Някой… “възмутен” написал по мой адрес ето това: “не познавам ангел грънчаров, но откакто има блогосфера, ща-не ща, попадам на блога му докато я прелиствам. последното обикновено генерира в мен юнашко количество попръжни и отвращение всеки път. защото политическо-помийния поток на ачката чупи нерви, колкото и толерантен да е човек. не бих си помислил и за миг да проведа разговор с този господин… грънчаров, язък ти за годините, образованието и книгите, чичо…”(Правописът е запазен в оригинал)
Невероятно, нали? Уж млад човек, пък нервите му се… “разклатили” съвсем. Не ми се искаше да му отговарям, но понеже съм диалогичен, понеже в думите му виждам една – наистина доста своеобразна! – “покана за диалог”, ще кажа нещо, което ми се вижда важно. Пък и аз бях този, който апелира за диалог между блоговете, ето затова най-вече ще му отговоря.
Значи той вижда блога ми, прелиствайки блогосферата, и само съзрял нещо, написано от мен, и душата му се пълни с… отвращение, а пък възмутеното… “интелигентно момче” започва да… “попръжа” (това трябва да значи… псува!). И обяснява защо е така: “защото политическо-помийния поток на ачката чупи нерви, колкото и толерантен да е човек”. Ето това крайно ме заинтригува: как така охарактеризираният по съответния начин… “поток” започва… “да чупи”… нерви?! И то тъкмо у… “толерантни хора”: ето това е страхотна загадка! Отбележете също, че това момче свойски ме нарича… “Ачката” (написано с малка буква!), и дори ме произвежда в… “чичо” – нищо че не се познаваме. Иначе, личи си, момчето е твърде… възпитано, много даже!
Понеже съм заинтригуван невероятно от една такава оценка – че моите писания… “чупят… нерви” – се замислям за много неща. Момчето, вярвам, макар и преизпълнено с отвращение, и ръсейки… псувни, все пак е чело това, което съм написал: иначе ако не ги беше чел, едва ли… “нервите” му щяха така да се повредят. А те били направо… “счупени”! Ах, горкият аз, счупил съм нервите на едно момче, какво да правя?! Но се питам и друго: като е усетило още в началото, когато за пръв път е видяло блога ми, че нервите му почват да се клатят, щом съзре написаното, защо не е зарязал четенето? Защо мазохистично е продължавал да чете, та се стига до момент не само да е вече със съвсем разклатени нерви, ами да е и с така силно възмутена душа, че ето, виждате сами, си е изляло душата в горецитираната бележка?
Та така, оказва се, че моите писания нанасят… “душевни травми”. Какво наистина да направя – дали момчето не иска да ме подсети, че ще бъде велико… “благодеяние” спрямо човечеството ако… замлъкна?! Дали горната бележка не е такъв отчаян вопъл, който крещи именно за това: “Спри да пишеш, чичка, не издържам вече!”?!
Аз вече 24 години всеки ден работя с млади хора, преподавам им философия. Разговарям с тях, “философстваме”, опитваме се да навлизаме в тънкостите на мисълта. До момента не съм забелязал някой до такава степен да е… “травмиран” от моето говорене-писане (понеже младите хора и четат моите книги!), че да започне да… плаче и да се моли: “Спри да говориш-пишеш, чичка, не издържам вече!”. Не съм имал такъв случай, този, признавам си, е първият. Напротив, много характерен при мен е другият случай: имам много приятели сред тези млади хора, които са учили при мен, с които се срещам по тяхно настояване, с които продължаваме да разговаряме когато имаме тази възможност. Пък и скайпът ми е пълен с техни имена, до такава степен, че ако вляза в него, цял ден ще си прекарам с тях в най-сладки “приказки” по темите, които са ми любими – за живота, човека, свободата.
