Не вярвам на очите си! Един уважаван от мен блогър, изпускайки си нервите, ми пише така: “Ангеле, омръзна ми от “доброжелателните” ти пожелания тип: “Не се ли усещаш каква простотия си написал”?! И ако доброто възпитание ме възпираше до момента, то чашата преля, позитивизмът ми се изчерпа и ти казвам: ДА ГО ДУХАШ, КОПЕЛЕ! Защото ми писна от тебе! Ако обичаш, спри да четеш блога ми и спри да коментираш в него! Ще ми направиш голяма услуга. Рядко се случва някой да ми лази по нервите толкова много… Превръщаш се в изрод, просто.” Може да е бил пиян, когато го е написал, дано е било така: писал го е късно през нощта.
А историята започна така. Един блогър написа възмутена статия за визитата на президента Буш у нас, пълна с банални и странни заключения от типа: “Посещението на Буш ще бръкне дълбоко в джоба на абсолютно всеки икономически активен български гражданин”, “Някой може ли да седне и да изчисли колко ще струва тая простотия на целокупния български народ?” и пр. Намекнах му какво мисля, а той ми изнесе лекция по антиамериканизъм, също, разбира се, пълна със смешни и нищо незначещи фрази. Аз пак казах какво мисля: и той избухна и написа горния шедьовър. Което означава фактическо несъзнавано признание на нещо много просто, което обаче не иска да признае публично – защото си е внушил, че не му е лично изгодно. А именно: писаното слово задължава и изисква да не се подценяват евентуалните читатели.
Разбира се, че можеш да пишеш всичко, но ако поне малко уважаваш читателите си, няма да напишеш каквото ти скимне. И няма да допуснеш да разберат, че за теб те са, меко казано, поне “неразбиращи деца”, или пък идиоти, които нищо не разбират. А че е така, че този човек проявява невзискателност спрямо собственото си отношение към другите, ясно си личи и от така крайната му реакция срещу моя най-плах опит да му намекна, че така не може. Грубото отношение на този човек към моята личност и към моето право на преценка като лакмус показва невисокото му мнение и към другите хора по принцип. Обиждайки така грубо един човек, ти в негово лице обиждаш цялото човечество: така е според вечните принципи на морала.
Човек, написал горното към друг човек, губи моралното си право да изразява публично каквито и да било мисли: не подобава за пишещ така да възприема и така да се отнася към читателите си и особено към критиците. Защото критикуващият те всъщност ти помага, за което трябва да си му благодарен. Очаквам съвестта на Тишо да проговори и той да ми поднесе извиненията си: всеки може да избухне, но като поразмисли, ще се успокои и че осъзнае, че не си струва да се излагаш така грозно. Ако пък това не стане, аз съм длъжен да защитя достойнството и моралния си облик в съда: не може публично и документирано да обиждаш друг човек, наричайки го “изрод” и “копеле”! Особено в цивилизована страна, член на Европейския съюз. Така е, Тишо, това е положението, така аз виждам нещата…
“Ти се гневиш, о, Юпитер, следователно… признаваш, че съм прав” – така са казвали мъдрите римляни някога на тия, които, поради липса на аргументи, в един момент забравят всякакво приличие. И започват да беснеят и обиждат личността на опонента. В този смисъл аз съм удовлетворен: моята позиция спрямо немислещия антиамериканизъм, издаващ само пълна комплексираност спрямо достойни и свободни хора, каквито са американците, получи такова неочаквано признание и от най-върл американофоб. Що пък един антиамериканист, който отрича всичко американско, ако иска да е по-последователен, не вземе да се откаже, примерно, от такива американски “измишльотини” като интернет и като компютъра?! Що не вземе да избяга в 20-ия век, чиито кошмар свърши пак благодарение на решаващи заслуги на същите тези така мразени от такива хора американци?! Що поне такива не престанат да пият Кока-Кола? (Щото водела до… алкохолизъм, както ни убеждаваха едно време, когато нямаше как да я опитаме, и понеже била… вредна, както ни убеждават сега: ами да не пият като е вредна, какво им пречи да се откажат от тази напитка?!) Едва тогава ще призная, че за такова съзнание и за такива хора антиамериканизмът е цялостна и логически доведена докрай позиция. А докато не го направят, си противоречат най-несмислено, което води до това, че целият им така яростно защищаван антиамериканизъм отива по дяволите…
Е, с риск да не се съглася с вас г-н Грънчаров, всеки си има право на мнение и ако някой не е желан някъде, по-добре е да не се натрапва.
