господа министри,ние ще обясниме мисълта на учредителния законодател,ще осветлиме текста на институцията с нашата непогрешима партизанска проницателност”Ние заявяваме,ние гласуваме и даваме княжеските на съветници тая фетва (писмен отговор на мюфтия по правни въпроси): те не отговарят за онези свои действия,за които са получили одобрението на народното представителство”.
Опозиционерите би попитали:Има ли право Обикновеното народно събрание да тълкува конституционни текстове?
Опозиционерско,тоест неуместно понятие…Опозиционерът е длъжен преди всичко да немее…Ако ги оставиме да говорят волно и безпрепятствено,тези дяволити опозиционери ще почнат може би да разгласяват,че сегашният режим ще докара монополи,нови заеми и чужд контрол - ще почнат да кряскат,че подобни работи водели към съсипия и самоунищожение…
Българино,великий търпеливецо,камата на еничерина,пищовът на дерибея не можаха да те изтребят,ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?
Не,това няма да стане,влечугите не сгазват,а биват сгазени.
В.”Ден”,София,23 декември 1903 г.
От:Стоян Михайловски
…Прозренията на Стоян Михайловски за националната ни съдба,хода на историята ни,катастрофите,бъдещето,са често пъти изведени като афористични и философски сентенции.Такъв харакгер имат и голяма част от записките му в дневниците.Например:”Разводи има разни;развод между физическите сили и душевните;развод между…
Но никакъв развод не е тъй пагубен като развода между държавния глава и народа”;”Нашият фолклор:неизчерпаемо съкровище от вилика социална мъдрина и сияйна поетическа лепота.”
Понякога го обзема отчаяние:”Тъмно ми е пред очите - тъмно ми е вътре в мен.Кривдата е всесилна.”Или:”в душата ми се свечери.”В такива мигове,предполагам,се е родил и наъ-тъжният в нашата поезия сонет “Лама Сабахтани”:
Тежи ми ,Боже,кръстът на живота…
Душа ми скръб обсажда,гина веч…
И виждам те - на твоята Голгота -
и шепна твоята предсмъртна реч.
Той много добре разбира и защо е неудобен и гонен:”Аз съм преследван,защото искам и проповядвам да не се иска власт от княза - а от народа.”
(Б.м. - от парламента,в началото на ХХ в княз Фердинанд сам сваля и назначава своите министър-председатели.)Все в тази връзка на няколко пъти е отбелязал и известно двустишие на Н.Некрасов:”Бывали хуже времена/,но не были пoдлее…”
Ст.Михайловски постоянно е водил борба срещу самовластието на княз Фердинанд,срещу личния му режим.Като проследява родословието на княза(майка му княгиня Клементина е дъщеря на последния френски крал Луи Филип),поетът многозначително заключава:”Бурбоните в Западна Европа винаги са вървели по пътя,който ги отвежда към ешафода.”
…
Не по-малко резки и категорични са и заключенията му за политическата поквара в България.На него му е пределно ясно,че”партиите идват на власт за прехрана”.Когато размишлява за рушветите,корупцията,незаконните сделки и спекулата,Ст.Михайловски пита и сам си отговаря:”От кога почна тоя разврат у нас: откак е дошъл кобургския принц в България,само от тогава и от Стамболово време! “И затова с тъжна ирония пише: “Ако дирим все честни хора,кой ще управлява държавата!”Сентенционно-афористична е и една друга негова мисъл: “Паметниците на гроба на великите хора се правят от камъните,хвърлени върху им през живота им.”
…
…
…
предговор към книгата - “Страници из дневника на един мислител”,
озаглавен: - “Тълкувател на народните съдбини”…
От:ПроФ.Любомир Стаматов
ИК-”СИНЕВА”ТЕЛ.0899 833 201
ISBN954-9983-44-7
януари 5, 2008 at 7:42 am
Кога ще заговорим за изтрезняването на тоя народ?