От друга страна пък има нещо друго: говоренето или писането на някой ако не… дразни, то това означава, че казваното от него ти е съвсем… безразлично. Аз така схващам задачата си като философ: да дразня и да… будя мисълта. Защото в началото е тъкмо “раздразнеността”, която изтласква безразличието, бездушното слушане: нещо се съживява в душата на младия човек, когато се чувства… раздразнен. Ако моето говорене-писане не дразнеше, то тогава… би ли имало смисъл изобщо да се занимавам с философия?! Казвам нещо, което хич, ама хич не ти харесва – и ти се изпълваш с… “нерви”, у теб се появява желание да кажеш: “Това не е така, аз мисля иначе!”, и ето, диалогът е започнал. Моите “дразнения” всъщност са една доста настойчива покана за диалог: ако казваното от мен не провокираше към диалог, по-добре би било съвсем да замлъкна. Ето в този смисъл онзи вопъл на непознатия ми… “фен”, с който започнах по-горе, се оказва страхотен “комплимент”: аз просто си върша работата, това се иска от мен като философ!
Ако аз се опитвах да пиша неща, които… “не дразнят”, ако пишех сладникави угоднически неща, които да се харесат на всички, ако пишех така, че да получавам… “неспирни аплодисменти”, и ако аз наистина получавах в отговор на моите писания единствено… “телешки възторг”, то тогава именно – по моето разбиране – трябваше завинаги да замлъкна.
А щом… “дразня”, значи има смисъл да продължавам. Всеки реагира на написаното според това колко струва личността му. Едни са ми благодарни, други люто ме мразят. Нормално, имаме свобода, другояче не може да бъде. Най-лошото обаче е да си безразличен на всички, пък дори и да ти ръкопляскат…
Това е вторият блогър, който пише така негативно за теб. Първият е Пейо – можеш да го прочетеш = DeГрънчификатор Виж и коментарите към този пост на ladyvera, Marfa, Георги Чорбаджийски, Коцето, Дончо,turin (който пише “Моля ви, don’t feed the troll!”, което значи “не подхранвайте трола”, сиреч “не му говорете, за да няма повод да отговаря”, “трол” в Интернет жаргона означава “човек, който пише празни, безсмислени неща и досажда”. А заради теб в BgIt беше написан скрипта за игнориране. Спомни си и отношението към теб във форума на ДСБ, откъдето май те баннаха.
Замисли след като толкова хора имат такова мнение за теб дали нещо у теб не е причина.
Нормално е студентите да ти се мазнят, нали искат да спечелят благоволението ти! Блогерите казват това, което мислят, а точно за про не говори, защото той е един от най-четените блогери в България. Що не се опиташ да излезеш малко от клишетата, от банализмите и да кажеш нещо, което не го знаем всички?
леле, този евтин текст е с таг “философска публицистика”. кое е философското в текста? повтарянето на всяка дума на ивайло или мъдрите многоточия? ужас… в кой ли университет допускат лицет ачко да ръси смешки…
Забравих да ти обърна внимание, че и в доста форуми, където пускаш размислите си, са негативно настроени към теб. Във форума на ДСБ и форума на Mediapool ти предложиха да си отвориш отделна тема, в която да пускаш размислите си, така че другите да знаят да не отварят тази тема, а във форума на пловдивското ДСБ направо те баннаха.
Аз не мога да ви разбера – вашето отношение е точно същото както на някои зрители на Милен Цветков – както има дистанционно на телевизора, така и тук никой насила не ви кара да четете написаното от г-н Грънчаров – един скрол на мишката е достатъчен…
Честно казано, удивлявам се, че хора, определящи се като opinion makers са толкова нетолерантни. Да не мислите, че на мен ми е адски интересно да чета за ъпгрейдите на Worldpress.
има място за всички под слънцето…
Потресающ анализ. Само че многословен и безмислен. про_01 поне е искал да каже нещо.
Единственото нещо, което мога да харесам у Вас (културка съм, нали..), че са ви изгонили от форум на ДСБ. Искам и аз така
Димитър Димитров,
Проблемът е при блогагрегаторите, които агрегират блога му и човек трябва да цъка скрол след скрол. Точно това има предвид pro, от който Грънчаров недоволства, обаче по начин, характерен за псевдоучените, Грънчаров не цитира целият пост на pro, а само подбрани цитати, така че не става ясно.
Същата досада е във форумите, където Ангел се вихри – скрол след скрол. А той спиране няма – видях, че е налазил дори форумите на Kaldata, който си е ИТ сайт както и да го погледнеш.