Иначе мен ми е много тъжно, че много блогъри се възмущават от мерките за сигурност за Буш (апропо, вчера питах полицай и той ми съобщи, че става дума, че спират само колите – НЕ пешеходците или градския транспорт), но много малко бяха тези, които се възмутиха от мерките за сигурност за Маджо
Разбира се, че е така. Разбира се, че няма да ида в блога му. Но нима няма по-възпитани начини да се каже това на някой?
Е, то и вашия първи пост не беше много конструктивен
Всеки греши
Ангеле, извинявай! Изпуснах си нервите. Ето, поднасям ти публично извинението си, това удволетворява ли те? И не го правя от страх, че можеш да ме съдиш за обида, защото в Интернет нещата не стават така. Само едно копче Delete и пуф – доказателствата ти отиват в рая на изтритите постове и коментари, но аз не правя така. Не се крия. Ядоса ме репликата ти: “Тишо, извинявай, но ще го кажа прямо: не се ли усещаш каква простотия си написал?” и затова си позволих да бъда груб. Сега, като се замисля, не бях прав. Умните хора не постъпват така. Трябваше просто да си премълча и толкоз. Чувствам длъжен да ти се извиня. Както се почувствах длъжен и да отговоря на обидата с обида. Пито-платено. Предлагам да спрем с обидите дотук. И, не, не бях “пиян”, ако четеш блога ми редовно, а аз съм сигурен, че го четеш, би трябвало вече да знаеш, че работя предимно нощем. Peace.
ОК, Тишо, благодаря, че се обади; извинявай и ти за моята първа реплика, която наистина беше доста груба! За глупости наистина нормалните хора не бива да се карат и обиждат. Бъди здрав!
този минискандал отстрани изглежда малко като сблъсък на поколенията. тишо пише нещо, а ангел го порицава защо не е достатъчно задълбочено. бащите така избухват на синовете си “за нищо не ставаш”, ама не от злоба, от любов. радвам ви се, че така бързо се помирихте
нармалните хора са малко в тази държава и трябва да се подкрепяме 
true, true…:)
“… верно, верно…” – и на български не звучи зле
Блогът е на български език та затова го превеждам 
Хаха, ама вярно сте дразнещи на моменти…
Философия – показно
Съботната обиколка из блогосферата пока&…
@nname – ти пък къде се буташ сред нармалните?
@Ангел Грънчаров – вЕрно или вЯрно? Алооо, Пловдииив, майна?
NOmercy, умнико, и двете са правилни: половината България “я-ка”, другата – “е-ка”; бе вий даже и започнахте да ни учите не само как да мислим, ами и как да пишем ли бе?!
Това ли ти е оправданието и самоуспокоението?
И то поне да ме познаваше, че да можеш да кажеш че го ‘заслужавам’.
Чао и моля те не ми отговаряй.
Този коментар не е по темата, но не мога да се съглася с твърдението на г-н Грънчаров, че щом половин България “я-ка”, другата – “е-ка” значи и двете са правилни. Въпреки това мисля, че тук това съзнателно нарушаване на правописната норма внася известен колорит
Някои хора обичаме да нарушаваме известни конвенции и норми, пък дори и било те правописни (строгостта тук е голяма!) именно заради защита на правото на човека да пише както прецени за по-уместно с оглед на известни “свръхграматически” цели
Някои хора обаче май не са чували нещо за стилове и пр…
пр? пиар?