Защо не станах “учен” и как не защитих дисертацията си
Публикувано от Ангел Грънчаров на ноември 28, 2007
Днес ми хрумна - във връзка с ония есета за преживяното след 1989 г., да де, за личната история на съвременна България, която се захванах да пиша - да споделя защо аз, умникът с 12 публикувани книги, не можах в крайна сметка да защитя дисертация и да стана “учен”, да стана професор като бая ви Вучков примерно, или като “великия Божо Димитров”, като батето ви Иван Славков и други такива “най-първи учени-професори”. Не че не написах дисертация, напротив, написах я, и то отдавна, ала не можах да я защитя. То си е цяла история тази моя дисертация, но ще кажа тук най-главното, което е и доста сюблимно.
Преди 1989 г. не можах да защитя дисертацията си, понеже учените тогава възразиха, че тя не била достатъчно “марксистка”, “научна”, че била правила “реверанси към идеализма” - и ме провалиха. Минаха няколко години, и аз, без да барна даже нещо да променя в дисертацията си, отидох да се зачисля в СУ, в тамошната катедра по философия: надявах се, че времената са други, и че този път ако не да ме поздравят, поне ще ме пуснат да мина.
Да, ама не: на обсъждането станаха същите тези уважавани професори, които преди 1989 г. ме обвиниха, че дисертацията ми не била “достатъчно марксистка”, и без да усетят, че текстът, който представях, е същият, този път пък ме обвиниха, че дисертацията ми била… “истматовска”, сиреч била “прекалено марксистка”! Стоях като втрещен, помолих съседа ми по стол да ме ощипе, и като се съвзех, натиках тия професори - които при това цял живот се бяха прехранвали като са преподавали… “истмат”! - едва ли не на кучето в задника. После си взех дисертацията, излязох си и повече не се върнах там. (Следва тук.)
ноември 28, 2007 at 11:36 pm
[...] Една трагично - смешна случка случила се на Ангел Грънчаров озаглавена: ” Защо не станах “учен” и не защитих дисертацията си“ [...]
ноември 28, 2007 at 11:38 pm
[...] Една трагично - смешна случка случила се на Ангел Грънчаров озаглавена: ” Защо не станах “учен” и не защитих дисертацията си“ [...]
ноември 29, 2007 at 2:02 am
В замяна на това, нека всички се гордеем с десертацията на любимия ни Серго Димитриевич - “ВОЕННИТЕ УНИФОРМИ В СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”.
Когато ми хрумне да си спомня за името на десертацията, честно ви казвам,веднага ми се отпушва стомашно-чревния тракт.Опитайте и вие, помага…
ноември 29, 2007 at 8:32 am
На младите им смешно и безинтересно,
защото не знаят как рафтовете на библиотеките,книжарниците,
кабинетите бяха отрупани с рафтове,пълни с томовете на др.Тодор Живков\само неговите бяха 24\,
история на БКП,на КПС и т.н.Нямаше директорски кабинет,в който на стената точно срещу вратата да не виси портрета на Тодор Живков,а по дългите коридори на учрежденията гледаха строго другарите от ЦК на БКП,чиито портрети разхождахме всяка година на няколко задължителни манифестации от единият край на града до другият.За мен последната им разходка беше на първомайската манифестация под чернобилският дъжд.Та и дисертациите на учените от онзи исторически период,който изживяхме бяха част от конюнктурата.Както казваше баща ми,Бог да го прости- “Тогава тъй мряха,тъй ги ровехме”.И ако за примиренчеството и търпението на предишните поколения има обяснение-репресивният апарат на режима,то за парадоксалното поведение на българина от последните 20 г няма логично обяснение или поне приемливо,за сега.
ноември 29, 2007 at 6:17 pm
Как от магистър станах бакалавър:
Когато се установих в Холандия и трябваше да търся работа,първо беше необходимо да представа дипломата си за оценяване от специална комисия - още не бяхме членове на Eвропейския Cъюз и това беше задължително изискване, сега не знам как е.
Изчаках прилежно определения срок и след това бях повикан за връчване на резултата.
Слисан гледах тапията - там се мъдреше думата бакалавър.Попитах енергично дали не е допусната някаква грешка.Погледнаха ме приветливо и бях запитан
-как кореспондира моето инженерно образование с взетия от мен изпит по “История на БКП” ??
Ах, да…испях да изфъфля, не успях да намеря нещо убедително за защита…
-а как кореспондират с вашата инженерна специалност тези два семестъра по “История на КПСС” ?? Сетих се за “универсалния” отговор на Добри Джуров - такива бяха тогава времената, и го измърморих смутено….
-ами това….”Исторически материализъм” и “Диалектически Материализъм” - бях почти нокаутиран и изтърсих, че такива са били учебните програми, това сме учили.
Получих спокоен отговор - да, но ние оценяваме сега вашата подготовка като инженер….
Преустанових всякаква защита, благодарих прилично и поех смутено към къщи.
За щастие никой не ми гледа дипломата при постъпването ми на работа, все пак най-важно е какво можеш..
Та така, холандска му работа…., друго си е у нас, всеки ще те разбере…
ноември 30, 2007 at 12:17 am
Така беше, учеха се ужасни глупости, и то по приумица на “таварищите”, и по тази причина нямаме наука и дълго време няма да имаме…
януари 18, 2008 at 9:30 pm
И сега се учат глупости, но не знам чия е вината за това.
март 24, 2008 at 1:25 pm
Да де, те сега пак са си същите, особена промяна няма… шеф на Философския институт на БАН още си е един любимец на бай ви Тодор Живков