Аз пък, признавам си, съвсем не чета блоговете, които не са ми интересни – и по този начин съм в прекрасно душевно здраве
Нито мърморя, нито се оплаквам от този или онзи. Като философ добре знам, че ние, хората, няма как да сме еднакви, да мислим и говорим едно и също, да имаме еднакви вкусове – и това не е трагедия, напротив, това е прекрасно! По тази причина, признавам, съм крайно заинтригуван на какво се дължат подобни реакции спрямо написаното от мен: та то си е едно мнение, всеки има право на мнение, какво има да се дразниш че някой казал или написал нещо?!
Реакциите са така крайни, че виждам някой по-горе пише ето това: “Като си помисля, че аз дори се опитах да споря с този човек… Той наистина е луд и (на някой може да му се стори крайно), но според мен е опасен. Имам чувството, че е способен да убие човек, ако е на противоположната политическа позиция. И ако го срещне извън виртуалното пространство, разбира се. Вярно, че блога си е негов, но бих се радвал, ако не го виждам в блогосферата – дразни просто. ”
Признавам си, че донасита се посмях като прочетох това: излиза, че аз съм някакъв… изверг, направо убиец!
Чудя се как този човек не се сети да каже поне това: ами че аз, бидейки такъв изверг, съм замислил своя блог с една злокобна цел, именно да предизвикам хората до степен, че в знак на протест срещу мен, примерно, да… вземат да се самоубиват, пък аз, в своята извратеност, да се радвам на тази кървава жътва! Но ето че човекът ме обявява черно на бяло за… убиец, наистина възхитителна реакция! (Смея се на това, разбира се, понеже съм… “крайно извратен”, понеже съм… “изверг”!)
Ето тия неща ме карат днес-утре да напиша статия на тема: “Разни хора, разни идеали”, понеже наистина съм крайно зантригуван от реакциите на някои хора, това наистина, признайте си, е непонятно, мистерия някаква. А пък за Вучков аз проблема си го решавам като изобщо не гледам СКАТ – и така наред с него нямам “душевен контакт” с други такива… “странни същества”…
Като капак на всичко научавам, че “системата за игнориране” на блогове била специално програмирана в… моя чест! Оказва се, че аз съм така непоносим, че целия научен потенциал на нацията се е впрегнал да ме… премахне, на всяка цена, по всякакъв начин! Това е нещо като, примерно, някой умник да вземе да изобрети програма, която да се прикачи към радиоапаратите или телевизионните приемници, та те навеки да не могат да хванат и излъчат дадена радиостанция или телеканал! И знаете ли на какво ми напомня това? Ами такива… “заглушители” едно време си съществуваха, и с тях се заглушаваха западните радиостанции, напр. Свободна Европа, Гласът на Америка и пр.
Млади сте, и затова не го знаете, а пък ако не сте толкова млади, паметта ви, по някакви причини, най-услужливо го е… “забравила”
Аз пък съм затова: да напомням някои неща и да… дразня
Бъдете здрави е с ведро настроение, оставете глупостите – вижте, че животът е прекрасен!
Ето и репликата, която черно на бяло ме обявява за нещо като… “масов убиец”:
IVO каза: 24 01 2007 в 09:20:04 Като си помисля, че аз дори се опитах да споря с този човек… Той наистина е луд и (на някой може да му се стори крайно), но според мен е опасен. Имам чувството, че е способен да убие човек, ако е на противоположната политическа позиция. И ако го срещне извън виртуалното пространство, разбира се. Вярно, че блога си е негов, но бих се радвал, ако не го виждам в блогосферата – дразни просто.
Публикувам го тук като куриоз
Интересно е, ако така продължава, дали някой няма да каже, че на закуска ям, примерно,… печени бебета?! 
А, да добавя (леко заяждане)…
И на мен не ми се четат анти-американски и анти-глобалистки постове (просто защото работя в чужбина в американска фирма), но не протестирам против купчината анти-…исти в Блогосфера и Мегафон.
Наистина е така, но човек с един поглед може да разбере, че това или онова не си струва да бъде прочетено, и да отмине. А иначе бих запитал тия, дето “игнорират” този или онзи блог, дали не може да се случи нещо такова: точно в игнорирания от теб блог да се появи нещо интересно и важно, което всички ще прочетат, ти обаче не – и така, излиза, си се минал яката Ето това искам да попитам, а иначе е много умно да се игнорира, само че знае ли човек откъде може да дойде… изненадата?!
