Сензация: парадоксът за… идиота

Някой си (спазващ строго инкогнито) написал: Ангел Грънчаров е “тъп” или “идиот”. И го публикувал, без да се усеща, че прави нещо доста тъпо и идиотско дори. Аз пък открих безкрайно интересен философски и логически казус в тази случка. “Умникът”, позволил си тази порядъчна тъпотия, уверен съм, ще бъде страшно изненадан като разбере какво е направил…

Опитай се, мой така любезни “ласкателю”, да се позамислиш. Може и да ти е трудничко, но опитай. Ето, ще ти помогна, формулирайки следния:

ПАРАДОКС ЗА “ТЪПАКА”

Нищо чудно това да се окаже “логическото откритие на века”.

Казваш, че съм “тъп” и – направо – идиот. “Тъп” и “идиот”, предполагам, знаеш, че са едно и също нещо. Нека за лекота вместо ИДИОТ (идиотско и пр.) употребяваме ТЪП (тъпо, тъпанар, тъпунгер, “тупан” и пр., нашият език, предполагам, неслучайно е така богат и изразителен тъкмо по този предмет).

Та така, кой по-точно: аз или ти е… тъпия?! Замисли се малко. Нали знаеш, че този, който е тъп, поради тъпотията му не му се удава сам да… “диагностицира” своята тъпотия? Ето че без да искаш поставяш сериозен философски проблем, нещо като знаменитите парадокси. Ще се опитам да го формулирам най-ясно и популярно:

● Мистър Х казва, че мистър Y е тъп.
● Това, че мистър Х казва: “Мистър Y е тъп”, само по себе си е доста… тъпо.
● Щом мистър Х си позволява да говори тъпи приказки, дали той самият не е порядъчно… тъп?
● Когато един порядъчно тъп (щото е демонстрирал току-що тъпотията си) мистър Х каже “Мистър Y е… тъп!”, сиреч когато един тъпанар каже “еди кой си е тъп”, това не верифицира (доказва) ли единствено неговата собствена “тъпост”?
● Дали пък това, че един доказал се по описания начин и затова явно доста тъпичък мистър Х така категорично твърди, че мистър Y е тъп, по косвен начин не легитимира (узаконява) предполагаемата “нетъпост” на мистър Y?
● Защото в очите на тъпия “нетъпия” не може да не изглежда тъп, няма как иначе!
● Или синтетично казано: “Кой е истински тъпия?”, ето това е същността на проблема.
● Или (по примера на парадокса за “лъжеца”): когато един тъп (Х) казва “Y е тъп”, самият Х тъп ли е или не е – въпреки че прави нещо доста тъпичко, впрочем?
● Пак по примера на парадокса за лъжеца (но малко по-иначе, понеже “лъжа” и “тъпотия” са различни по същност: лъжецът във всеки момент може да се възпре от лъжи, но тъпият – едва ли?!): няма ли тъпостта на един претендиращ да не е тъп тъпанар (Х) да секне едва когато той престане да твърди, че “еди-кой си – Y – е тъп”?
● Може би Х все пак може просто да осъзнае, че самият той е тъп, щом така охотно си позволява да прави тъпички неща?
● Явно това при теб (ако продължава все така) може да доведе до съвсем порядъчно отъпяване?!

А известно е, че ние – човешките същества – трябва да се упражняваме в “изостряне” на своите умове, а не в… “отъпяване” – те и без това са си… “добре затъпени”

Та това е накратко казуса, който сам зададе…

И един друг въпрос: какво толкова ти пречи това, че аз си пиша? Пиша си – “тъпо” или “нетъпо”, но пък си е мое най-суверенно право. Откога, впрочем, писането стана порок?!

Аз може и да искам да съм “идиот”, на мен може да ми харесва да съм “идиот”, ти можеш ли да ми забраниш това?!

Помисли и ми отговори. Ако искаш де…

Което е или тъпо, или пък е “нетъпо”, сиреч “остро”…