За Д.Д.
И като работиш в американска фирма, що не си създадеш сам такава, та да видиш за какво става дума!?
Ако си леке по природа, естествено ,че няма да ти харесват анти-американски постове.
Но това едва ли ще ти помогне.
Снощи Буш каза, че инфлацията била с нисък процент.
Затова пък къщите за 2 години се качиха повече от два пъти, а къщите “фор клосуре” наводниха пазара и ако преди се правеха пари с тях, сега никой не ги поглежда….
ЛАКЕИ!!
Присъединявам се към мнението на г-н Димитър Димитров.
По повод на казаното от “Лейди Вера” – популярността в никой случай не е синоним на качество, нито е оправдание и за най-популярния блогър да показва толкова лош вкус и липса на елементарна толерантност.
Диалогът, към който е даден линк в първия коментар на “Вени Г.”, оставя тягостно и подтискащо впечатление от толкова нагатавизъм и непредизвикано лошо отношение. А участниците се предполага да са високообразовани, възпитани и ерудирани хора.
Това, че на някойси чуждото мнение не му се харесва, не означава, че е оправдано невъзпитаното и нетолерантно отношение, каквото демонстрират всички тези хора.
Липсва елементарно зачитане на правото на чуждо мнение и свободата на изразяването му, а това прави крайно лошо впечатление.
По-скоро, имаме още един пример за нивото на родната блогосфера, а и на интернет-потребителите изобщо. И това ниво, за съжаление, никак не е завидно.
А да..
И американската фирма, в която работиш, къде е?
В Китай, в България или в Америка, или където ти хрумне …
А защо чупят нерви хора като автора?
Защото поради наличието на такива, сме на такова дередже!
Надяваме се, че вече гиняма, а то още повече и още по самовлюбени!
Аз Грънчаров няма да коментирам… обаче ми прави впечатление тъпотията на коментатора “иии”… Брех, насра се като разбра, че някой работи в американска фирма… Ем “иии” иска ти се, ама немааа; за злобни селяндури като теб нема рана, дет се вика, сельо. (Пиша по селски, че да мъ разбереш) Да живее Америка, хип, хип, ура!!!
Човекът, който поддържа Блогосферата на “Дневник” преди малко написа, че ще въведе опция за изключване на даден блог, сиреч читателят да решава кои блогове да чете и кои – не. Мисля, че това е резултат на течащите в няколко блога разговори за Ангел.
днес си мислех да взема да напиша специален постинг за кампанията срещу ангел.не ми се иска да обидя никого от вас,затова просто ще кажа, че ми е обидно заради ангел, че ме е срам заради всички, които се нахвърлиха срещу него.
това че самият ангел не е от най-толерантните хора, които познавам или пък че пише твърде дълги постинги, които понякога или винаги са твърде досадни на един или на друг читател на блогосферата, дали е достатъчно смислена причина група хора да постъпва като глутница вълци?
не смятам, че всеки е длъжен да чете всичко, и ако има възможност и чисто технически да отсява информацията – чудесно. евала на инструменти като т.нар. дегрънчификатор. всеки да си подбере какво да чете.
ако някой толкова много се вълнува от лошото качество на постингите на ангел, да си отдели време да ги критикува, да пише каквото си иска – живеем в свободна страна.
просто не ме кефи фактът, че когато на някого не му идват кой знае колко велики идеи, за които да пише в блога си, някак се чувства длъжен да плюе. и когато плюе по този, по когото плюят няколко души, вече се чувства сигурно.
толкова ли се свършиха проблемите ви или радостите ви? да го има или да го няма блогът на ангел, това ли е най-важното нещо в света за ивайло, пейо, невена и т.н.?
неприятно ми е да размахвам пръст, ама нали съм си учителка, не се сдържах
ще ми се да плеснем с ръчички и да се прегърнем, щото ако още няколко дни си губим времето да плюем този или онзи в блогосферата, ще е**м мамата на гражданското общество, което уж отглеждаме тука.
айде, мир на всички!
Супер!!!!!! Най-после да си отдъхнат всички, дето им се късат нервите от писането на този или на онзи; могат да си направят (ако искат да са по-последователни) дори така: всички други игнорираш, за да излизаш само ти с твоя блог и тогава четеш само себе си
Ето на това му се казва… “плурализъм” 
Дайте да цензурираме ония, дето пишат неща, които ни са… “неприятни”, дайте да слушаме само тези, дето казват неща, галещи ухото; дайте да затъпяваме колкото можем, и даже повече от това! 
@lyd: това е една друга тема. никога не съм поддръжал масовата оргия, в която обикновено прераства недоволството на някой. толкова коментари блогът ми не е виждал не знам от кога. и пак казвам, имам чувството, че съществува някакъв страх от изразяване на мнение, който изведнъж отпада когато някой даде тон. нито съм очаквал подобна реакция, нито съм я търсил. аз ЛИЧНО не харесвам ТОЗИ блог. и единствената причина коментара ми да е тук, е защото твоят е тук.
за синдрома на глутницата имам пример. ако има тема, която ме отврати от блогосферата в последно време, това беше кампанията “труд нападна сляп”, в която се нагледах на най-нелепите обвинения, обяснения и доводи в подкрепа на иначе абсолютно безсмисленото участие на сума ти и народ в нея. там вече хората не само преминаха границата, те се самозабравиха. написал съм постинг по въпроса, но едва ли някога ще го пусна. защото пак ще има обидени. и докато в случая не се интересувам от това дали ангел ще се обиди, понеже не ми е никакъв, обидените от онзи постинг ще са хора, които познавам и които в нормални обстоятелства не бих искал да засегна. наречи го куртоазия, наречи го както искаш.
така че каквото и да си говорим, каквото и да правим, никога няма да спрем да се делим на две страни. в един случай аз ще съм отгоре, в друг ще съм отдолу. и това е напълно естествено.
и защо е толкова неизбежно да се делим на две страни?
@lyd
Не съм искала да обиждам или нападам Ангел. Коментарите ми са неутрални, нито “против”, нито “за”, защото намирам този “или-или” подход за ограничен.
Вероятно си възприела като обида, това, че казах, че същата досада е във форумите, но имах предвид досадата да скролваш непрекъснато, прочети ми пак коментара. Грешката е моя, че не се изразих ясно.
Някакво момче, IVO, пише на едно място ето това:
“Абе, чичка – ти си болен бе, зарекох се да не чета твоя блог – ти и тука полази. Остави хората на мира и отивай да живееш в измисления си свят.”
Понеже съм се зарекъл да не оставям никаква проява на простотия… неосмяна поне, му отвърнах ето това:
Ивко, абе чичовото, ние не се знаем изобщо бе, какъв чичка съм ти аз: “чичка” се казва на човек, с който лично се познаваш, това, санким, е… “фамилиарност”, а пък към непознат човек така не може да се обръщаш. Понеже съм стар даскал по етика, ти казвам туй нещо, та да разбереш, че има какво да научиш от такива… “дърти” като мен. Гледам също, че си ми сложил и… “диагноза”, бил съм болен нещо: как стана туй нещо като нито си ме виждал, нито си ме прослушвал?! Или възрастта вече сама по себе си е… “диагноза”? Ти нямаш ли дядо, баща, чичо, и тях ли така обиждаш щото не били млади като теб? А сега иди в блога ми прочети онова есе за… мухите, белким проумееш и някои други неща
Аз не всякога съм съгласен с Грънчаров, обаче подобна ненавист да се бълва срещу някой е характерна само у нас, у нашенските типажи интернетаджии.
Като не ви харесва, не четете. Аз пък понякога прочитам интересни неща тук.
Защо не си решите проблемите с една Блогова Война?
http://worddrow.wordpress.com/2007/01/07/blog-wars/
Мен не ме интересува философа Ангел Грънчаров , а попаднах тук просто в търсене на инфо за великия Про1 , който за мен си стана не като враг, а като един “човек” с малка душичка , който явно освен да ругае наляво , надясно друго не може и нека си живее в неговата блогосфера и да си чопли пъпките и се оглежда кой какво прави .